Джефри Дивър
Каменната маймуна (37)

37.

Фън шуй. „вятър и вода“, е изкуството да улавяш добрата енергия и късмета и да отблъскваш злото.

То се практикува широко из целия свят, но поради удивително големия брой правила и трудната оценка на движението на злото и доброто истинските майстори са много малко, фън шуй не е просто подреждане на мебелите, както бе казал помощникът на Лоабан. Апартаментът на Призрака очевидно бе обзаведен от истински гений. Сони Ли познаваше много майстори на фън шуй в Китай, но нямаше никаква представа кой в Ню Йорк може да е подредил толкова умело тайната квартира на Призрака.

Вместо да хукне като Хонсе с онази жълта кола, за да търси някой, който да му помогне, Ли остана верен на даоистките си разбирания.

„Всичко в живота се постига не с действие, а с търпение.“

И така детектив Сони Ли отиде в най-луксозната чайна, която намери в Китайския квартал, седна на една маса и се отпусна на стола си. Поръча чаша странно питие — чай със захар и мляко. На дъното на високата чаша имаше няколко големи, меки и черни топчета тапиока, които се всмукват с широка сламка и се дъвчат. Както знаменития (и не по-малко скъп) леден чай с пяна във фуджоу, това бе тайвански специалитет.

Сони Ли не се интересуваше много от чая, но остави чашата пред себе си, за да има извинение да седи в заведението, ако се наложи, и по-дълго. Огледа луксозната зала, планирана очевидно от някой твърде находчив дизайнер. Столовете бяха метални с кожена тапицерия, лампите светеха слабо, украсата — имитации в будистки стил. Туристите влизаха, изпиваха чая си и бързаха да излязат, за да видят следващите забележителности от плана си. Оставяха огромни бакшиши, които Сони Ли отначало взимаше за забравено ресто — в Китай рядко дават бакшиш.

Той седеше, отпиваше по малко… Минаха трийсет минути. Четирийсет и пет.

„Всичко се постига с търпение…“

Накрая търпението му бе възнаградено. В чайната влезе привлекателна китайка около четирийсетте, седна на една близка маса и си поръча чай.

Жената носеше красива червена рокля и обувки с тънки, високи токчета. Четеше „Ню Йорк Таймс“ със стилни очила с тесни правоъгълни стъкла в сини рамки, не по-дебели от графит на молив. Повечето китайки, пазаруващи тук, в Китайския квартал, носеха евтини найлонови пликове, намачкани от многократна употреба. Тази обаче имаше плик от безупречна бяла хартия. Вътре се виждаше кутийка, завързана със златиста връвчица. Отстрани на плика пишеше: „Закс, Пето Авеню“.

Сони Ли цял живот бе мечтал за такава жена и знаеше, че никога няма да я има. Стройна, елегантна, красива, с бляскава и гъста коса, черна като перата на гарван, със слабо лице с известни виетнамски черти, пронизващи очи, яркочервени устни и лакирани със скъп лак нокти.

Той отново погледна роклята й, бижутата й, фризурата й и реши: Да, това е. Сони взе чая си, отиде при нея и се представи. Седна наблизо, но не на нейната маса, за да не я смущава с присъствието си. Заговориха за Красивата страна, за Ню Йорк, за чая с мляко и дъвка и за Тайван, където тя твърдеше, че е родена. Той каза непринудено:

— Причината, поради която ви притеснявам — за което ви моля за извинение, — е човекът, за когото работя. Може би вие ще ми помогнете. Той има много лош късмет. Аз смятам, че е заради подредбата на апартамента му. Вие очевидно познавате добър майстор на фън шуй.

Той кимна към предметите, говорещи, че тя наистина спазва стриктно правилата на фън шуй: забележителна гривна от девет китайски монети, брошка с образа на богинята Гуанин и шал с избродирана черна риба. Точно затова я беше избрал — и защото бе богата, което означаваше, че използва услугите само на най-добрите майстори, каквито би наел и Призрака.

— Ако дам на началника си името на някой добър майстор, който да подреди дома и офиса му, той може да ми обърне повече внимание — продължи Ли. — Така ще запазя работата си и дори може да се издигна в очите му.

С тези думи Ли сведе глава, но без да престава да я наблюдава, и се трогна от това, което видя — жалост, породена от унижението му. Най-мъчителното бе това, че престореният срам, изразен от Сони Ли, полицая под прикритие, беше същият, който изпитваше истинският Сони Ли пред ежедневните упреци на баща си. Може би, разсъждаваше той, тя точно затова му повярва.

Красивата жена се усмихна и бръкна в чантичката си. Написа му име и адрес — разбира се, на отделно листче, не върху визитната си картичка. Подаде му го и бързо отдръпна ръка, преди той да докосне дланта й и да я стисне отчаяно, което Ли всъщност много се изкушаваше да направи.

— Господин Ван — каза тя и кимна към листчето. — Той е един от най-добрите в града. Ако началникът ви има достатъчно пари, той ще му помогне. Взима много скъпо, но върши отлична работа. Благодарение на него намерих подходящ съпруг, както може би личи.

— Да, началникът ми има пари.

— В такъв случай той също ще промени късмета си. Довиждане.

Тя стана, взе блестящия си плик и дамската си чантичка и излезе от чайната, оставяйки демонстративно сметката си на Сони Ли.

— Сакс! — Райм вдигна очи от компютърния монитор. — Познай с какво е взривен корабът.

— Предавам се — отвърна тя, развеселена от доволното му изражение при изричането на този зловещ въпрос.

— Първокачествен, пресен С4 — издекламира Мел Купър.

— Поздравления.

Райм бе в такова добро настроение, защото С4 — макар да е предпочитаният експлозив на терористите във всички филми — е доста рядък. Веществото може да се набави само от военните и от някои тайни правозащитни служби — не се използва за индустриални цели. Това означаваше, че съществуват ограничен брой възможни източници на висококачествен С4 и че вероятността да намерят връзка между Призрака и доставчика му на експлозив е много по-голяма, отколкото ако беше използвал тринитротолуол, „Товекс“, „Джеленекс“ или някое друго широкодостъпно взривно вещество.

И нещо още по-съществено: поради изключителната взривоопасност на С4 производителите му са задължени от закона да слагат специфични маркери в готовия продукт — всеки добавя определен химикал. Анализът на микроуликите, събрани на мястото на експлозията, показва какъв маркер е използван и по него следователите могат да определят кой е произвел експлозива, фирмата, от своя страна, е задължена да води строга отчетност за продажбите, а пък купувачите държат документация за съхранението и използването на взривното вещество.

Ако открият кой е продал на Призрака този С4, той можеше да знае останалите скривалища на трафиканта в Ню Йорк или за други негови бази.

Купър изпрати резултатите от анализа в Куонтико.

— Ще се обадят до няколко часа.

— Къде е Коу? — попита Сакс, като огледа стаята.

— В ИНС — отвърна Райм. — Не споменавай името му, да не довтаса. Предпочитам да си остане там. Еди Дън влетя запъхтян в помещението и от вратата се провикна:

— Тръгнах насам веднага щом се обади, Линкълн!

— Браво, Еди. Слагай очилата. Трябва да преведеш нещо. Амелия е намерила някакво писмо в сакото на Призрака.

— Без майтап. Къде?

— На трийсет метра под водата, но това е друга история.

Очите на Дън си бяха много добре — не му трябваха никакви очила, — но все пак се наложи да си сложи предпазен визьор; буквите бяха избледнели от солената вода и се налагаше да ги облъчат с ултравиолетова светлина, за да се виждат.

Дън се приведе над писмото.

— Трудно е — измърмори и присви очи. — Така, така… Адресирано е до Призрака, Писано е от някой си Лин Шуйбян. Уведомява Призрака кога излита чартърът, от фуджоу и кога и къде да го очаква във военната база „Нагорев“ край Санкт Петербург. Говори за превод по някаква сметка в Хонконг — номерът и банката не са цитирани. След това споменава колко ще струва чартърът. Част от парите били изпратени с него — в долари. Накрая има списък на жертвите — на пасажерите на „Дракона“.

— Само това ли?

— Страхувам се, че да.

— Накарай някой от хората ни в Китай да провери този човек, Лин — нареди Райм на Селито; след това се обърна към Мел Купър: — Микроследи в хартията?

— Точно както може да се очаква — отвърна техникът. — Солена вода, екскременти от водни животни, замърсители, растителни остатъци, машинно масло, дизелово гориво.

— Колко бяха парите, Сакс? — попита Райм.

— Много. Хиляди. Трудно беше да се определи, защото плуваха навсякъде. Всички банкноти бяха стодоларови, пресноотпечатани.

— Фалшиви? — попита Райм. Купър прегледа една:

— Не.

Юаните бяха избелели и намачкани.

— Имаше трийсетина пачки с такава големина — обясни Сакс.

Еди Дън изчисли количеството според съдържанието на взетата пачка:

— Трийсет пачки, по сегашния курс — около двайсет хиляди долара.

— Намерих и едно „Узи“ — продължи Сакс — и една „Берета“, но номерът на узито бе изтрит, а беретата я загубих.

— Доколкото познаваме Призрака, всяко негово оръжие със сериен номер е непроследимо — отбеляза Райм; сетне се провикна: — Том! Къде ни е писарят? Том!

Младият мъж влезе в стаята. Записа прилежно информацията, продиктувана му от Райм, за експлозива, писмото, микроуликите и оръжията.

Чу се звън на мобилен телефон — обичайно явление в наши дни — и всеки погледна дали не е неговият. Печелившият бе Сакс. Тя извади апарата от калъфа на колана си.

— Ало?

— Амелия?

Тя позна гласа на Джон Сун.

— Джон.

— Как си?

„Едва не се удавих, но инак съм добре“ — помисли си тя.

— Добре съм. Точно в момента съм малко заета.

— Разбира се.

„Какъв глас — помисли си тя. — Само да успокоява пациенти.“

— Някакъв напредък в търсенето на Сам Чан?

— Още не. В момента работим над това.

— Помниш ли какво стана снощи? — попита той. Стомахът й се сви.

— Разбира се.

— Е, чудех се дали нямаш малко време да се отбиеш по-късно. Има още един подарък за теб.

— Мисля, че и това е достатъчно, но ще ти се обадя по-късно, Джон. В момента съм при Линкълн Райм и положението е малко напечено.

— Разбира се. Извинявай, че ви прекъснах.

— За мен беше удоволствие. Ще ти се обадя по-късно. Тя затвори и понечи да се съсредоточи отново върху уликите, но вдигна очи и срещна вторачения поглед на Лон Селито.

— Детектив, може ли да поговорим навън за минута?

— Какво има…

— Веднага — сряза го тя.

Райм спря погледа си върху тях за миг, но бързо загуби интерес към тази странна размяна на реплики и отново се обърна към дъската.

Сакс излезе в коридора. Селито я последва. Стъпките му отекваха гръмко по пода. Том бе забелязал, че нещо не е наред.

— Какво става… — подаде глава след тях.

Сакс гневно затръшна вратата под носа му. Продължиха по коридора към задната част на сградата и влязоха в кухнята.

Сакс се извъртя и застана очи в очи с детектива. Сложи ръце на кръста си.

— Какво си се захванал с мен напоследък, детектив? Дебелият мъж привдигна колана на корема си.

— Ти си луда! Само си въобразяваш…

— Глупости! Искаш нещо да ми кажеш. Кажи ми го в лицето. Заслужила съм го.

— Заслужила ли?

— Какво означава всичко това? — сопна се тя. Той отмести поглед към дъската за рязане, където Том бе подготвил шест домата и стръкче босилек. Накрая каза:

— Знам къде си била снощи.

— Нима?

— Патрулът пред апартамента на Сун каза, че след като си тръгнала оттук, си отишла там и си излязла едва към един и четирийсет и пет.

— Няма нужда да ме шпионираш, детектив. Личният ми живот не те засяга. Дебелият полицай се огледа и прошепна високо:

— Ама това не е само твоя лична работа, полицай. А и негова.

— Негова ли? — смръщи вежди Сакс. — На кого?

— На Райм. На кой друг?

— За какво говориш?

— Той е корав. По-силен от всеки друг. Но единственото, което може да го съсипе, си ти — ако продължиш по този път.

Тя се смути:

— Какъв път?

— Слушай, ти не го познаваше тогава — когато беше влюбен в онази жена, Клер. След смъртта й той едва се съвзе. Идваше на работа, изпълняваше си задълженията, но цяла година трябваше да мине, за да се върне блясъкът в очите му. И жена му… Караха се, вдигаха си люти скандали. Не беше съвършеният брак, но след нещастието, когато разбра, че няма да се оправи, и се разведоха, той го прие много тежко, наистина тежко.

— Не разбирам накъде биеш.

— Така ли? За мен е пределно ясно. Ти си същността на живота му, Амелия. Пред теб той изключва всичките си защитни механизми. Ако продължаваш така, ще го съсипеш. — Той понижи още глас. — Помисли, ако продължаваш да ходиш с този мъж и Райм разбере, това ще го убие. Това е… На какво, по дяволите, се смееш?

— За Джон Сун ли говориш?

— Да, за мъжа, с когото се виждаш тайно. Сакс закри устата си с ръце и се разтресе от смях.

— О, Лон…

Сетне обърна гръб на детектива, защото след миг — точно както бе предположила — смехът й премина в плач. „Трябва да обсъдим нещо.“ „Звучи, сякаш новините са лоши, докторе.“ „Защо не седнем ей там?“

— Господи — измърмори Селито и понечи да си тръгне; сетне спря с ръце на кръста, чувстваше се неловко. — Какво…

Сакс вдигна ръка, за да го накара да замълчи, и изчака сълзите й да спрат.

— Какво има?

Накрая тя успя да си поеме въздух, избърса лице и отново се обърна към детектива.

— Не е това, което си мислиш, Лон. Той отново нервно повдигна колана си.

— Казвай.

— Нали знаеш, че с Райм говорихме за деца… — Да.

Тя се изсмя мрачно:

— Не става. Не че не сме пробвали, но аз така и не забременявам. Тревожех се, че на Линкълн му има нещо. Затова преди няколко седмици двамата отидохме да се прегледаме.

— Да, помня, че той беше на лекар.

Тя отново си припомни разговора в чакалнята.

„А, госпожице Сакс, ето ви и вас.“

„Здравейте, докторе.“

„Току-що говорих с лекаря на Линкълн Райм.“

„Да?“

„Трябва да обсъдим нещо.“

„Звучи, сякаш новините са лоши, докторе.“

„Защо не седнем ей там?“

„И тук е добре. Казвайте.“

„Ами… лекарят на Линкълн Райм твърди, че резултатите от спермограмата му са в норма. Незначителното снижаване броя на сперматозоидите е обичайно за човек в неговото състояние, в наши дни това влияе твърде малко на вероятността за забременяване. Страхувам се, че вашият проблем е доста по-сериозен.“

„Моят ли?“

Втренчена в дъската за рязане, тя разказа на Селито за този разговор.

Сетне добави:

— Имам заболяване, наречено ендометриоза. Вродено е. Винаги съм знаела, че имам проблеми, но никога не съм подозирала, че са толкова сложни.

— Можеш ли да се излекуваш? Сакс поклати глава:

— Не. Могат да ме оперират или да приложат хормонална терапия, но това няма да се отрази на плодовитостта.

— Господи, съжалявам, Амелия.

Тя отново избърса лице и се усмихна тъжно:

— Сухота и горещина в бъбреците.

— Какво?

Сакс се изсмя глухо:

— Това правя при Джон Сун. Сухота и горещина в бъбреците, това е причината за стерилността ми според китайската медицина. Миналата нощ той ме прегледа и ми направи акупресурна терапия. И е взел някакви билки, които смята, че ще помогнат. Точно затова се обади преди малко. Изчакай за момент.

Сакс излезе в коридора, бръкна в чантичката си и се върна с онова, което бе получила от Сун предната нощ. Подаде книгата на детектива: „Билколечение и акупресура при стерилитет“.

— Оказва се, че много западни лекари препоръчват на жените с ендометриоза да се обръщат към китайските методи за лечение. Снощи, когато качих Линкълн в спалнята му, говорихме за това. Той го смята за доста глупаво, но съзнава колко съм разстроена. Имаше право, като каза, че съм разсеяна. Не спирам да мисля за това дори при огледите. Затова решихме да продължавам и Сун да опита да ми помогне. — Тя замълча за момент. — Заобиколена съм от толкова много смърт, Лон… баща ми, връзката ми с Ник… когато го изпратиха в затвора, все едно умря. После — всичките огледи, които правя. Исках около нас с Линкълн да има някакъв живот. Толкова желаех да се оправя…

„Каквото и да става, първо се погрижи за себе си. Ако пострадаш, няма как да помогнеш на когото и да било.“ Селито вдигна ръце:

— Не знаех. Пазехте го в такава дълбока тайна…

— Защото това е наш личен проблем, на мен и Линкълн — отвърна тя; кимна към стаята на Райм. — Не знаеш ли какво означаваме един за друг? Как можеш да си помислиш, че ще направя такова нещо?

Обърканият детектив отбягна погледа й.

— След това, което се случи между мен и Бети преди няколко години, мислех само за моя случай.

Бракът на едрия полицай наскоро се беше разпаднал. Никой не знаеше подробностите за развода на Селито, но на всички им бе ясно, че да имаш съпруг ченге, не е никак леко. Жените искат мъже, които да им обръщат внимание. Сакс предполагаше, че Бети си е намерила любовник и е зарязала детектива.

— Извинявай, трябваше да помисля — каза той и протегна ръка.

Тя я пое.

— Ще подейства ли? — кимна полицаят към книгата.

— Не знам — отвърна Сакс; усмихна се с копнеж. — Може би.

— Да се връщаме ли вече?

— Разбира се.

Тя избърса очи и двамата се упътиха към хола на Райм.

Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд

• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.

• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.

• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.

• Самоличността на помощника — потвърдена; удавен труп, намерен близо до мястото на потъване на „Дракона“.

• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.

• Колата е БМВ Х5. Шофьор — Джери Тан.

• Никакви коли не са чакали емигрантите.

• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на ФБР.

• Непроследим сателитен телефон. Ползването му е осигурено чрез незаконно проникване в китайската правителствена система.

• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.

• Китайски автоматичен пистолет „Модел 51“.

• Призрака има сподвижници в органите на властта.

• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.

• Никакви следи от хондата не са открити.

• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.

• Удавеният е идентифициран като Виктор Ау, помощника на Призрака.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.

• Не са намерени съвпадения на отпечатъците, но някои от тях имат необичайни белези (белези от рани, порязвания от въже?)

• Профил на емигрантите: Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, Джон Сун, бебе на една жена, която се удавила, и мъж и жена с неустановена самоличност (убити на плажа).

Откраднат микробус, Китайски квартал

• Замаскиран от емигрантите с надпис на „Хоум Стор“.

• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката или рамото.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО. Няма съвпадение.

Място на убийството на Джери Тан

• Четирима мъже проникнали в склада, измъчвали и застреляли Тан.

• Две гилзи — съвпадат с „Модел 51“. Тан е застрелян два пъти в главата.

• Безсмислен вандализъм.

• Няколко пръстови отпечатъка. Няма съвпадения, освен с отпечатъците на Тан.

• Трима от убийците носят по-малък номер обувки от Призрака, вероятно са по-дребни.

• Микроуликите водят до извода, че скривалището на Призрака вероятно се намира в Долен Манхатън, в района на Батъри Парк Сити.

• Съучастниците вероятно са от някое китайско етническо малцинство. Възможностите се проверяват.

• Уйгури от Туркестанския ислямски център в Куинс.

• Записите от телефонните обаждания водят към клетъчен телефон, използван на Патрик Хенри Стрийт 805.

Престрелка на Канал Стрийт.

• Още микроулики показват, че скривалището вероятно е в района на Батъри Парк Сити.

• Откраднат „Шевролет Блейзър“, непроследим.

• Няма съвпадения на отпечатъците.

• Килимът в скривалището е „Лустър Райт“ на „Арнълд“, поставен най-рано преди шест месеца; фирмите за обзавеждане, се проверяват.

• Пресен естествен тор.

• Труп на един от съучастниците на Призрака: етническо малцинство от Западен или Северозападен Китай. Отпечатъци — без съвпадения. Използвал „Валтер РРК“.

• Подробности за емигрантите:

• Семейство Чан: Сам, Меймей, Уилям и Роналд, бащата на Сам, Чан Дзечи, и едно бебе, Пои. Сам е имал уредена работа, но работодател и място — неизвестни. Карат син микробус, марката и номерът — неизвестни. Апартаментът на Чан е в Куинс.

• Семейство Ву: Цичен, Йонпин, Чинмей и Лан.

Тайна квартира на Призрака

• Според отпечатъците и снимките на ръцете на Чан Дзечи бащата и синът са калиграфи. Сам Чан може да си е намерил работа в печатница или фирма за табели. Печатниците и фирмите за табели в Куинс се проверяват.

• По обувките му е открит биоматериал, което води до извода, че живеят в района на станция за преработка на отпадни води.

• Призрака използвал майстор по фън шуй, за да подреди апартамента му.

„Фуджоуският дракон“

• Призрака е използвал пресен С4 за взривяването на кораба. Производителят на експлозива се издирва по химичните маркери.

• В каютата на Призрака е намерено голямо количество нови американски долари.

• В каютата са намерени и китайски юани на стойност около 20 000 долара.

• Списък на жертвите, подробности за полета и банкова информация. Подателят на писмото в Китай се проверява.

• Капитанът на кораба е жив, но в безсъзнание.

• 9-мм „Берета“, „Узи“. Не могат да се проследят.