Джефри Дивър
Каменната маймуна (19)

19.

— Надявам се, че не сме прекъснали нищо важно, полицай — каза кисело Лон Селито, когато Сакс влезе в стаята на Райм.

Тя понечи да попита детектива какво означава това, но Райм започна да души въздуха.

— Помниш ли книгата ми, Сакс? „Криминологът не бива да слага парфюм, защото…

— … миризми, неприсъщи на местопрестъплението, могат да подпомогнат идентифицирането на индивиди, присъствали там.“

— Добре.

— Това не е парфюм, Райм.

— Тамян може би?

— Срещнах се с Джон Сун в един ресторант под апартамента му. Имаше ароматизиращи пръчици.

— Щипе носа — заключи Райм.

— Не, не — възрази Сони Ли. — Безопасно е. Съвсем безопасно.

„Напротив, направо вони“ — помисли си Райм; погледна торбичката в ръката на Сакс и сбърчи нос.

— Какво е това?

— Лекарство. За артрита ми.

— Това вони дори повече от тамяна. Какво ще го правиш?

— На чай.

— Вероятно вкусът му е толкова отвратителен, че забравяш болката. Дано да ти хареса. Аз лично предпочитам уиски. — Той я изгледа изпитателно. — Добре ли прекара с доктор Сун, Сакс?

— Аз… — започна неловко тя, объркана от нервния му тон.

— Как е той? — попита рязко Райм.

— По-добре.

— Говори ли много за дома си в Китай? За пътуванията си? За приятелите си?

— Накъде биеш? — попита предпазливо тя.

— Просто съм любопитен дали онова, което хрумна на мен, е хрумнало и на теб?

— И кое е то?

— Че Сун може да е баншоу на Призрака. Неговият помощник. Неговият съконспиратор.

— Какво?

— Очевидно не ти е хрумнало — отбеляза Райм.

— Няма начин. Разговарях доста с него. Не може да има никаква връзка с Призрака. Имам предвид…

— Всъщност — прекъсна я Райм — той наистина няма връзка. Току-що получихме доклад от сингапурското представителство на фБР. Помощникът на Призрака на борда е бил Виктор Ау. Отпечатъците и снимката му съвпадат с тези на един от труповете, открити от Бреговата охрана тази сутрин на мястото на корабокрушението.

Той кимна към компютъра. Сакс погледна образа на екрана, след това снимките на труповете върху дъската. Ау беше този, който се бе удавил, не някой от застреляните.

Райм продължи сериозно:

— Сун е чист. Само че не бяхме сигурни допреди десет минути. Предупредих те да внимаваш, Сакс. А ти просто си се отбила при Сун на сладки приказки. Не се разконцентрирай повече така.

„Отваряй си очите, гърба си опази…“

— Съжалявам. Не помислих.

Какво я разсейваше?, запита се отново Райм. Задоволи се обаче да каже:

— Хайде на работа, момчета и момичета.

Той кимна към електростатичните копия на отпечатъците от обувки от склада на Тан, които Том бе закачил на дъската с уликите. Нямаше какво толкова да кажат за тях, освен че Призрака носи най-разпространения номер — 8 по американската номерация, а тримата му придружители имат по-малки крака.

— Да се заемем с микроуликите по обувките на Призрака, Мел.

— Добре, Линкълн — каза бавно техникът, без да сваля очи от екранчето на хроматографския апарат. — Тук имаме нещо интересно. Много стари окислени железни частици, стари дървесинни влакна, пепел и силиций — прилича на стрито стъкло. Основното вещество е тъмен, матов минерал — монтморилонит. Има също алкален окис.

Добре, размишляваше Райм. Откъде, по дяволите, са дошли тези неща? Той кимна бавно, затвори очи и си представи, че крачи из стаята.

Като началник на ЦСО — Централния следствен отдел на нюйоркската полиция — той беше обикалял навсякъде. Бе носил винаги пликчета и шишенца в джобовете си, за да събира проби от почвата, бетона, прахта, растителността. Криминологът трябва да познава района си по хиляди различни начини: като социолог, картограф, геолог, инженер, ботаник, зоолог.

Той забеляза нещо познато във веществата, които описваше Купър. Но какво?

„Чакай, хрумна ми нещо. Задръж.“

По дяволите, изплъзна му се.

— Хей, Лоабан — чу се някакъв глас, но от много далеч. Райм не му обърна внимание и продължи да обикаля мислено, след това да прелита над различни квартали на града.

— Ама той…?

— Шшшт — каза строго Сакс.

Така му позволи да продължи необезпокояван пътуването си.

Той се понесе над небостъргача на Колумбийския университет, над Сентрал Парк с глинесто-варовитата почва и останките от животински екскременти, през улиците на Централен Манхатън, покрити с тонове сажди, сипещи се ежедневно върху тях, пристанищата със странната им смес от бензин, пропан и дизелово гориво, мизерните части на Бронкс с оловните им бои и старата мазилка, смесена с дървени стърготини за пълнеж…

Нагоре, нагоре…

Докато не стигна едно място.

Очите му се отвориха.

— Долен Манхатън. Призрака се крие в центъра. Алън Коу вдигна рамене:

— Разбира се. В Китайския квартал.

— Не, не в Китайския квартал. В Батъри Парк Сити или някой от кварталите наоколо.

— Как стигна до този извод? — поинтересува се Селито.

— Този монтморилонит. Това е бентонит, глина, която се използва за отклоняване на подпочвените води при дълбоки изкопи за основи на сгради. Строителите са използвали милиони тонове бентонит. Целият район е пълен с него.

— Да, но бентонитът се използва на много места — отбеляза Купър.

— Така е, но другите микроулики също са оттам. Целият район е бил сметище и е пълен с ръждиви железа и стъкла. А пепелта? За да махнат старите кейове, строителните компании просто ги изгорили.

— И е само на двайсет минути от Китайския квартал — изтъкна Дън.

Том го записа в таблицата.

Районът обаче беше доста обширен, с много големи сгради: хотели, жилищни блокове, офиссгради. Имаха нужда от допълнителна информация, за да стеснят кръга на търсенето.

Сони Ли крачеше пред дъската.

— Хей, Лоабан, и аз има идеи.

— Какви? — изръмжа Райм.

Този човек вонеше на цигарен дим. Райм никога не беше пушил, но изпитваше огромна завист към китаеца — че може да се отдаде на пороците си, без да се налага да търси чужда помощ. „Дано шибаната операция да има някакъв ефект“ — помисли си.

— Хей, Лоабан, ти слуша?

— Казвай, Сони.

— И аз бил на местопрестъпление.

— Да — потвърди през зъби Сакс. — Тъпчеше и пушеше.

— Има предвид — заобяснява Райм, като се стараеше да запази търпение, — че всичко, което попадне на местопрестъплението след извършителя, може да замърси уликите. Така намирането на доказателства се затруднява.

— Хей, Лоабан, да не мисли, че аз не знае? Да, да, взима прах или пръст и ги слага на газова хроматография, после на спектрометър и използва сканиращ електронен микроскоп. — Термините звучаха тромаво от неговата уста. — Получава всички характеристики и данни.

— Разбираш от апаратура за химически изследвания? — примигна удивено Райм.

— Да разбира? Естествено, и ние използва такива неща. Хей, аз учил в Пекински институт по криминология. Има медал. Втори в курс. Знае всичко това, така да каже. — Той добави натъртено: — Ние не при династия Мин, Лоабан. Аз си има собствен компютър — Windows 2000. Всякакви бази данни. И клетъчен телефон и пейджър.

— Добре, Сони, да се върнем на въпроса. Какво видя на местопрестъплението?

— Дисхармония. Това видял.

— Обясни.

— Хармония много важна в Китай. Дори престъпления има хармония. На онова място, в склада, нямало никак хармония.

— Какво представлява хармоничното убийство? — попита кисело Коу.

— Призрак намира предател, измъчва го, убива го и тръгва, но, хей, Хонсе, ти помни? Всичко било почупено. Постери от Китай — скъсани, статуетки на Буда и дракони — строшени. Не, китайци хан не върши това.

— Това е мнозинството от населението на Китай — обясни Еди Дън. — Призрака е хан, нали?

— Да, но не той го направил. Склад бил потрошен след убийство на Тан. Тя казала.

Сакс потвърди.

— Вероятно Призрака тръгнал и онези, кои работи за него, почупили офис. Аз мисли, че наел за бату някой от малцинства.

— Биячи. Горили — обясни Дън.

— Да, да, биячи. Наел някой от малцинства. Монголци, манджурци, тибетци, уйгури.

— Това е безумно, Сони — каза Райм. — „Хармония“. Ли вдигна рамене:

— Безумно? Ти прав, Лоабан. Аз безумен. Както кога казал да намери първо Джери Тан, тогава бил безумен. Ама ако ме послушали тогава, Джери Тан може сега жив, щели го върже и бие, докато каже къде Призрак.

Всички в стаята го изгледаха потресени. Ли замълча за няколко секунди, после се разсмя:

— Хей, Лоабан, това шега.

Райм обаче бе съвършено сигурен, че не е. Ли посочи дъската и продължи:

— Ти иска улики? Добре, ето улики. Отпечатъци от обувки. По-малки от тези на Призрак. Хан, китайци, не големи хора. Като мен. Не големи като теб. Много хора от западни и северни малцинства обаче още по-дребни. Нали обича криминални неща, Лоабан? Така се струва. Намери някой от малцинства. Така има следи към Призрак.

Райм погледна Сакс и му стана ясно, че и тя си мисли същото като него. Какво можеше да им навреди? Райм се обърна към Еди Дън:

— Ти какво ще кажеш? Познаваш ли тези малцинства?

— Нямам представа. Повечето, с които си имаме работа в Пети район, са хан — фудзянци, кантонци, жители на Централен Китай, тайванци.

Коу се съгласи:

— Малцинствата са много затворени. Райм се тросна нервно:

— Добре де, кой да знае? Искам тази следа да се провери. Как?

— Тонгове — каза Ли. — В тонгове знае всичко. Хан, нехан, всичко.

— И какво точно е „тонг“? — попита Райм, запомнил съвсем бегло думата от някакъв лош филм, който бе гледал по време на възстановяването си от нещастния случай.

Един Дън обясни. Тонговете са сдружения на китайци с еднакви интереси — хора, идващи от определени райони на Китай или упражняващи общи професии. Създават се тайно и в миналото са се събирали в пълна секретност — думата „тонг“ означава „стая“. В САЩ са възникнали с цел защита от белите и самоуправление; по традиция китайците разрешават разногласията помежду си и главата на тонга има повече власт над членовете му от президента на Съединените щати.

Макар да имат дълга престъпна практика, в последните години тонговете се бяха прочистили. Думата „тонг“ излизаше от употреба и се заменяше от „обществени сдружения“, „добронамерени съюзи“ или „търговски гилдии“. Много от тях още се занимаваха с хазарт, сводничество, рекет и пране на пари, но се дистанцираха от насилието. Наемаха младежи без връзки с тонговете за контрол.

— Подизпълнители — пошегува се Дън.

— Ти членувал ли си в тонг, Еди? — попита Райм. Детективът избърса очилата си, сетне отвърна виновно:

— За известно време. Детска история.

— Познаваш ли някого, към когото да се обърнем? — попита Сакс.

Дън се замисли.

— Ще говоря с Тони Кай. Той ни помага — в известни граници — и е от лоабаните с най-добри връзки. Има много гуанси. Председател е на Източнокитайското обществено сдружение. Централата им е в Бауъри.

— Обади му се — нареди Райм. Коу поклати глава:

— Няма да каже нищо по телефона.

— Подслушват ли го?

— Не, не, такава е традицията — обясни Дън. — Някои неща се обсъждат лично. Само че има друго затруднение: Кай няма да иска да го виждат с представители на полицията, особено когато е намесен Призрака.

На Райм изведнъж му хрумна нещо.

— Вземете една лимузина и го докарайте.

— Какво?

— Шефовете на тонгове имат голямо самочувствие, нали?

— Със сигурност — отвърна Коу.

— Кажете му, че имаме нужда от помощ и кметът лично праща лимузина да го вземе.

Докато Селито уреждаше колата, Еди Дън се обади в сдружението на Кай. Разговорът протече в насечения и мелодичен ритъм на китайския. Еди постави ръка на слушалката:

— Ще му кажа, че е по молба на кмета.

— Не, кажи му, че се обаждаш от кабинета на губернатора.

— Малко по-внимателно, Линк — предупреди деликатно Селито.

— Ще внимаваме, след като заловим Призрака. Дън кимна, вдигна отново слушалката и поговори още малко. Затвори и обяви:

— Добре. Ще дойде.

Сони Ли опипваше разсеяно джобовете на панталона си, несъмнено търсеше цигари. Изглеждаше неловко.

— Хей, Лоабан, може те помоля за нещо? Може ми направиш услуга?

— Каква?

— Трябва обадя по телефон. В Китай. Сега няма пари да плати. Но ти се издължи.

— Добре.

— На кого ще се обаждаш? — попита безцеремонно Коу.

— Личен разговор. Моя работа.

— Не. Тук нямаш личен живот, Ли. Кажи или няма да се обаждаш на никого.

Китаецът погледна хладно агента от ИНС и отвърна:

— На мой баща.

— Разбирам китайски — промърмори Коу. — Путонхуа и минанхуа. Разбирам хао. Ще слушам.

Райм кимна на Том и болногледачът поръча международен разговор с град Люгоюан. Подаде слушалката на Ли, който я взе колебливо.

Погледна я за момент, след това обърна гръб на Райм и останалите и я вдигна бавно към ухото си.

Райм изведнъж видя един различен Сони Ли. Една от първите думи, които чуха, бе „Канмей“, официалното име на Сони. Докато говореше, китайският полицай изглеждаше смирен, скромен, нервен. Накрая затвори и остана известно време свел поглед към земята.

— Някакъв проблем? — попита Сакс.

Ли внезапно осъзна, че някой го е заговорил. Тръсна глава и отново се обърна към Райм:

— Добре, Лоабан, какво прави ние сега?

Ще потърсим някои хармонични улики — отвърна криминологът.