Джефри Дивър
Каменната маймуна (33)

33.

Селито вдигна поглед от мобилния си телефон:

— Някой пак е опитал да нападне Ву.

— Какво? В тайната квартира в Мъри Хил ли? — попита Сакс.

Райм се приближи с количката до детектива, който заобяснява:

— Слаб, мургав мъж с ръкавици; охраната го забелязала на мониторите за наблюдение в уличката зад сградата. Оглеждал един от прозорците. Мислите ли, че е случайно?

Сони Ли се изсмя мрачно:

— С Призрак няма случайно. Райм кимна.

— Какво е станало? — поинтересува се.

— Двама от нашите го подгонили, но се изплъзнал.

— Как, по дяволите, е научил къде са?

— Кой знае? Сакс се замисли:

— След престрелката на Канал Стрийт някой от съучастниците му може да ме е проследил до клиниката, а след това да е последвал Ву до тайната квартира. Трудно, но не и невъзможно. — Тя се приближи до бялата дъска и посочи един ред в таблицата. — А какво ще кажете за това?

• Призрака има съучастници в органите на властта.

— Шпионин, а? — попита Селито.

— Никой в Бюрото не е знаел. Делрей напусна, преди да ги настаним. Остават ИНС и полицията.

— Е, в никакъв случай не можем да ги оставим там. Ще се обадя в прокуратурата и ще им уредя скривалище по Програмата за защита на свидетелите. — Той огледа останалите. — И тази информация не бива да напуска тази стая. Сетне се обади и уреди транспортирането на семейството на Ву да се извърши с брониран микробус. Райм ставаше нетърпелив:

— Някой да звънне в Бюрото. Къде, по дяволите, се губи заместникът на Делрей? Еди, заеми се.

Дън се свърза със заместник главния агент от Бюрото. Оказа се, че прословутото съвещание се е забавило.

— Казаха, че до обяд всичко щяло да си е на мястото.

— Кое „всичко“? — избухна Райм. — И на какво шибано „място“? Абе тия не разбират ли, че тук си имаме работа с убиец?

— Искаш ли пак да им се обадя?

— Не. Искам да видя уликите.

Огледът на Сакс в скривалището на Патрик Хенри Стрийт имаше спорен успех. Един от неприятните факти бе, че клетъчният телефон, по който бяха открили Призрака, беше зарязан в апартамента. Ако още го използваше, можеха пак да го проследят. За да го остави, явно се бе досетил как са го намерили и щеше да внимава с телефоните.

За разлика от убития на Канал Стрийт този уйгур имаше документи, шофьорска книжка и визитна картичка на Туркестанския културен център в Куинс. Бединг, Сол и един спецотряд вече бяха в центъра, но председателят му твърдеше, че бил чул само за някакъв китаец, който наел неколцина души за преместване на мебели. Не знаел нищо повече.

Името на наемателя на апартамента също не им помагаше: Хари Ли. Социалноосигурителният му номер и адресът му бяха фалшиви, а чекът за наема бе дошъл от една карибска банка. Ли било като Смит на английски, поясни Дън.

Трупът на стареца, умрял от свръхдоза морфин, носеше известни следи. Според силно избелялата от солената вода лична карта в портфейла му името му бе Чан Дзечи. Намериха и някакво листче, скрито зад документа за самоличност. Дън се усмихна тъжно:

— Вижте това. Автограф от Чан Кайши, лидера на националистите. Тук той благодари на Чан за съпротивата му срещу комунизма и диктатурата.

Той спря поглед върху една редица снимки под тази на трупа. Бяха близки планове на ръцете му.

Райм премести леко безименния си пръст и придвижи количката към дъската.

— Вижте това. Ръцете му.

— Снимах ги заради петната — обясни Сакс.

Пръстите и дланите на Чан Дзечи бяха покрити с тъмносини петна. От боя или мастило. Очевидно не бяха сивкавите петна, които се появяват след смъртта.

— Пръстите! — възкликна Райм. — Виж пръстите. Тя присви очи и се приближи:

— Вдлъбнатини!

Сакс свали една снимка на отпечатъците на Сам Чан и ги доближи до снимките на отпечатъците на баща му. Дланите и пръстите бяха с различен размер и тези на стареца бяха доста по-набръчкани, но вдлъбнатините, които Райм бе забелязал върху показалеца и палеца на Сам Чан. очевидно бяха същите като на баща му. Бяха предположили, че белезите върху пръстите на Сам Чан са от корда или порязване. Очевидно обаче случаят не беше такъв.

— Какво означава това? — попита Мел Купър. — Да не е наследствено?

— Не, невъзможно — отвърна Райм и се взря в снимките на ръцете на стареца.

Затвори очи, остави мисълта си да полети — като един от соколите на перваза му. Мастило по ръцете, вдлъбнатини… Изведнъж тръсна глава.

— Те са художници! И бащата, и синът. Помниш ли надписа на „Хоум Стор“ върху микробуса? Някой от тях го е изписал. Белезите са от стискане на четки и писалки.

— Не — намеси се Ли. — Не художници. Калиграфи. В Китай калиграфия много важна. Четка се държи ето така. Той взе една химикалка и я хвана в съвършено вертикална позиция, стисна я здраво между палеца и съседните два пръста. Когато я пусна и показа ръката си, върху пръстите му имаше същите вдлъбнатини, както върху ръцете на Чан и баща му.

— Калиграфия много важно изкуство в Китай — обясни Ли. — По време на пролетарска революция художници били преследвани. Много калиграфи започнали работа като печатари или бояджии. Полезни професии. За благо на общество. На кораб Чан разказвал, че заради дисидентство го уволнили като учител. Никой не искал го вземе в училище. Започнал работи като печатар и бояджия.

— А в клиниката Ву каза, че Чан имал вече уредена работа — напомни Сакс.

— Знаем, че семейството се крие в Куинс — каза Райм. — Да съберем колкото можем китайскоговорящи полицай от Пети район и да ги пратим да разпитват по печатниците и фирмите за производство на табелки дали не са наели наскоро някой незаконен.

Коу се изсмя на наивността на Райм:

— Няма да сътрудничат. Нямаш гуанси.

— Ето ти гуанси! — тросна се Райм. — Да им обяснят, че ако излъжат и разберем, ИНС ще затвори печатницата и ако някой от семейство Чан загине, ще ги арестуваме и ще ги съдим за съучастие в убийство.

— Сега ти мисли като китайски полицай — засмя се Сони Ли.

Дън извади мобилния си телефон и се обади в централното управление.

Мел Купър бе пуснал някои проби от микроулики на газова хроматография. Сега разгледа резултатите.

— Ето нещо интересно. — Погледна надписа на едно пликче. — Това е от обувките на бащата на Чан. Нитрати, калий, карбонат, натрий… Биоматериал. Значително количество. Това привлече вниманието на Райм. Терминът „биоматериал“ без съмнение бе измислен от някой умен експерт, който е съзнавал, че търсенето на продукта ще бъде сериозно ограничено, ако се продава под истинското му название: преработени човешки екскременти.

Четиринайсетте завода за пречистване на отпадни води в Ню Йорк произвеждат повече от хиляда тона биоматериал на ден и го продават из цялата страна за наторяване. Присъствието му в значително количество по обувките на жертвата означаваше, че семейство Чан вероятно живеят близо до такава станция.

— Можем ли да проверим всички жилища около фабриките? — попита Селито.

Райм поклати глава. В Куинс имаше няколко такива завода и като се имат предвид променливите ветрове на Ню Йорк, семейство Чан можеше да живеят в радиус от няколко преки. Без да стеснят кръга на търсенето — като намерят печатницата, където би трябвало да работи Сам Чан, — проверката щеше да продължи вечно.

Останалите улики не бяха от голяма полза. Морфинът, използван от стареца за самоубийство, бе китайски и следователно нямаше да им помогне.

— Нима морфинът е смъртоносен? — попита Селито.

— Говори се, че Джек Лондон се е самоубил така — отбеляза Райм, чийто познания по начините за самоубийство бяха почти толкова обширни, колкото тези по криминология. — Когато е над допустимата доза, всичко може да те убие. Старецът не носеше никакви билети от метро или други превозни документи, които да подскажат откъде може да е дошъл.

Райм обаче си спомни, че Амелия Сакс не е единствената, извършила оглед в апартамента на Призрака.

Сони Ли това и чакаше.

— Хей, Лоабан, и аз намерил някои неща. Иска чуе?

— Давай.

— Намерил някои полезни неща. Добре, срещу врата има статуетка на Буда. Никаква уредба или телевизор в стая. Коридор бял. Секции с врати. Има статуетка на осем коня. Всички огледала високи, така че се вижда в цял ръст. Има медни звънчета с дървени дръжки. Били в западната част на стая. — Той кимна, сякаш беше очевидно. — Сетил се, Лоабан?

— Не — отвърна с въздишка Райм.

Ли опипа джобовете си за цигари, сетне отпусна разочаровано ръце.

— Върху мое бюро в Люгоюан имал надпис.

— Още някоя мъдрост ли?

— Дзу и фан сан. Значи: научи три неща от един пример. Идва от Конфуций: „Ако аз покаже един ъгъл на някой предмет на един човек и той не познае други три ъгъла, няма смисъл го обучава повече.“

Не е лошо като девиз на детектив, замисли се Райм.

— И ти правиш някакъв важен извод от една статуетка на осем коня и няколко медни звънчета?

— Фъя шуй, иска каже.

— Подреждане на мебелите и предметите така, че носят късмет — обясни Том. Райм го стрелна с очи и младият мъж добави: — Имаше такова предаване по канала „За дома и градината“. Не се притеснявай, гледах го в свободното си време.

— Значи той живее в апартамент, където всичко му носи късмет — отбеляза нетърпеливо Райм. — Какво говорят уликите, Ли?

— Поздравления, Сони — обади се Том. — Започна да се обръща към теб на фамилно име. Това е запазено само за наистина добрите му приятели. Забележи, че аз съм просто Том и винаги ще си остана Том.

— Като заговорихме, Том, доколкото си спомням, ти си тук само за да пишеш. Не да поучаваш.

— Извод ли, Лоабан? Съвсем ясен — продължи Ли. — Призрак наел някой подреди стая и този човек свършил шибан добра работа. Разбира от професия. Може би той знае други апартаменти на Призрак.

— Добре, това е полезно.

— Аз отида проверя хора, които занимава фън шуй в Китайски квартал, какво каже?

Райм се спогледа със Сакс и двамата се засмяха:

— Трябва да напиша нов учебник по криминология. Ще добавя глава за смахнатите улики.

— Хей, ти знае какво казва наш водач Дън Сяопин? Че няма значение дали котка черна или бяла, стига хване мишката. Аз опита го намери в Китайски квартал. Ти опита го хване оттук, Лоабан.

— Късмет, Сони.

Китайският полицай излезе, а останалите се върнаха към уликите. Не постигнаха обаче напредък, а в близкия час полицаите, натоварени с проверката на печатниците в Куинс, също не се обадиха.

Райм отпусна глава на възглавницата. Двамата със Сакс се загледаха в дъската.

Криминологът изпитваше чувство, което бе изпитвал неведнъж преди: увереност, че уликите, колкото и да са ти познати, пак могат да дадат някаква нова следа, макар вече да си мислиш, че са се изчерпали като източник на информация.

— Да разговарям ли отново с Ву, с Джон Сун? — попита Сакс.

— Нямаме нужда от повече свидетелски показания — измърмори Райм. — Трябват ни улики. Искам нещо конкретно.

Още проклети улики… Имаха нужда…

Изведнъж той погледна картата — първата, на Лонг Айлънд. Взря се в миниатюрната червена точка на около миля от брега на Ориент Пойнт.

— Какво има? — попита Сакс.

— Мамка му.

— Какво?

— Имаме още едно местопроизшествие, а аз изобщо не се сетих за него.

— Кое?

— Корабът. „Фуджоуският дракон“.

Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд

• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.

• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.

• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.

• Самоличността на помощника — потвърдена; удавен труп, намерен близо до мястото на потъване на „Дракона“.

• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.

• Колата е БМВ Х5. Шофьор — Джери Таи:

• Никакви коли не са чакали емигрантите.

• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на ФБР.

• Непроследим сателитен телефон. Ползването му е осигурено чрез незаконно проникване в китайската правителствена система.

• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.

• Китайски автоматичен пистолет „Модел 51“.

• Призрака има сподвижници в органите на властта.

• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.

• Никакви следи от хондата не са открити.

• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.

• Удавеният е идентифициран като Виктор Ау, помощник на Призрака.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.

• Не са намерени съвпадения на отпечатъците, но някои от тях имат необичайни белези (белези от рани, порязвания от въже?)

• Профил на емигрантите: Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, Джон Сун, бебе на една жена, която се удавила, и мъж и жена с неустановена самоличност (убити на плажа).

Откраднат микробус, Китайски квартал

• Замаскиран от емигрантите с надпис на „Хоум Стор“.

• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката или рамото.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО. Няма съвпадение.

Място на убийството на Джери Тан

• Четирима мъже проникнали в склада, измъчвали и застреляли Тан.

• Две гилзи — съвпадат с „Модел 51“. Тан е застрелян два пъти в главата.

• Безсмислен вандализъм.

• Няколко пръстови отпечатъка. Няма съвпадения, освен с отпечатъците на Тан.

• Трима от убийците носят по-малък номер обувки от Призрака, вероятно са по-дребни.

• Микроуликите водят до извода, че скривалището на Призрака вероятно се намира в Долен Манхатън, в района на Батъри Парк Сити.

• Съучастниците вероятно са от някое китайско етническо малцинство. Възможностите се проверяват.

• Уйгури от Туркестанския ислямски център в Куинс.

• Записите от телефонните обаждания водят към клетъчен телефон, използван на Патрик Хенри Стрийт 805.

Престрелка на Канал Стрийт

• Още микроулики показват, че скривалището вероятно е в района на Батъри Парк Сити.

• Откраднат „Шевролет Блейзър“, непроследим.

• Няма съвпадения на отпечатъците.

• Килимът в скривалището е „Луспгър Райт“ на „Арнълд“, поставен най-рано преди шест месеца; фирмите за обзавеждане се проверяват.

• Пресен естествен тор.

• Труп на един от съучастниците на Призрака: етническо малцинство от Западен или Северозападен Китай. Отпечатъци — без съвпадения. Използвал „Валтер РРК“.

• Подробности за емигрантите:

• Семейство Чан: Сам, Меймей, Уилям и Роналд, бащата на Сам, Чан Дзечи, и едно бебе, Пои. Сам е имал уредена работа, но работодател и място — неизвестни. Карат син микробус, марката и номерът — неизвестни. Апартаментът на Чан е в Куинс.

• Семейство Ву: Цичен, Йонпин, Чинмей и Лан.

Тайна квартира на Призрака

• Според отпечатъците и снимките на ръцете на Чан Дзечи бащата и синът са калиграфи. Сам Чан може да си е намерил работа в печатница или фирма за табели. Печатниците и фирмите за табели в Куинс се проверяват.

• По обувките му е открит биоматериал, което води до извода, че живеят в района на някой завод за преработка на отпадни води.

• Призрака е наел майстор на фън шуй, за да подреди апартамента му.