Джефри Дивър
Каменната маймуна (41)

41.

Джон Сун се беше преоблякъл. Носеше пуловер с висока яка — доста странно в тази жега, макар да изглеждаше стилно — и нов анцуг. Беше пребледнял и имаше разсеян вид, беше задъхан.

— Добре ли си? — попита тя.

— Йога — обясни той. — Правех упражнения. Чай?

— Няма да се бавя.

Еди Дън се беше върнал в Пети район, но Алън Коу я чакаше долу в комбито на Отдела. Сун вдигна един плик:

— Подарък за теб. Билки за плодовитост. Тя взе разсеяно плика.

— Благодаря, Джон.

— Какво има? — попита той и огледа изпитателно тревожното й лице.

Махна й да влезе и двамата седнаха на дивана.

— Китайският полицай, онзи, който ни помагаше. Преди около час са го намерили мъртъв.

Сун затвори очи за миг и въздъхна.

— Нещастен случай? Или Призрака го е открил?

— Призрака.

— О, не! Съжалявам.

— Аз също.

Изрече последните думи бързо, надвивайки емоциите според съветите на Линкълн Райм. Бръкна в джоба си и извади найлоновото пликче с растителния материал, който бе открила на местопрестъплението.

— Намерихме това край трупа му.

— Къде?

— В Китайския квартал. Недалеч оттук. Смятам, че са някакви билки или подправки, купени от Призрака. Райм се надява, че ако знаем какво е, ще открием магазина, от който са закупени. Някой от продавачите може да знае къде живее Призрака.

Той кимна:

— Дай да видя.

Отвори пликчето, помириса съдържанието му, след това изтърси малко върху масичката. Наведе се, вдиша дълбоко и разгледа внимателно сухите растения. Тя се замисли, че Линкълн Райм би направил съвсем същото — да раздели сместа от компонентите й чрез газовата хроматография и да ги идентифицира.

Накрая той й върна пликчето:

— Надушвам астрагал, джинджифил, пория, може би малко женшен и алисма — Той поклати глава. — Знам, че искаш да чуеш, че го продават само в един или два магазина, но се боя, че може да се купи от всеки знахар, от всяка аптека и бакалия в Китай. Предполагам, че тук е същото. Обезкуражена, тя се сети още нещо:

— За какво се използва?

Може би Призрака страдаше от някаква определена болест и така да успеят да го открият чрез болниците, както в случая с жената на Ву Цичен.

— Това е по-скоро тонизираща смес, отколкото лекарство. Подпомага съпротивителните сили на организма, нашата ки. Много хора го използват за повишаване на сексуалното възбуждане. Предполага се, че помага за по-продължителна ерекция.

Толкова с тази теория, помисли си мрачно Сакс.

— Можете да проверите в магазините около мястото на убийството — предложи Сун. — Но сигурно вече сама си се сетила.

Тя кимна:

— Така ще направим. Може да изскочи нещо.

Тя понечи да се изправи, но рамото я заболя и тя присви очи — един мускул, който бе разтегнала на „Фуджоуския дракон“.

— Взимаш ли си лекарствата? — попита той.

— Да, но знаеш ли колко отвратителен вкус имат?

— Ако беше за удоволствие, щях да ти дам бира. Седни, седни.

Сакс се поколеба, после се отпусна на дивана. Той се приближи зад нея. Почувства ръцете му върху раменете си. Той започна да я разтрива — отначало леко, след това по-силно.

Лицето му бе близо до тила й, тя чувстваше дъха му с кожата на врата си. Ръцете му се движеха нагоре и надолу, натискаха силно, но за кратко болезнените точки. Действаше й отпускащо, но тя се стегна внезапно, когато пръстите му обгърнаха гърлото й.

— Отпусни се — прошепна със спокоен глас той. Тя се опита.

Ръцете му отново се плъзнаха по раменете, след това надолу по гърба й. Продължиха напред към ребрата й, но спряха, преди да докоснат гърдите й, и се върнаха на гръбнака и врата. Тя се зачуди дали наистина може да й помогне — да увеличи шанса й да има дете от Райм.

„Сухота в бъбреците…“

Тя затвори очи и се отпусна напълно.

Ръцете му отново се вдигнаха към врата й. Тя почувства как той се приближава още, явно за по-добра опора. Тялото му бе на сантиметри от нейното. Ръцете му отново преминаха по врата и гръбнака й.

— Защо не сваляш този кобур? — прошепна той.

— Лош късмет ли носи?

— Не — засмя се Сун. — Пречи на кръвообращението. Тя посегна към токата и започна да я разкопчава. Почувства как ръката му се спуска, за да й помогне.

Изведнъж обаче рязък звук ги прекъсна — телефонът й звънеше. Тя стана, отдалечи се от Сун и вдигна.

— Моля?

— Сакс, тръгвай бързо.

— Какво има, Райм?

Известно време той мълча, някой в стаята му говореше. След малко отново се обади:

— Капитанът, Сен, е в съзнание. Еди Дън е на другата линия, разпитва го… Задръж. — Гласове, викове. Заповедният тон на Райм: — Нямаме време. Бързо, бързо, бързо! — После отново заговори на нея: — Слушай, Сакс, капитанът е слизал на няколко пъти в трюма. Дочул Чан да разговаря с баща си. Излиза, че някакъв роднина или приятел им уредил жилище и работа в Бруклин.

— Бруклин ли? Нали беше в Куинс?

— Сам Чан е хитрец, не помниш ли? Сигурен съм, че е казал Куинс, за да заблуди всички. Стесних кръга на търсенето до два района: Ред Хук и Оулс Хед.

— Откъде знаеш?

— Как откъде, Сакс? От микроуликите по обувките на стареца. Не помниш ли? В Бруклин има две фабрики за преработка на отпадни води. Залагам за Оулс Хед. Има повече жилищни сгради и е по-близо до Сънсет Парк, тамошния китайски квартал. Еди Дън изпрати своите хора от Пети район да проверяват печатниците и фирмите за табели в Оулс Хед. Лон ще вдигне спецотряда. ИНС също събира хората си. Искам да тръгнеш към Бей Ридж. Ще те уведомя веднага щом науча адреса.

— Джон, Линкълн е намерил Чан — изрече Сакс.

— Къде са?

— В Бруклин.

— О, много добре — каза той с облекчение. — Може ли да дойда? Ще помагам в превода. С Чан говорим един и същ диалект.

— Разбира се. — Сакс вдигна отново телефона. — Джон Сун ще дойде с мен и Коу. За да превежда. Тръгваме, Райм. Обади се, когато научиш адреса.

Приключиха разговора. Сун влезе в спалнята и след малко се появи с голям шлифер.

— Не е студено — каза Сакс.

— Запази топлината — важно е за ки и за кръвта. След това я хвана за раменете и впи поглед в лицето й.

Сакс се усмихна смутено.

— Много добра работа свърши, като намери тези хора, Индао — каза искрено той.

Тя смръщи вежди.

— Индао? — повтори.

— Умалително обръщение. Означава „близък приятел“.

Сакс се трогна. Стисна ръката му.

— Хайде да намерим Чан.

* * *

На улицата пред тайната си квартира мъжът с много имена — Кван Ан, Гуй, Призрака, Джон Сун — стисна ръката на Алън Коу, който, както изглежда, беше агент от ИНС.

Това го разтревожи леко, защото Коу вероятно бе участвал в екипа китайски и американски полицаи, преследвали го отвъд океана. Оперативната група бе стигнала близо, обезпокоително близо, но един баншоу на Призрака бе провел собствено разследване и беше научил, че една млада жена от компанията, с която работеше трафикантът, давала информация на полицията за дейността му. Помощникът му отвлече жената, за да разбере какво е казала на ИНС, и зарови трупа й на един строеж.

Очевидно обаче Коу нямаше представа как изглежда Призрака. Трафикантът си спомни, че е носил плетена маска, когато опитваше да убие Ву на Канал Стрийт, така че никой не бе зърнал лицето му.

Индао обясни какво е научил Райм и тримата се качиха в полицейското комби — Коу се намести отзад, преди Призрака да успее да заеме това стратегически по-добро място, сякаш агентът не искаше да позволи на нелегален емигрант да се вози зад него. Потеглиха.

От думите на Индао към Коу Призрака научи, че пред апартамента на Чан ще има и други полицаи и агенти. Той обаче вече бе измислил как да си осигури няколко минути насаме със семейството на Чан. Когато Индао дойде в апартамента му, Юсуф и другият турчин също бяха там. Двамата се вмъкнаха в спалнята, преди Призрака да отвори, и по-късно, когато отиде да вземе пистолета и шлифера си, той им нареди да последват полицейската кола. В Бруклин турците щяха да създадат суматоха около апартамента на Чан и така да дадат на Призрака достатъчно време да убие емигрантите.

Той погледна назад и забеляза колата им през няколко автомобила.

Колкото до Индао… Можеше да изчака до утре.

Найсин, помисли си.

Всяко нещо с времето си.

Той си представи как прави секс с нея; бързо се потопи във въображаемите сцени, станали още по-ярки след първата им среща на плажа — когато тя бе доплувала до него, за да го спаси. Снощи той й бе направил съвсем безобиден масаж, придружен от празни приказки за ефекта му върху стерилитета. Следващият им сеанс щеше да е много по-различен. Щеше да я заведе на място, където да й направи всичко, за което си фантазираше.

Индао, прикована под него, гърчеща се и стенеща. От болка.

С писъци.

Той се възбуди и се извърна, за да скрие доказателството за страстта си. Поведе разговор с агент Коу за изискванията на ИНС за политическо убежище. Агентът се държеше грубо и с неприязън, въпреки лъжливата представа за самоличността на Призрака, която имаше: беден лекар, вдовец, дисидент, обичаш свободата, в търсене на нов дом за семейството си, безобиден и работлив.

Нелегални емигранти изобщо да не се допускат в страната, беше мнението на агента. Скритият смисъл в думите му бе, че те не са достойни да бъдат американци. Призрака се запита дали на Коу му е известно, че процентът на американците от китайски произход, получаващи социални помощи, е най-малък в сравнение с другите групи от населението, включително кореняците бели. Знаеше ли, че нивото на образованието им е по-високо, че броят на банкрутиралите и укриващите данъци е по-нисък?

С удоволствие щеше да убие този човек и съжаляваше, че няма да има време да удължи агонията му.

Призрака погледна крака на Индао и отново почувства как стомахът му се свива. Спомни си как бяха седели в ресторанта предния ден, как бе изливал душата си пред нея.

„Пробий казаните и потопи лодките…“

Защо й се беше разкрил по такъв начин? Толкова глупаво беше. Тя можеше да се досети за истинската му самоличност или, най-малкото, да заподозре нещо. Никога не бе описвал толкова искрено философията на живота си пред някого.

Защо?

Отговорът вероятно се криеше в нещо, стоящо над желанието му да я притежава физически. Той бе чувствал влечение към стотици жени, но беше пазил съкровените си чувства в тайна от тях както преди, така и след акта. Не, с Индао беше друго. Предполагаше, че е следното: той виждаше част от себе си в нея. Малко бяха хората, които го разбираха… с които можеше да разговаря.

Малко бяха онези, чиято компания понасяше, а още по-малко тези, пред които можеше да разголи душата си.

Вярваше, че Индао е такава жена.

Докато Коу бръщолевеше за квоти и социалното бреме на нелегалната емиграция, опирайки се на факти и числа, трафикантът размишляваше колко е жалко, че не може да вземе тази жена със себе си, да й покаже красотите на Сямен, да се разходи с нея из Нанпутоу — огромен будистки манастир — и да я покани на фъстъчена супа или макарони.

Той обаче нямаше да се поколебае да направи онова, което бе решил — да я закара в някой пуст склад или фабрика и да прекара час-два с нея, давайки воля на въображението си. И накрая, разбира се, да я убие. Както му бе казала самата Индао, тя също щеше да пробие казаните и да потопи лодките; след като той убие семейството на Чан, тя нямаше да намери покой, докато не го арестува или застреля. Тя трябваше да умре.

Призрака погледна с усмивка Коу, сякаш приемаше мнението му. Вниманието му обаче бе насочено зад агента. Юсуф и другият уйгур се движеха точно зад тях. Индао не беше забелязала микробуса.

Призрака се обърна напред. Погледна я. След това промърмори няколко думи.

— Какво значи това? — попита тя.

— Молитва. Надявам се Гуанин да ни помогне да намерим Чан.

— Кой е Гуанин?

— Богинята на милосърдието — отвърна не Призрака, а услужливият агент Алън Коу от задната седалка.