Джефри Дивър
Каменната маймуна (23)

23.

Двамата Ву на прага.

Децата в апартамента.

Призрака и Юсуф, с маски на главите и пистолети в ръце, претичаха през Канал Стрийт. Той почувства възбудата, която изпитваше преди всяко убийство. Ръцете му трепереха леко, но щяха да спрат, когато вдигне пистолета.

Отново се замисли за дъщерята на Ву. Щеше да…

В този момент се чу силен гърмеж и един куршум се заби в една паркирана кола зад него. Алармата запищя.

— За Бога! — прозвуча мъжки глас. — Кой стреля? Призрака и Юсуф спряха и приклекнаха. Вдигнаха оръжия и се заоглеждаха за нападателя.

— Мамка му! — чу се друг глас. — Спрете стрелбата! Двамата Ву спряха и залегнаха.

На Призрака му се зави свят.

— Чакай! — изкрещя на Юсуф. Отнякъде долетя глас от високоговорител:

— Кван Ан! Стой. Тук е Имиграционната служба на Съединените щати!

Последва втори изстрел — явно от онзи, който говореше — и страничното стъкло на близката кола се пръсна.

Сърцето му биеше лудо от шока, заотстъпва с вдигнат пистолет и се заоглежда за цели. ИНС ли? Как са разбрали? И къде бяха?

— Това е клопка! — изрева той на Юсуф. — Назад към колата!

На Канал Стрийт настъпи хаос. Последваха още викове, пешеходци и служители от близките магазини тичаха в търсене на прикритие. Напред по улицата вратите на два бели микробуса се отвориха и отвътре изскочиха мъже и жени с черни униформи и оръжия.

И какво беше това? Самите Ву извадиха оръжия! Мъжът измъкна пистолет от пазарската си чанта. Жената — от джоба на анцуга си… Призрака изведнъж си даде сметка, че това изобщо не са семейство Ву. Бяха примамки — полицаи или агенти китайци, преоблечени като емигрантите. Някак си полицията бе открила семейството и беше изпратила тези двамата, за да го подмамят да се покаже.

Призрака стреля пет или шест пъти напосоки, за да принуди нападателите да останат залегнали и да всее паника. Стреля във витрината на един бижутериен магазин, при което към шума и хаоса се присъедини още една алармена сирена.

Турчинът в колата отвори вратата и започна да стреля по белите микробуси. Тичешком, в търсене на прикритие, полицаите се разпръснаха из улицата.

Докато се криеше зад джипа си, Призрака чу:

— Кой стреля бе?… Резервите още не са заели позиция… Какво, по дяволите, става?… Пазете минувачите, за Бога!

Уплашеният шофьор на една кола пред жилището на Ву даде газ, за да избяга от мястото на стрелбата. Призрака стреля два пъти. Предното стъкло се разби и колата се блъсна в няколко спрени автомобила.

— Кван Ан — проехтя високоговорителят, този път с различен глас. — Тук е ФБР. Хвърли…

Той накара агента да млъкне с два изстрела по посока на звука и се качи в шевролета. Уйгурите скочиха отзад.

— Кашгари остана вътре! — викна Юсуф.

— Вече е или мъртъв, или заловен — озъби се Призрака. — Ясно ли е? Никакво чакане.

Юсуф кимна. Точно когато завърташе ключа и палеше двигателя обаче, Призрака забеляза един полицай да излиза иззад редица коли и да маха на няколко минувачи да се скрият. Мъжът вдигна пистолета и се прицели в джипа.

— Залегни! — изкрещя Призрака.

Тримата мъже се хвърлиха на тротоара в очакване предното стъкло да се пръсне.

Вместо това чуха силното дрънчене на куршуми о предната броня на колата. Осем или девет. Накрая дойде оглушителното тракане от счупените перки на вентилатора, от спукания радиатор със съскане заизлиза пара. Накрая двигателят замлъкна.

— Вън! — заповяда Призрака, изскочи и стреля няколко пъти по полицая, за да го накара да се скрие зад колите.

Тримата мъже изскочиха приведени на тротоара. За момент настъпи затишие. Полицаите и агентите чакаха подкрепленията — още полицейски коли с включени сирени приближаваха по Канал Стрийт.

— Хвърлете оръжието и се изправете — изгърмя отново високоговорителят. — Кван, хвърли оръжието!

— Да се предадем ли? — попита Хаджип, облещил очи от страх.

Призрака не му обърна внимание и избърса потни длани в панталона си. Сетне пъхна нов пълнител в пистолета. Погледна назад.

— Насам!

Изправи се, стреля няколко пъти по полицаите и изтича в рибния магазин зад тях. Неколцина продавачи се криеха зад касите с риба и фризера. Тримата изскочиха от задния вход и на уличката зад магазина завариха някакъв старец, свит до един камион. Като видя пистолетите и маските, той падна на колене, вдигна ръце и занарежда:

— Не ме убивайте! Моля ви! Имам семейство… Гласът му премина в хленчене.

— Вътре! — изкрещя Призрака на турците.

Те скочиха в камиона. Трафикантът погледна назад и видя неколцина полицаи да приближават внимателно магазина. Стреля няколко пъти към тях. Те се прикриха.

Призрака се извъртя и застина. Старецът беше извадил дълъг нож и бе пристъпил напред. Призрака насочи пистолета към покритото му с петна от възрастта чело. Ножът издрънча върху мокрите павета.

* * *

Пет минути по-късно Амелия Сакс пристигна на местопроизшествието. Втурна се към жилището на Ву с пистолет в ръка.

— Какво е станало? — изкрещя на един полицай, изправен пред надупчена от куршуми кола. — Какво, по дяволите, е станало?

Младежът я изгледа неадекватно.

Тя продължи по улицата и намери Фред Делрей, коленичил до един прострелян в ръката полицай, да притиска импровизирана превръзка към раната. Санитари от Бърза помощ притичаха, за да се заемат с пострадалия.

Делрей беше бесен:

— Пълен провал, Амелия! На сантиметър бяхме!

— Къде е? — попита тя и прибра пистолета си.

— Открадна един камион от онзи рибен магазин отсреща. Пуснали сме всички по петите му.

Сакс затвори очи; не можеше да повярва. Блестящите умозаключения на Райм и всички свръхчовешки усилия на екипа бяха отишли напразно.

Райм бе забелязал на таблицата за уликите бележката за кръвта на ранената жена. Беше се обадил в съдебномедицинската лаборатория и бе принудил патолога да побърза.

Изследванията показаха няколко неща: наличие на костномозъчни клетки в кръвта, говорещо за тежко счупване; сепсис, следствие на дълбока рана; и присъствие на коксиела бурнетии, бактерия, причиняваща Ку-треска — зоонотно заболяване, тоест предаващо се от животни на човек. Заразяването с този микроорганизъм се получава на места, където продължително време се държат животни. Трюмове например.

Това означаваше, че жената е сериозно болна.

И този факт се оказа много полезен.

— Разкажете ми за Ку-треската — помоли Райм патолога.

Научи, че макар да не се предава лесно и да не представлява заплаха за живота, болестта протича с тежки симптоми. Главоболие, висока температура, дори смущения на функцията на черния дроб.

— Рядка ли е? — поинтересува се Райм.

— Много.

— Чудесно — обяви Райм, обнадежден от новината, и накара Селито и Дън да съберат екип за претърсване от Голямата сграда (Полис Плаза в Долен Манхатън) и Пети район. Започнаха да звънят по болници и клиники за спешна помощ в Китайския квартал, флъшинг и Куинс, за да проверят за китайки, приети с Ку-треска и лошо счупване на ръката.

Само след десет минути им се обади един от полицаите, натоварен с проверката в Долен Манхатън. Китаец завел жена си в една клиника на Китайския квартал; тя напълно отговаряше на описанието — напреднал стадий на Ку-треска, тежки счупвания. Казваше се Ву Йонпин.

Полицай от Пети район — заедно със Сакс и Дън — веднага отидоха в болницата, за да ги разпитат. Семейство Ву, силно уплашени от ареста, казаха къде живеят и че децата им още са в апартамента. Междувременно Райм се обади на Сакс да съобщи, че е получил резултати за някои отпечатъци от убийството на Джими Ма: съвпадаха с други от предишните огледи по случая. Трафикантът бе отговорен и за това престъпление. Когато Ву обясни, че агентът на Ма им е осигурил апартамента, Райм и Сакс си дадоха сметка, че Призрака вероятно знае адреса им.

Тъй като Специалният тактически отряд на Бюрото още не беше изпратен по случая, Делрей, Селито и Пийбоди събраха общ екип и облякоха двама полицаи китайци от Пети район като семейство Ву.

Сега обаче всички усилия бяха отишли на вятъра.

Делрей извика на един агент:

— Нещо за камиона от рибния магазин? Как може никой да не го е видял? Името на шибаната рибарница е написано с големи червени букви отстрани.

Агентът се обади по радиостанцията си и след минута докладва:

— Нищо, сър. Никаква следа от него.

Делрей опипа възела на вратовръзката си, показващ се над бронираната му жилетка.

— Нещо не е наред!

— Какво имаш предвид, Фред?

Агентът не отговори. Запъти се към рибарския магазин. Сакс го придружи. До голямата хладилна витрина пред магазина стояха трима китайци — продавачи, предположи Сакс. Двама полицаи взимаха показанията им.

Делрей се загледа зад тях и погледът му спря върху един старец, който веднага сведе очи към десетина сивкаворозови калкана в щайга с лед.

Делрей насочи пръст към него:

— Той ни каза, че Призрака е откраднал камиона, нали?

— Да, агент Делрей.

— Е, шибанякът ни е метнал!

Делрей и Сакс изтичаха в уличката отзад. Зад съседния магазин, полускрит зад голям контейнер, стоеше камионът на рибарницата.

Върнаха се отпред и Делрей се нахвърли върху стареца:

— Слушай бе, нещастник, казвай какво стана и не ме будалкай. Ясен ли съм?

— Той ме убие — захленчи старецът. — Накара да кажа, че откраднали камион, трима мъже. Допрял ми пистолет в глава. Избягали по улица. Не знам къде.

Делрей и Сакс се върнаха в импровизирания команден пункт.

— Не мога да го виня! Но все пак… — беснееше агентът.

— Значи — предположи тя — са избягали по страничната уличка и са откраднали някаква кола.

— Вероятно. И аз бих направил така. И може би са убили шофьора.

След малко се обади един полицай, за да докладва, че има сигнал за открадната кола. Трима въоръжени и маскирани нападнали един лексус, спрял на червен светофар, накарали возещите се вътре мъж и жена да слязат и изчезнали.

— Защо не са ги убили? — почуди се Делрей.

— Вероятно не са искали да стрелят — предположи Сакс. — За да не привличат вниманието — добави мрачно. — Сетне се обърна към Делрей: — Кой беше? Кой стреля и го подплаши?

— Още не знам. Смятам обаче да разгледам случая със силната лупа.

Не се наложи да търси много дълго. Двама униформени полицаи се приближиха и му съобщиха нещо. Делрей се намръщи. Вдигна поглед и се приближи до Алън Коу.

— Какво, по дяволите, стана? — изрева.

Посмутен, но убеден в правотата си, рижият агент го погледна в очите:

— Трябваше да стрелям. Призрака щеше да застреля примамките, не видя ли?

— Не, не видях. Държеше пистолета си надолу.

— Писна ми да ме поучаваш, Делрей. Така прецених, по дяволите! Ако всички си бяха на местата, щяхме да го заловим.

— Планът беше да го примамим пред къщата, далеч от случайните минувачи, не насред най-оживената улица. — Делрей поклати глава. — Трийсет малки, нищожни секунди — и щеше да ни е в кърпа вързан. — След това кимна към големия „Глок“ на Коу. — И дори в движение, как, по дяволите, пропусна с това чудовище от петнайсет метра? Дори аз щях да го улуча, а стрелям със скапаното си оръжие не повече от веднъж годишно. Мамка му!

Смущението на Коу изчезна и той заяви нахално:

— Реших, че при дадените обстоятелства това е най-правилното решение. Бях загрижен за спасяването на няколко живота.

Делрей измъкна намачканата цигара иззад ухото си и се взря в нея.

— Това е прекалено. Отсега нататък ИНС има само консултантска функция. Никакво участие в операциите!

— Не можеш да направиш такова нещо! — възрази Коу.

— Според йерархията на разследването мога, синко. Още сега отивам в централното управление и ще сторя всичко, за да го уредя. — И се отдалечи бързо.

Качи се в колата си, затръшна вратата и потегли с пълна газ. Сакс се обърна към Коу:

— Някой взе ли децата?

— Деца ли? — попита агентът, явно разстроен от спречкването с Делрей. — А, децата на Ву ли? Не знам. Май не.

Родителите искаха децата да бъдат заведени при тях в болницата колкото може по-скоро.

— Казах за тях в управлението — добави разсеяно Коу.

Сакс предположи, че има предвид ИНС, чиито социални работници се грижеха за децата на нелегалните емигранти.

— Предполагам, че ще изпратят някого да се заеме. Такава е процедурата.

— Не ме интересува процедурата — сопна се Сакс. — Двете деца са съвсем сами, чули са изстрели пред апартамента си. Не мислиш ли, че може би са малко изплашени?

Коу бе изтърпял достатъчно упреци за един ден. Обърна й гръб и се отдалечи към колата си, без да пророни дума. Извади телефона си, запали и също потегли с пълна газ.

Сакс се обади на Райм и му съобщи лошата новина.

— Какво? — гневно възкликна криминологът.

— Един от нашите стрелял, преди да са заели позиция. Районът не бил напълно отцепен и Призрака се измъкнал… Райм, Алън е стрелял.

— Коу ли? — Да.

— О, не.

— Делрей смята да изрита ИНС от случая.

— На Пийбоди няма да му хареса.

— Фред не е в настроение да се съобразява с ничии желания.

— Добре. Крайно време е някой да поеме командването. Започваме да тъпчем на едно място. Това не ми харесва. — След кратка пауза попита: — Жертви?

— Има ранени полицаи и цивилни. Това е. Нищо сериозно. — Тя забеляза Еди Дън. — Трябва да взема децата на Ву, Райм. Ще ти се обадя, като започна огледа.

Тя затвори и се обърна към Дън:

— Имам нужда от преводач. Еди. За децата на Ву.

— Дадено.

Сакс посочи надупчения от куршуми джип и нареди на друг полицай:

— Запечатайте го. След минута идвам за огледа. Полицаят кимна.

Дън и Сакс тръгнаха към апартамента.

— Не искам децата да отиват сами в управлението, Еди — каза тя. — Можем ли да ги убедим да отворят и да ги заведем при родителите им в клиниката?

— Разбира се.

Те изкачиха няколкото стъпала към входа на приземния апартамент. Тротоарът бе покрит с боклук и Сакс знаеше, че стаите са тъмни, вероятно пълни с хлебарки и без съмнение вонят — семейство Ву бе поело толкова рискове само за да може да нарече това мизерно жилище свой дом.

— Кой е номерът? — попита Дън.

— Едно Б.

Той тръгна към вратата.

В същия миг Сакс забеляза, че отвън висят ключове.

Дън посегна към бравата.

— Не! — изкрещя тя и измъкна пистолета си. Твърде късно.

Дън дръпна вратата и отскочи назад. Мургав слаб мъж, стиснал през кръста разплакана девойка, застана на прага.

Държеше я като жив щит, допрял пистолет до врата й.