Виктор Суворов
Освободителят (20)

На последния рубеж

Западна Украйна

— Житото скоро ще започне да се рони.

— Какво ли си мислят ония горе?

— Да не мислиш, че им е лесно? Чехите не дават повод да ги защитаваме, комунистите засега не ги избиват и чекистите не ги бесят по електрическите стълбове. Няма от кого да ги защитаваме. Как да вкараш войски в такава ситуация?

— Те по-напред за себе си трябва да мислят, за страната си, а не за някакви чехи и за общественото мнение. Време е да вкарваме войските.

— Абе те там разбират кога трябва, кога не трябва.

— Нищичко не разбират. Ако след една седмица войските не бъдат вкарани в Чехословакия, спукана ни е работата.

— Защо, бе?

— Защото житото ще започне да се рони, защото няма кой да го жъне, защото забърсаха всички мъже и всички камиони. Ако не приберем житото, всичко ще започне отначало както през 64-та.

— Американците ще ни подкрепят! — уверено каза ПНЩ-ът.

— Ами ако не поискат?

— Ще ни подкрепят, къде ще ходят?!

— Всички ни все едно не могат да изхранят. Видя ли що народ сме мобилизирали?! През 64-та поне някаква реколта прибрахме, а сега никаква няма да има. Американците не могат да изхранят всички ни.

— За американците не се тревожи. Те са богати. Продукти имат колкото щеш: за всички ще стигнат.

— А защо сега да не изпратят селяните и армията да приберат реколтата, а Чехословакия да я освободим през октомври или ноември?

— Гибелен вариант. Пак ще ни е спукана работата. Отидоха и съветската власт, и завоеванията на социализма. Войските трябва да се вкарат сега. В противен случай там всичко ще рухне, няма да има какво да защитаваме.

— Те казват, че друг социализъм строели, с човешко лице.

— Туй пък вече е вражеска пропаганда — прекъсна го зам-политът. — Всеки социализъм си има само едно лице. Буржоазията, другари, измисли теорията за конвергенцията, тази теория противоречи на марксизма и не съдържа нито капка здрав разум. С един задник на два стола не се седи, просто е неудобно. Сами преценете, другари: каква конвергенция може да има, след като от завоеванията на социализма няма начин да бъде откъснато нито едно негово предимство?

Спомняте ли си как един антисъветчик през епохата на волунтаризма написа гнусна клевета по адрес на нашия строй, казваше се „Един ден на Иван Иванович“ или „на Иван Трофимович“? Какво последва? Всички несъзнателни елементи се разшаваха. Взеха да разпространяват тая клевета. Появи се недоверие към политиката на партията и така нататък. Добре, че навреме им свиха сармите, инак не се знае докъде щяхме да стигнем.

С това не можехме да не се съгласим. Лично аз не бях чел тоя Иван, не ми беше попадал в ръцете, но че ефектът от него беше зашеметяващ, много добре си спомням.

— Та каква са я свършили другарите чешки комунисти — продължи замполитът. — Взели, че изобщо отменили цензурата! Отворили шлюзовете за цялата буржоазна пропаганда! Печатай каквото ти хрумне! До какво може да доведе това? До конвергенция ли? Не! До капитализъм! На буржоазното влияние му е достатъчна съвсем малка дупчица в язовирната стена, а после водата ще я разкъса! У нас имаше такава дупчица, да сме благодарни на партията: навреме я запушихме! А в Чехословакия не е дупчица, там вече водата тече с все сила. Каква е тая конвергенция, ако всеки ще приказва каквото си иска? Никаква конвергенция, ами същинска буржоазна анархия!

С това също не можехме да не се съгласим. Щом от едно разказче насмалко не е рухнала цялата система, какво ще стане, ако цензурата бъде отменена изцяло? И трета възможност няма — с цензура или без нея, с органи на КГБ или без тях, с Централен комитет или без него. Наистина, за каква конвергенция може да става дума?

— Продължете, другарю подполковник! — провикнаха се от задните редици.

Ние също подкрепихме предложението. Новият замполит за разлика от предишния говореше смислено и разбираемо.

— И ще продължа, другари. Социализмът е система стройна като брилянт и също толкова здрава, но достатъчно е шлифовачът да направи едно погрешно движение и устойчивостта на кристала може да се наруши, и той ще стане на прах. В Чехословакия това вече е сторено. Диамантът се разпада. Но той е органична съставна част от целия социалистически лагер. И диамантът на световния социализъм също може да се разпадне много бързо. Лошият пример е заразителен! Ако буржоазията възтържествува в Чехословакия, нима съседна Унгария няма да тръгне по същия път?

Отговорихме с викове на негодувание. Началник-щабът на трети батальон се усмихна лукаво и тихо попита:

— Какво чакаме, другарю подполковник? Всички отдавна сме готови да изпълним интернационалния си дълг.

Въпросът не смути замполита, макар че той лично, естествено, нищо не знаеше.

— Трябва да сме винаги готови!

Задружно изръкопляскахме на храбрия замполит, който бе организирал толкова успешен импровизиран митинг.

 

 

Събитията назряваха. На всички беше ясно, че скоро ще ни вкарат, не беше ясно само точно кога. Преди два дена се получи секретна заповед за офицерите, че се формират Прикарпатски и Централен фронт. Нашият Прикарпатски фронт беше създаден на базата на управлението и войските на Прикарпатския военен окръг и на няколко полски дивизии. За командващ Прикарпатския фронт бе назначен генерал-полковник Бисярин. В състава на фронта влязоха четири армии: 13-а, 38-а, 8-а гвардейска танкова и 57-а въздушна. Още същия ден 8-а гвардейска танкова армия и част от силите на 13-а армия предприеха прехвърляне на територията на Южна Полша, където към състава им допълнително бяха включени полските дивизии.

Централния фронт командваше генерал-полковник Майоров. Фронтът бе формиран на базата на управлението на Прибалтийския военен окръг, като в него бяха включени войски от Прибалтийския военен окръг, от ГСВГ и СГВ, както и отделни полски и източногермански дивизии. Централният фронт имаше стандартна организация и бе разгърнат в ГДР и Полша. Разграничителната линия между нашите два фронта минаваше през Краков. В състава на Централния фронт влизаха четири армии: 11-а и 20-а гвардейски, 4-та гвардейска танкова и 37-а въздушна.

Много по-късно научих, че един фронт е бил разгърнат и в Унгария, но този фронт не навлязъл в Чехословакия, а само прикривал действащата групировка. Освен Южния фронт на територията на Унгария била разгърната оперативната група „Балатон“. Тази група навлязла в Чехословакия. В състава й имало две съветски дивизии, както и български и унгарски подразделения. Съюзниците били включени в състава на групата „Балатон“ само „за мебелировка“.

А житото се ронеше.

Заранта на 19 август на офицерите бе прочетена поверителна заповед за формирането на главно командване „Дунав“. За главнокомандващ бе назначен армейски генерал Павловски. Щабът му беше разгърнат някъде в Южна Полша, възможно е — до самата граница с Чехословакия. Главно командване „Дунав“ взе под свое командване Централния и Прикарпатския фронт, оперативната група „Балатон“ и като четвърти независим елемент — две гвардейски въздушнодесантни дивизии. През първия ден от операцията за осигуряване на стоварването на десантните дивизии на разположение на главно командване „Дунав“ се предоставяха пет дивизии от военнотранспортната авиация.

Бойната тревога за нашия полк бе обявена в 23:00. По каналите на закритата връзка до всички фронтове, армии, дивизии, бригади, полкове и батальони бил предаден сигналът: „НАШЕТО ВРЕМЕ НАСТЪПИ.“ Този сигнал предписваше на всички командири да разпечатат един от петте пазещи се у тях поверителни пликове, а останалите четири в присъствието на началник-щабовете да изгорят, без да ги разпечатват. Операцията е била разработена в пет варианта. Сега, когато един от тях беше одобрен и утвърден, останалите загубваха сила и подлежаха на незабавно унищожаване.

Едновременно разпечатаните хиляди поверителни пликове в един глас повеляваха на командирите от всички степени да осъществят операция „Дунав“ в пълна готовност да продължат бойните действия в съответствие с плановете „Дунав — Канал“ и „Дунав — Канал — Глобус“.

Освобождението започна.