Джефри Дивър
Каменната маймуна (26)

26.

— Семейство Чан са в Куинс — каза Сакс и записа информацията на дъската. — Имат син микробус, номерът и марката не се знаят.

— По-точно? — измърмори Райм. — Светлосин, тъмносин, небесносин?

— Ву не си спомня.

— О, мили Боже, ама че помощ!

Докато Сакс крачеше из стаята, Том пое ролята на писар.

Информацията от джипа, изоставен от Призрака на мястото на престрелката, не беше по-добра. Колата бе открадната и носеше действителни, но чужди номера. По идентификационния й номер научиха само, че е била открадната от Охайо преди месеци.

Сакс, Мел Купър и криминологът се заеха с микроуликите от джипа. Тя бе намерила няколко сивкави влакна от килим под педалите и две парчета конец, съвпадащи с плата от панталона на убития нападател пред апартамента на Ву. Влакната не бяха от постелките в джипа, нито от някое от предишните местопрестъпления, следователно можеше да са от скривалището на Призрака.

— Изгори ги и провери в картотеката.

Купър пусна две от влакната на газова хроматография, за да определи точно какви вещества се съдържат в тях.

Докато чакаха резултата, навън се почука.

Беше Харълд Пийбоди.

Райм предположи, че е дошъл да обсъдят непредпазливостта на Коу пред апартамента на Ву, но мрачното изражение на агента говореше, че има и друго. Зад него се появи още един мъж. Райм го позна — заместник главният специален агент на манхатънското управление на ФБР, прекалено красив мъж със съвършени черти и самонадеяно държание. Райм бе работил с него няколко пъти и го намираше експедитивен и лишен от въображение — и както се оплакваше Делрей, неспасяем бюрократ. И той бе мрачен.

С тях влезе и трети, със спретнат тъмносин костюм и бяла риза, по които Райм предположи, че също е от Бюрото. Той обаче се представи като Уебли от Държавния.

Значи Държавният департамент също беше намесен. Това бе добър признак. Делрей явно наистина беше използвал своите гуанси, за да им осигури нужните подкрепления.

— Извинявай, че ви прекъсваме, Линкълн — каза Пийбоди.

— Трябва да поговорим — добави заместник главният специален агент. — В управлението се случи нещо.

— Какво?

— С „Призрак-убиец“ ли е свързано? — попита Сакс.

— Не мислим, че е свързано, но страхувам се, ще се отрази и на разследването.

„Е, хайде, казвай“ — помисли си Райм с надежда нетърпението ясно да се чете по лицето му.

— Някой е сложил бомба в гаража пред федералната сграда.

— Господи — прошепна Мел Купър.

— В колата на Фред Делрей.

„О, Господи, не!“ — помисли си Райм.

— Не! — възкликна Сакс.

— Жив е — побърза да каже заместник главният агент. — Основният заряд не избухнал.

Райм затвори очи. И двамата с Делрей бяха загубили близки хора при бомбени експлозии. Дори според сдържания Райм това бе най-подлият и страхлив начин да убиеш някого.

— Какво е станало? — попита той.

— Динамит с взривяване при натиск. Делрей го задействал, но избухнал само детонаторът. Може би не е бил завинтен добре. Още не се знае. Сапьорите ни са го обезвредили и са го предали на следствения отдел.

Райм познаваше повечето агенти и техници в Отдела за анализ на веществени доказателства на Бюрото и ги уважаваше. Ако имаше нещо за откриване, те щяха да го намерят.

— Защо мислите, че не е свързано със случая?

— Анонимно обаждане двайсетина минути преди взрива. Мъжки глас с руски акцент казал, че семейство Черенкови смятали да си отмъстят за акцията миналата седмица. Щели да последват още удари.

Делрей тъкмо бе приключил една мащабна тайна операция в Бруклин, седалището на руската мафия. Беше заловил трима души, занимаващи се с пране на пари, помощниците им и неколцина наемни убийци и бе конфискувал милиони долари и рубли.

— Откъде се е обадил?

— От автомат в Брайтън Бийч. Най-голямото струпване на руснаци в района.

— Не вярвам в съвпадения — каза Райм. — Призрака е прекарал известно време в Русия, спомняте ли си? Преди да вземе емигрантите.

Той погледна въпросително Сакс.

— Призрака и съучастниците му са гледали да избягат колкото се може по-далеч от мястото на престрелката — отбеляза тя. — Не ги виждам да се връщат във федералната сграда и да поставят бомба.

На Райм му направи впечатление, че Уебли от Държавния не е проронил нито дума досега. Стоеше мълчаливо, със скръстени ръце пред дъската с уликите и ги съзерцаваше.

— Как са сложили бомбата? — обърна се Райм към заместник главния агент.

— Смятаме, че са били двама. Някой е запалил един микробус пред гаража. За отвличане на вниманието на охраната. Другият е проникнал вътре и е поставил бомбата.

Потресен, Райм си даде сметка, че губят един член от екипа.

— И Фред не иска вече да участва в случая, така ли? Заместник главният агент кимна:

— Заради онази случка с партньора му.

Тоби Дулитъл, спомни си Райм. загинал при бомбена експлозия в Оклахома Сити.

— Вече напусна случая и проверява информаторите си в Брайтън Бийч.

Райм не можеше да го упрекне. Обърна се към Пийбоди:

— Имам нужда от помощ, Харълд. Фред искаше да вземе специален тактически отряд и още няколко агенти.

Знаеше, че Делрей е смятал да остави на ИНС само консултантска функция, но макар никога да не се беше отличавал с особена дипломатичност, реши да не го споменава.

— Мрежата на Призрака е твърде добра — добави. — Прекалено хитро се е скрил. Имаме нужда от повече хора, от повече подкрепления.

— О, това е уредено, Линкълн — каза заместник главният агент. — Ще ти изпратим друг агент да командва операцията; на сутринта ще има новини и за Специалния отряд.

Пийбоди разкопча сакото си. Ризата му беше мокра от пот.

— Чух какво е станало с Алън Коу пред апартамента на Ву — вметна. — Съжалявам.

— Ако не беше стрелял, Призрака щеше да е в ръцете ни — изтъкна Райм.

— Знам. Виж, той е способен човек. Работи два пъти по-яко от повечето ни хора. Просто действа импулсивно. Опитвам да му влея малко мозък в главата. Изчезването на онази информаторка бе сериозен удар за него. Предполагам, че се обвинява. След като го отстранихме временно, си взе неплатен отпуск. Не е споменавал, но подозирам, че е прекосил океана, за да разбере какво е станало с нея. На собствени разноски. След като се върна, работи като вол. Той е един от най-добрите ми агенти.

Ако не броим малкия недостатък, че оставя престъпниците да избягат, помисли си Райм.

Пийбоди и заместник главният агент излязоха, след като увериха Райм и Селито, че на сутринта ще имат нов офицер за свръзка от фБР и специалният тактически отряд ще е на път.

— Лека нощ — каза Уебли от Държавния и последва другите двама.

— Добре, отново на работа — обърна се криминологът към Селито, Сакс, Купър и Ли. Еди Дън си беше вкъщи и се възстановяваше от силните натъртвания на гърдите. — Какво друго ти каза Ву, Сакс?

Тя му съобщи подробностите, научени от емигранта в клиниката. Семейство Ву включваше Цичен, жена му Йонпин, дъщеря му Чинмей и сина му Лан. В семейство Чан влизаха Сам, Меймей, Уилям и Роналд, също бащата на Чан, носещ китайското си име Чан Дзечи. Още преди да напуснат родината си, Сам бил уредил работа за себе си и Уилям, но Ву не знаеше дори в кой отрасъл. Накрая Сакс спомена за бебето, чиято майка се удавила при потъването на „Дракона“:

— Пои. Означава „скъпоценно дете“.

И Райм забеляза особен блясък в очите й. Знаеше колко много й се иска да има дете — и то негово. Колкото и странна да му се беше виждала тази идея, сега той тайно я харесваше. И не само защото искаше да стане родител. Амелия Сакс бе една от най-способните в извършването на огледи. Още по-важно бе въображението й. Тя успяваше най-пълно от всички, които бе познавал (освен него самия), да вникне в мисленето на престъпника на местопроизшествието и да открие улики, които биха останали незабелязани за повечето й колеги. Сакс имаше и друго качество. Стремежът й винаги да бъде първа на местопрестъплението я излагаше постоянно на опасности. Изключителен стрелец и шофьор, тя винаги стигаше преди всички, готова да извади оръжието и да се изправи срещу престъпника. Също както тази вечер в уличката зад апартамента на Ву.

Райм никога нямаше да поиска от нея да се промени. Ако има дете обаче, тя може би щеше да се ограничи с това, което умееше най-добре — огледите.

Мел Купър прекъсна мислите му:

— Хроматографските резултати от килима.

Той обясни, че става дума за вълнено-найлоново влакно. Определи вида на сивото багрило и се включи в компютърната мрежа на ФБР, за да провери в електронната картотека за проби от влакна.

След секунди резултатът излезе на екрана.

— Продуктът е „Лустър Райт“ на текстилна и килимарска фабрика „Арнълд“ от Уолингъм, Масачузетс. Имам телефона.

— Нека някой да им се обади — каза Райм. — Искам да знам за поръчки в Долен Манхатън. Скорошни. Как мислиш, Мел?

— Ами да — с толкова много влакна.

— Защо? — попита Ли. Техникът обясни:

— Килимите отделят най-много влакна в първите шест месеца от влизане в употреба.

— Аз ще се заема — каза Селито. — Само не разчитайте на чудеса, като се има предвид, че фирмата сигурно е затворена от часове.

Той кимна към часовника. Беше 23.00.

— Това е фабрика — отбеляза Райм. — Какво ви говори този факт?

— Не знам, Линк. Ти кажи.

— Че вероятно има нощна смяна. Нощна смяна означава нощен пазач, а нощният пазач със сигурност има домашния телефон на шефа. В случай на пожар и тем подобни.

— Ще видя какво мога да направя.

Купър вече изследваше микроуликите, намерени от Сакс в джипа.

— Още бентонит — обяви. — Както по обувките на Призрака, така и по обувките на партньорите му. — Наведе се над микроскопа и разгледа друга проба. — Какво мислиш, Линк, това растителни останки ли са? — Вдигна глава от окуляра. — Събрано е откъм страната на шофьора.

— Команда, включи микроскоп — нареди Райм.

Образът, който Купър виждаше на микроскопа, се появи на компютърния екран на Райм. Криминологът веднага разпозна частичките от угнили кедрови иглички, които се използват за тор в градините.

— Добре.

— В Батъри Парк Сити има много зелени площи — изтъкна Сакс, имайки предвид големите жилищни квартали в Долен Манхатън около Хъдсън.

Прекалено много зелени площи, помисли си Райм.

— Може ли да се определи точният производител?

— Не — отвърна Купър. — Няма разлики.

Е, самата проба нямаше да им подскаже определено място, фактът, че още беше мокра обаче, можеше да помогне.

— Ако направим списък на вероятните места, можем да изключим онези, които не са торени през последните няколко дни. Доста далечна възможност, но пак е нещо — отбеляза Райм. — Какво ще кажеш за трупа?

— Няма много.

Сакс обясни, че убитият не е имал документ за самоличност — само малко пари, около деветстотин долара, допълнителни боеприпаси, цигари и запалка. О, и нож, със следи от кръв.

Купър вече бе провел изследване на кръвта:

— Същата група като на Джери Тан и Джими Ма. Можем да пуснем и ДНК тест, ако искаш.

— Не, няма смисъл — отвърна Райм. — Сигурно е на някой от тях.

Резултатите от пръстовите отпечатъци в джипа и на мъртвия дойдоха. Без съвпадения.

Сони Ли посочи една снимка на лицето на трупа:

— Хей, аз бил прав, Лоабан. Негово лице, провери го. Сигурно казах, киргиз, таджик, уйгур. От малцинства, както аз казал, ти помни?

— Помня, Сони. Обади се на нашия приятел от тонга — на Кай. Кажи му, че смятаме, че престъпниците са от малцинствата, които спомена. Може да помогне да стесни кръга на търсенето. — Сетне погледна пликчетата с улики, донесени от Сакс. — Балистика?

— Призрака още използва своя „Модел 51“ — отвърна тя.

— Много як пищак! — вметна Ли.

— Намерих няколко деветмилиметрови гилзи. — Сакс вдигна пликчето. — Само че няма ясни следи от механизма за изхвърляне. Вероятно чисто нов „Берета“, „ЗИК Зауер“, „Смит и Уесън“ или „Колт“.

— А оръжието на убития?

— Проверих го. Има само негови отпечатъци. Стар „Валтер РРК“. Седем цяло шейсет и пет милиметров.

— Къде е?

Райм огледа уликите, но не забеляза нито следа от оръжието.

Сакс и Сони Ли се спогледаха — поглед, очевидно непредназначен за Лон Селито.

— Мисля, че е у федералните — отвърна тя.

— Ааа…

Ли отмести гузно поглед и Райм веднага се досети, че Сакс му е дала пистолета, след като е взела отпечатъците.

Е, да му е честит, помисли си криминологът. Ако не беше китайският полицай, тази вечер Дън, Сакс или дъщерята на Ву щяха да са мъртви. Нека има някакво оръжие.

Сакс даде на Купър серийния номер на валтера и той провери в картотеката за огнестрелни оръжия.

— Нищо — каза. — Произведен е през шейсетте. Вероятно оттогава е краден десетина пъти.

— Току-що говорих със заместник-директора на текстилната фабрика — обяви Селито. — Събудих го, но беше доста услужлив. Точно този модел килими са само за продажби на едро — главно на фирми за обзавеждане — и е сред най-търсените им продукти. Обикновено се проследяват лесно. Каза, че ако става дума за някой селски район, ще открият фирмата за отрицателно време.

— Само че в Ню Йорк се продават километри от него — отбеляза Райм.

— В общи линии, да. Даде ми списък от дванайсет големи компании в района, които купуват направо от производителя, и двайсет и шест доставчици, снабдяващи фирми за вътрешно обзавеждане и подизпълнители.

— По дяволите — измърмори Райм.

Проверката на всички сгради, обзаведени с „Лустър Райт“, щеше да е истински маратон.

— Някой да се заеме — разпореди.

— Ще се наложи да будят хората. Мамка им… аз съм буден, защо трябва останалите да спят?

Детективът се обади в Голямата сграда, за да натовари неколцина детективи със задачата, след това им изпрати списъка по факса.

Личният телефон на Райм иззвъня и той вдигна.

— Линкълн? — прозвуча женски глас по микрофона. Гласът й го изпълни с възбуда.

— Доктор Уивър.

Неврохирургът, който трябваше да извърши операцията следващата седмица.

— Знам, че е късно. Прекъсвам ли нещо? Зает ли си?

— О, не, изобщо — отвърна Райм, без да обръща внимание на многозначителния поглед на Том към бялата дъска.

— Мога да ти кажа вече подробностите за операцията. Болница „Манхатън“. Следващия петък в десет сутринта. Кабинет за подготовка преди операция на отделението по неврохирургия. Трети етаж.

— Чудесно.

Том записа. Райм и лекарката си пожелаха лека нощ.

— На доктор ли отиваш, Лоабан? — Да.

— За…

Китайският полицай явно не успя да измисли начин да опише състоянието на Райм, затова махна към количката.

— Точно така.

Сакс не каза нищо, само погледна листа с инструкции, записани от Том. Райм знаеше, че тя е против операцията. Повечето успешни резултати на метода бяха получени при пациенти със значително по-леки поражения от неговите — в по-долни участъци на гръбначния стълб, на нивото на кръста или гърдите. Операцията можеше да не доведе до никакво забележимо облекчение и дори да влоши състоянието му. И като се има предвид смущението на белите му дробове, съществуваше опасност Райм да умре на операционната маса.

Сакс обаче разбираше колко важно е това за него и щеше да го подкрепи.

— Значи — каза накрая тя със стоическа усмивка — ще се наложи да заловим Призрака до следващия петък.

Райм забеляза, че Том го оглежда внимателно.

— Какво? — тросна му се.

Болногледачът измери кръвното му налягане и заяви:

— Твърде високо. И не изглеждаш добре.

— Е, благодаря ти много, но не мисля, че външният ми вид има нещо общо…

— Време е за лягане — настоя болногледачът; и думите му не бяха насочени към работодателя му.

Сакс погледна Райм с известна загриженост и се подчини. Селито и Купър също решиха, че за този ден толкова стига.

— Нищо ми няма — изръмжа Райм.

Селито се обади, за да провери Ву и Джон Сун. Семейството бе в безопасност в една тайна квартира на нюйоркската полиция в Мъри Хил. Джон Сун беше отклонил поканата на Сакс да се присъедини към тях — опасяваше се, че това ще му припомни множеството лагери и затвори, по които е лежал. Селито увеличи охраната му с още един човек. Всички полицаи докладваха, че емигрантите са в безопасност. Райм се обърна към Сакс:

— Нали ще вземеш онези бурени? Смърдят.

— Мислех да ги оставя при теб като ароматизатор, но щом не ги щеш… — Тя се наведе над него. — Как си? Изглеждаш блед.

— Просто съм уморен.

Това беше истината. Чувстваше се странно уморен. Предполагаше, че би трябвало да се обезпокои от това, но смяташе, че просто разследването го изтощава. Знаеше обаче, че трябва да внимава с умората — не показваше ли тя нещо по-сериозно? Един от основните проблеми на паралитиците, разбира се, не е самата неподвижност. Има свързани с нея усложнения, защото нервите отказват да действат — в резултат на това се получава нарушение в белодробната функция и инфекции. Може би най-големият проблем обаче е липсата на болка. Човек не усеща ранните предупредителни болки от ангина или рак, да речем, от който бе умрял бащата на Райм — също като бащата на Сакс. Той си спомни как татко му беше открил болестта си, когато веднъж отиде на лекар с оплаквания от болки в корема.

— Лека нощ — пожела му Купър.

— Ван ан — извика Ли.

— Както и да е — измърмори Селито и излезе.

— Сони — каза Райм. — Тази нощ ще останеш тук.

— Няма къде другаде, Лоабан.

— Том, приготви му стая. Аз ще съм на горния етаж, ще се погрижа за някои неща. Ела за компания, ако искаш. След двайсетина минути.

Ли кимна и се обърна пак към бялата дъска.

— Аз ще те кача — предложи Сакс.

Райм влезе с количката си в малкия асансьор за втория етаж, преди — вграден гардероб. Тя се качи с него и затвори вратата. Райм погледна лицето й. Изглеждаше замислена, но той се досети, че това няма нищо общо със случая.

— Искаш ли да поговорим за нещо, Сакс?

Без да му отвърне, тя натисна копчето на асансьора.

Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд

• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.

• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.

• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна,

• Самоличността на помощника — потвърдена; удавен труп, намерен близо до мястото на потъване на „Дракона“.

• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.

• Колата е БМВ Х5. Шофьор — Джери Таи.

• Никакви коли не са чакали емигрантите.

• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на фБР.

• Непроследим сателитен телефон. Ползването му е осигурено чрез незаконно проникване в китайската правителствена система.

• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.

• Китайски автоматичен пистолет „Модел 51“.

• Призрака има сподвижници в органите на властта.

• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.

• Никакви следи от хондата не са открити.

• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.

• Удавеният е идентифициран като Виктор Ау, помощника на Призрака.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.

• Не са намерени съвпадения на отпечатъците, но някои от тях имат необичайни белези (белези от рани, нарязвания от въже?)

• Профил на емигрантите: Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, Джон Сун, бебе на една жена, която се удавила, и мъж и жена с неустановена самоличност (убити на плажа).

Откраднат микробус, Китайски квартал

• Замаскиран от емигрантите с надпис на „Хоум Стор“.

• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката или рамото.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО. Няма съвпадение.

Място на убийството на Джери Тан

• Четирима мъже проникнали в склада, измъчвали и застреляли Тан.

• Две гилзи — съвпадат с „Модел 51“. Тан е застрелян два пъти в главата.

• Безсмислен вандализъм.

• Няколко пръстови отпечатъка. Няма съвпадения, освен с отпечатъците на Тан.

• Трима от убийците носят по-малък номер обувки от Призрака, вероятно са по-дребни.

• Микроуликите водят до извода, че скривалището на Призрака вероятно се намира в Долен Манхатън, в района на Батъри Парк Сити.

• Съучастниците вероятно са от някое китайско етническо малцинство. Възможностите се проверяват.

Престрелка на Канал Стрийт

• Още микроулики показват, че скривалището вероятно е в района на Батъри Парк Сити.

• Откраднат „Шевролет Блейзър“, непроследим.

• Няма съвпадения на отпечатъците.

• Килимът в скривалището е „Лустър Райт“ на „Арнълд“, поставен най-рано преди шест месеца; фирмите за обзавеждане се проверяват.

• Пресен естествен тор.

• Труп на един от съучастниците на Призрака: етническо малцинство от Западен или Северозападен Китай. Отпечатъци — без съвпадения. Използвал „Валтер РРК“.

• Подробности за емигрантите:

• Семейство Чан: Сам, Меймей, Уилям и Роналд, бащата на Сам, Чан Дзечи, и едно бебе, Пои. Сам е имал уредена работа, но работодател и място — неизвестни. Карат син микробус, шарката и номерът — неизвестни. Апартаментът на Чан е в Куинс.

• Семейство Ву: Цичен, Йонпин, Чинмей и Лан.