Джефри Дивър
Каменната маймуна (10)

10.

Далечен вой на сирени раздра сутрешния въздух.

Звукът се усили и Линкълн Райм се надяваше това да е знак за идването на Амелия Сакс. Уликите, събрани от нея на плажа, бяха донесени от един млад техник, който плахо и безмълвно пристъпи в обиталището на легендарния Линкълн Райм и побърза да остави пликчетата и снимките на указаното от криминолога място.

Самата Сакс се беше отклонила от пътя, за да извърши оглед на едно вторично местопрестъпление. Откраднатият църковен микробус от Ийстън бе намерен преди 45 минути в Китайския квартал — изоставен в странична уличка близо до една станция на метрото. Колата беше минала незабелязано покрай постовете, защото някой бе замазал името на църквата и го беше заменил с добро копие на емблемата на един местен магазин за домашни потреби.

— Хитро — отбеляза Райм не без известно удивление; не обичаше умните престъпници.

Беше се обадил на Сакс, която летеше с пълна скорост към града по магистрала „Лонг Айлънд“, и й бе наредил да отива веднага на мястото и да извърши оглед на микробуса.

Началникът от ИНС Харълд Пийбоди беше излязъл — извикан за ред пресконференции и за обяснения пред властите във Вашингтон за фиаското.

Алън Коу и Фред Делрей бяха останали, също и стройният детектив Еди Дън с прическа като на таралеж. В допълнение бе дошъл Мел Купър, слаб, полуплешив и неразговорлив. Той бе един от най-способните оперативници в нюйоркската полиция и Райм често прибягваше до помощта му, когато работеше по случай. Купър стъпваше безшумно с меките си „Хъш Пъпис“, които носеше денем, защото са удобни, и нощем, защото са подходящи за танци, докато сглобяваше апаратура и подреждаше уликите от плажа.

По нареждане на Райм Том закачи карта на Ню Йорк на стената до картата на Лонг Айлънд и прилежащата му морска територия. Райм погледна червената точка, обозначаваща местоположението на „фуджоуския дракон“, и отново почувства вина, че непредвидливостта му е причинила смъртта на толкова емигранти.

Воят на сирените секна под прозореца му, гледащ към Сентрал Парк. След миг вратата се отвори и Амелия Сакс, накуцвайки едва забележимо, се втурна в стаята. Косата й бе сплъстена и пълна с водорасли и тиня, дънките и работната й риза бяха мокри и покрити с пясък.

— Използвах малкото си свободно време да поплувам — обясни тя. — Здрасти, Мел.

— Здравей, Амелия — отвърна Купър. Намести очилата си и примигна при вида й.

Райм кимна в очакване на онова, което носеше тя: сив кашон от мляко, пълен с найлонови и хартиени пликчета. Сакс подаде уликите на Купър и се насочи към стълбите.

— Идвам след пет минути — изрече през рамо.

След секунди Райм чу шуртенето на душа и наистина след пет минути тя отново се появи, преоблечена с някои от дрехите, които държеше в гардероба му: дънки, черна фланелка и маратонки.

Купър разпредели пликчетата според местата на намиране на уликите — от плажа и от микробуса в Китайския квартал. Райм обходи с поглед материалите и по пулса на слепоочията си почувства, че сърцето му се разтуптява по-силно — възбудата от началото на лова. Въпреки че не се интересуваше от спорт и състезания, Райм предполагаше, че подобно нещо изпитват скиорите например преди старта, когато се съсредоточават върху пистата пред себе си. Щяха ли да победят? Щяха ли да изостанат в надпреварата? Щяха ли да допуснат тактическа грешка и да се провалят за част от секундата? Щяха ли да пострадат или загинат?

— Добре. Да започваме. — Той огледа стаята. — Том? Том! Къде се дяна? Беше тук преди малко. Том!

— Какво има, Линкълн? — Задъхан, болногледачът му се появи на прага с кърпа и тиган в ръце.

— Ти ще си нашият писар… ще записваш жалките ни догадки… — Райм кимна към бялата дъска. — … с този твой изящен почерк.

— Слушам, господарю.

Том понечи да се върне в кухнята.

— Не, не, остави ги тук — спря го нервно Райм. — Пиши! Том въздъхна, остави тигана и избърса ръце с кърпата. Прибра пурпурната си вратовръзка под ризата, за да я запази от маркера, и се приближи към дъската. Бе участвал неофициално в няколко разследвания и знаеше процедурата. Обърна се към Делрей:

— Измислихте ли вече име за случая?

ФБР винаги даваше на важните разследвания кодови названия. Делрей опипа цигарата и я остави зад ухото си.

— Не — отговори. — Още не. Сега ще го измислим. Какво ще кажете за прозвището на нашето момче? „Призрак-убиец“. Достатъчно красноречиво ли е? И зловещо?

— Много зловещо — съгласи се Мел Купър.

Том записа името в горната част на дъската и се обърна към служителите на реда.

— Имаме две сцени на престъплението — каза Райм. — Плажа на Ийстън и микробуса. Първо плажа.

Докато Том пишеше, телефонът на Делрей иззвъня и той вдигна. След кратък разговор затвори и обяви:

— Засега няма други оцелели. И Бреговата охрана не е открила кораба. Събрали са обаче няколко трупа от океана. Двама застреляни, един удавен. Единият имал документи на търговец. Другите — нищо. Ще ни изпратят отпечатъци и снимки и копия до Китай.

— И екипажа ли е избил? — попита удивено Еди Дън.

— А ти какво очакваш? — отвърна Коу. — Трябва вече добре да го познаваш. Мислиш ли, че ще остави жив свидетел? — Той се изсмя мрачно. — Освен това така няма да се налага да плаща за кораба. Като се върне в Китай, вероятно ще твърди, че Бреговата охрана го е потопила.

Райм обаче нямаше време да се гневи на Призрака или да се удивлява на човешката жестокост.

— Добре, Сакс — отсече кратко. — Плажа. Разказвай. Тя се опря на лабораторната маса и прегледа бележките си:

— Четиринайсет души са стигнали до брега в малка лодка, на около половин миля на изток от едно градче на име Ийстън по пътя за Ориент Пойнт. — Тя се приближи до картата на Лонг Айлънд и посочи мястото. — Близо до фара на Хортън Пойнт. С приближаването си до брега лодката се ударила в скали и започнала да спада. Четирима от емигрантите били отнесени от водата и изхвърлени на плажа. Другите десетима останали заедно. Откраднали църковен микробус и се измъкнали.

— Снимки на следите от обувките? — попита Райм.

— Ето. — Сакс подаде на Том един плик; той извади снимките и започна да ги лепи на дъската. — Намерих ги под едно заслонче близо до мястото, на което са излезли. Беше прекалено мокро, за да използвам електростатичния метод. Наложи се да ги снимам.

— Идеални са — каза Райм.

— Тук виждам девет — отбеляза Делрей. — Защо казваш десет, Амелия?

— Защото има бебе, нали? — отвърна Райм. Сакс кимна:

— Да. Под заслончето имаше следи, които не можах да определя отначало. Изглеждаха, сякаш нещо е влачено, но пред него нямаше отпечатъци, само отзад. Затова предположих, че са от пълзящо дете.

— Добре. — Райм огледа размерите на обувките. — Значи седем възрастни и/или големи деца, две по-малки деца и едно бебе. Един от възрастните може да е старец, куца. Казвам „старец“ заради размера на обувките. И някой е ранен, вероятно жена, ако се съди по нейните обувки.

— По плажа и в микробуса имаше капки кръв — кимна Сакс.

— Проби от кръвта? — попита Купър.

— Нямаше много в лодката или по плажа. Дъждът беше измил повечето следи. Имам три проби от пясъка. И много от микробуса, капките още не бяха засъхнали.

Тя разрови пликчетата и намери едно с епруветка. Подаде я на Купър. Техникът подготви пробата за изследване и попълни един формуляр. Обади се в патомедицинската лаборатория, поръча експресен анализ и уреди един униформен полицай да занесе епруветката в центъра.

Сакс продължи:

— Сега Призрака — достигнал е брега с втора лодка на около двеста метра на изток от емигрантите.

Пръстите й изчезнаха сред гъстата й червена коса и зачовъркаха кожата на главата й. Сакс имаше навик да си причинява подобни поражения. Красива жена, бивша манекенка, но пръстите й често бяха подпухнали, дори разранени. Райм вече се беше отказал да умува откъде идва този нервен тик, но й завиждаше. Той също изпитваше желание да върши такива неща, но за разлика от нея не можеше да облекчи напрежението си по подобен начин.

Райм отправи мълчалива молитва към доктор Уивър, неврохирурга: „Направи нещо. Освободи ме поне малко от това ограничение. Моля те…“ Бързо прогони тези лични мисли, разгневен на себе си, и се обърна към Сакс.

— След това — продължи тя с нескрита възбуда, — след това започнал да издирва емигрантите и да ги убива. Намерил двама от падналите от лодката и ги застрелял. В гърба. Един само ранил. Четвъртият емигрант още е в неизвестност.

— Къде е раненият? — попита Коу.

— Закараха го в травматологията на манхатънския следствен арест на ИНС. Каза, че нямал представа къде може да са отишли Призрака и емигрантите. — Сакс отново погледна разкривените си писания. — Така, имало е някаква кола на пътя край плажа, но е тръгнала — бързо, направила е остър обратен завой и е изчезнала. Призрака е стрелял по нея. Следователно може би имаме свидетел, ако открием марката и модела. Измерих габаритите между гумите…

— Чакай — прекъсна я Райм. — До какво е била спряла?

— До какво ли? До нищо. Просто е чакала край пътя. Криминологът се намръщи:

— Какво ще търси някой там в буря, преди зазоряване?

— Може да е минавал и да е спрял да погледа лодките — предположи Делрей.

— Не. В такъв случай щеше да се притече на помощ или да се обади в полицията. А никой не е подал сигнал за забелязани лодки в морето. Не, мисля, че шофьорът е дошъл за Призрака, но тъй като трафикантът не е бързал да тръгва, се е омел.

— Значи го е изоставил — отбеляза Дън. Сакс подаде един лист на Мел Купър:

— Габарити между гумите. Има и снимка на следите от грайферите.

Техникът сканира снимката и я изпрати заедно с данните за габаритите в полицейския архив за идентифициране на МПС.

— Резултатът няма да се забави — обяви спокойно Купър.

— Ами другите камиони? — намеси се младият Еди Дън.

— Какви други камиони? — не разбра Сакс. Коу се обади:

— В договора за незаконното вкарване в страната се включва и наземен транспорт. Трябва да е имало някакви камиони, които да отведат емигрантите до града.

Сакс поклати глава:

— Не забелязах следи от големи автомобили. Когато е взривил кораба, Призрака вероятно им се е обадил да се прибират. — Тя отново погледна пликчетата с улики. — Намерих това… — Вдигна мобилния телефон.

— Прекрасно! — възкликна Райм.

Наричаше такива веществени доказателства „НАСДАК улики“ по името на фондовия пазар за високи технологии. Компютри, клетъчни телефони, електронни органайзъри. Цяла нова раса улики — тези устройства съдържат огромни количества информация за престъпниците и онези, с които те контактуват.

— Фред, нека хората ти се заемат.

— Дадено.

Бюрото наскоро беше създало компютърен и електронен отряд към нюйоркския си филиал. Делрей се обади и уреди един агент да вземе апарата и да го занесе във федералната полицейска лаборатория за анализ.

— Добре — заразмишлява на глас Райм, — издирва емигрантите, стреля по шофьора, който го е изоставил. Всичко това го прави сам, нали, Сакс? Никаква следа от мистериозния помощник?

Тя кимна към снимките на следи от обувки:

— Не, сигурна съм, че Призрака е бил единствен на втората лодка и само той е стрелял.

Райм се намръщи:

— Никак не ми харесва, докато правим огледи, наоколо да обикалят неидентифицирани престъпници. Нищо ли не се знае за този помощник?

— Не. Нищичко. Призрака има десетки такива из целия свят.

— И никаква следа от четвъртия емигрант? От онзи, който изпаднал от лодката?

— Не.

— А балистичните улики?

Сакс вдигна пликче с гилзи пред очите му.

— Седем и шейсет и две милиметрови — обяви той, — но са с необичайна дължина. И неравни. Евтини.

Макар да не можеше да движи тялото си, погледът му бе остър като на соколите скитници, гнездящи на перваза пред прозореца на спалнята му.

— Провери гилзите по мрежата, Мел.

Като началник на криминолозите в нюйоркската полиция Райм бе отделил стотици часове за създаване на картотеки от стандарти за веществени доказателства — проби от различни вещества и материали според източниците им, като моторно масло, конци, влакна, пръст и така нататък — за улеснение на анализа на микроулики, намерени на местопрестъплението. Една от най-големите и най-често използвани бази данни беше тази с информация за гилзи. Общата картотека на ФБР и нюйоркската полиция съдържаше снимки буквално на всяка гилза, изстреляна от каквото и да било оръжие през последните сто години.

Купър отвори найлоновото пликче и бръкна с две дървени клечки за хранене (очевидно в духа на случая, по който работеха). Райм бе установил, че този инструмент поврежда най-малко уликите, и беше наредил на техника да се научи да ги използва вместо обичайните пинцети, смачкващи твърде лесно по-крехките проби.

— Да се върнем на плажа, Сакс. Тя продължи разказа си:

— Положението ставало напечено. Призрака бил вече половин час на брега. Знаел, че Бреговата охрана има груба представа за местоположението му. Забелязал третия емигрант, Сун, във водата, стрелял по него, откраднал хондата и отпътувал. — Тя погледна Райм. — Нещо да добавиш?

Всички близки полицейски управления бяха уведомени за откраднатата кола. Веднага щом червената хонда бъдеше забелязана някъде в района на Ню Йорк, Селито или Делрей щяха да бъдат уведомени. Засега обаче нямаше следа от нея. Райм добави:

— Призрака е идвал вече в Ню Йорк, и то неведнъж. Познава пътищата. Предполагам, че е тръгнал по обиколни шосета на запад до покрайнините на града, там е зарязал колата и е взел метрото до центъра. Сигурно вече е тук.

Райм забеляза, че агентът от фБР се мръщи загрижено.

— Какво има, Фред?

— Искаше ми се да хванем мръсника, преди да влезе в града.

— Защо?

— Според докладите той има добра мрежа от сподвижници. Квартални сдружения и банди в Китайския квартал, разбира се, но също и хора от структурите на властта.

— Структурите на властта ли? — възкликна Селито.

— Така дочух.

— Нищо чудно — намеси се Дън. — Ако държи десетки китайски властимащи в джоба си, защо да не може и тук?

Значи, размишляваше Райм, имаха си работа с неизвестен, вероятно въоръжен помощник, с трафикант социопат, а сега и с шпиони в техните редици. Никога не е било лесно, но в този случай…

Той погледна Сакс, подканяйки я да продължи.

— Пръстови отпечатъци? — попита.

— Дъждът и вятърът бяха заличили почти всичко. Свалих няколко частични от двигателя и борда на лодката и от телефона. — Тя извади снимките на откритите отпечатъци. — Качеството е доста лошо.

— Сканирай ги и ги пусни в АСИПО. Автоматичната система за идентифициране на пръстови отпечатъци е голяма база данни на федералните и щатските органи на реда.

— Намерих и това. — Тя вдигна една метална тръба в найлонов плик. — Някой от емигрантите я е използвал, за да счупи стъклото на микробуса. Нямаше ясни отпечатъци, затова реших, че е по-добре да потърсим тук.

— Заеми се, Мел.

Слабият мъж взе плика, сложи си памучни ръкавици и извади тръбата, като я държеше само за краищата, за да не размаже евентуалните отпечатъци.

— Ще използвам ВМО.

Вакуумно-металното отлагане е „ролсройсът“ на методите за снемане на отпечатъци. Състои се в нанасяне на микроскопични метални частици върху изследвания предмет и след това отпечатването им. След няколко минути Купър извади съвършено ясна картина от няколко скрити отпечатъка. Снима ги, сканира снимките и ги изпрати в АСИПО. Даде фотографиите на Том, за да ги закачи на дъската.

— Това е всичко от плажа, Райм — каза Сакс.

Парализираният погледна таблицата на дъската. Уликите все още му говореха малко. Това обаче не го обезкуражаваше; така става в криминологията. Като да разхвърляш хиляда парчета от пъзъл — отначало е неразбираемо; едва по-късно, след много проби и грешки, започват да се появяват картини.

— Дай сега микробуса.

Сакс закачи снимки на автомобила върху дъската. Коу позна района. Беше в Китайския квартал.

— Може да има свидетели — предположи.

— Никой нищо не е видял — отвърна кисело Сакс.

— Къде ли съм чувал това? — вметна Селито. Удивително, но този вид амнезия винаги спохожда средния американец, щом види полицейска значка.

— Какво откри в микробуса? — попита Райм.

— Изкоренили са няколко растения и са ги натоварили отзад.

— Растения ли?

— За да скрият останалите, предполагам, и за да минат за доставчици на „Хоум Стор“. Не успях обаче да открия много повече. Само отпечатъци, някои парцали и капките кръв — по вратата и прозореца, затова предполагам, че раната е над кръста. В ръката може би.

— Никакви кутии с боя? — попита Райм. — Четки?

— Не, отървали са се от всичко. — Сакс вдигна рамене. — Това е, освен отпечатъците.

Тя подаде няколко картончета и снимки на Купър, който ги сканира и „вкара“ в АСИПО.

Райм бе спрял поглед върху дъската. Огледа уликите за момент като скулптор, изучаващ някой неодялан камък, преди да започне да го оформя. Обърна се към Делрей и Селито:

— Как искате да процедираме? Селито остави Делрей да отговори:

— Ще разделим усилията си. Не виждам друг начин. От една страна, ще търсим Призрака. От друга, трябва да намерим тези емигранти, преди той да ги е открил. Командният пункт ще е тук, става ли?

Райм кимна. Натрапниците вече не го притесняваха, не се тревожеше, че къщата му се е превърнала в Гара разпределителна. Каквото и да му струва, трябваше да открие човека, отнел хладнокръвно живота на толкова невинни.

— Ето какво мисля — продължи Делрей, като развяваше из стаята дългите си крака. — Няма да се церемоним с този мръсник. Ще поискам още десетина агенти от Южния и Източния район и отряд от Специалната тактическа група в Куонтико. Специалната тактическа група е малко известно подразделение на фБР и представлява най-добрата тактическа единица в страната. Членовете й редовно тренират с отряд „Делта“ и с тюлените на Военноморските сили — и обикновено се представят по-добре от тях. Райм със задоволство прие предложението на Делрей да ги включат. От известното дотук за Призрака се виждаше, че сегашните им сили са недостатъчни. Делрей например беше единственият агент на фБР, работещ постоянно по случая.

— Няма да е лесно да издиря всички шефове, но ще се постарая — добави федералният.

Телефонът на Коу иззвъня. Той послуша известно време, кимайки. След като затвори, обяви:

— Обадиха се от следствения арест на ИНС за нелегалния, Джон Сун. Току-що са го освободили под надзора на един наш служител. — Коу вдигна вежди. — Всички заловени нелегални търсят политическо убежище, това е стандартна процедура. Излиза обаче, че Сун ще го получи. Той е известен дисидент в Китай.

— Къде е сега? — попита Сакс.

— С адвоката си, назначен от Центъра за човешки права. Ще настанят Сун някъде на Канал Стрийт. Имам адреса. След половин час са там. Отивам да го разпитам.

— Предпочитам да отида аз — побърза да каже Сакс.

— Ти ли? Ти си от Криминологията.

— Той ми има доверие.

— Доверие? Защо?

— Спасих му живота. В един или друг смисъл.

— Това все пак е разследване на ИНС — остана непреклонен младият агент.

— Точно така. Колко мислиш, че ще се довери на федерален агент?

— Нека иде Амелия — намеси се Делрей.

Коу й даде неохотно адреса. Тя го показа на Селито.

— Трябва да изпратим патрул да го пази. Ако Призрака научи, че Сун е жив, той също може да е в опасност.

Детективът си записа адреса.

— Добре. Ще се погрижа.

— Хайде, всички, какъв е девизът ни? — извика Райм.

— Отваряй си очите, гърба си опази! — издекламира Сакс.

— Не го забравяйте. Нямаме представа къде е Призрака, не знаем къде и кой е помощникът му.

Сетне криминологът се съсредоточи върху друго. Не обърна внимание как Сакс грабва чантичката си и забързва към вратата, как Коу роптае, че ограничават правомощията му, как Делрей крачи напред-назад и как модерният Еди Дън оглежда с интерес този необичаен команден пункт. Сакс и останалите бързо изчезнаха от съзнанието му и той заразглежда вглъбено уликите. Взираше се настойчиво в тях, сякаш ги умоляваше да се съживят, да издадат тайните, които пазят, и да му покажат къде се крият хищникът и злощастната му плячка.

Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд

• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.

• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун. Един липсваш.

• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.

• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.

• Никакви коли не са чакали емигрантите.

• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на фБР.

• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.

• Призрака има сподвижници в органите на властта.

• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.

• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.

Откраднат микробус, Китайски квартал

• Замаскиран от емигрантите, с надпис на „Хоум Стор“.

• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката или рамото.

• Кръвни проби, изпратени за изследване.

• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.