Виктор Суворов
Освободителят (6)

Винаги готови!

Последните дни преди завършване на обучението в Харковското гвардейско танково командно училище

Ботушите ни сияят така, че смело можем да ги използваме за огледала, докато се бръснем, а в ръбовете на панталоните ни муха да се блъсне, на две ще се разцепи. Всички застъпваме в градски патрул и външния ни вид проверява лично полковник Еремеев, военният комендант на град Харков. А той не си поплюва! За най-малкото нарушение в униформата — 10 денонощия арест. Това е отдавна известна на всички норма. Сега полковникът привършва инструктажа:

— И в заключение нормите: гарата — 150 нарушители, градският парк — 120, аерогарата — 80, на останалите по 60.

Полковникът не казва най-важното, но и не е нужно да го прави — всички знаят, че за неизпълнение на нормата провинилите се не ги сменят в 24:00, както е редно, а ги изпращат на „голяма обиколка“, през цялата нощ, и ако до заранта патрулът не залови още 30 нарушители, влиза в ареста, като вчерашния патрул го слагат в килии, в които лежат жертви тъкмо на този патрул.

— Нормите са научнообосновани и проверени в дългогодишната практика. Е, целите ни са ясни, задачите са определени, на работа, другари!

 

 

Патрулът ни се състои от трима души: капитан Задиров и ние, двамата курсанти випускници. Службата ни е 480 минути. Смяната става в 24:00. Планът е 60 нарушители. Това значи едно арестуване на всеки 8 минути. С други думи, всеки военен, когото срещнем, трябва да бъде спрян и обявен за нарушител. Ако за осем часа срещнем само 59 войници, матроси, сержанти, старшини или офицери, „голямата обиколка“ не ни мърда, но нощес къде ще сколасаш да хванеш още 30 души?

Успехът на службата в патрул до голяма степен зависи от характера на началника на патрула. Ако той е умерено свиреп и съобразителен, планът може да се изпълни.

— Другарю сержант, нарушавате формата на облеклото!

— Съвсем не, другарю капитан — по сержанта всичко блести, явно е, че няма за какво да се заяде човек.

— Първо, влизате в пререкания с началника на патрула, а, второ, най-горното копче на мундира ви не гледа към съветската власт. Документите ви!!!

Вярно, излъсканото копче със сърп и чук в петолъчката е пришито малко накриво, а може би копчето не е пришито стегнато, увиснало е и затова чукчето е обърнато не нагоре, както би трябвало да бъде, а малко настрана. С този номер можеш да накиснеш всекиго, включително и министъра на отбраната, толкова ти гледа някой дали всичките му копчета постоянно са обърнати с чукчетата нагоре.

На отпускарската бележка на сержанта капитанът пише с едри букви: „Отпускът е прекъснат в 16:04 заради грубо нарушение на формата на облеклото и пререкание с патрула.“ Аз записвам фамилното име и номера на частта на сержанта и нарушителят, след като изкозирува на капитана, се запътва към частта си. Сега сержантът е съвсем беззащитен, сега отпускарската му бележка вече е невалидна и ако на път за частта му го спре друг патрул, могат да му лепнат самоотлъчка.

И тъй, първия хванахме на четвъртата минута, остават още 476 минути и 59 нарушители.

— Другарю редник, нарушавате формата на облеклото!

— Съвсем не, другарю капитан, не я нарушавам.

— Другарю редник, влизате в пререкания с началника на патрула.

— Съвсем не, другарю капитан, не влизам в пререкания, само исках да кажа, че не нарушавам формата.

— Гвардейски курсант Суворов!

— Аз!

— Викнете дежурната кола — злостен нарушител!

Докато колегата ми записва фамилното име на злостния, а капитанът хваща още един клетник, аз тичам към най-близката телефонна кабина.

Сержантът е по-отракан, още на втората фраза си прехапва езика. А войничето още е зелено. Затуй, драги, сега ще те откарат с почести. Връщам се тичешком от телефона, а до злостния вече стои курсант летец: небрежно отдаване на чест, 16 минути служба — трима нарушители — де да можеше и по-нататък да върви така!

— Другарю старшина, козирката ви не е на два пръста от веждите!

— Съвсем не, другарю капитан, точно на два пръста е.

— Влизате в пререкания. Документите ви!

Нашия капитан си го бива, разбира си от работата. А какво има ей там в храстите? Май кьоркютук пиян защитник на отечеството? Точно така е.

Между улицата и тротоара в хилавите храсталаци се е проснал пияният като крак войн. Мундирът му разкопчан, десният му пагон отпран, гърдите, клинът, ботушите — всичко оповръщано, всичко изкаляно. Фуражката си отдавна е загубил. Обръщаме го по гръб, тю, да му се не види, ударихме на камък! Курсант от нашето родно танково училище. Гвардеец. Своите не закачаме, своят не е нарушител. Защото между всички части от гарнизона се води напрегнато социалистическо съревнование! Не бива да злепоставяме собственото си училище. Но треперете, авиацийо, артилерийо и всички останали! А своите не, просто човекът е попрекалил с пиенето. На всеки може да му се случи. Повиканата от училището кола тихомълком откарва наквасения танкист. В статистиката той, естествено, не влиза, не се брои. Пък и го прибираме, за да не замръзне, току-виж настинал. Земята е студена, не е лято.

— Другарю лейтенант, нарушавате формата на облеклото!

Лейтенантът послушно мълчи. Грамотен е.

— Ръкавиците ви са черни, другарю лейтенант, а трябва да са кафяви.

— Тъй вярно, другарю капитан.

— Документите ви.

Ръкавиците на нашия капитан също са черни. А къде да намериш кафяви? На офицера не се дават ръкавици, защото промишлеността не произвежда кафяви. На офицера се отпущат пари за ръкавици — сам да си ги купи. Но откъде? Повтарям, съветската промишленост кафяви не произвежда. Който служи в Германия, той си е набавил двайсет чифта за цял живот. А който не е служил, него го ловят патрулите. Преди застъпването на дежурството полковник Еремеев лично раздаде на всички офицери срещу подпис по един чифт кожени кафяви ръкавици, временно, да ги поносят. Но тези ръкавици са толкова износени, изпокъсани и големи, че е просто неприлично офицер да ходи с тях. Затова нашият капитан веднага ги сваля и старателно ги прибира в джоба си: не дай си, Боже, да ги загуби!

— Та защо нарушавате формата, другарю лейтенант? Или заповедта на министъра на отбраната не важи за вас?

— Виноват.

— Свободен сте!

— Слушам.

Фамилното име на лейтенанта цъфва в нашата статистика. Когато на лейтенанта му дойде време да постъпва в академия, големите началници ще надникнат в досието му — майко мила, 100 пъти само за една година е спиран от патрули и все за едно и също нарушение! Тоя човек е непоправим! Затвор заслужава!!! А вие се каните да го пращате в академията! Ум имате ли?!

— Другарю старши лейтенант, нарушавате формата на облеклото! Ръкавиците ви са черни. Не сте ли чели заповедта на министъра на отбраната? Тогава защо нарушавате? Умишлено ли? Да не би от любов към нарушенията?

Капитанът сваля своята черна ръкавица и записва фамилното име на старши лейтенанта в черния списък.

 

 

До края на смяната остават 2 часа и 17 минути. В черния списък фигурират 61 нарушители. В тъмното, без да ни забелязва, тананикайки си нещо, се клатушка явно пийнал артилерист.

А нашият капитан май не го забелязва.

— Ще разрешите ли, другарю капитан, да привикаме тоя бог на войната?

— О не, нека си живее, той е 62-ри. И запомни, Витя, планът винаги трябва да се преизпълни, но с минимално превишение. Това е закон на целия ни живот. Време ти е да разбереш: „Нормите са научнообосновани и многократно проверени в живота.“ Нали след месец-два пак ще ни пратят да патрулираме, само че ще искат да хванем не 60, а 65 или направо 70. Да те видя как ще ги хванеш. И сегашните норми са такива, защото е имало будали като теб, все са се старали да преизпълняват, а пак тях, будалите, сега патрулите ги ловят из града. Такива ми ти работи.

Късметлията артилерист, без изобщо да ни забележи, се изгубва от погледите ни. Ако всички патрули по маршрута му вече са изпълнили и леко преизпълнили плана, както е пиян, той преспокойно може да прекоси целия град. По всички централни улици, разкопчан, окалян, с нахален пиянски поглед.

Броят на пияните и пийналите войници, курсанти и сержанти междувременно продължава да расте. Повечето от тях отдавна са схванали предимствата на плановата система и са се спотайвали някъде до вечерта, усещайки, че контролът е отслабнал почти едновременно във всички райони на града. Всички патрули са бързали час по-скоро да преизпълнят плана, за да се предпазят от „голямата обиколка“, а сега всичко се е променило. Най-опитните тарикати и пияндета използват „спадането на напрежението“ за далеч не благородни цели. Но след 24:00 всички те, дори най-пияните, ще подвият опашки, защото знаят, че по маршрута тръгват най-глупавите, най-загубените патрули, на които денят не им е стигнал да наловят кого да е.

 

 

Въпреки нарасналия поток от истински нарушители, пияни и кавгаджийски настроени, ние се разсейваме. Седим на една пейка в парка под още голите върби. Капитанът ни дава консултация по тактиката на германските танкови войски. Наближава държавният изпит.

— Тактиката, момчета, е изключително сложна работа. Когато кажеш на нашите генерали, че тактиката е по-сложна от шаха, те се смеят, не вярват. А какво има да се смеят? Шахът е най-груб, най-повърхностен модел на бой между две армии, при това най-примитивни армии. А инак всичко е като на война: царят е безпомощен и непохватен, но загубата му означава пълно поражение. Царят е точно олицетворение на щабовете, те също са тромави и слабоподвижни, унищожиш ли ги, матът е готов. Царицата за мен е разузнаването в цялата широта на това понятие, всемогъщото и всесъкрушаващо разузнаване, способно да действа самостоятелно и светкавично, разрушавайки всички планове на противника. Конят, офицерът и топът не се нуждаят от коментари. Тук приликата е много голяма. Спомнете си Бородинското сражение, рейда на кавалерията на Уваров и Платов в тила на Бонапарт. „Ход с коня“ не само по съдържание, а и по форма, само погледнете картата! И руската кавалерия никого не е сякла, нито гонила, а само се появила в тил и толкоз. Но Бонапарт при появата й се въздържал да вкара в боя гвардията си. Това до голяма степен решило съдбата на сражението и на Русия. Същински ход с коня. Съвременният бой — продължи капитанът — е хиляди пъти по-сложен от шаха. Ако измоделираме на шахматната дъска малка съвременна армия, броят на фигурите с най-разнообразни възможности рязко ще нарасне. С нещо ще трябва да се означат танковете, противотанковите ракети, противотанковата артилерия и артилерията изобщо, изтребителната, щурмовата, бомбардировъчната, стратегическата и транспортната авиация, вертолетите, всичко не може да се изреди… И всичко това се нуждае от единен замисъл, от единна воля, от най-тясно взаимодействие. Нашият недостатък и главната ни разлика от германците е, че сме свикнали да броим офицерите и пионките, без абсолютно да придаваме значение на правилното им използване. А германците започнаха войната срещу нас, разполагайки само с три хиляди танка срещу нашите двайсет и четири хиляди. Сега излагаме какви ли не версии, но не щем да си признаем най-важното — че германската тактика беше значително по-гъвкава. Помнете ми думата — ако стане патаклама в Близкия изток, ще ни опердашат здравата, ония пет пари не дават на количественото и качественото превъзходство. Каква ти е ползата, че имаш три царици, ако не знаеш да играеш шах? А нашите съветници не знаят да играят — това е факт, погледнете, да речем, началника на катедрата полковник Солоухин, той доскоро беше в Сирия…

— На какво се дължи всичко това? — не се сдържах аз.

Капитанът ме изгледа и рече:

— На системата.

Явно не бяхме проумели отговора му и той добави:

— Първо, началниците биват издигани по политически критерий, избират не онези, които знаят да играят или искат да се научат как се играе, а онези, които са идеологически подковани; второ, нашата система се нуждае от отчети, рапорти и постижения. На това се крепим. Рапортите за унищожаване на хиляди германски танкове и самолети през първите дни на войната били толкова фалшиви и неубедителни, че политическото ръководство на страната преминало към териториалните показатели като най-убедителни. Оттам се родили щурмовете на градове и коти. Ама опитайте се в шахматната игра да се стремите не към унищожаване на противниковата армия, а към завземане на неговата територия независимо от загубите. Какво ще произлезе от това? Същото, което постигнахме през войната. Ние победихме само защото не жалехме милионите си пионки. Ако нашият Генерален щаб и военните ни съветници си наумят да превземат територията на Израел, вместо преди това да унищожат армията му, това ще ни струва много скъпо. Евреите, естествено, няма да ни матират, но при такава тактика унищожаването на Израел ще ни излезе солено. А най-лошото ще е, ако, не дай си, Боже, се сблъскаме с Китай, в такъв случай и пионките няма да ни помогнат, техните все едно са повече.

Капитанът плю и ядосано ритна една консервена кутия с бомбето на лачения си ботуш. Тя издрънча по тъмната алея под краката на един доста пийнал сапьор, който пущаше ръце на някакво младо момиченце. Мълчаливата борба в тъмното май подсети капитана, че още сме в патрул, той се прозина и рязко смени темата на разговора:

— Гвардейски курсант Суворов, изводите ви за днешната патрулна служба, само че бързо!

Аз се намерих в небрано лозе.

— Един танков командир трябва да оценява обстановката мигновено. Хайде… Изводите!

— Ами… Доста нарушители хванахме… Ами… Повишихме дисциплината… Ами… Благодарение на вас… — несръчно се опитах да му се подмажа аз…

— Нищо не загряваш ти, Витя, бъдещ лейтенанте, или не искаш да загрееш… или хитруваш. Чуй, ама между нас да си остане: в едно изцяло планово стопанство и терорът може да е само планов, тоест напълно идиотски и неефикасен, това — първо. Второ, днес работихме по метода на втората петилетка, тоест по метода на 37-а и 38-а година, само дето не вкарвахме хората в затвора и не ги разстрелвахме. Трето, ако днес ни изкомандват да повторим втората петилетка, не само ДС-то, а и всички хора, на които им казват обикновени съветски, ще се втурнат да изпълняват тази команда, така сме дресирани и винаги сме готови за това. А, четвърто… на нас с теб, Витюха, нищо не ни гарантира, че онези кървави петилетки няма да се повторят… Абсолютно нищо… Утре, ако ни изкомандват, всичко ще започне отначало — Бериевците, Ежовците, НКВД и всичко останало… Просто в момента си имаме за генерален секретар един плужек… Засега… А какво ще стане, ако утре го сменят? Хайде, не се вкисвай, да си вървим… за днес службата ни свърши.

— Другарю капитан, дали да не сплашим сапьора, ще вземе да изнасили момичето?

— Утре то ще се оплаче, че е бил военен, на всичко отгоре в участъка, в който сме дежурили — подкрепи ме другарят ми.

— Това вече абсолютно не ни засяга — той се засмя и показа светещия циферблат на часовника си.

Ние също се засмяхме — часовникът показваше 00:04.