Виктор Суворов
Аквариумът (5)

1

Вървя по червения килим. Не съм бил тук двадесет и три дена. Отвикнал съм от тишината, от килимите, от топлината. Изобщо човек подивява бързо и се връща в животинско състояние свободно, без затруднения.

В коридорите на щаба е спокойно и уютно. Тук хората са чисти, сити и лицата — избръснати. Няма го тук простуденото командирско хриптене и нетърпеливото скимтене на кучетата, които всеки момент ще бъдат освободени от каишките си.

Нашата 43-та диверсионна група беше хваната измежду последните. Заградиха ни, натикаха ни в един овраг. Всичко като в истинска война. И кучетата бяха истински. А те, четирикраките приятели на човека, съвсем не схващат разликата: истинско преследване ли е или е учебно… Пука им.

Слабият гъвкав войник Камшикът успя да се измъкне и от това премеждие. Него пръв го бяха отделили от групата и го бяха погнали към реката, по която вече имаше ледоход. Но той хвърли куртката си, хвърли автомата си и заплува между ледените парчета. Не изпратиха хеликоптер за сам човек, а кучетата не влязоха във водата, да не са луди. След четири дни той се върна в казармата на батальона крайно изтощен, с тъмносин милиционерски шинел. Откраднал го.

По този повод на Камшика беше дадено сержантско звание и двуседмичен отпуск. Изобщо в батальона има доста такива момчета. Един след друг се връщат — със счупени ски, с разкъсани куртки, а понякога и с кървави рани.

Нашата група беше заловена в един дълбок овраг, като ни бяха отрязани всички пътища. Закараха ни в казармите на полка на МВР. Посрещнаха ни като стари приятели. Напарихме се в банята, нахраниха ни, дадоха ни едно денонощие да се наспим. Предварително беше освободена една казарма за хванатите групи и санитарната част на полка работеше само за нас.

В банята войниците от МВР ни гледат с уважение и страх: скелети.

— Тежка ви е службата, братлета.

Спор няма. Тежка е. Само че всяка година в Спецназ за година и половина се брои. Прослужиш ли десет години — ще ти запишат петнадесет. Съответно на това плащат и по заплата и половина, и за скоковете плащат, както и за всеки ден, прекаран в поход дават специални добавки. Колкото до сланината — пак ще си я натрупаме. Не напразно ни наричат търбуси. Наспах се. Отпочинах. И ето, отново крача по червения килим. Щабът ме посреща със шеги:

— Витя, я разкажи как смъкваш тия килограми?

— Хей, разузнаване, откъде се връщаш толкова почернял?

Лицето ми е опърлено от студа, вятъра и безжалостното зимно слънце. Устните ми са черни, нацепени. Носът се бели.

— Витя, хайде в неделя на ски!

Това е жестока шега. Такива шеги понасям трудно. И изобщо след Спецназа най-много от всичко на света мразя хората, които доброволно си слагат ските, просто защото няма какво друго да правят.

Тръгнал съм при началника на разузнаването.

— Разрешете да вляза? Другарю подполковник! Извинете…

На новичките пагони на Кравцов има не по две, а по три звезди.

— Другарю полковник, старши лейтенант Суворов се върна от изпълнение на учебно-бойна задача!

— Здравей.

— Здраве желая, другарю полковник! Поздравявам ви.

— Благодаря. Сядай — той гледа опънатите ми скули. — Я, как си се одрал. Наспа ли се?

— Да.

— Има много работа. Светът се промени по време на твоето отсъствие. Постарай се да влезеш в крак в най-къс срок. Всичко ли забрави по време на похода?

— Стараех се да си повтарям наум всичко, което зная…

— Да те проверя ли?

— Да.

— Шпангдалем.

— Шпангдалем — авиобаза на ВВС на САЩ в Западна Германия. На 25 километра северно от град Трир. Там се базира постоянно 52-ро тактическо избирателно крило. Седемдесет и два изтребителя „Р-4“. Пистата за излитане е една. Дължината й е 3050 метра. Ширината — 45 метра. В състава на крилото влизат…

— Добре. Свободен си.

2

Светът се променя стремително. Двадесет и три дена нямах достъп до информация и ето ги сега пред мен дебелите папки с разузнавателни бюлетини, заповеди, шифровани съобщения. Светът неузнаваемо се е променил за двадесет и три дена. Разбирам, че началникът на разузнаването е пощадил самолюбието ми и ми е задал един въпрос за неподвижен обект, за авиобаза. Ако ме беше попитал например за 6-та мотопехотна дивизия на Бундесвера, то непременно щях да изпадна в неловко положение. Обстановката трябва да се следи постоянно, иначе ще се превърнеш в носител на остаряла информация. И така… Строго секретно… От агентурното разузнаване на Белоруския военен окръг е отбелязано засилване на охраната на стартовите батареи от ракети „Пършинг“ на територията на Западна Германия… Строго секретно… 5-ти отдел на разузнавателното управление на Балтийския флот е регистрирал пълна промяна на системата за кодиране в правителствените и военни канали за свръзка в Дания… Строго секретно… От агентурното разузнаване на Генералния щаб са разкрити… Строго секретно… От агентурното разузнаване на 11-та гвардейска армия от Прибалтийския военен окръг са регистрирани на територията на Западна Германия строителство на шахти за ядрени мини. Заповядвам на началника на Второ главно управление на Генералния щаб, на началниците на разузнаването на СГВ^[1], на ЦГВ^[2] на Прибалтийския, Белоруския и Прикарпатския военни окръзи за обърнат особено внимание на събирането на информация за системата на ядрените мини на територията на ГФР. Началник на Генералния щаб — армейски генерал Куликов.

Преди двадесет и три дена никой нищо не беше чувал за ядрените мини… А сега гигантските сили на агентурното разузнаване са хвърлени за разкриването на тази тайнствена система за самозащита на Запада… Променя се лицето на нашата армия… Секретно… За резултатите от експерименталните учения на 8-ма въздушно-щурмова бригада от Забайкалския военен окръг. Преди двадесет и три дена нямаше такива бригади… Строго секретно… Заповядвам да се вземе на въоръжение в изтребително-противотанковата артилерия изделието „Малютка-М“ с двуточкова система за насочване… Министър на отбраната, маршал на Съветския съюз А. Гречко… Строго секретно… Само за офицери от Спецназ… Разследване на обстоятелствата за гибелта на чуждестранните курсанти на Одеския специален център за подготовка по време на учебни боеве с „кукли“… Заповядвам да се засили контролът и охраната… Да се обърне особено внимание…

Препрочитам тези заповеди три пъти. Ясно ми е как трябва да се отнасям с „куклата“, в какви условия да я държа и я пазя. Не ми е ясно само какво е това „кукла“.

3

Не е лесно да се подготвят чуждестранните бойци и агентура за Спецназ. Ние, съветските бойци на Спецназ, ще действаме по време на война, а тези момчета действат още сега и то по целия свят. Те умират без страх за светлите си идеали, без да подозират, че и те са бойци на Спецназ. Странни хора! Ние ги подготвяме, ние харчим милиони за тяхната издръжка, рискуваме авторитета на нашата държава, а те наивно си се смятат за независими. Трудно е да си имаш работа с подобна публика. Идвайки на подготовка при нас, те носят със себе си духа на удивителната безгрижност на Запада. Те са наивни като деца и са великодушни като герои от романи. Сърцата им пламтят, а главите им са задръстени от предразсъдъци. Казват, че някои от тях смятат, че не трябва да се убиват хора по време на сватба, а други мислят, че не трябва да се убива по време на погребения. Чудаци. Гробището за това е и измислено, за да събира мъртвите.

Специалният център по подготовка прогонва бързо подобна романтика и глупости. Тях също ги разкъсват кучета, също ги карат да тичат през огъня. Учат ги да не се страхуват от височина, кръв, скорост, да не се страхуват от чуждата или собствената си смърт когато с мълниеносно нападение превземат самолет или посолство. Специалният център ги учи да убиват. Да убиват ловко, спокойно, с наслада. Но какво все пак може да се крие зад термина „кукла“ в тази подготовка?

Нашата система за пазене на тайни е отработена, регулирана, шлифована. Ние пазим тайните си по пътя на унищожаването на онези, които са способни да кажат нещо излишно, по пътя на тоталното скриване на колосално количество факти, често и не чак толкова секретни. Тайните пазим чрез специалната система на вертикалното и хоризонталното ограничаване на достъпа до тайните. Тайните си пазим с кучета, караули, сигнални системи, с каси, печати, стоманени врати, тотална цензура. Пазим ги още и с един особен език, с особен жаргон. Ако някой все пак успее да проникне в нашите каси, то и оттам няма да разбере кой знае колко.

Когато говорим за враговете си, употребяваме нормални, разбираеми за всички думи: ракета, ядрена бойна глава, химическо оръжие, диверсант, шпионин. Същите съветски средства се наричат: изделие, ГЧ, специално оръжие, Спецназ, особен източник. Много термини имат различно значение. „Чистка“ в един случай означава изключване от партията, в друг — масово унищожаване на хора.

Една нормална дума може да има много синоними на жаргон. Съветските диверсанти могат да бъдат наречени с общия термин: Спецназ, както и дълбочинно разузнаване, туристи, любознателни участници в поход. Какво се крие зад името „кукла“ на нашия език? Използват ли се „куклите“ за тренировки и на съветските бойци или това е привилегия само за чуждестранните курсанти? Съществували ли са „кукли“ и по-рано или това е новост, подобна на въздушно-щурмовите бригади?

Затварям папката с твърдото намерение да науча значението на този странен термин. Имам само един път: да си дам вид, че разбирам за какво става дума и тогава в случаен разговор някой, който наистина знае, може да каже съвсем малко повече от необходимото. А и една буква понякога е достатъчна, за да се сети човек.

4

296-ти отделен разузнавателен батальон е прикрит професионално, с вкус. Има един свързочен полк в 13-та армия. Той осигурява щаба и командните пунктове. През полка преминават държавни тайни и затова той специално се пази. А на територията на полка е оградено специално пространство, в което и живее нашият батальон. Всички диверсанти носят формата на свързочни войски. Всички коли в батальона са закрити фургони, същите като на свързочниците. Така че външният човек ще види само един свързочен полк и толкова. Нещо повече, и в самия полк офицерите и войниците смятат, че има три обикновени свързочни батальона и един необикновен, особено секретен — сигурно за правителствена връзка.

Но и в самия батальон Спецназ има немалко тайни. Много диверсанти смятат, че в техния батальон има три парашутни роти, попълнени от обикновени, но силни и издръжливи войници. Едва сега аз научих, че това не е всичко. Освен трите роти съществува и специален взвод, попълнен от професионалисти. Той е на друго място, далеч от батальона. Предназначен е за изпълнение на особено сложни задачи. Научих за неговото съществуване само поради това, че на мен, като офицер по информацията, ми предстои да обучавам тези хора на моя занаят: правилното и бързо откриване на важни обекти на територията на противника. Отивам за пръв път в специалния взвод и малко се вълнувам.

Лично полковник Кравцов ме кара. Той ще ме представи.

— Сети се каква маскировка сме измислили за този взвод?

— Това е свръх способностите ми другарю полковник. Нямам никакви факти за анализ.

— Все пак опитай се да отгатнеш. Това е изпитът ти за съобразителност. Представи си ги, затова е и въображението ти и се опитай да ги скриеш, като се поставиш на мястото на началника на разузнаването на 13-та армия.

— Те трябва ясно да си представят местността, на която им предстои да действат, затова трябва често да ходят в чужбина. Трябва да са отлично тренирани… Аз, другарю полковник, бих ги обединил в спортен отбор. Хем е маскировка, хем — възможност да пътуват в чужбина…

— Правилно — смее се той. — Всичко е просто. Те са спортният отбор на дружеството на ЦСКА: парашутисти, бегачи, стрелци, боксьори, борци. Всяка армия и флотилия имат подобен отбор. Всеки военен окръг, флот, група войски имат още по-мощни и още по-добре подготвени спортни отбори. За спорта не пестим парите. А къде би скрил учебния център на своите спортисти?

— В Дубровица.

Той е разузнавач. Владее се. Само зъбите му леко прискръцнаха и мускулите на бузите му заиграха.

— Защо тъкмо в Дубровица?

— В състава на любимата ни 13-та армия има само един изправителен батальон за непокорните войници и той е в Дубровица. Военен затвор. От нашата дивизия често пращаха войничета там. Оградите там са високи, кучетата — зли, бодливата тел — многоредова. Заграждай си сектор и настанявай какъвто искаш, особено секретен обект. Необходимите хора могат да се карат там в затворнически коли — никой няма да се сети…

— Че малко ли са добре охраняваните обекти в нашата 13-та армия, АПРТБ^[3], например…

— В АПРТБ, другарю полковник, няма къде да се държи „куклата“…

Дари ме само с дълъг, тежък поглед, но дума не продума.

5

Само през есенната нощ се виждат толкова много звезди. Само в студената септемврийска нощ те могат да се видят толкова ясно, като сребърни гвоздейчета на черно кадифе.

Колко много от тях ни гледат от студената, черна пустота. Ако се погледне Голямата мечка, то до ярката звезда, онази която е на извивката на дръжката на черпака^[4], може да се съзре една мъничка звездичка. Тя може би съвсем не е малка, просто е много надалеч. Може би това е грамадно светило с десетки огромни планети наоколо. А може да е галактика с милиарди звезди…

Ние, разбира се, не сме сами във Вселената. В космоса има милиарди планети, които много приличат на нашата. Откъде накъде ще се смятаме за изключение? Не сме изключение. Ние сме такива, каквито са и всички. Освен може би формата и цветът на очите. Жителите на едни планети да са със сини очи, като на полковник Кравцов, на други — зелени, триъгълни, със зеленикав оттенък. Но с това, изглежда, се изчерпват и всички разлики. Във всичко останало сме еднакви — всички ние сме зверове. Зверовете, разбира се, са различни: мислещи, цивилизовани и немислещи. Първите се различават от вторите по това, че се стараят да маскират зверската си същност. Когато имаме много храна, топлина и самки, можем да си позволим да сме добри и състрадателни. Но щом природата и съдбата ни поставят въпроса в упор — единият да оживее, другият да загине — веднага забиваме жълтите си кучешки зъби в гърлото на съседа, брата, майка си.

Всички сме зверове. Аз поне съм и не се старая да го скривам. И обитателят на дванадесетата планета на оранжевото светило, скътано в недрата на галактиката без име — и той е зверище, само че се мъчи да изглежда добър. И началникът на разузнаването на 13-та армия, полковник Кравцов, е звяр. Той е едно зверище, което рядко се среща. Дребен, стегнат, лицето му — красиво, младежко, малко надменно. Усмивката — широка, подкупваща, но ъгълчетата на устните му винаги са отпуснати надолу — признак на сдържаност и точна пресметливост. Погледът му е съкрушителен, впива се в теб. Кара събеседника да мига и да го избягва. Ръцете му са фини, не са пролетарски. Полковнишките пагони много му отиват. Хората от този тип понякога имат съвсем странни наклонности. За някои от тях съм чувал, че събират ръждясали копейки. Интересно, нашият полковник по какво си пада? За мен и за всички нас е една загадка. Знаем учудващо малко за него, а той знае всичко за нас. Той е звяр. Малък, кръвожаден, смъртно опасен. Знае целта си и върви към нея без заобикалки. Познавам пътеводната му звезда: казва се власт. Той седи край огъня и по скулестото му волево лице пробягват червени сенки. Черен правилен профил. Червени сенки. Нищо повече. Никакъв преход. Никакви компромиси. Една грешка да направя и той ще ме стъпче, ще ме размаже. Ако го излъжа, ще го разбере по очите ми — има могъщ интелект.

— Суворов, ти искаш нещо да питаш?

Ние сме сами покрай огъня в една малка падинка в безкрайната степ. Колата ни е скрита ей там, в храстите и на шофьора му е разрешено да спи. Пред нас е дълга есенна нощ.

— Да, другарю полковник, отдавна искам да ви попитам… На вас са ви подчинени стотици млади, умни, перспективни офицери с великолепна подготовка, с изтънчени маниери… А аз съм селянин, не съм чел много от книгите, за които говорите, трудно ми е във вашата среда… На мен не са ми интересни писателите и художниците, от които вие се възхищавате… Защо избрахте мен?

Той дълго се занимава с чайника, вероятно размисля дали да ми каже нещо обикновено за моето трудолюбие и съобразителност или да ми каже истината. В чайника вари едно варварско питие: смес от кафе с коняк. Пийнеш ли, денонощия няма да помислиш за сън.

— Ще ти кажа, Викторе, истината, защото сам я разбираш, защото е трудно човек да те излъже, защото ти трябва да я знаеш. Нашият свят е жесток. Да оживееш в него можеш, само ако катериш нагоре. Спреш ли, ще се сгромолясаш и ще те стъпчат онези, които по костите ти ще тръгнат нагоре. Нашият свят е една кървава безкомпромисна борба на системите: едновременно с това — и борба на личностите. В тази борба всеки има нужда от помощ и подкрепа. На мен са ми необходими помощници, готови на всичко, готови на смъртен риск в името на победата. Но моите помощници не трябва да ме предадат в най-тежкия момент. За това има само един път: да набираш помощниците си от самото дъно. Ти си ми задължен за всичко и изгонят ли мен, ще изгонят и теб. Ако аз загубя всичко, ти също ще загубиш всичко. Аз те издигнах, аз те открих сред тълпата не заради талантите ти, а защото ти си човек от тълпата. Ти на никого не трябваш. Случи ли се нещо с мен, отново ще се намериш в тълпата, загубил властта и привилегиите си. Този начин на избор на помощници и телохранители е стар, колкото светът. Така са правили всички управници. Предадеш ли ме — губиш всичко. Точно така и мен намериха в прахта. Моят покровител върви нагоре и ме тегли след себе си, разчитайки на моята подкрепа в каквато и да е ситуация. Ако той загине, кому съм притрябвал?

— Вашият покровител генерал-лейтенант Обатуров ли е?

— Да. Той ме избра в групата си, когато беше майор, а аз лейтенант… не ми вървеше много.

— Но и той служи някому. Него също някой го тегли нагоре?

— Разбира се. Само че това не е лъжица за твоята уста. Бъди сигурен, че ти си в правилната група, че и генерал-лейтенант Обатуров има могъщи покровители в Генералния щаб. Но теб, Суворов, вече те познавам добре. Имам чувството, че не това е въпросът, който те мъчи. Казвай?

— Разкажете ми за Аквариума.

— Ти и това ли знаеш? Тази дума не би могъл да я чуеш. Значи някъде си я видял. Чакай да помисля и ще ти кажа, къде си могъл да я видиш.

— Отзад на портрета.

— А, ето къде! Чуй, Суворов, за това никога никого не питай. Аквариумът твърде сериозно държи на тайните си. Ти просто задаваш един въпрос, а за него могат да те окачат на някоя кука. Не, не се шегувам! За челюстта или за реброто — и нагоре. Да ти разкажа за Аквариума аз просто не мога. Работата е там, че ти можеш да го разкажеш още на някого, а той — на трети. Но ще дойде моментът, когато събитията ще започнат да се развиват в друга посока. Един ще арестуват, ще научат от него къде е чул тази дума, той ще посочи теб, а ти — мен.

— Мислите, че ако започнат да ме изтезават, ще им кажа името ви?

— В това аз не се съмнявам и ти не се съмнявай. Глупаците разправят, че има силни хора, които могат да издържат изтезанията, и слаби, които не издържат. Глупости са това. Има добри следователи и лоши. В Аквариума следователите са добри… Попаднеш ли на конвейера, ще си признаеш всичко, включително и онова, което никога не се е случвало. Но… аз вярвам, Викторе, че ние с теб никога няма да попаднем на конвейера и затова ще ти разкажа мъничко за Аквариума…

— Що за риби плуват там?

— Там има само една порода — пирании^[5][6].

— Вие работил ли сте в Аквариума?

— Не, не съм удостояван с такава чест. Може би в бъдеще… Там сигурно смятат, че зъбите ми не са достатъчно остри. И така, слушай. Аквариум — това е централното здание на 2-ро Главно управление на Генералния щаб, тоест Главното разузнавателно управление — ГРУ. Военното разузнаване съществува от 21 октомври 1918 година под различни имена. Червената армия вече е била огромен и мощен организъм. Управлявал я е Главният щаб — мозъкът на армията. Но реакцията на щаба била забавена и неточна, защото този организъм е бил сляп и глух. Информацията за противника е постъпвала от ЧК. Това е все едно един мозък да получава информация не от очите и ушите си, а от думите на друг човек. Пък и чекистите винаги са гледали на армейските заявки като на нещо второстепенно. Другояче и не може да бъде: тайната полиция има едни приоритети, а Генералният щаб — други. И колкото и да подаваш информация на Генералния щаб, тя никога няма да бъде достатъчна. Представи си, че има някакъв неуспех, кого ще държиш тогава отговорен? Генералният щаб винаги може да каже, че информацията за противника е била недостатъчна, оттам е и гафът. И винаги ще бъде прав, защото както и да я събираш, началникът на Генералния щаб може да зададе още милион въпроси, на които да няма отговор. Затова е и било решено да се даде военното разузнаване в ръцете на Генералния щаб — да си го управлява началникът на Генералния щаб: сведенията за противника са недостатъчни, ще си е виновен сам Генералният щаб.

— И КГБ никога ли не се е опитвало да простре властта си над ГРУ?

— Винаги се е опитвало. И сега се опитва. Успя веднъж Ежов: той беше едновременно шеф на НКВД и на военното разузнаване. Затова се наложи да бъде унищожен незабавно. В ръцете му се оказа твърде много власт. Стана монополен контрольор на цялата тайна дейност. За върховното ръководство това е страшен монопол. Докато съществуват като минимум две тайни организации, водещи тайна борба помежду си — опасност от заговор вътре в някоя от тях няма. Докато има две организации, работата е качествена, тъй като съществува конкуренция. Денят, в който едната организация погълне другата, ще бъде последният ден на Политбюро. Но Политбюро няма да го допусне. Дейността на КГБ се ограничава в дейност срещу вражеските организации. Вътре в страната ни МВР върши почти същата работа. МВР и КГБ са готови да се изядат едно друго. Освен това, вътре в страната действа още една тайна полиция — Народният контрол. Сталин стана диктатор, идвайки от ръководния пост на тази тъкмо тайна организация — от Народния контрол. А в чужбина тайната дейност на КГБ се уравновесява от дейността на Аквариума. ГРУ и Държавна сигурност постоянно се боричкат за източниците на информация и затова и двете организации имат такива успехи.

Мълча, асимилирайки смисъла на казаното. Очаква ни дълга нощ. На тридесетина метра от нас във върбалака е скрита голяма гумена надуваема ракета „Пършинг“ — точно копие на американския оригинал. През миналата нощ целият диверсионен батальон за Спецназ беше пуснат с парашути на малки групи далеч от това място. Съревнования. Маршрутът е дълъг 307 километра. По него има пет контролни точки: ракети, радиолокатор, щаб. Групата, която премине първа по целия маршрут, открие всички обекти и съобщи точните им координати, ще получи отпуски и по златен часовник за всеки. Всички войници от победилата група ще станат младши сержанти, а сержантите — старши сержанти. Висшият команден състав на разузнавателния отдел контролира преминаването на групите. Самият Кравцов обикновено лети с хеликоптер край трасето на съревнованието. Но днес, кой знае защо, е решил да стои на контролната точка и за помощник е избрал мен.

— Струва ми се, че идват.

— После ще поговорим.

6

Под нечии крака едва чуто прошумоляват камъчета и се търкалят надолу. В падината тихо, сякаш змия пълзи, се прокрадва гигантска сянка. Нощният огън позаслепява якия диверсант. Вглежда се в лицата ни и познал Кравцов, докладва: „Другарю полковник, 29-походна група от 2-ра рота за Спецназ. Командир на групата сержант Полишчук“.

— Добре дошъл, сержанте.

Сержантът се обръща към групата си и тихо подсвирква, както свирукат лалугерите. По наклона надолу заскърцаха подметките на диверсантите. Двамина заемат позиция на ръба на падината: наблюдение и отбрана. Радистът бързо разхвърля антената. Други двама разтягат брезент: под него ще прави магиите си шифровачът на групата. Обикновените смъртни не е редно да знаят как подготвя съобщението и затова докато работи, винаги го покриват с брезента. В бойна обстановка командирът на групата отговаря с главата си за шифрите и шифровача. В случай, че групата е в опасност, командирът е длъжен да убие шифровача, а шифрите и шифровъчната машина — да унищожи. Ако не го направи, ще отговарят с живота си не само той, но и цялата група.

Ето, съобщението е готово. Сега ние всички го виждаме: обикновена кинолента с няколко реда подредени дупчици по нея. Съобщението се поставя в радиостанцията. Тя още не е включена и не е настроена. Радистът си гледа хронометъра. И ето, натиска копчето. Радиостанцията се включва, настройва се автоматично, прокарва лентата през вътрешността си и веднага я изплюва. Моментално няколко цветни лампички по радиостанцията изгасват. Целият сеанс за свръзка продължава не повече от секунда. Радиостанцията практически изстрелва информационния си заряд.

Шифровачът поднася запалена кибритена клечка към лентата и тя мигновено изчезва, съскайки злобно. Кинолентата само изглежда обикновена. Гори толкова бързо, колкото радиостанцията предава шифрованото съобщение.

— Готови ли сте? Да поскачаме. Време е. Тръгваме!

Жесток е сержант Полишчук и ръката му не си поплюва. Ще сдъвче групата и ще я пришпорва без почивка. Само че пилетата се броят наесен. Засега всичко е добре. Ами ако групата капне на първите двеста километра? Големи права са дадени на командирите на групите. Затова са и съревнованията. Ако искаш, спри групата. Ако искаш, остави я да поспи. Или давай на всеки 10 минути почивка. Но останеш ли в последната десятка на групите, ще ти отпорят сержантските нашивки, ще станеш редник, а за сержантското ти място — желаещи много.

— Другарю полковник, единадесета група на първа рота. Командир сержант Столяр.

— Добре дошъл, сержанте. Действай, не ни обръщай внимание.

— Слушам! Носорогът и Грозното пате — на поста!

— Слушаме.

— Повръщачът!

— Аз.

— Дай връзка.

— Готови ли сте? Да поскачаме. Време е. Тръгваме!

Сега групите ще започнат да пристигат една след друга. Става така винаги по време на съревнования. Няколко групи се откъсват далеч напред, след това идва основната маса с малки паузи или изобщо без паузи, а после — изостаналите, заблудилите се. Някои почиват по час край нашия огън. Някои — по два. Някои спират само да установят връзка, да предадат съобщението — и напред. Край нас няколко групи наведнъж подготвят скромната си вечеря. По време на учения е забранено да се пали огън и тогава диверсантът си приготвя храната върху спиртна таблетка. Но по време на съревнования може да се възползваш и от огън. Главното при съревнованията е точното ориентиране, скоростта, определянето на координатите и връзката. Останалото не е толкова важно.

Откъм огъня се усети остра миризма. Диверсантите пекат кокошка. Пекат я по особен начин: изкормили са я, отрязали са главата и краката, но перата не са оскубали. Покриват я с дебел слой мокра глина и — в огъня. Вече и замириса. Скоро ще е готова. Диверсантът няма тенджера и затова готви в глината. Когато кокошката се опече напълно, разчупват глината, а заедно с глината ще паднат и перата и кокошчицата с цялата си мазнина отива на масата.

— Другарю полковник, заповядайте.

— Благодаря. Откъде намерихте тая кокошка?

— Дива е, другарю полковник. Безпризорна.

По време на съревнованията войниците от Спецназа могат да намерят и дива свиня, и кокошка, и петле. Понякога попадат и на диви картофи, диви домати и краставици, дива царевица. Друга група вари в огромен чайник царевица.

— Ами чайникът откъде е?

— Как да ви кажем. Изпречи ни се на пътя. Защо, мислим си, да не свърши някоя работа толкова ценна вещ? Опитайте царевичката. Добра е!

Кравцов има правило: поканата на войника приема с благодарност, както приема поканата на началник-щаба на окръга или на самия командващ. Не прави разлика. Край огъня е весело.

— Излъжи ближния си или някой далечен ще се приближи и ще те излъже.

Полковникът е шегаджия. За него всеки десантник гърлото ти ще прегризе. Не е проста работа да получиш такова уважение от тях. Подчиняват се на всеки по-горен началник, но не всеки уважават и хитрият като звяр диверсант знае хиляди начини за демонстриране на своето уважение или неуважение към командира си. А за какво уважават те Кравцов? Затова, че той не крие и не се и опитва да скрие зверската си порода. Диверсантите са сигурни, че човешката природа е порочна и непоправима. Най-добре го знаят. Те рискуват всеки ден живота си и всеки ден имат възможност да наблюдават човека на границата на смъртта. И затова делят хората на добри и лоши. Добър, според техните разбирания, е онзи човек, който не крие звяра вътре в себе си. А онзи, който се старае да изглежда добър, той е опасен. Най-опасните хора са демонстриращите не само положителните си качества, но и вътрешно вярващите, че са добри. Отвратителният долен престъпник може да убие човек или десет души, или сто. Но престъпникът никога не убива милиони. Милиони убиват само онези, които се смятат за добри. Робеспиеровци стават не престъпниците, а най-добрите, най-хуманните хора. И гилотината е измислена не от престъпниците, а от хуманистите. Най-чудовищните престъпления в историята са извършили хора, които не са пили водка, не са пушили, не са изневерявали на жените си и са хранили катеричките с ръка.

Момчетата, с които сега преживяме царевицата, са сигурни, че човек може да бъде добър само до определена граница. Ако животът ги притисне, добрите хора ще станат лоши и това може да се случи в най-неподходящия момент. За да не бъдат изненадани от такава промяна, по-добре да си нямат работа с добрите. По-добре е да имат работа с онези, които сега са лоши. Поне ще знаеш какво да очакваш от него, когато съдбата ти се озъби. В това отношение полковник Кравцов е свой човек за тях. Върви си, например, по улицата някое напращяло момиче. Задните й части, като две дини в мрежа, подскачат нагоре-надолу. Какво ще направи диверсантът в подобен случай? Ще я изнасили поне с поглед, ако не може по друг начин. Но и полковник Кравцов ще постъпи така, окото няма да му мигне. Затова го и уважават.

Опасен е онзи, който не гледа подир жената. Опасен е онзи, който се мъчи да покаже, че това съвсем не го интересува. Тъкмо сред такава публика могат да се открият тайните садисти и убийците.

Кравцов не влиза в тази категория. Обича си той женския пол (и кой ли не го обича?) и хич не го и крие. Властта обича — та любовта ли да крие? И здравата я обича. Която ще да е власт.

Аз го почувствах, когато видях как биеше куклата. Това беше апотеоз на мощта и безпощадната власт.

Куклата — това е особен човек. Човек за тренировка. Когато провеждаш учебен бой срещу другаря си, знаеш предварително, че той няма да те убие. И той знае, че ти няма да го убиеш. Затова интересът към учебния бой спада.

А виж, куклата може и да те убие, но и на теб няма много да ти се карат, ако й натрошиш ребрата или врата.

Нашата работа е отговорна. И ръката ни не трябва да трепне в отговорния момент. И няма да трепне. А за да бъдат командирите ни напълно сигурни в това, ни подхвърлят кукли за тренировка. Куклите не са измислени от нас. Те са използвани и преди нас и много по-нашироко, но са се наричали другояче. В ЧК^[7] са ги наричали „гладиатори“, в НКВД — „доброволци“, в СМЕРШ^[8] — „робинзоновци“, а при нас те са „кукли“.

Куклата, това е престъпник, осъден на смърт. Онези, които са стари, болни, слаби, които знаят твърде много — тях ги унищожават веднага след произнасянето на присъдата. Но по-силните и по-здравите тях преди смъртта им ги използват за засилване мощта на нашата държава. Казват, че осъдените на смърт ги изпращали в урановите рудници. Глупости. Там работят обикновени затворници. Осъдените на смърт се използват по-продуктивно. Една от разновидностите на подобно използване е да ги направят кукли в Спецназ. И на нас ни е добре, и на тях. Ние можем да обработваме бойни хватки без да се страхуваме, че ще осакатим противника, а те пък получават отсрочка от смъртта.

По-рано гладиаторите и куклите бяха достатъчно за всички. Сега има недостиг. Всичко при нас е в недостиг. Ту месо няма, ту хляб, а сега и куклите не стигат за всички. А желаещите да използват куклите не намаляват. Но откъде да ги вземеш? Затова има заповед куклата да се използва дълго време, внимателно. Но това не влияе много на качеството на занятията. Ти нямаш право сериозно да го осакатиш, а за него ограничения няма. Той може да загине всеки момент. Няма какво да губи. Като нищо може да ти счупи врата. Затова и боят с куклата е стократно по-полезен, отколкото тренировката с инструктора или с колегата. Боят с куклата е истински бой, истински риск. В целия батальон за Спецназ единствено специалният професионален взвод е допуснат до тренировките с кукли. Трите обикновени диверсионни роти просто не знаят за съществуването на куклите. Специалният взвод е отделен от батальона за Спецназ и е скрит в Дубровица, в изправителния батальон и мястото се пази по-добре, и куклите има къде да се държат.

Не обича Кравцов да рискува напразно. Но властта обича. И затова стигне ли в Дубровица, всеки път се преоблича и отива лично да се тренира с куклите. Тренира дълго и упорито. Голям инат е.

7

Малко вода, половин кутия кафе, солидна порция коняк — и на огъня. Тази варварска смес трябва дълго да се вари. Пийнеш ли, ще заскачаш като козле. Приятният аромат гъделичка ноздрите.

Сиво разсъмване. Студена мъгла. Лютив дим от огъня. Отново сме сами.

— ДС-то много ли е напакостило?

— Ти, Витя, за цялата армия ли питаш или само за разузнаването?

— И за армията, и за разузнаването.

— Много.

— Защо е станало така?

— Ние бяхме много наивни. Ние служихме на Родината, а чекистите служеха на себе си и на партията.

— Това може ли да се повтори?

— Да. Ако се окажем толкова наивни, колкото и по-рано…

Той разбърква с лъжичка конячната смес. А на мен ми се струва, че решава съдбата ми. Не напразно остана сам с мен в глухата степ. Не напразно води такива разговори. Като ми разказа за Аквариума, той ми довери съдбата си. Аз мога и да я преобърна. Защо рискува така? Сигурно в замяна иска моята собствена съдба. Съгласен съм да рискувам заедно с Кравцов и заради него. Но как да го покажа?

— Ние не трябва да им позволим това да се повтори. Трябва да сме силни заради благополучието на нашата Родина. Армията трябва да бъде не по-слаба от ДС… — Изведнъж чувствам, че точно това той и очаква от мен. — Ние не трябва да им го позволим. Монополът на чекистката власт може да задуши съветската власт…

— Но и монополът на военната власт може да унищожи съветската власт. Не се ли страхуваш от това, Викторе? — гледа ме в упор.

— Не се страхувам.

— Какво би правил на мое място? На мястото на съветските генерали и маршали?

— Бих поддържал здрав контакт с колегите си. Ако един е в опасност, всички генерали и маршали трябва да го защитят. Нужна ни е такава солидарност.

— Има такава солидарност, представи си. Тайна, разбира се. Представи си, че партията и ДС-то са решили да свалят един от нас. Как да реагират всички останали? Да стачкуват ли? Или всички да си подадат оставките?

— Мисля, че трябва да отговаряме на удара с удар. Но не по всички наши врагове, а само по най-опасните. Ако вие лично имате проблеми с местното партийно ръководство или с ДС-то, не вие трябва да се биете с тях, а всичките ви приятели от целия Съюз трябва да нанасят тайни удари по вашите врагове. И обратното, когато някой от отдалечените ви приятели е в опасност, трябва да използвате цялата си мощ за нанасянето на тайни удари по враговете му…

— Добре, Суворов, но помни, че такъв разговор никога не е бил воден. Ти просто си препил коняк и всичко това сам си си го измислил. Запомни, че е най-добре да стоиш настрана от всички тези борби, но тогава така и ще си останеш долу, в прахта. Битката за власт е жестока битка. Онзи, който я е загубил, е престъпникът. Така че по-добре е ти да ги прецакаш, отколкото да бъдеш наивен глупак. Ако живееш с вълците… А иначе ще те изядат. Но ако вече си тръгнал по този път, по-добре е да не те хванат, а хванат ли те — да не си признаваш, пък ако ще си признаваш — то да е за нещо обикновено, а не организирано. Всеки, който се бори за власт, има своя група, своя организация и никой не прощава подобно нещо на съперниците. Участието в организация е най-страшното, което може да признаеш. Това е отвратителен край за теб лично. При най-страшните изтезания е по-добре да си признаеш, че си действал сам. В противен случай изтезанията ще станат още по-страшни. А сега слушай внимателно.

Гласът му се промени рязко, както и лицето му.

— След една седмица ще заминеш като контрольор с една група за Спецназ. Ще ви спуснат с парашути над Сгороженецкия полигон. На втория ден групата ще се разпадне на две части. От този момент ти ще изчезнеш. Пътят ти е към Кишинев. Ще пътуваш само с товарни влакове. Само нощем. В Кишинев има педагогически институт. Нивото на национализъм в института е над средното. Този лозунг ще напишеш на стената.

Протяга ми листче от тънка цигарена хартия.

— Ти не знаеш молдавски, затова запомни целия текст наизуст. Сега. Опитай се да го напишеш. Още веднъж. Помни, всичко това правиш сам. Ако някъде те спрат: ти си изостанал от групата, загубил си посоката. Мъчиш се сам да се върнеш в щаба на армията без чужда помощ. Затова ще пътуваш нощно време в товарните вагони. Гледай да не заспиш. Отспивай си през деня, в гората.

— Колко големи да са буквите?

— 15–20 сантиметра ще са достатъчни, за да бъде свален председателят на молдавската ДС.

— Само с един лозунг ли?

— Случаят тук е особен. С национализма в института се борят отдавна и без успех. Вземали са най-строги мерки. Изпратиха донесение в Москва, че сега всичко е наред. Твоята работа е да докажеш, че не е така. Подозрението може да падне, разбира се, върху Одеския окръг, но одеското военно ръководство лесно ще докаже пълната си невинност. Ударът, който нанасяме, не е пряк, а е отстрани, от съседния окръг. Повтарям, действаш сам. Видял си лозунга върху парче лист хартия, който се е търкалял по улицата, научил си го наизуст и си го написал на стената, без да знаеш значението му. По-добре е да бъдеш глупак, отколкото конспиратор. Не забрави ли лозунга?

— Не.

8

Пускаха ни от три хиляди метра височина. На втория ден групата се раздели на две. Командирите на двете подгрупи знаеха, че от този момент действат самостоятелно, без висшестоящ контрол…

9

След пет дни се появих в щаба на армията. Пътят ми е към началника на разузнаването. Докладвам, че по време на ученията след разделянето на групите, е трябвало да срещна трета група, но не съм я срещнал, загубил съм ориентировка и дълго време съм търсил, правилния път, без да се възползвам от картата и от услугите на странични хора. Докладвам с лека усмивка, че задачата е изпълнена. Чисто е изпълнена.

С леко кимване той ми дава да разбера, че е схванал. Но не ми се усмихва.

10

Минаха три седмици. Следя внимателно всички публикации. Ясно е, че нито в местните, нито в централните вестници някой ще публикува нещо. Но в местните вестници може да се появи някоя статийка със заглавие „Да укрепваме пролетарския интернационализъм!“ И подобна статийка липсва…

Той сложи ръката си на рамото ми — винаги се приближава безшумно.

— Не си губи времето. Нищо няма да се случи.

— Защо?

— Защото онова, което написа на стената, няма да навреди на никого: Текстът беше съвсем неутрален.

— Защо тогава го написах на стената?

— За да съм сигурен в теб.

— През цялото време ли съм бил под наблюдение?

— Почти през цялото. Знаех маршрута ти приблизително, да не говорим за крайния му пункт. Хвърлят се десетина диверсанти за контролиране и почти всяка твоя крачка е зафиксирана. Разбира се и контрольорите не знаят онова, което правят… Когато човек е под напрежение, могат да му хрумнат най-тъпи идеи. Трябва да бъде контролиран. Та аз те контролирах.

— Защо ми разказахте, че съм бил под ваш контрол?

— За да не ти хрумват глупави идеи и в бъдеще. Ще ти възлагам понякога подобни дреболии, но ти никога няма да си сигурен, дали отиваш на смъртен риск или просто те проверявам — усмихна ми се широко и приятелски. — И знай, че имам толкова материал срещу теб, че във всеки момент мога да те превърна в кукла.

Гледа ме изчаквателно, после налива по половин чаша студена водка и мълчаливо ми кима към едната чаша:

— С началника също може понякога да се пийне. Не се страхувай, не ти се натискаш да ми ставаш приятел, аз те повиках, пий.

Взех чашата, вдигнах я до нивото на очите си, усмихнах се на шефа и бавно я изпих. Водката е животворна течност. Той отново наля по половин чаша.

— Слушай, Суворов, на мен дължиш издигането си.

— Винаги ще го помня.

— Наблюдавам те отдавна и се опитвам да те разбера. Според мен ти си роден престъпник, макар и да не се досещаш за това и да нямаш криминална закалка. Не ми възразявай, познавам хората по-добре от теб. Виждам те като на рентген. Пий.

— За ваше здраве.

— Замези си с краставичка.

— Благодаря.

Лицето му е мрачно. Изглежда, че е успял да се накваси преди идването ми. А като пийне винаги става мрачен. Същото винаги става и с мен. Той, изглежда, отдавна го е забелязал и по някои други, почти незабележими признаци, рисува портрета ми като гледа себе си.

— Ако ти, негоднико такъв, беше попаднал при криминалните, щеше да се сработиш с тях. Щяха да те смятат за свой човек, а след няколко години щеше да имаш определен авторитет в бандата. Вземи си салам, не се притеснявай. Доставя ми се по специалното разпределение. Ти сигурно не си се и досещал за съществуването на подобни колбаси, преди да те взема при себе си. Пий…

Вече нямаше съмнение, че е изгълтал над половинка водка. И тя започваше полека-лека да действа. Вилицата в ръката му вече не беше много стабилна, но умът му е напълно изолиран от влиянието на алкохола. Говори ясно и точно, мисли също ясно и точно.

— Само едно не разбирам в теб, Суворов: ти не усещаш наслада от мъченията или го скриваш? При нас има широки възможности да се наслаждаваш на силата си. Ванка педераста можеш да мъчиш толкова, колкото ти душа иска. А ти се пазиш от тези удоволствия. Защо?

— Не изпитвам удоволствие от мъченията.

Той поклати глава:

— Жалко.

— Това лошо ли е за нашата професия?

— Погледнато така, не е. В света има астрономичен брой проститутки, но само малка част от тях се наслаждават от положението си. За повечето това е много тежка физическа работа и нищо повече. Но независимо дали една проститутка си харесва работата или не, нивото й много зависи от отношението й към труда, от чувството й за отговорност, от трудолюбието й. Не е задължително да я обичаш, но навсякъде трябва да проявяваш трудолюбието си. Какво се хилиш?

— Изразът е интересен: „трудолюбива проститутка“.

— Няма какво да се смееш, ние не сме по-добри от проститутките, вършим една не много чиста работа за нечие си удоволствие и за тежкия си труд получаваме много. Ти не обичаш много професията си, но си трудолюбив и това ми е достатъчно. Наливай си сам.

Налях си.

— На вас?

— Съвсем малко ми налей. Два пръста. Стоп. А аз те повиках ето защо. Да преживееш на нашата миризлива планета можеш, само ако прегризеш гърлото на другите. Такава възможност предоставя властта. А да се задържиш на власт можеш, само ако се катериш нагоре. Много е хлъзгава. Освен това е необходима и помощ и затова всеки, катерещ се по стръмнините й нагоре, формира своя група, която върви с него до самия връх или пък лети с него в бездната. Аз те тегля нагоре, но ми е нужна и твоята помощ, каквато и да ми потрябва, дори от криминален характер да е. Когато ти подире ми се издигнеш малко по-нагоре, и ти ще си оформиш своя група и ще я теглиш след себе си, а аз ще тегля теб, мен пък — друг. А всички заедно ще подбутваме нагоре нашия главен лидер.

Изведнъж ме сграбчи за яката:

— Предадеш ли ме, ще съжалиш!

— Няма да ви предам!

— Знам — очите му са мрачни. — Можеш да предаваш когото си искаш, дори и Съветската родина, но не и мен. Да не си посмял да го помислиш. Но ти не го и мислиш. Знам го, по сатанинските ти очи го виждам. Допивай и да тръгваме. Вече е късно. Утре ще дойдеш на работа в 7:00 и за 9:00 ще подготвиш всичките си документи за предаване. Аз съм назначен за началник на разузнавателното управление на Прикарпатския военен окръг. Там, в управлението, изтеглям и отбора си. Вземам, разбира се, не всички и не наведнъж. Някои ще изтегля по-късно. Но ти идваш с мен веднага. Цени го.

11

Не знам какво ми става. Нещо не е наред. Събуждам се нощем и дълго гледам към тавана. Ако ме бяха изпратили някъде да умра за нечии интереси, щях да стана герой. Не ми е жал да дам живота си, а и съвсем не ми е притрябвал. Вземайте го, комуто трябва! Вземайте го де! Пропадам в кратък, тревожен сън. И дяволи ме носят нанякъде. Отлитам нависоко-нависоко. По-далеч от Кравцов. От Спецназ. От жестоката борба. Готов съм да се боря. Готов съм да прегризвам гърла. Но защо е всичко това? Битката за власт съвсем не е битка за Родината. А битката за Родината, ще даде ли тя утеха на душата ми? Вече защитавах твоите, Родино, интереси в Чехословакия. Неприятна задача, да си кажем правата. Отлитам все по-нагоре и по-нагоре. От недосегаемата звъняща височина гледам към нещастната си Родина-майка. Ти си тежко болна. Не знам от какво. Може би от бяс? Може шизофрения да е? Не зная как да ти помогна. Трябва да убия някого, но не знам кого. Къде летя аз? Може би към Бога? Няма Бог! А може би все пак към Бога? Господи, помогни ми!