Иван Попов
Copyleft (c): Пирати на XXI век (4) (разсъждения върху интелектуалната собственост)

IV.

Из нашата преса вървят разни страховити оценки за вредите, нанасяни на световните гиганти от родните интелектуални пирати: споменават се цифри от около 500 милиона долара годишно. В тези суми обаче човек лесно може да се усъмни — в края на краищата, целият брутен продукт на България е около 9 милиарда, не е за вярване само пиратите да правят над 5 процента от него.

Всъщност как се калкулират тези цифри? Не е особено ясно, но най- вероятно оценяват броя на пуснатите на пазара пиратски касети и дискове и ги обръщат в ЗАПАДНИ цени. Забележете, западни — а те са няколко пъти по-високи от нашите (при софтуера — дори стотици и хиляди пъти). Така че вместо 500 милиона, сигурно нашите пазарни пирати въртят не повече от 50 милиона долара годишен оборот, което, разделено на заетите хора в бранша, не е кой знае колко.

Но сега нека погледнем така: ако нашите пирати ги нямаше, и ако всичките техни продукти бяха пуснати от западните гиганти на западни цени — щяха ли те да спечелят 500 милиона? Разделено на 8 милиона българи, това прави средно по 60 долара годишно на човек (вкл. децата и пенсионерите), изхарчени за касети и софтуер. Не е ли множко това за нашата свръхбедна държава? Едва ли от инфопродукти със западни цени би могло да се направи по-голям оборот, отколкото е сега в пиратски условия, тоест към 50 милиона — само че това ще означава 10 пъти по-малко на брой продадени касети и дискове и 10 пъти повече домашно направени презаписа. Ще се върне ситуацията от времето на социализма — никой не купува касети, а вкъщи всеки има всякакви записи. Пазарът отново ще загуби ролята си на разпределителна мрежа, а индустрията ще спечели по-малко, отколкото е изхарчила, за да прогони пиратите.

Всъщност, ако трябва да сме точни, западните продуцентски фирми не гледат особено сериозно на българския пазар: хората тук и без това са бедни, а от бедни хора голям оборот никой не може да направи. Основното, от което се страхуват те у нас е, че ние почваме масово да ИЗНАСЯМЕ пиратски артикули — т.е. подяждаме собствените им западни пазари. И те правилно (от тяхна гледна точка) насочват действията на властите към масовата продукция за износ, а не към сергиите по кооперативните пазари. А дребните търговци по сергиите стават обект на рекет от страна на икономическата полиция и всякакви други „проверяващи“ елементи — горе-долу също както колите с чужди номера стават плячка на сливнишките и драгомански катаджии.

А ако се върнем към оценките за щетите от пиратството, те често се правят съвсем произволно. И най-фрапиращият случай за такава изсмукана от пръстите оценка на „интелектуална собственост“, който ми идва на ум (макар той да не е свързан пряко с пиратството), е взет от процеса срещу хакера с псевдоним Knight Lightning, описан в книгата на Брус Стърлинг „The hacker’s crackdown“.

Knight Lightning, член на хакерската група „Legion of Doom“, е бил арестуван през 1990 г. по време на антихакерската операция „Sundevil“, проведена от американските тайни служби. В компютъра му е намерен файл, взет незаконно от компютър на телефонната фирма „Bell“, който е засекретен от фирмата и е предназначен само за вътрешна употреба. Фирмата твърди, че във файла е описано действието на централата ESS 911, която управлява телефоните на полицията, центровете за медицинска помощ и други важни номера; имайки този файл, казват от „Bell“, хакерът може да блокира централата и по този начин ще бъде застрашен животът на хора.

Отначало фирмата оценява този файл (12 страници) на близо 80 хиляди долара. Казват, че там били включени човекочасовете за пет седмици съчиняване на документа, една седмица писане на машина (и това — само за 12 страници!), освен това включили цената на компютъра, на който е писан файла, на софтуера (!!!), на принтера, и отгоре 10% от цената на софтуера и хардуера — за поддръжка (разните по-дребни бюрократични разходи, като пращането на документа по пощата на 50 служителя на фирмата, оставям без коментар). Получената цифра породила естественото недоверие на съда, и впоследствие я коригирали на $24639.05 (откъде са дошли петте цента, сигурно никой не знае). Новата цифра, разбира се, също не внушавала доверие, и сарказмът на публиката и защитата вече нямал край.

Но това не е всичко. По време на процеса някакъв инженер по телекомуникациите открил, че същият този документ, с козметични поправки, е публикуван в техническото списание на „Bell“, което може да се намери във всяка университетска библиотека в САЩ. Защитата пита фирмата: щом документът е толкова секретен, защо сте го публикували? Задават и друг въпрос: какъв е критерият, по който слагате във вашата фирма гриф „Само за вътрешно ползване“? Изяснява се, че такъв гриф се слага, общо взето, на всички документи, без разлика в съдържанието, просто за всеки случай. В този момент се изяснява и още нещо: въпросният документ Е911 е бил публикуван от „Bell“ във вид на отделна брошура, и се продава свободно в техническите книжарници!

В края на краищата документът бил оценен на мизерните 13 долара (на такава цена се продавал в книжарниците), но с това конфузните положения не свършили.

Защитата попитала: добре де, вие обвинявате хакера, че с помощта на този файл може да блокира дейността на централата. Защо тогава сте го пуснали в продажба? В отговор — мълчание. Следва въпрос към съда и следователите: вие чели ли сте документа? Не, казват те, нали е секретен! Тогава прочитат файла и се оказва, че в него няма нито дума за технически подробности и кодове за достъп. От първата до последната страница, в него се говори само за организацията на персонала в централата: кой за какво отговаря, кой на кого заповядва, кой какво върши в случай на повреда в системата. Вътре няма и грам информация, която би помогнала на хакера да навреди на системата. Ценността на документа за обвинението (както впрочем и за хакера) се оказва абсолютно нулева.

Наложило се да снемат обвинението по тази точка и да осъдят Knight Lightning за нещо друго — както накрая и станало. Ако не се лъжа, хакерът опрал пешкира заради това, че компютърът на „Bell“, от който бил източен файлът, бил в един щат, а самият той живеел в друг, т.е. имало контрабанда (!!!) на крадено имущество през границите на щатите, което било федерално престъпление. Изсмукана от пръстите работа, общо взето.