Виктор Суворов
Контролът (22)

1

— Ще разрешите ли, другарю Сталин?

— Влезте.

— Заместник-нарком на вътрешните работи, командарм първи ранг фриновски по ваша за…

— Сядайте, сядайте.

Добър и благ е другарят Сталин. Само дето не може да се откъсне от книжлето, прочете един ред, прочете още един. И току подчертае нещо. Книжлето прилича на «Наказателен кодекс» от 1926 година. «НК-26». Ама е червено.

2

Холованов надникна в коридора. Няма жива душа. Пък и кого ли може да види? Трима са в целия вагон, в целия свят: Жар-птицата се смее в своето купе, а Сей Сеич спи в стайчето си. Капнал е по време на това пътуване. Не е мигвал.

Холованов не си обу лъскавите ботуши. Защо трябва да се разнася скрибуцане в тази поетична нощ? Чорапите му са от английска вълна. Специално за полярните летци ги набавят от лондонския магазин «Херъпз». Хубави чорапи са. Нито трополят, нито скърцат. И килимът е хубав. Ама толкова хубав, че сякаш специално за такава работа е измислен. Като снежен барс върви по килима Холованов: мекичко. Почти като Сталин.

3

Сталин остави настрана «Бойния устав» и се усмихна на Фриновски.

— Не сте ли го чели?

— Съвсем не, другарю Сталин.

— Ето, вземете го и непременно го прочетете. И аз, право да си кажа, никога не бях го чел, а сега ми попадна под ръка такова книжле. Много интересно е. И навременно. Ние завършваме прочистването на страната. Вътрешните врагове сме ги изтребили почти всичките. Останаха шепа мерзавци, но ще ги доизбием. Главното е свършено, вие добре се потрудихте на нивата на изтребването на вътрешните врагове. Ще получите ново назначение. А изтребването на вътрешните врагове сами ще го довършим. Сега главното не е това. Сега дойде ред на външните врагове. Затова важно е да научите тази книжка наизуст. Само недейте забравя да я върнете на другаря Ежов, че аз тук я взех без разрешение. Другарят Ежов също трябва да знае «Бойния устав» до най-големи подробности. Настъпва нов етап. Следващата 1939 година ще бъде година на война. Ние, естествено, няма да се забъркваме веднага в нея. Но външните врагове сега са главната ни грижа. Ние, другарю фриновски, се посъветвахме с другарите и решихме да ви прехвърлим на решаващия участък. С повишение. Решихме да ви назначим за нарком на Военноморския флот.

— Другарю Сталин, никога не съм стъпвал на боен кораб.

— Тъкмо ще ви се удаде такава възможност.

— Няма да се справя, другарю Сталин.

— Ще се справите. Познавам способностите ви. На вратата почука дежурният и докладва изпънат:

— Пристигна наркомът на съобщенията другарят Берман.

— Кажете му да влезе. А вие, другарю Фриновски, ще заминете за Тихоокеанския флот, ще се ориентирате в състоянието му, ще въведете ред. Само да няма повече арести. Достатъчно врагове изловихме. Някои дори ще се наложи да бъдат пуснати. Давам ви три дена за проверка на Тихоокеанския флот, а после ще трябва да проверите състоянието на Северния флот, на Балтийския и Черноморския.

— Ще потегля за Тихоокеанския флот още днес.

— Не, не. Работата е спешна. Бързият влак до Владивосток пътува дванайсет денонощия. Ще ви дам моя самолет «Сталински маршрут». Ще го пилотира личният ми летец другарят Холованов. Вярно, сега го няма тук. Представяте ли си, някакви мерзавци искали да се възползват от съобщителните системи в недостроения команден пункт в Жигули, а съобщителните системи и възли в Москва планирали да завземат или просто да ги изключат. Но аз за такива случаи си имам свои системи за контрол. За такива ситуации си имам специална група хора, които умеят да анализират действията на вероятния противник, да вземат правилни решения и да ги изпълняват бързо и решително. Изпратих в Жигули свой човек. Тя е работила като чародейка.

— Тя?

— Тя — потвърди Сталин и се усмихна. — Имам кадърни хора и освен Холованов. Холованов бил там, но е играл далеч не главна роля. Извинявайте, другарю Фриновски, отплеснах се. Най-важното, другарю фриновски, е да държиш ситуацията под контрол, да разполагаш с добри помощници, които могат да работят с главите си и да не дърдорят много. Нека се върнем на въпроса: Холованов може да се появи всеки момент. Най-добре е да не се прибирате вкъщи, а да изчакате Холованов в хотел «Москва», за да си починете преди дългия път. В хотела, в западното крило, се извършва ремонт. Но ми докладваха, че два апартамента категория «лукс» вече са готови. В единия от тях ще почакате. Заповядах да изключат всички телефони, за да не ви безпокоят за щяло и нещяло. Животът ви за мен и за цялата страна сега има особен смисъл, затова ще ви дам съвсем необикновен телохранител. Другаря Ширманов. Професионалист от най-висока класа. И целият му екип не пада по-долу от него. Ширманов неотдавна гастролирал в Америка. С изкуството си смаял дори Холованов. Жалко, че за подвизите на този човек нищо не бива да се съобщава. Може би чак след петдесетина години някой булеварден съчинител ще го вкара в романа си. Без да се впуща в подробности…

4

Вратата на купето на Жар-птицата е открехната. Това е добре. За да не се вдига излишен шум. И е тъмно в купето. И в коридора е тъмно. Дори сините лампи са изключени, за да не й пречи светлината.

Холованов влезе в купето.

Наведе се над нея

Спи. Разперила е ръце и крака в съня си. Сънят й е тревожен и мъчителен.

Холованов дръпна с дясната си ръка шалчето от дебелия си като на бик врат. И се приближи още повече до Жар-птицата. А от тъмния ъгъл — глас:

— Да не я събудите, другарю Холованов. Току-що заспа горкичката…

5

— Влезте, другарю Берман. Добро утро. Седнете. Назначихме ви за нарком на съобщенията, но вие сте стар чекист, началник на ГУЛАГ и зам.-нарком на вътрешните работи. Много ми допада, че продължавате да ходите с чекистката униформа. Не сте ли загубили чекистката си настървеност?

— Старая се да я запазвам, другарю Сталин.

— Надявам се, че в Наркомата на съобщенията сте завербували всичките си подчинени в своята чекистка мрежа.

— Тъй вярно, другарю Сталин, всичките.

— Докато ви чаках, заповядах да донесат агентурните досиета на всичките ви най-близки подчинени. Вижте колко много са папките. Цяла планина. Добре сте поработили.

Наистина всички са завербувани от вас. Само че… Само че не намерих агентурното досие на майор Терентий Пересипкин. Той миналата година е завършил електротехническата академия и е бил изпратен във вашия наркомат. А къде е досието му?

Дори на светлината на лампата се видя, че Берман пребледня:

— Другарю Сталин, Пересипкин е дребен човек. Той е едва на около трийсет години.

— На трийсет и четири.

— Той е само майор… и аз… и аз не успях да го завербувам в моята мрежа.

— Аз заповядах да го викнат. Влезте, майор Пересипкин.

6

Холованов направи гримаса.

— Вие ли сте, Сей Сеич?

— Че кой друг?! Като пристигнем, срам — не срам, ще си изпрося от другаря Сталин един извънреден почивен ден. Капнах с нея. Не съм мигвал. Нито за ядене, нито за пиене не ми остава време, все се мъча да освестя това кльощавото.

— А вие защо не си пийнете, Сей Сеич? Сега ще ви донеса.

— Не е редно, докато съм на работа. Като сдам в Москва дежурството, тогава. Така че не се тревожете. По-добре вървете да спите, другарю Холованов. А аз ще я наглеждам.

И внимателно избутва Холованов за раменцата от купето. Як е Холованов. Ала и Сей Сеич не е дребосък. Зад прозореца профуча облян от светлина перон. Тази светлина блясна по коридора, по всички метални части. Холованов е пилот. Трениран е да долавя всички промени в обстановката за една пета от секундата. Долови: добавил се е още един метален предмет — на кръста на Сей Сеич виси огромен «Лахти», лъщи. В контрола всеки сам си избира оръжието. Не бе предполагал Холованов, че и Сей Сеич има същия вкус. Знаел е какво да си избере дяволът.

— Ами тогава аз отивам да спя, Сей Сеич.

— Спете, другарю Холованов. Нека ви се присънят щастливи сънища.

7

— Другарю Сталин, майор Пересипкин по ваша заповед…

— Другарю Пересипкин, следващата 1939 година ще е година на война. Искам да проверя сигурността на възлите, линиите и системите на правителствената, държавната, административната, дипломатическата и военната свръзка. За целта реших, без да предупреждавам никого, внезапно да започна военна игра. Представете си, че наркомът на съобщенията другарят Берман се намира в продължителен отпуск и всичките му най-близки подчинени са в продължителен отпуск. И изведнъж получавате сведения, че в Наркомата на съобщенията има заговор, че някакви изроди планират да завземат съобщителните възли или да парализират основните съобщителни системи в Москва. Представете си, че аз нямам на кого другиго да се облегна. Цялата ми надежда е във вас, майоре. От вас се иска спешно да гарантирате сигурността. Какво бихте предприели?

— Бих направил кръвопреливане.

— А, така ли?! И какво представлява това кръвопреливане?

— Бих телефонирал на наркома на отбраната другаря Ворошилов и бих поискал да ми предостави седем свързочни батальона от състава на Московския военен окръг, 5-а тежка танкова бригада и два стрелкови полка от състава на 1-ва Московска пролетарска стрелкова дивизия. С тези сили бих сменил персонала на основните съобщителни възли и цялата охрана и бих осигурил неприкосновеността на основните обекти. По принцип всички съобщителни системи могат да се военизират за няколко часа.

Войничетата оператори, естествено, отначало ще правят сума грешки, но съобщенията криво-ляво ще работят, а заговорниците просто не ще има на кого да се облегнат: всички хора са нови, всичките непознати, всичките нащрек и изпълняват само заповеди, идващи лично от вас, другарю Сталин.

Сталин се извърна към Берман:

— Хубавичко го е измислил майорът!

— Ахъ — съгласи се Берман. И подръпна яката от гърлото си, сякаш тя го стягаше. Сякаш яката с петлици и големи ромбове от червен емайл се бе превърнала в железен кучешки гердан.

А Сталин на Пересипкин:

— Добре, другарю Пересипкин. Сега се обаждам на другаря Ворошилов, той ще отпусне исканите от вас сили. Играта започва още в момента. Обявете в Наркомата на съобщенията извънредно положение и действайте без каквито и да било условности. Другарят Берман ще дойде с мен в по-близката ми вила и ще играе ролята на мерзавец и заговорник. Аз ще съм над двама ви като рефер. От вилата ми другарят Берман ще се опитва да ръководи завземането на съобщителните възли и системи или ще се опита изобщо да ги изключи. Вашата задача, майор Пересипкин, е: да осигурите непрекъснато и безотказно функциониране на съобщителните системи. Да видим доколко ще сполучи другарят Берман.

— Другарю Сталин, ами ако някой действително нападне съобщителните възли?…

— Няма да си играем на шикалки, другарю майор. Ако някой се опита да ви напада, стреляйте, хващайте го, мачкайте го с танковете. На какво са ви учили в академията?

Пересипкин се усмихна.

— На какво се радвате?

— Най-сетне да ми възложат истинска работа.

— И на мен, другарю майор, ми допада истинската работа. Няма ли да се изложите?

— Няма да се изложа.

— Щом играта става сериозна, тогава вижте какво. Другарят Берман преди малко ми разказа доста хубави неща за вас, каза ми, че сте голям човек, че пред вас се разкриват широки служебни перспективи. Другарят Берман е запознат с личното ви досие с най-големи подробности. Така ли е, другарю Берман?

— Ахъ — потвърди Берман.

— Та ние тук с другаря Берман се посъветвахме и решихме за начало да ви дадем чин полковник, та да нямате усещане за игра, всичко да бъде реално. Ето ви вашите отличителни знаци. — Сталин грижливо извади от вътрешния си джоб шумолящ неразпечатан плик, отвори го и подаде на Пересипкин петлиците на полковник от свързочните войски.

— Служа на Съветския съюз.

— Тръгвайте, полковник. На цялото висше ръководство на Наркомата на съобщенията, докато траят ученията, да се обяви от мое име продължителен отпуск и тези хора да не бъдат пущани в наркомата. Докато траят ученията, ще се подчинявате само на мен лично и ще изпълнявате само мои заповеди. и занапред: подчинявате се само на мен лично и изпълнявате само мои заповеди. И ако на някой изрод му хрумне да ви вербува в своята мрежа, застреляйте го.

8

Сталин вдигна слушалката:

— Та къде е другарят Ежов?

— Другарю Сталин, другарят Ежов е малко… как да го кажа… с една дума, е малко пийнал.

— А вие будихте ли го?

— Час и половина не можем да го събудим…

— Добре. Не го будете. Докарайте го както спи в хотел «Москва».

— Ще бъде изпълнено.

— А когато се събуди, кажете му, че някой си другар по прякор Ваксата му изпраща много здраве и иска да си поприказва с него. Че работата е спешна…

9

Будилникът врещи над ухото на старши майора от Държавна сигурност така, че му се иска да го разстреля. Но Бочаров не може да разстреля будилника просто защото не е в състояние да се събуди.

Дежурният го раздрусва за рамото:

— Другарю старши майор от Държавна… другарю старши майор от Държавна…

Бочаров чува първите пет думи и заспива. И отново чува петте думи. И отново заспива…

Дежурният намокри една кърпа със студена вода и избърса лицето на Бочаров:

— Другарю старши майор от Държавна сигурност, от Москва ви търсят.

Дълго гледа Бочаров телефоните, мъчейки се да проумее къде между телефоните е заврян будилникът. После разбра, че отвратително може да звъни не само будилник, а и телефон. След като осъзна това, му остана само да прецени коя слушалка да вдигне…

Погледна колко е часът. Седем и тринайсет. В Москва сега е шест и тринайсет. А телефонът не мирясва. Бочаров разбра: това не е кремълският. Не му се обажда Сталин. Лубянският телефон се е разбеснял. Това е за предпочитане. С Лубянка човек винаги може да се разбере. Вдигна слушалката и чу гласа на Сталин.

10

Хвърчи «Главспецремстрой» и Жар-птицата в него. И тътнат ли, тътнат мостовете. Нямат край тия мостове. Все едно че се движат по един огромен мост. Тътне и секва изведнъж, и лети Жар-птицата в тътнещия вагон и се смее. И пак преминава «Главспецремстрой» по тътнещ мост, и хвърчи, и гърми, и свири. И разсича с прожектора си мрака. Непоносимо я заболяват очите от режещия прожектор и Жар-птицата се затуля с ръка от шибащата светлина. И Холованов е до нея и иска да й закрие очите с бялото си шалче. За да не я заслепява прожекторът. Да, Холованов, да. Закрий ми очите с шалчето. Ти изобщо не си Холованов. Ти си Дракона. Какъв смешен прякор — Дракона. Смешен ли е? Смешен е. Сей Сеич дудне нещо в ъгъла: бу-бу-бу-бу. Не дава на Холованов да й закрие с шалчето очите. Колко е лош тоя Сей Сеич. Трябва да му се присмее. Ха-ха-ха. Колко им е смешно на всички. Ха-ха-ха. Сей Сеич, много смешен другар сте вие. Но къде е другарят Сталин?

11

— Другарю Бочаров, аз се обаждам, Ваксата.

— Познах ви, другарю Сталин. Откъде накъде ще сте Ваксата? Никаква Вакса не сте. Здравейте, другарю Сталин.

— Добро утро, другарю Бочаров. Обаждам ви се толкова рано по следния въпрос. До мен стигнаха сведения, че никога не сте се били срещали в извънслужебна обстановка с другаря Ежов. Та ние тук с другарите се посъветвахме и решихме да поканим и двама ви на гости.

— Благодаря ви, другарю Сталин.

— Освен това никога в извънслужебна обстановка не сте се срещали с другарите Берман и Фриновски. Като научих това, цяла нощ не спах, дожаля ми за вас и все си мислех как ли да ви събера заедно под един покрив. В една компания. С другарите Ежов, Берман и Фриновски няма проблеми. Те вече се готвят за веселбата. Може да не им звъните по техните домашни и служебни телефони, няма да ви се обадят: те вече са мои гости. Само вие липсвате, другарю Бочаров. Така че заповядайте.

— Другарю Сталин, експресът «Куйбишев — Москва» е потеглил преди един час, а следващият е утре.

— Знам, другарю Бочаров. Затова заповядах да отменят разписанията, да спрат експреса «Куйбишев — Москва» и да го върнат. След двайсет и три минути той ще е у вас в Куйбишев. На първи перон. Поръчал съм ви купе във вагон «лукс». Началник-гарата ви чака с билетите. А на началника на куйбишевската милиция заповядах да ви отпусне автомобил и цялото движение в града на участъка от управлението на НКВД до гарата да се блокира. Тъкмо ще сколасате да пристигнете за нашата веселба.

— Слушам, другарю Сталин. Но има ли повод за тази веселба?

— Повод има, другарю Бочаров. Там във вашия спец-участък караше практика някоя си Жар-птица. Тя изпълни задачата си. Във вашия спецучастък се е превърнала в истинска разузнавачка. Сигурен съм, че Хитлер не разполага с такава. Та ние тук с другарите се посъветвахме и решихме да наградим въпросната Жар-птица с нещо. Само че още не сме решили с какво именно. Тъкмо ще имате възможността да честитите на Жар-птицата наградата от името на личния състав на Куйбишевското управление на НКВД. Освен това, другарю Бочаров, двамата с вас има за какво да си поприказваме…

12

Някой се наведе над Жар-птицата и я попита с много благ глас:

— Къде е контрол-блокът? Къде е досието на Ваксата?

— Не — смее се Жар-птицата. — Само на другаря Сталин ще кажа.

— Ама аз съм другарят Сталин.

— Не — смее се Жар-птицата. — Не си Сталин. Аз познавам Сталин.

— Повярвай ми — Сталин съм.

Досмешава я. До сълзи я досмешава. Хем й е горещо, хем я е смях: не ти вярвам, мустакатко. Стига си се правил на Сталин.

Хвана Сталин парещата й малка длан с две ръце: повярвай ми.