Джефри Дивър
Каменната маймуна (29)

29.

На сутринта в деня, когато трябваше да умре, Сам Чан завари баща си да извършва бавните движения на тайчи в задния двор на бруклинската им кооперация.

Той погледа стареца известно време и изведнъж се сети — след три седмици Чан Дзечи навършваше седемдесет. Поради бедността и постоянните преследвания в Китай не бяха успели да организират тържество за шейсетия рожден ден на стареца — по традиция голям празник, отбелязващ навлизането в най-уважаваната възраст.

Земното тяло на Сам Чан вероятно нямаше да може да присъства на тържеството, но духът му щеше да участва. В малкия двор старецът се движеше като танцьор.

Тайчи действа благотворно върху тялото и душата, но Чан винаги се натъжаваше, когато гледаше ритуала. Напомняше му на една влажна юнска нощ преди години. Чан заедно с няколко ученици и колеги учители бяха в Пекин и наблюдаваха група хора, извършващи подобните на балет движения. Минаваше полунощ и всички се наслаждаваха на приятното време и компанията на съмишленици в сърцето на най-великата нация на света, новия Китай, просветения Китай.

Чан се обърна към един ученик, за да му покаже жизнена възрастна жена, опиянена от магията на тайчи, когато от гърдите на момчето плисна кръв и то се свлече на земята. Войниците на Народноосвободителната армия стреляха по тълпата, събрана на площад „Тянанмън“. Танковете нахлуха след миг, изблъскваха хората пред себе си, смачкваха някои под веригите си (знаменитият кадър на студент, който спира танк с цвете в ръка, бе рядко изключение в онази нощ).

Чан не можеше да гледа тайчи, без да си спомни за онзи момент, който го утвърди като дисидент и промени живота му (и живота на семейството му) завинаги.

Сега той погледна жена си и малкото момиченце до нея, което спеше, прегърнало бялото парцалено коте, ушито от Меймей. Остана така няколко секунди. След това влезе в банята и пусна душа с пълна сила. Съблече се и влезе под струята, опря глава на плочките, които Меймей някак си бе намерила време да изтърка предната вечер.

Изкъпа се, спря горещата вода и се избърса. Заслуша се в дрънченето на метал от кухнята.

Меймей още спеше, а момчетата не разбираха нищо от готвене. Уплашен, той изтича при леглото, измъкна пистолета изпод дюшека и внимателно влезе в главното помещение на апартамента. Засмя се. Баща му правеше чай.

— Татко, ще събудя Меймей. Тя ще приготви чая.

— Не, не, нека спи. Мога и сам. След смъртта на майка ти се научих и да си готвя ориз. И зеленчуци. Макар и не много добре. Да пием чай заедно. Чан Дзечи вдигна с една кърпа металния чайник и закуцука към хола. Баща и син седнаха и възрастният мъж сипа чая.

Миналата нощ, след като Чан се прибра, двамата с баща му бяха взели карта и бяха открили жилището на Призрака, което, за тяхна изненада, не се намираше в Китайския квартал, а доста по на запад, край река Хъдсън.

— Кога ще отидеш, как ще проникнеш в апартамента? — попита баща му. — Няма ли да те познае?

Чан отпи глътка чай.

— Не мисля. Той влиза в трюма на кораба само веднъж.

Чан Дзечи кимна:

— Освен това беше тъмно.

— Ако има портиер, ще му кажа, че съм по работа, и ще се представя като Тан. Цяла нощ съм упражнявал английския си. След това просто ще се кача с асансьора и ще почукам на вратата му.

— Ами ако има телохранители? Те ще те претърсят.

— Ще скрия пистолета в чорапа си. Няма да търсят внимателно. Няма да очакват да съм въоръжен.

Чан опита да си представи какво ще се случи. Знаеше, че и те ще са въоръжени. Дори да го прострелят, когато извади пистолета, той пак щеше да е в състояние да изпрати един или два куршума в Призрака. Забеляза, че баща му го наблюдава, и сведе очи.

— Ще се върна — каза уверено. — Ще се върна и ще се грижа за теб, татко.

— Ти си добър син. Не мога да мечтая за по-добър.

— Не съм ти засвидетелствал цялото уважение, което трябва.

— Напротив — успокои го старецът и наля още чай. — Много сполучливо съм избрал името ти.

Китайското име на Чан, Дзинърдзъ, означава „умен син“. Те вдигнаха чашите и Чан изпразни своята. Меймей се появи на вратата, погледна чашите.

— Взехте ли вече ориза? — попита. Изразът означаваше „добро утро“.

— Събуди Уилям — каза Чан. — Искам да му кажа нещо. Баща му обаче вдигна ръка:

— Не. Меймей спря.

— Защо? — попита Чан.

— Ще поиска да дойде с теб.

— Аз ще му забраня.

Чан Дзечи се усмихна тъжно:

— Мислиш ли, че това ще го спре? Този твой непокорен син?

Чан помълча известно време, сетне каза:

— Не мога да тръгна, без да говоря с него. Важно е.

— Каква е единствената причина — тихо, но твърдо поде възрастният човек — един мъж да направи това, което смяташ да извършиш сега — нещо толкова смело и опасно?

— Заради децата си — отвърна Чан. Старецът се усмихна.

— Да, синко, да. Винаги помни това. Ти постъпваш така заради децата си.

Изражението на възрастния мъж стана сериозно. Колко добре познаваше Чан този поглед. Величествен, властен, неотстъпчив. Не го беше виждал от известно време — откакто старецът заболя от рак.

— Много добре знам какво смяташ да му кажеш. Аз ще му го предам. Искам да не будиш Уилям.

Чан кимна:

— Както кажеш, татко.

Погледна часовника си. Беше седем и половина. Трябваше да е при Призрака след час. Баща му му наля още чай и Чан го изпи бързо. След това се обърна към Меймей:

— Скоро ще тръгвам. Искам обаче да поседиш до мен. Тя седна до съпруга си и опря глава на рамото му. Поседяха смълчани, но след пет минути Пои заплака и Меймей стана, за да се погрижи за нея. Сам Чан бе щастлив да седи и да гледа жена си и новата си дъщеря. Време беше да тръгва към смъртта си.

* * *

Райм надуши цигарен дим.

— Това е отвратително — провикна се.

— Кое? — попита Сони Ли, единственият присъстващ в стаята.

Китайският полицай изглеждаше изтощен и косата му стърчеше смешно. Часът бе 7.30.

— Цигарите — отвърна Райм.

— Ти трябва започне пуши. Отпуска. Полезно.

Появи се Мел Купър, Лон Селито и Еди Дън дойдоха скоро след него. Младият полицай от китайски произход вървеше много бавно. Дори косата му бе оклюмала, от стилната му прическа не беше останало нищо.

— Как си, Еди? — попита Райм.

— Да видиш само каква синина имам! — отвърна Дън. — Не дадох на жена си да я види. Сложих си пижамата в банята. Селито носеше няколко страници от нощната проверка на фирмите, поръчали сиви килими „Лустър Райт“ за обзавеждане през последните шест месеца. Търсенето още не беше завършило, а списъкът със сградите вече бе твърде голям: 32 в района на Батъри Парк Сити.

— По дяволите — промърмори Райм, — трийсет и две. И във всяка сграда с подобни килими можеше да са обзаведени по няколко етажа. Трийсет и две! Беше се надявал да не са повече от пет-шест.

Агентът от ИНС Алън Коу също дойде. Влезе наперено в импровизираната лаборатория. Изобщо не изглеждаше гузен и веднага започна да разпитва за хода на разследването — сякаш престрелката от предния ден изобщо не беше ставала и Призрака не беше избягал благодарение на него.

В коридора се чуха още стъпки.

— Здрасти — кимна Сакс.

Райм понечи да й каже за списъка на наскоро обзаведените с килими сгради, но Селито го прекъсна:

— Почина ли си добре тази нощ? Гласът на детектива звучеше странно.

— Какво?

— Почина ли си? Спа ли? Добре ли отдъхна?

— Не съвсем — отвърна предпазливо тя. — Защо?

— Опитах се да те намеря у вас около един. Имах някои въпроси.

Райм се почуди каква е причината за този разпит.

— Ами, прибрах се към два. Бях при един приятел.

— Така ли?

— Да, така.

— Е, не можах да се свържа.

— Виж какво! Мога да ти запиша телефона на майка си. Тя ще ти даде някои съвети как да ме издирваш. Макар да не го е правила от около петнайсет години.

— Уха, това било добре! — възкликна Сони Ли.

— Внимавай, полицай — предупреди Селито.

— Какво да внимавам? — сряза го Сакс. — Ако имаш нещо да казваш, стига си увъртал.

Детективът отстъпи:

— Просто не можах да те намеря. Мобилният ти телефон беше изключен.

— Така ли? Е, пейджърът ми не беше. Опита ли да ми оставиш съобщение?

— Не.

— Тогава?

Този спор изненада Райм. Наистина той настояваше, когато Сакс работи, винаги да има връзка. В извънработно време обаче положението бе различно. Тя беше независима. Обичаше да кара, имаше други интереси и приятели, несвързани с него. Онова, което я караше да разранява кожата си, да скърби за баща си и бившия си приятел (един от най-корумпираните полицаи в историята), да върши огледи., тази сила я теглеше понякога към усамотение. По същия начин и той я гонеше понякога, ту любезно, ту грубо. Инвалидът също имаше нужда да остане сам. Да събере сили, да остави болногледача да свърши неприятната „работа“ или да обмисли за пореден път въпроса: „Дали да не сложа край на живота си днес?“

Райм се обади във федералната сграда и потърси Делрей, но той бил в Бруклин и разследвал опита за бомбен атентат от предната вечер. След това говори със заместник главния агент, който му съобщи, че тъкмо избирали заместник на Делрей за случая „Призрак-убиец“.

— Ами специалният тактически отряд?

— И това е на дневен ред — отвърна заместник главният. „Било на дневен ред.“

— Ама ние имаме нужда от тези хора, и то веднага — тросна се Райм.

— Случаят ще бъде разгледан с предимство.

— О, мамка му, голямо успокоение — измърмори Райм.

— Извинете, господин Райм, не ви разбрах?

— Казвам, обадете се, като се разбере нещо повече. Точно когато затвори, телефонът отново иззвъня.

— Команда, вдигни телефона — заповяда Райм. Микрофонът изщрака и някакъв глас с китайски акцент попита:

— Господин Ли, моля?

Ли седна, извади разсеяно цигара, но Том мина покрай него и я издърпа от ръката му. Ли се наведе към микрофона и заговори бързо на китайски. Последва размяна на реплики между него и човека от другата страна на линията. На Райм му се стори, че спорят, но накрая Ли се облегна и започна да си води бележки на китайски.

— Добре, добре — каза на английски, — попаднали на нещо. Това бил Кай, от тонг. Разпитал за малцинства. В Китай има една етническа група, уйгури. Мюсюлмани, тюркски народ. Корави мъже. Били окупирани от Китай, като Тибет, и това никак не харесва. Потиснати. Кай открил, че Призрак наел трима от Туркестански ислямски център в Куинс. Човек, застрелян от Хонсе, един от тях. Ето адрес и телефон. Хей, прав ли бил аз; Лоабан? Като казал, че от малцинства?

— Прав беше, Сони.

Еди Дън преписа информацията на английски на друго листче.

— Да ги претърсим ли? — попита Селито.

— Още не. Призрака може да се подплаши — отвърна Райм. — Имам по-добра идея.

Дън бързо се досети:

— Регистърът за разговорите. Да, Телефонните компании водят отчет за всички обаждания на даден абонат. Тъй като в тях не се записва самото съдържание на разговорите, тези документи се получават много по-лесно от разрешение за подслушване.

— Какво ще ни помогне това? — попита Коу.

— Призрака е пристигнал в града вчера сутринта и по някое време се е обадил в центъра, за да си уреди среща с биячите. Ще проверим всички разговори, проведени, да речем, след 9.00.

Сакс добави:

— След това ще елиминираме всички номера, с които са разговаряли редовно по-рано — те не могат да са на Призрака.

— Точно така — потвърди Райм. — Ще елиминираме и обажданията до автоматичните номера за точно време и метеорологичната прогноза, до кина, пицарии и други такива. Ще вземем останалите. Ако имаме късмет, един от тях ще е на скривалището на Призрака, в което той сега си седи най-спокойно върху килима „Лустър Райт“, гледа наскоро наторената си градина и изобщо не подозира, че сме по петите му.

След половин час телефонната компания им предостави списък от трийсет номера, с които уйгурският център в Куинс е провеждал разговори през последните два дни. Повечето успяха да елиминират веднага — като междуградски обаждания и поръчки за храна, — накрая останаха осем.

— Единият е със закусвалня, два — с фирмата за коли под наем „Райдър“, и два — с автомати… Бейсайд, Куинс и Среден Манхатън. Четири номера са на мобилни телефони към местни оператори; през последните два дни с тях са проведени осемнайсет разговора.

— И са крадени, нали? Мобилните?

— Точно така — отвърна Селито.

Тъй като бяха крадени, телефоните не бяха регистрирани на адрес, където би могъл да се крие Призрака. Операторите обаче можеха да дадат информация за местоположението на притежателите при всяко обаждане. Единият телефон бе използван от района на Батъри Парк Сити. Началникът на службата за охрана на фирмата оператор продиктува границите на района на обаждането и Том ги очерта на картата. Районът бе на северозапад, около река Хъдсън.

— И така — попита възбудено Райм, — била ли е някоя от сградите в района оборудвана с килим „Лустър Райт“?

Сакс вдигна очи от списъка и извика:

— Да! Има една.

— Това е скривалището на Призрака — обяви Райм.

— Нова сграда — каза Сакс. — Патрик Хенри Стрийт 805. Недалеч от реката. — Тя загради мястото на картата; след това въздъхна и погледна информацията от фирмата „Арнълд“. — По дяволите. Деветнайсет етажа — оборудвани с техни килими. Доста апартаменти трябва да проверим.

— Ами тръгвай тогава — подкани я нетърпеливо Райм.

Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд

• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.

• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.

• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.

• Самоличността на помощника — потвърдена; удавен труп, намерен близо до мястото на потъване на „Дракона“.

• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старей, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.

• Колата е БМВ Х5. Шофьор — Джери Тан.

• Никакви коли не са чакали емигрантите.

• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на ФБР.

• Непроследим сателитен телефон. Ползването му е осигурено чрез незаконно проникване в китайската правителствена система.

• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.

• Китайски автоматичен пистолет „Модел 51“.

• Призрака има сподвижници в органите на властта.

• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.

• Никакви следи от хондата не са открити.

• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.

• Удавеният е идентифициран като Виктор Ау, помощника на Призрака.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.

• Не са намерени съвпадения на отпечатъците, но някои от тях имат необичайни белези (белези от рани, нарязвания от въже?)

• Профил на емигрантите: Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, Джон Сун, бебе на една жена, която се удавила, и мъж и жена с неустановена самоличност (убити на плажа).

Откраднат микробус, Китайски квартал

• Замаскиран от емигрантите с надпис на „Хоулг Стор“.

• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката или рамото.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО. Няма съвпадение.

Място на убийството на Джери Тан

• Четирима мъже проникнали в склада, измъчвали и застреляли Тан.

• Две гилзи — съвпадат с „Модел 51“. Тан е застрелян два пъти в главата.

• Безсмислен вандализъм.

• Няколко пръстови отпечатъка. Няма съвпадения, освен с отпечатъците на Тан.

• Трима от убийците носят по-малък номер обувки от Призрака, вероятно са по-дребни.

• Микроуликите водят до извода, че скривалището на Призрака вероятно се намира в Долен Манхатън, в района на Батъри Парк Сити.

• Съучастниците вероятно са от някое китайско етническо малцинство. Възможностите се проверяват.

• Уйгури от Туркестанския ислямски център в Куинс.

• Записите от телефонните обаждания водят към клетъчен телефон, използван на Патрик Хенри Стрийт 805.

Престрелка на Канал Стрийт

• Още микроулики показват, че скривалището вероятно е в района на Батъри Парк Сити.

• Откраднат „Шевролет Блейзър“, непроследим.

• Няма съвпадения на отпечатъците.

• Килимът в скривалището е „Лустър Райт“ на „Арнълд“, поставен най-рано преди шест месеца; фирмите за обзавеждане се проверяват.

• Пресен естествен тор.

• Труп на един от съучастниците на Призрака: етническо малцинство от Западен или Северозападен Китай. Отпечатъци — без съвпадения. Използвал „Валтер РРК“.

• Подробности за емигрантите:

• Семейство Чан: Сам, Меймей, Уилям и Роналд, бащата на Сам, Чан Дзечи, и едно бебе, Пои. Сам е имал уредена работа, но работодател и място — неизвестни. Карат син микробус, марката и номерът — неизвестни. Апартаментът на Чан е в Куинс.

• Семейство Ву: Цичен, Йонпин, Чинмей и Лан.