Омир
Илиада (17)

Седемнадесета песен
Подвигът на Менелай

Скрит не остана за цар Менелая, любимец на Арес,

смъртният час на Патрокъл, сразен от троянци във боя.

С мед заблестяла облечен, излезе пред първите воини,

па край трупа му закрачи, подобно на крава, която

5 първи път ражда и дебне с мучене край свойто теленце;

тъй обикаляше русият цар Менелай край Патрокла,

своето копие вдигнал и щита всестранно закръглен,

вече готов да убива, щом някой насреща му тръгне.

Копиеборецът Евфорб тъй също не беше нехаен,

10 след като падна в сечта благородният, предан Патрокъл;

спря се до него и тъй заговори на цар Менелая:

„Богородени Атрид Менелае, водач на войските!

Бягай, трупа остави и не пипай доспехите в кърви!

Никой троянец и никой прославен троянски съюзник

15 с копие в бой не удари Патрокла по-рано от мене.

Дай да получа велика прослава сега сред троянци,

за да не взема със удар живота ти медено сладък.“

Русият цар Менелай му продума със тежка въздишка:

„Татко наш Зевсе! Не трябва човек да се хвали надменно!

20 Толкова горди не биват лъвът и пантерата хищна,

нито глиганът коварен, изпълнен със дива свирепост,

който най-много се пъчи със своята сила в гърдите,

колкото тук се надуват чедата на жреца Пантоя:

конесмирителят Хиперенор наслади се за кратко

25 от младостта си, понеже ме с хули за бой предизвика,

казвайки, че съм най-долен сред всички данайски герои.

Смятам, че той не можа да се върне с нозете си в къщи,

за да зарадва обична съпруга, родители мили.

Тъй ще премахна и твоята мощ, ако ти предизвикаш.

30 Но те съветвам сега да отстъпиш назад при тълпата:

схватка със мен не завързвай, та зло да не патиш без нужда:

чак като нещо се случи, глупецът тогава го вижда.“^[203]

Каза, но Евфорб съвета не чу и така му отвърна:

„Днес, Менелае божествен, на мен ще платиш многократно

35 заради брат ми, погубен от тебе. Ти много се хвалиш,

че си направил жена му вдовица във новата спалня,

че си донесъл на моите родители вопли и мъки.

Аз утешител бих станал в плача на злочестите старци,

ако ти взема главата и светлите бойни доспехи

40 и ги положа в ръцете на татко Пантой и Фронтида.

Дълго не бива да бъде протакана нашата битка,

спора сега да решим със победа или пък със бягство.“

Каза и копие хвърли във щита, всестранно закръглен,

ала медта не проби и върхът се огъна във щита

45 твърд. Втори с копие медно Атрид Менелай се прицели,

след като беше се вече помолил на татко ни Зевса.

Ниско улучи във гърлото Евфорб, отстъпващ от боя;

тежкото копие втъкна, натиснал го с мощна десница,

в миг острието излезе през нежната шия на Евфорб.

50 Воинът падна и звъннаха с екот доспехите с него.

Кръв му накваси косите, същински Харитини плитки

дивни, пристегнати вещо със златни и сребърни щипки.

Както човек си отглежда фиданка от плодна маслина

в местност самотна, където извира вода бистроструйна,

55 бързо дръвцето пораства, от полъх на вятър люляно,

и се покрива богато с безброй цветове белоснежни,

но неочаквано вихър със буря могъща връхлита,

в миг го изтръгва от корен, събаря го върху земята;

тъй и Атрид Менелай повали със ръцете си Евфорб

60 копиеборец и сам му засваля доспехите светли.

Както и лъв в планините, облегнат на своята сила,

грабва най-гойната крава от стадо, излязло на паша;

първом я сгризва със здравите зъби, врата й пречупва,

после кръвта й изпива и цялата вътрешност гълта,

65 псета и яки пастири край него надават безспирно

яростен вик издалече, но никак не се осмеляват

близо до него да идат, обзети от бледия ужас;

също тъй никой троянец в гърдите си нямаше смелост

близо да иде до цар Менелая, прочут в боевете.

70 Лесно Атрид би отнесъл от Евфорб доспехите славни,

ако не беше му тъй завидял Аполон далномерец,

който, взел образ на смъртния Мента, водач на кикони,

прати във битката Хектор, подобен на бързия Арес.

Феб се обърна към Хектор и думи крилати му каза:

75 „Хекторе! Тичаш ти днеска и недостижимото гониш —

искаш конете на внука Еаков, но те са опасни!

Никой от смъртните хора не може със тях да се справи:

само Ахил ги запряга, но той е от майка безсмъртна.

В същото време синът на Атрей, Менелай велемощен,

80 пазещ трупа на Патрокла, погуби отличен троянец —

Евфорба, син на Пантоя, лиши го от бурната сила.“

Тъй рече богът и влезе отново във боя с мъжете.

Горестна мъка обхвана сърцето смрачено на Хектор.

Щом се огледа към строя, във миг той съзря Менелая,

85 славни доспехи засвалял от Евфорба, наземи проснат,

черната кръв на когото течеше от зинала рана.

Хектор, облечен във мед заблестяла, излезе пред всички,

викайки гръмко, подобен на Хефестов огън негаснещ.

Острият вик на героя достигна до цар Менелая,

90 който въздъхна и каза на свойто сърце благородно:

„Тежко ми! Ако оставя доспехите дивни на Евфорб,

също трупа на Патрокъл, погинал във бой за честта ми,

никой данаец не би ме похулил, когато ме види.

Ако от срам се сражавам самичък с троянци и с Хектор,

95 има опасност сега едного да нападнат мнозина,

че шлемовеецът Хектор предвожда тук всички троянци.

Ала защо се вълнува сърцето ми с мисли такива?

Който реши да се бие без божия воля с противник,

тачен от някакъв бог, то голяма беда го постига.

100 Никой данаец не ще ме похули, когато ме види,

че съм отстъпил пред Хектор, воюващ със божия помощ.

Само да можех да чуя гласа гръмовит на Аякса,

двамата бихме отново се впуснали в боя със устрем,

даже без божия воля трупа на Патрокла да вземем

105 ний за Ахила: това от злините било би най-малко.“

Още премисляше всичко в душата си мълком, когато

вкуп го нападнаха много троянци начело със Хектор.

Цар Менелай се отдръпна, остави простряното тяло.

Често назад се извръщаше, както лъвът буйногривест,

110 щом го подгонят далеч от кошарата псета и хора

с вик и със копия дълги; сърцето му дръзко в гърдите

трепва от ужас и той неохотно си тръгва от двора;

също тъй русият цар Менелай изостави Патрокла:

спря и с лице към врага се обърна, щом стигна при своите,

115 търсейки с поглед Аякса, огромния син Теламонов;

тутакси той го съгледа във левия фланг на борбата

смелост да вдъхва на своите другари да влизат във боя:

Феб Аполон им изпрати тогава небесна уплаха.

Цар Менелай се затича, наблизо застана и рече:

120 „Мили Аяксе! Ела да се бием сега за Патрокъл!

Може би ний ще откараме голия труп^[204] при Ахила,

че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите славни.“

Тъй каза и развълнува духа на Аякса юначен,

който през първите гъсти редици пое с Менелая.

125 Щом му съблече доспехите, Хектор помъкна Патрокла,

за да отреже с медта си главата му от раменете,

а пък трупа му да хвърли на стръвните псета троянски.

Близо пристъпи Аякс със грамадния щит като кула,

Хектор назад се отдръпна веднага сред своите другари,

130 па в колесницата скочи, предаде доспехите дивни

да ги откарат във Троя за негова бойна прослава.

А пък Аякс приближи до Патрокла, покри го със своя

щит необятен. И както лъвица се грижи за свойте

лъвчета, щом ги в гората повежда и там я пресрещат

135 смели ловци, а тя гордо се пъчи със своята сила,

рошави вежди навъсва и с тях си покрива очите,

тъй и Аякс до трупа на героя Патрокъл застана.

А Менелай, на бог Арес любимец, стоеше отсреща

с мъка несносна в гърдите, която безспирно растеше.

140 Главк, Хиполохов потомък, водач на мъжете ликийски,

гневно погледна към Хектор и с упрек жесток му продума:

„Хектор храбър на външност, от боя далече оставаш!

Имаш съвсем незаслужена слава, понеже отстъпваш.

Трябва сега да помислиш града с крепостта да запазиш,

145 водейки само войските, родени в свещената Троя.

Никой ликиец не ще се сражава за вашата крепост

вече с данайци, когато признателност няма за този,

който се винаги бие усърдно с мъжете враждебни.

Как ще спасиш от гмежта на борбата боец неизвестен,

150 щом Сарпедона, нещастнико, верен другар и приятел,

ти изостави за плячка и дар въжделен на аргийци?^[205]

Приживе бе Сарпедон за града и за тебе полезен,

нямаш ти доблест обаче от псета трупа му да браниш.

Ако сега ме послушат мъжете ликийски да тръгнем

155 ний към дома, очевидно зла гибел ще дойде над Троя.

Ако троянците имат безтрепетна сила и дързост,

както ги имат юначните воини, които подхващат

тежка борба със мъжете враждебни на свойта родина,

тутакси бихме отвлекли Патрокла във Троя висока.

160 Ако убития вмъкнем в големия град на Приама,

след като ний го изтръгнем със пристъп от боя развихрен,

скоро аргийци ще пратят доспехите на Сарпедона,

него пък ние сами ще откараме вътре във Троя.

Падна другар на героя им, който се смята най-храбър

165 между аргийци във стана и има бойци ръкопашни.

Все пак ти нямаше смелост да срещнеш Аякса безстрашен,

сам да го зърнеш в очите по време на бой с враговете,

ти се не сблъска със него, понеже от теб е по-мощен.“

А шлемовеецът Хектор го ядно погледна и рече:

170 „Главке, защо ми говориш надменно, макар че си умен?

Жалко, че аз те поставих по-горе по мъдрост от всички

славни смелчаци, които живеят във Ликия плодна.

Днеска се сърдя най-много на тебе, понеже ти каза,

че не съм смеял дори да дочакам Аякса огромен!

175 Никакъв страх не изпитвам от боя и конския тропот.

Винаги волята висша на Зевса от нас е по-силна;

Зевс и героя изплашва, дори му отнема победа лесно,

макар че и сам го подтиква да влиза във битки.

Драги мой! Хайде сега застани покрай мене и гледай

180 целия ден ли ще бъда страхливец, какъвто ме смяташ,

или пък някой данаец, макар да е с устремна сила,

аз ще отблъсна във бой за трупа на Патрокъл погубен.“

След като рече това, на троянците викна високо:

„Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!

185 Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила,

за да си сложа доспехите дивни на вожда Ахила,

дето ги смъкнах, когато сразих храбростта на Патрокла.“

Каза така шлемовеецът Хектор и боя напусна.

Той се затича стремглаво назад със нозете си бързи,

190 скоро в полето настигна любимите свои другари,

носещи в Троя доспехите дивни на вожда Ахила.

От многосълзния бой надалеч преоблече се Хектор:

своите предаде в ръцете на войнолюбиви троянци,

сам пък надяна доспехите вечни на внука Еаков,

195 дадени от боговете във дар на баща му Пелея.

В старост Пелей ги отстъпи на своето чедо Ахила,

ала синът не достигна до старост във тези доспехи.

Облакосборецът Зевс, щом съгледа героя далече

да се облича в доспехите чудни на вожда Ахила,

200 той си разтърси главата и тъй във душата си рече:

„Клетнико! Никаква мисъл за смърт във сърцето си нямаш.

Тя е до тебе, а ти си поставяш нетленни доспехи,

носени нявга от мъж, от когото и други треперят.

Днеска погуби Патрокла, другаря му кротък и силен,

205 сне му доспехите сам от плещите му и от главата.

Ето сега ще ти вдъхна в гърдите голямо геройство —

вместо отплата, че няма ти жив да се върнеш от боя,

ни Андромаха ще вземе доспехите на Еакида.“

Каза Кронид и му кимна със своите вежди възчерни.

210 Стори доспехите чужди добре да прилегнат на Хектор.

Страшният Арес във него проникна, в снагата му вложи

доблест и сила. И Хектор към свойте съюзници славни

тръгна със викот пронизен, във миг се показа пред всички,

блеснал в доспехите вечни на дръзкия син на Пелея.

215 Ходеше между войските, подбуждаше всекиго с думи:

Медона, Местла и Главка, и храбрия в бой Терсилоха,

Астеропея, герой Дейзинора и с тях Хипотоя,

Форкиса, Хромия, още и птицегадателя Еном.

Той ги подтикваше бодро, крилати слова произнесе:

220 „Чуйте ме вие, безброй племена от съюзни съседи!

Не многочисленост търсих и нужда от нея аз нямах,

тука когато ви свиках от вашите селища родни,

но за да браните твърдо от войнолюбиви ахейци

верни троянски съпруги и клети невръстни дечица.

225 С тази надежда аз сам изтощавам народа във Троя

щедро с храна, с дарове да повдигам духа ви в гърдите.

Всеки от вас да се впусне направо във бой да загине

или да бъде спасен, че това е закон на войната.

Който отмъкне убития вече от мене Патрокъл

230 при конеборци троянци и който отблъсне Аякса,

той половината плячка ще има, наравно със мене,

сам ще се радва на слава, каквато и аз ще получа.“

Тъй рече. Вдигнали копия, право напред връхлетяха

срещу данайците: имаха вече голяма надежда

235 мъртвото тяло да грабнат от вожда Аякс Теламонов.

Клетници! Той на мнозина живота отне над Патрокла!

Тъкмо тогава Аякс заговори на цар Менелая:

„Скъпи ми цар Менелае Атреев, потомък на Зевса!

Мисля, че двамата няма назад да се върнем от боя.

240 Толкова аз се не плаша за голия труп на Патрокла,

който сега ще насити троянските псета и птици,

колкото страх ме обзема за мойта глава и за твойта,

да не пострадат, че бойният облак над всичко надвисва —

Хектор Приамов; нечакана гибел отново ни дебне.

245 Хайде повикай най-храбри данайци, дано да ни чуят!“

Тъй каза. Цар Менелай гръмогласен не бе непослушен.

Той се провикна високо, дано да го чуят данайци:

„Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски,

всички, които с Атрид Агамемнон и с цар Менелая

250 общото вино изпиват и своите народи предвождат,

слава голяма и почит добили от Зевс олимпийски!

Трудно е вече за мене при всеки водач да отивам,

тъй като много далеч се разгаря кипежът на боя.

Всеки самичък да тръгне, душата си с гняв да препълни,

255 за да не стане Патрокъл играчка за псета троянски.“

Тъй рече. Чу го Аякс, бързоногият син на Ойлея.

Пръв се завтурна насреща и стигна сред лютата битка.

После дотичаха Идоменей и другарят му предан,

вожд Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен.

260 Кой ли със собствена памет сега назовал би по име

всички ахейци, които по-сетне разгаряха боя?

Вкупом събрани троянци нападнаха с Хектор начело.

Както във устие речно, с води придошли от Кронида,

грозно вълната голяма шуми пред насрещния напор,

265 а бреговете реват, че морето навън се излива,

с викове толкова гръмки налитаха често троянци,

а до трупа на Патрокъл стояха безсменно ахейци,

единодушни в борбата, запазени с щитове медни.

Сумрак изсипа Кронид покрай техните шлемове светли,

270 тъй като в дните предишни не бе му омразен Патрокъл,

докато дишаше още и беше другар на Ахила.

Зевс не поиска да стане той плячка на псета троянски:

тутакси верни другари подтикна да бранят Патрокла.

Първо троянци отблъснаха с вик бързооки ахейци,

275 бягащи в ужас, които оставиха мъртвото тяло.

Никого с копия тук не убиха сърцати троянци,

ала трупа те отвлякоха. Твърде за кратко без него

ядни стояха ахейци: Аякс ги възвърна веднага.

Както по външна осанка, така и по подвизи бойни

280 беше той пръв сред данайци, но втори след вожда Ахила.

Тръгна от предните в боя, същински глиган по свирепост,

който далече вдън дебри планински най-лесно разпръсва

кучета бързи и млади ловци, щом назад се обърне;

тъй и Аякс велемощен, синът на герой Теламона,

285 леко нападна и пръсна троянските бойни редици,

струпани върху трупа на Патрокла с желание силно

да го отмъкнат в града си и слава така да спечелят.

А Хипотой велелепен, синът на пеласгеца Лета,

беше повлякъл трупа за крака сред жестоката битка,

290 вързал му глезена здраво със ремък край жилите ниско,

да угоди на троянци и Хектор, но зло му се случи:

никой му помощ не даде, макар че желаеха всички.

Храбрият син Теламонов се впусна направо в тълпата,

в миг Хипотоя удари със копие в шлема му меден.

295 Шлемът със конската грива изпод острието се сцепи,

рязко пронизан от крепка десница със копие дълго.

Мозъкът кървав потече от раната по острието

чак до халката. И мъжката мощ Хипотоя остави:

той от ръцете си наземи пусна крака на Патрокла,

300 после и сам се събори стремглаво с лице над мъртвеца,

много далече от плодна Лариса. Отплата дължима

никак не даде на свойте родители мили, че кратък

бе му животът, сразен от Аякса със мед безпощадна.

Своето копие Хектор тогава запрати в Аякса,

305 който го зърна и с мъка отбягна опасния удар.

Ала улучен бе Схедий, потомък на храбрия Ифит,

твърде известен фокеец във град Панопея,

много мъже управляваше в свойта богата родина.

Точно под здравата ключица Хектор го тежко промуши,

310 острото копие медно излезе през рамото горе.

Схедий със шум се катурна, доспехите звъннаха с него.

А пък Аякс Теламонов прободе направо в корема Форкис,

потомък на Фенопс, закрилящ трупа Хипотоев.

Плочка от бронята счупи, с медта му червата изкорми.

315 Форкис в прахта се простря и с ръката си сграбчи земята.

Първите бойни редици и Хектор отстъпиха бързо.

Викнаха диво аргийци, отвлякоха двамата мъртви —

Форкиса и Хипотоя, — доспехите мигом им снеха.

Щяха троянци, надвити от войнолюбиви ахейци,

320 поради своята слабост в града да избягат отново,

а пък аргийците, въпреки Зевса, да имат прослава

само чрез собствена сила, Еней да не беше подтикнат

в боя от бог Аполона, взел образа на Перифанта,

син на Епита, вестител при стария татко Енеев,

325 стигнал до старост дълбока и вещ за полезни съвети.

Уподобил се на него, така Аполон заговори:

„Бихте ли вие, Енее, запазили Троя висока

без помощта на безсмъртни? Аз помня и други герои,

вярващи само на своята сила, юначност и смелост,

330 само на своите фаланги, макар малобройни да бяха.

Зевс предпочита победа за нас, не за горди данайци,

вие обаче треперите все и не влизате в боя.“

Каза. Еней богоравен позна Аполон далнострелец,

щом го погледна в лицето, и рязко извика на Хектор:

335 „Хекторе! Вие, троянски и вие, съюзни водачи!

Срам е за всички ни днеска да бягаме в Троя, надвити

от войнолюбци ахейци във бой зарад нашата слабост.

Някой безсмъртен застана наблизо до мене и рече:

«Зевс, промислител върховен, е наш покровител във боя.»

340 Нека нападнем данайци, за да не отмъкнат спокойно

близо до своите кораби черни трупа на Патрокла.“

Каза така и изтича пред първите бойни редици:

те се обърнаха в миг и с лице към ахейците спряха.

С копие остро удари внезапно Еней Лейокрита,

345 син Арисбантов, другар благороден на вожд Ликомеда.

Войнолюбивият мъж Ликомед съжали Лейокрита,

спря до трупа му наблизо и Аписаона Хипасов,

вожд на войските враждебни, със копие светло улучи

под диафрагмата в черния дроб; подкоси му нозете.

350 Аписаон бе дошъл от Пеония плодна при Троя,

гдето изпъкна над всички по храброст след Астеропея

Жалост обзе войнолюбеца Астеропей зарад него.

Впусна се право напред, устремен да се бие с данайци,

ала без полза, понеже те бяха се спрели готови

355 с щитове, с копия дълги да бранят трупа на Патрокъл.

Всички Аякс там обхождаше, давайки често наредби:

никой назад нито крачка от мъртвия да не отстъпва,

никой напред да не влиза във боя, далеч от ахейци,

всички край тялото сбрани сега да се бият отблизо,

360 Тъй им нареждаше строго Аякс исполински. Земята

в алена кръв се окъпа, един върху други лежаха

мъртви троянци, съюзници доблестни, също данайци.

Тука данайците никак не водеха битка безкръвна,

ала малцина погиваха, тъй като помнеха всички

365 дружно безспир да се бранят взаимно от грозната гибел.

Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален.

Ти би помислил, че няма ни Слънце, ни Месец на свода.

Мрак непрогледен се сипна, затули мъжете в полето,

гдето се биеха смело за мъртвия вече Патрокъл.

370 Другите групи троянски и медноколенни ахейци водеха

боя под ведро небе и под грейнало слънце:

нямаше никакъв облак върху планини и полета.

Често след кратка почивка започваха битка отново,

но издалеч, със стремеж да отбягват стрели многостонни

375 в двете странични крила. А в средата от мрака и боя

страдаха много и мъки търпяха от мед смъртоносна

всички най-храбри герои. Не знаеха само двамина

славни мъже, Тразимед с Антилоха, потомци на Нестор,

че е загинал Патрокъл безстрашен, а смятаха още,

380 че си е жив и се бие с троянци напред всред тълпата.

Двамата, бранейки своите другари от гибел и бягство,

нейде далеч се сражаваха, както им Нестор поръча

още когато ги прати от черните кораби в боя.

Целия ден се разгаряше буен пожар на враждата

385 тежка. Безспирно обливани с пот изнурителна бяха

здрави прасци, колене и нозе бързоходни додолу,

в пот бяха също ръце и очи на участници в боя

около мъртвия свиден приятел на внука Еаков.

Както стопанин, когато даде на слуги да опъват

390 кожа голяма от едро говедо, със лой напоена,

те я поемат, във кръг се нареждат и силно я дърпат,

влагата почва да чезне от нея, лойта се попива,

кожата става широка, понеже мнозина я теглят;

също тъй двете враждебни редици трупа на Патрокла

395 дърпаха в тясно пространство с голяма надежда в душите:

да го отмъкнат троянци в града си, ахейци — при свойте кораби.

Битка свирепа кипеше за мъртвото тяло.

Арес, разпалващ войски, и Атина не биха роптали,

ако ги бяха видели, макар и на тях разгневени.

400 Толкова тягостна мъка за хората и за конете

Зевс край Патрокла изсипа тогава. Ахил богоравен

нищо не беше все още узнал за смъртта на Патрокла:

боят вилнееше доста далече от стана ахейски.

Той не допускаше никак, че вече Патрокъл е мъртъв.

405 Беше уверен, че жив е достигнал при градските порти

и ще се върне, понеже той знаеше точно: Патрокъл

няма да срине града нито сам, нито даже със него.^[206]

Скришом той слушаше често от своята майка Тетида

да му говори за тайните мисли на Зевса всесилен.

410 Тя му не каза обаче за злото, което го дебне:

че ще загине във боя най-свидният негов приятел.

Все край трупа на Патрокла със копия остри в ръцете

водеха бой неуморно и с яд се избиваха всички.

Тъй им повтаряше някой от меднохитонни ахейци:

415 „Мили! Позорно за нас е към нашите кораби гладки

пак да се върнем оттука. Дано се разтвори земята

черна и всички ни глътне. За нас по-добро то ще бъде,

вместо трупа да оставим на тях — конеборци троянци,

да го откарат в града си и слава така да спечелят.“

420 Някой от смелите духом троянци пък казваше често:

„Ако дори е решено над мъртвия всички да паднем,

никой за нищо, другари, сега да не бяга от боя!“

Все тъй повтаряше някой и всекиму вдъхваше смелост.

Тъй се сражаваха страшно и грохот железен ехтеше,

425 стигаше чак до небето бакърно през пустия етер.

А пък конете на внука Еаков далече от боя

плачеха,^[207] след като бяха разбрали, че вече коларят

мъртъв в праха е съборен от Хектора мъжеубиец.

Автомедонт богоравен, юначният син на Диора,

430 ту ги подшибваше с плясъци силни на бича си гъвкав,

ту им говореше с ласкави думи, ту с думи обидни:

те не потегляха към Хелеспонта обширен за стана,

ни при ахейци желаеха пак да се върнат във боя,

все неподвижно стояха, подобни на камък надгробен.

435 който стърчи над могила на момък или на девица;

тъй и конете стояха на впряг в колесницата дивна,

горко навели глави. От клепачите сълзи горещи

ронеха върху земята от жалост за колесничаря.

Техните гриви разкошни се спускаха ниско надолу

440 изпод ярема, зацапани в мръсната прах на земята.

Щом ги видя съкрушени, смили се сърцето на Зевса,

той си поклати главата й в себе си тъй заговори:

„Клети коне! За какво ли ви дадохме ний на Пелея,

който е смъртен, а вий сте безсмъртни, лишени от старост?

445 Или безкрайно да страдате все сред нещастните хора?

Няма в света по-злочест от човека сред всичките твари,

дето живеят и лазят навред по земята просторна.

Все пак до вас в колесницата, с пъстри бои украсена,

няма да дойде синът на Приама: не ще го допусна!

450 Мигар не стига, че той се гордее с доспехите вечни?

Сила ще вдъхна сега в коленете ви, също в духа ви,

здрав да откарате Автомедонта от битката в стана.

Все още слава голяма ще пращам на много троянци,

за да убиват, докле при навесните кораби стигнат,

455 слънце докле не залезе и сумрак свещен не настъпи.“

Каза и вдъхна Кронид на конете невиждана сила.

Те от прахта си отърсиха наземи пищните гриви,

вихром понесоха в миг колесницата между войските.

Автомедонт се сражаваше скръбен за своя приятел,

460 вредом налиташе, както и ястреб връхлита над гъски.

Лесно отбягваше страшния напор на всички троянци,

лесно отново нападаше с устрем сгъстените групи.

Но не убиваше той враговете при тая гонитба,

че в колесницата свята самичък не можеше вече

465 копие остро да хвърля и бързи коне да задържа.

Малко по-късно го зърна във боя другарят му верен

Алкимедонт добродушен, синът на Лаерка Емонов.

Зад колесницата спря и на Автомедонта продума:

„Автомедонте, кой бог ти внуши във сърцето юначно

470 този съвет безполезен, отне ти и здравия разум?

Ти се сражаваш самичък с троянци в редиците предни;

твоят другар е убит, а доспехите на Еакида

носи върху раменете си Хектор и с тях се гордее.“

Автомедонт пък, синът на Диора, така му отвърна:

475 „Алкимедонте, кой друг от ахейци ще може умело

тези безсмъртни коне да възпира и смело да кара,

ако не смятам Патрокла, подобен на бог по разумност

приживе; само че днес го постигна смъртта и съдбата.

Хайде вземи незабавно юздите блестящи и бича,

480 аз ще напусна без страх колесницата, за да се бия.“

Тъй рече. Алкимедонт в колесницата бойна се метна,

грабна веднага в ръцете си мощни юздите и бича,

скочи и Автомедонт. А блестящият Хектор ги зърна,

па се обърна със реч към Енея, застанал наблизо:

485 „Храбър Енее, съветнико на меднобронни троянци!

Аз забелязах конете на бързия внук на Еака

пак да се впускат във боя със колесничари негодни.

Мисля, че бихме пленили конете, щом само поискаш,

тъй като няма да дръзнат такива колари насреща

490 да ни излязат, когато ний двама със теб ги нападнем.“

Тъй каза. Мощният син на Анхиза не бе непослушен.

Двамата тръгнаха право напред и нарамиха дръзко

щитове плътни със медна обковка под сухите кожи.

Дружно вървяха с тях Хромий и богоподобният Арет.

495 Те се надяваха много коларите в бой да погубят,

в плен да откарат във Троя конете им високошийни.

Глупави! Нямаше те да се върнат от Автомедонта,

без да се в кърви облеят. Щом той се помоли на Зевса,

пак се изпълни сърцето му мрачно със сила и храброст.

500 Мигом на Алкимедонта, другаря си предан, продума:

„Алкимедонте, не спирай конете далече от мене!

Винаги близо в гърба ми да дишат през време на боя!

Смятам, че Хектор Приамов не ще обуздае гнева си,

без да плени дивногривите буйни коне на Ахила,

505 без да ни двама убие и в бяг да обърне аргийци

или пък сам да попадне във плен между първите в боя.“

Рече така и повика Аякси и цар Менелая:

„Вие, Аякси, аргийски водачи, и ти, Менелае!

Тук оставете мъртвеца на група най-храбри ахейци,

510 нека кръжат покрай него, от вражи войски да го пазят,

вий отблъснете от двама ни живи деня смъртоносен,

че в сълзоносната битка към нас се насочват със ярост

Хектор и вождът Еней, най-прочути троянски герои.

Всичко обаче зависи от волята на боговете!

515 Ето аз копие хвърлям, за другото Зевс да се грижи.“

Каза, замахна и в миг дългосенното копие метна.

Арета точно улучи във щита, всестранно закръглен.

Плътният щит не отблъсна медта и тя мина през него,

стигна във долната част на корема през якия пояс.

520 Както и мъж здравеняк със секира изострена удря

точно в тила зад рогата бика, обитаващ полето,

вратните жили му срязва, бикът цял подскача и пада;

също тъй Арет подрипна и рухна по гръб. А в корема

острото копие, силно разклатено, взе му живота.

525 Хектор изпрати сияещо копие в Автомедонта.

Той го съгледа навреме, отбягна опасния удар,

ловко наведен; а дългото копие мина зад него,

право в земята заседна и краят му дълго трепера,

докато буйният Арес смири му свирепата сила.

530 Щяха сега да се втурнат със мечове в бой ръкопашен,

ако не бяха ги в миг разделили Аяксите храбри,

двамата влизайки в бой, призовани от своя приятел.

Хектор Приамов, Еней и със тях богоравният Хромий,

щом ги видяха, веднага отстъпиха в ужас при свойте,

535 проснат оставиха Арет, промушен направо в сърцето.

Автомедонт войнолюбец, подобен на бързия Арес,

сне му доспехите светли и гордо така се провикна:

„Малко поне облекчих си сърцето от тежката мъка

заради вожда Патрокъл, макар да погубих по-долен.“

540 Каза и сам в колесницата сложи доспехите в кърви;

с окървавени ръце и нозе той се метна във нея,

както лъвът е обагрен, когато е бик изтърбушил.

А край трупа на Патрокла отново избухна борбата —

гибелна, грозна, плачевна: Атина сега я подкладе.

545 Тя от небето се спусна, изпрати я Зевс гръмовержец,

за да подбужда данайци: духът му към тях се обърна.

Както Кронид разпростира в небето дъга многоцветна,

страшна поличба да бъде за смъртните: или за битка,

или за буря дъждовна, която възпира в полето

550 всякакъв труд на човека и много измъчва стадата;

тъй и богинята, щом се забули с мъгла многоцветна,

между ахейци дойде, поощрявайки всички герои.

Най-напред цар Менелая, могъщия син на Атрея,

нейде наблизо застанал, подстори със думи Атина,

555 уподобена на Феникс по глас гръмовит и по външност:

„Срам и позор, Менелае Атреев, ще бъде за тебе,

ако допуснеш другаря любим на Ахила прославен

бързите псета да влачат покрай крепостта на троянци!

Здраво самичък се дръж и войската безспир насърчавай!“

560 Цар Менелай гръмогласен тогава така й отвърна:

„Фениксе, старче добър, многолетен! Дано ми Атина

вдъхва геройство и всички стрели отклонява от мене!

Бих аз застанал тогава със радост да браня Патрокла:

ранната негова смърт ме засегна дълбоко в сърцето.

565 Хектор, изпълнен със сила на огън стихиен, не спира

с мед да избива мъжете, че Зевс го дарява със слава.“

Тъй рече. А совоока Атина се много зарадва,

че между всички безсмъртни на нея се първо помоли.

Сила му вля във плещите и чак в колената чевръсти,

570 а пък в гърдите му вдъхна за миг дързостта на мухата:

даже и гонена често от нежната кожа на смъртен,

пак го връхлита и хапе — човешката кръв й е сладка:

мрачния дух му изпълни Атина със наглост такава.

Той към Патрокла отиде и блеснало копие хвърли.

575 Имаше някой си Подес, троянец, син Еетионов,

твърде богат и юначен, почитан най-много от Хектор,

тъй като беше му близък другар и любим сътрапезник,

Подес започна да бяга, а цар Менелай го удари

в пъстрия пояс и медното копие мина през него.

580 Подес се просна. Атрид Менелай гръмогласен отмъкна

скоро трупа му към своите другари, далеч от троянци.

Редом до Хектора спрял, Аполон ги подбуждаше тихо,

вземайки образа чуден на Фенопс, потомък на Азий,

Хекторов гост най-обичен от всички, в Абид обитаващ.

585 Уподобил се на Фенопс, така Аполон заговори:

„Хекторе! Кой ли ахеец сега ще се плаши от тебе?

Ти затрепера от цар Менелай, който беше по-рано

копиеборец негоден, а днеска самичък отнася

смело трупа от троянци, погубил другаря ти верен,

590 Подес, син Еетионов, отличен сред първите в боя.“

Каза така. Черен облак от скърби обгърна героя.

С мед заблестяла облечен, пред първите в строя излезе.

В същото време Кронид вдигна свойта искряща егида,

с много ресни украсена, а в облаци Ида забули;

595 ярко той светна и гръмна, разтърси егидата страшна:

даде победа сега на троянци, прогони ахейци.

Пръв Пенелей беотиец се впусна да бяга от боя.

Както търчеше пред всички, той беше засегнат внезапно

с копие в рамото горе: излеко костта му докосна

600 острото копие — Полидамант бе го хвърлил отблизо.

Хектор притича, улучи в ръката до китката точно

Леита Алектрионов и тъй го от строя извади:

той се озърна, побягна, загубвайки всяка надежда

с копие медно в десница с троянците пак да се бие.

605 Идоменей пък удари в гърдите през бронята Хектор,

вече повторно налитащ на Леита Алектрионов.

Счупи се дългото копие до острието; троянци

викнаха, Хектор пък копие метна във Идоменея,

който бе прав в колесница, ала не уцели за малко,

610 все пак попадна той в Койран, другар й колар Мерионов,

който бе заедно с него доплувал от Ликт многолюден.

Пеш от извитите кораби Идоменей влезе в боя;

щеше сега да даде на троянците слава голяма,

ако не беше докарал конете му вихрени Койран.

615 Той светлина му донесе, отблъсна деня смъртоносен,

ала самият загина от мъжеубиеца Хектор:

с острия връх го прониза без жал в челюстта под ухото,

зъбите той му изкърти и сряза езика в средата.

От колесницата Койран се смъкна, изпусна юздите,

620 а Мерион се наведе, пое ги в ръце от земята,

сетне към Идоменея с такива слова се обърна:

„Удряй конете със бича, догдето пристигнеш във стана:

вече разбираш и сам, че ахейците губят борбата.“

Идоменей погна с плясък конете си хубавогриви

625 право към гладки кораби: страх му обхвана душата.

Зевс не укри от Аякса сърцат и от цар Менелая,

че надарява троянци сега с несъмнена победа.

Пръв на войската продума великият син Теламонов:

„Горко ни! Всеки, дори и глупакът, днес ясно разбира,

630 че на троянци помага баща ни Кронид гръмовержец.

Слаб или силен троянец, стрела или копие пратил,

винаги точно улучва, че Зевс ги в целта направлява.

Нашите все се забиват без полза в прахта на земята.

Хайде сами да помислим за някакъв сигурен начин,

635 как да изтръгнем трупа на Патрокла и как да се върнем,

радост да бъдем самите за нашите мили другари.

Те ни сега наблюдават и с мъка в сърцата си мислят:

ний яростта и ръцете на мъжеубиеца Хектор

няма да спрем: да побегнем при нашите кораби черни.

640 Някой другар незабавно да каже това на Ахила,

тъй като смятам, че още не е той успял да научи

тъжната вест за смъртта на любимия негов приятел.

Ала не мога да видя вестител такъв сред ахейци:

с мрак непрогледен навред са покрити коне и войници.^[208]

645 Татко наш Зевсе! Спаси синовете ахейски от мрака,

ведро небе ни прати, за да видим с очите си всичко.

И погуби ни на светло, щом вече това ти харесва!“

Каза, а Зевс се смили над Аякса, окъпан във сълзи.

Тутакси мрака надвиснал разпръсна, разсея мъглата.

650 Слънцето блесна отново, откри се полето на боя.

Рече тогава Аякс Теламонов на цар Менелая:

„Гледай сега, Менелае божествен, дано забележиш

все още жив Антилоха, сина на юначния Нестор.

Ти го накарай да иде и каже на вожда Ахила,

655 че е загинал във боя най-свидният негов приятел.“

Тъй рече и гръмогласният цар Менелай го послуша.

Тръгна забързан, подобен на лъв, от кошара прогонван,

сили до крайност изчерпил да дразни и псета, и хора.

Будни през цялата нощ, на лъва те не дават да грабне

660 някоя гойна юница от сбраното стадо. А звярът

алчен за тлъсто месо все напада, но нищо не взема,

че го пресрещат ръцете юнашки със копия чести,

с факли горящи, които, макар настървен, го изплашват.

Рано в зори си отива, печален в душата си горда;

665 тъй неохотно и цар Менелай гръмогласен напусна

мъртвото тяло, но той се боеше, че може ахеици

да го оставят трофей за троянци при своето бягство.

Пламенно той запредумва Аякси и вожд Мериона:

„Храбри Аякси, водачи аргийски, и ти, Мерионе!

670 Всеки от вас да си спомни за кроткия нрав на Патрокъл,

клетия! Приживе ласкав и нежен той беше със всички,

само че днес го постигна смъртта и съдбата всесилна.“

Щом като каза това, Менелай русокос се оттегли,

вредом оглеждайки, както орелът, за който говорят,

675 че е с най-острото зрение сред поднебесните птици;

колкото и нависоко по свода с криле да се вдигне,

вижда той бързия заек, стаен изпод гъстите храсти,

стрелнат се спуща, внезапно го сграбчва, живота му взема:

тъй, Менелае, отхранен от Зевса, тогава въртеше

680 своите светли очи сред тълпата на много другари,

няма ли нейде да зърнеш сина на прочутия Нестор.

Тутакси ти го съгледа на левия фланг на борбата

как насърчава другари и сам ги подтиква към боя.

Цар Менелай русокъдрав наблизо застана и рече:

685 „Тука ела, Антилохе, отхранен от Зевс, да узнаеш

тъжната вест за това, що не трябваше нивга да стане.

Мисля, че вече самият ти виждаш и ясно разбираш:

богът наваля и трупа страдания днес за данайци,

а за троянци — победа. Погина отличен ахеец,

690 падна Патрокъл и горест голяма обхвана данайци.

Тичай веднага във стана ахейски, кажи на Ахила:

може би той ще откара при кораба голото тяло,

че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите светли.“

Каза така. Антилох бе потресен от тези му думи,

695 дълго остана безмълвен, очите му плувнаха в сълзи,

силният глас на героя във гърлото секна внезапно.

Въпреки всичко послуша съвета на цар Менелая.

В миг се затича, предал си доспехите^[209] на Лаодока,

който наблизо държеше конете му еднокопитни.

700 В сълзи облян го понесоха вън от борбата нозете

да съобщи на Ахила Пелеев печалните вести.

Твойто сърце, Менелае, отхранен от Зевс, не поиска

смело да брани обични другари, измъчени в боя,

где Антилох ги остави; а пилосци^[210] бяха в покруса.

705 Той им изпрати във помощ напред Тразимеда божествен,

сам пък отново се върна да пази героя Патрокъл:

тичайки, спря до двамината храбри Аякси и рече:

„Аз Антилоха изпратих при бързите кораби в стана,

там при Ахил вихроног да отиде, но все пак допущам:

710 няма Ахил да пристигне, макар че е гневен на Хектор.

Как ще се бие с троянци, когато доспехи му липсват?

Хайде сами да обмислим задружно най-сигурен начин

как да измъкнем трупа и как вече сами да отбегнем

в боя с троянци смъртта и жестоката гибелна Кера.“

715 Тъй му отвърна Аякс, исполинският син Теламонов:

„Всичко ти вярно ни каза, царю Менелае преславен!

Двамата вий с Мерион се вмъкнете внезапно и бързо,

мъртвото тяло вдигнете и вън от сечта изнесете,

а пък зад вас ще се бием с троянци и Хектор божествен

720 ний, едноимци, със храброст еднаква; и в дните предишни

двама сме срещали често опасната битка на Арес.“

Тъй рече. Вдигнаха те от земята трупа нависоко.

Викот страхотен нададе тогава войската троянска,

щом като зърна, че вече ахеици отвличат Патрокла.

725 Вкупом се юрнаха бурно, подобни на псета ловджийски,

дето пред млади ловци на глиган наранен се нахвърлят,

хукват стремглаво напред с настървение да го разкъсат;

щом се обърне глиганът, облегнат на своята сила,

мигом отстъпват и вредом се пръскат, обзети от ужас:

730 тъй ги троянци преследваха, винаги в група събрани,

удряйки с мечове тежки и с копия медни двуостри.

Щом се извърнеха само двамината храбри Аякси,

спрели на място, цвета си меняха от страх враговете;

никой не смееше бой за трупа да започне отново.

735 Носеха тъй Менелай с Мериона трупа от полето

право към гладките кораби в стана. След тях се разпали

яростна битка тъй, както пожар, ненадейно избухнал

в град обитаван, бушува стихийно; и къщите рухват

цели в сияние ярко, че вятърът с бяс го раздухва;

740 също тъй шум незаглъхващ от буйни коне и войници

следваше двамата смели ахейци по пътя обратен.

Както големи катъри, напрегнали сила могъща,

влачат по стръмна скалиста пътека от дебри планински

тежка греда или мачта огромна за кораб презморски,

745 а в бързината духа им терзаят и пот, и умора,

тъй устремени, те носеха с мъка трупа на Патрокъл.

А пък отдире Аякси задържаха вражия натиск.

Както и хребет горист, прекосяващ полето напряко,

спира дълбоките, силни води на реки пълноводни,

750 па ги отблъсва и техния ход в равнината насочва,

те не успяват рида да разбият, макар да са бурни;

тъй и Аякси възпираха върлия напор троянски.

Но враговете ги следваха — двама най-много от всички:

славният син на Анхиза, Еней, и блестящият Хектор.

755 Както безбройни скорци или гарги излитат на ято

с крясъци грозни, когато съгледат нападащ ги ястреб,

който донася нечакана гибел на техните малки,

тъй от Еней и от Хектор ахейските млади войници

бягаха, викайки гръмко, забравили стръвната битка;

760 Много доспехи прекрасни на бягащи в ужас данайци

паднаха близо до рова, но боят не спираше още.