Джефри Дивър
Каменната маймуна (16)

16.

В 13.30 този следобед Призрака вървеше бързо през Китайския квартал, с наведена глава, както винаги се придвижваше, за да не го познаят.

За повечето бели, разбира се, той бе невидим, поредният жълт. Белите американци не правеха разлика между китайци, виетнамци, японци или корейци. Сред китайците обаче чертите му изпъкваха, а той бе решен да остане незабелязан. Веднъж беше подкупил един висш полицейски служител в Хонконг с 10 000 в зелено, за да премахне снимката му от арестуването при едно леко сбиване. Дори архивът и Отделът за разузнаване на престъпността на Интерпол нямаха достатъчно ясна негова снимка (знаеше, защото бе накарал един хакер от фуджоу да проникне в системата на Интерпол през уж сто процента сигурната им защита).

Затова обикновено вървеше бързо, с наведена глава.

Обикновено, но невинаги.

Обичаше да гледа жените, красивите, младите, сладострастните, стройните, игривите, предизвикателните, скромните. Чиновничките, момичетата, домакините, бизнесдамите, туристките. Азиатки и бели, нямаше никакво значение. Искаше нечие тяло под своето, някоя да стене от удоволствие или болка (това също нямаше значение), докато се отпуска и издига над нея, докато стиска здраво косата й…

Една жена със светлокестенява коса мина покрай него, бяла. Той забави крачка и остави аромата на парфюма й да го обгърне. Изпитваше истински глад — макар да си даваше сметка, че не копнее точно за тази, а за своята Индао.

Нямаше време обаче да фантазира. Беше стигнал търговското дружество, където го чакаха турците. Призрака плю на тротоара до отворения главен вход и влезе. Качи се на горния етаж. Време беше да свърши малко работа.

Завари Юсуф и другите двама в големия офис. Не беше трудно (няколко телефонни обаждания, една заплаха и един подкуп) да открият мъжа, който сега седеше, нервен, аха-аха да се облее в сълзи, на стола пред бюрото.

Когато Призрака влезе, Джими Ма сведе очи към пода. Трафикантът издърпа един стол и седна небрежно до него. Взе спокойно ръката на Ма — жест, не много обичаен за китаец. Почувства треперенето на бизнесмена и пулса му.

— Не знаех, че са дошли с „Дракона“. Не ми казаха! Кълна се. Излъгаха ме. Когато дойдоха, дори още не знаех за кораба. Тази сутрин не бях гледал новините.

Призрака продължи да държи ръката на събеседника си, стисна леко, но запази мълчание.

— Ще ме убиете ли? — попита Ма едва чуто. Сетне повтори въпроса си, макар Призрака да го беше разбрал ясно.

— Чан и Ву. Къде са? — Призрака стисна малко по-силно ръката на бизнесмена и получи приятно стенание за усилието си. — Къде?

Ма погледна тримата турци. Сигурно се чудеше какви ужасни оръжия носят — ножове, гароти или пистолети.

В крайна сметка лекото стискане на Призрака бе достатъчно за развързването на езика му.

— На различни места. Ву Цичен е в един апартамент в Китайския квартал. Един мой агент му го уреди.

— Адресът?

— Не го знам. Кълна се! Агентът ми обаче знае. Той ще ви го каже.

— Къде е този агент?

Ма бързо изрецитира името и адреса.

— А другите?

— Сам Чан заведе семейството си в Куинс.

— Куинс ли? Къде?

Призрака стисна особено нежно ръката на другия мъж. За миг си представи, че докосва гърдите на Индао. Ма кимна към бюрото:

— Там! Записал съм го.

Призрака вдигна листчето, прочете адреса и го прибра. Пусна ръката на шефа на тонга и бавно потърка палец в потта, останала от дланта на Ма върху неговата.

— Няма да кажеш на никого, че съм питал за тях — прошепна.

— Не, не, разбира се. Призрака се усмихна:

— Направи ми услуга, за което съм ти благодарен. Сега съм ти задължен. И ще ти се отблагодаря веднага с друга услуга.

Ма помълча, сетне попита предпазливо:

— Услуга ли?

— С какво друго се занимавате, господин Ма? В какво друго сте замесен? Помагате на имигрантите и каналджиите. Нямате ли обаче и салони за масаж?

— Имам няколко. — Ма се поуспокои, обърса длани в панталона си. — Повече се занимавам с хазарт.

— А, хазарт, разбира се. Много хазарт има в този квартал. Аз обичам да залагам. А ти?

Ма преглътна тежко и обърса лице с бяла кърпичка:

— Не обичаме ли всички да залагаме? Да, да.

— Кажи ми тогава: кой заплашва игралните ти заведения? Друг тонг? Някоя Мейгуо банда? Полицията? Мога да поговоря с някои хора. Имам връзки на всички нива на властта. Гласът ми се чува много високо. Мога да се погрижа никой да не ти създава неприятности.

— Да, господине, да. Няма ли винаги проблеми? Не ми ги създават обаче китайците, нито полицията. Италианците. Защо създават толкова неприятности? Не знам. Младите, те взривяват заведенията ни, бият клиентите ни, ограбват ни.

— Италианците — промърмори Призрака. — Как им викаха? Има едно обидно име… Не мога да се сетя.

— Wops — каза Ма.

— Wops.

— Това е измислено за хора от вашия бранш.

— От моя ли?

— Емигрантския. Wop е съкратено от without passport, „без паспорт“. Преди години италианските незаконни емигранти били наричани така. Много е обидно, също както „жабар“.

Призрака се огледа, намръщи се.

— Имате ли нужда от нещо, господине?

— Имаш ли дебел маркер? Някаква боя може би.

— Боя ли? — Ма проследи погледа на Призрака. — Не, но мога да се обадя на секретарката ми от долния етаж. Ще я накарам да донесе. Каквото искате. Всичко.

— Чакай, няма нужда. Дойде ми друго наум.

* * *

Селито отмести мобилния телефон от ухото си и обяви:

— Имаме труп в Китайския квартал. Говоря с един детектив от Пети район.

И отново вдигна телефона.

Райм го погледна тревожно. Дали Призрака бе намерил и убил поредния от емигрантите? Кого? Чан, Ву? Бебето? Селито обаче затвори и каза:

— Не изглежда свързано с Призрака. Жертвата се казва Джими Ма.

— Знам го — намеси се Еди Дън. — Шеф е на тонг. Коу кимна:

— И аз съм слушал за него. Не е по трафика, но от време на време се занимава с официални посрещания.

— Какво означава това? — попита раздразнено Райм.

— Когато незаконните дойдат в Китайския квартал, някой ги устройва: намира им жилище, дава им малко пари. Казваме му официално посрещане на незаконните. Повечето посрещачи работят за трафикантите, но има и независими. Като Ма. Изгодата обаче не е много голяма. Ако иска много пари, човек се занимава с наркотици, хазарт и публични домове. Това прави и Ма. Е, очевидно вече е минало.

— Защо мислиш, че не е свързано с Призрака? — попита Райм.

— На стената зад бюрото до трупа имало надпис — обясни Селито. — „Наричате ни жабари, взимате ни домовете.“ Между другото, написано е с кръвта на Ма.

— Между мафиотите от трето поколение и тонговете има постоянно съперничество — вметна Дън. — Китайците започнаха да се занимават с хазарт и публични домове, от време на време с наркотици, и направо изритаха италианците от Манхатън.

Демографията на организираната престъпност бе също толкова непостоянна като тази на самия град.

— Както и да е, хората от „Дракона“ ще се постараят да се скрият колкото може по-бързо — каза Коу. — Няма да използват тъй известна личност като Ма.

— Освен ако не са отчаяни — намеси се Сакс. — А те са. — Тя погледна Райм. — Може би Призрака е убил Ма и го е направил да изглежда като мафиотско убийство. Да извърша ли оглед?

Райм се замисли. Да, бегълците бяха отчаяни, но криминологът бе станал вече свидетел на находчивостта им, особено на Сам Чан. Да се обърнат към човек като Ма, означаваше твърде много следи.

— Не можем да правим оглед на всяко убийство в Китайския квартал — каза той. — Предайте на този, който се занимава със случая в Пети район, да ни изпрати веднага доклад. — След това се обърна към Еди Дън: — Свържи се с Делрей и Пийбоди във федералната сграда. Кажи им за убийството.

— Слушам.

Делрей беше отишъл в центъра, за да уреди изпращането на допълнителни агенти от двата нюйоркски района на ФБР — Южния и Източния, в които влизаха Манхатън и Лонг Айлънд. Стремеше се да издейства и изпращането на специален тактически отряд, което не се харесваше на началниците от Вашингтон; отрядът се използва главно при отвличане на заложници и окупиране на посолства, не за преследвания. Въпреки това Райм знаеше, че на Делрей трудно се отказва и ако някой успее да издейства Специалния отряд, това бе той. Райм се приближи с количката до уликите и бялата дъска. Нищо, нищо, нищо…

„Какво още можем да направим? — запита се той. — Коя възможност не сме използвали пълноценно?“

— Да се занимаем по-подробно с кръвта. Линкълн Райм обожаваше кръвта като инструмент за разследване. Тя се откриваше лесно, залепваше по всякакви повърхности и запазваше важната си информация като улика с години.

Използването на кръвта в криминалните разследвания всъщност отразява самата история на криминологията.

Най-ранните усилия (в средата на деветнайсети век) за използването на кръвта като веществено доказателство били съсредоточени предимно върху класифицирането й, тоест определянето дали дадено вещество е наистина кръв, или просто кафява боя. След петдесет години кръвните проби вече се идентифицират, определя се дали са човешки, или животински. Не след дълго детективите започват да търсят начин да ги диференцират — да ги разделят на отделни типове. Учените помагат, като създават системите за определяне на кръвни групи (системата А, В, О, както и MN и Rh). През шейсетте и седемдесетте криминолозите се стремят към следващата стъпка — конкретизирането на кръвните проби, тоест определянето на индивида, от който произхождат, както при пръстовите отпечатъци. Отначало това се правело по биохимични методи — определяне на ензими и други белтъци. Истинското конкретизиране става възможно едва с анализите на ДНК.

Класифициране, идентифициране, диференциране, конкретизиране… това е накратко развитието на криминологията като наука.

От кръвта обаче могат да се научат много други неща. Начинът, по който полепва по повърхностите на местопрестъпленията, дава много важна информация за типа нападение. Линкълн Райм често прибягваше до изследване на съдържанието на кръвта, за да разбере нещо повече за човека, който я е пролял.

— Да видим дали ранената жена е взимала наркотици или някакво рядко лекарство. Обадете се на съдебния лекар и поръчайте пълно изследване. Искам да знам всичко, което е минавало през кръвоносните й съдове.

Докато Купър говореше, телефонът на Селито отново иззвъня и той вдигна.

По лицето му Райм се досети, че новините са лоши.

— О, Господи… о, не…

Криминологът почувства странно трептене в тялото си — на място, в което не би трябвало да чувства нищо. Паралитиците често изпитват остатъчна болка от някой крайник или друга част на тялото, загубила всякаква сетивност. На Райм не му се беше случвало, но понякога чувстваше шок или прилив на адреналин, макар логиката да изключваше тази възможност.

— Какво има, Лон? — попита Сакс.

— Пак от Пети район. Китайският квартал. Ново убийство. Този път определено е дело на Призрака. — Селито погледна Райм и поклати глава. — Човече, не е на добре.

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че е доста неприятно, Линк.

„Неприятно“, тази дума не се чува много често от устата на нюйоркски полицай, още по-малко от Лон Селито, претръпнал от гледане на какво ли не.

Той записа нещо, след това затвори и погледна Сакс:

— Подготвяй се, полицай, отиваш на оглед.

Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд

• Двама емигранти, убити на плажа; — застреляни в гърба.

• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.

• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.

• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.

• Колата е БМВ Х5. Официалните собственици се проверяват.

• Никакви коли не са чакали емигрантите.

• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на ФБР.

• Непроследим сателитен телефон. Ползването му е осигурено чрез незаконно проникване в китайската правителствена система.

• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.

• Китайски автоматичен пистолет „Модел 57“.

• Призрака има сподвижници в органите на властта.

• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.

• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.

• Не са намерени съвпадения на отпечатъците, но някои от тях имат необичайни белези (белези от рани, порязвания от въже?)

• Профил на емигрантите: Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, Джон Сун, бебе на една жена, която се удавила, и мъж и жена с неустановена самоличност (убити на плажа).

Откраднат микробус, Китайски квартал

• Замаскиран от емигрантите с надпис на „Хоум Стор“.

• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката и рамото.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО. Няма съвпадение.