Омир
Илиада (16)

Шестнадесета песен
Патроклия^[190]

Тъй се сражаваха те за красивопалубния кораб.^[191]

А пък Патрокъл дойде при Ахила, водач на войските,

леейки сълзи горещи подобно на извор, клокочещ

с буйни, възтъмни води от скала, за кози недостъпна.

5 Жалост обхвана Ахила божествен, когато го зърна.

Той се обърна към него и думи крилати му каза:

„Що си разплакан, Патрокле, приличаш на малко момиче,

дето край майка си тича и молейки тя да го вземе,

хваща й дългата дреха и пречи й бързо да ходи,

10 гледа я милно през сълзи, дано на ръце да го вдигне;

дребни ми сълзи проливаш и ти като него, Патрокле!

На мирмидонците нещо ще кажеш или пък на мене?

Мигар си чул ти единствен известие ново от Фтия?

Казват, че жив е все още Менойтий, потомък на Актор,

15 жив е и татко Пелей Еакид сред мъже мирмидонци.

Ако са двамата мъртви, то бихме тъгували много.

Или ти жалиш аргийци, които безславно загиват

около гладките кораби поради свойта неправда?

Хайде кажи ми, не скривай, да знаем и двамата с тебе!“

20 Коннико дивен Патрокле, дълбоко въздъхнал, ти рече:

„Сине Пелеев, Ахиле, най-мощен от всички ахейци!

Спри да се сърдиш, днес мъка голяма постигна ахейци!

Всички, които по-рано във битките бяха най-храбри,

с копие или стрела наранени, остават във стана.

25 В рани лежат Диомед, всепобедният син на Тидея,

славният с копие цар Одисей и Атрид Агамемнон,

а Еврипил е пронизан със люта стрела във бедрото.

Лекари, знаещи церове много, край тях се стараят,

техните рани лекуват, а ти непреклонен оставаш.

30 Ярост такава, каквато изпитваш, дано ме не хване!

Храброст ти имаш, но кой ще получи от нея изгода,

щом не отблъснеш сега от аргийците грозната гибел?

Нямаш ти милост! Пелей конеборец не ти е родител,

майка не ти е Тетида! Море и скали недостъпни

35 теб са родили навярно, та имаш сърце като камък!

Ако пророчество още душа и сърце ти тревожи,

ако си нещо узнал от Кронида чрез твоята майка,

мене поне изпрати и със мене войска мирмидонска,

може самият да стана сега светлина за данайци.

40 Ти позволи да покрия снагата си с твоите доспехи.

Ако ли вземат троянците мене за тебе, от боя

ще се откажат. Тогава ахейците ще си отдъхнат,

тъй изтощени: и кратка почивка във бой е почивка.

Ние пък бодрите бихме отблъснали морните лесно

45 чак до стените, далече от кораби и от палатки.“

Клетият и неразумен Патрокъл така го помоли.

Сам със това си изпроси той смърт злополучна и гибел.

Силно въздъхна Ахил бързоног и така му отвърна:

„Богородени Патрокле, каква ми ти дума продума?

50 Нито пророчество страшно, което уж зная, ме плаши,

нито ми нещо предаде от Зевс мойта майка почтена.

Болка несносна без жал ми терзае духа и сърцето,

щом като някой от равен на себе си иска да граби,

дар да му вземе обратно, понеже със власт е по-горен!

55 Мъка голяма си имам, понесох страдания тежки.

Тази девица, която във дар от ахейци получих,

с копие аз я спечелих, събаряйки град крепкостенен,

властният цар Агамемнон от моите ръце я изтръгна,

сякаш съм някакъв жалък изгнаник без чест и достойнство.

60 Ала сега да оставим това — то е минало вече.

Никак не бива да храня в сърцето си злост непрестанна.

Аз заявих, че гнева си не ще обуздая, преди да

стигне до моите кораби бойният шум и борбата.

Но облечи си плещите със моите прочути доспехи

65 и поведи мирмидонци, които обичат войната,

щом като черния облак троянски обгражда със сила

нашите кораби вити, а с натиск аргийци са спрени

чак до приморския пясък на малко пространство от суша:

целият град на троянци безстрашно излезе на пристъп.

70 Вече не виждат отблизо челото на шлема ми лъскав.

Скоро те щяха да бягат и с трупове ями да пълнят,

само Атрид Агамемнон да бе благосклонен към мене!

Днеска троянците водят войната край нашия лагер.

Ето в ръцете на цар Диомеда сега не беснее

75 здравото копие, за да опази от гибел данайци;

звук от устата омразна на цар Агамемнон не чувам,

ала навред се разнася гласът на убиеца Хектор,

смело подтикващ троянци, които със викове гръмки

пълнят изцяло полето и в боя надвиват ахейци.

80 Хайде, Патрокле, закриляйки стана от гибел, нападай

мощно троянци, не давай да палят със огън развихрен

нашите кораби, нас да лишат от завръщане свидно.

Ти ме послушай какво ти поръчвам сега да направиш,

да ми спечелиш и почит, и слава пред всички данайци,

85 та да ми върнат обратно девицата хубавобуза,

заедно с нея да пратят и дарове скъпи за мене.

Щом враговете отблъснеш от стана, назад се завръщай!

Даже и Зевс силногръмец да би те отрупал с успехи,

сам ти недей да се биеш без мен с войнолюбци троянци,

90 тъй като ще ми отнемеш голямата чест и прослава.

Нито в борба възгордян и изтребил мнозина троянци,

ти не повеждай надменно войската наблизо до Троя,

та от Олимп да не влезе във битката някой всевечен:

Феб Аполон далномерец премного обича троянци.

95 Бързите кораби щом защитиш, завърни се при мене,

двете войски остави да се бият отново в полето.

Татко наш Зевсе, богиньо Атино и ти, Аполоне!

Нито един от троянци дано не избегне смъртта си,

също и никой аргиец, а двамата ний да останем,

100 за да съборим сами крепостта на свещената Троя.“

Тъй си говореха дружно Ахил бързоног и Патрокъл.

А пък Аякс не изтрая, от чести стрели притесняван:

планът на Зевс и троянците славни сега го сломиха

с удари. Край слепоочника светлият шлем му ехтеше

105 с гръм страховит, а безспирно той беше замерван в самия

обръч на шлема: умора почувствува в лявото рамо —

с него той винаги носеше щита си бляскав. Троянци,

хвърляйки много стрели, не можаха дори да го мръднат.

Дишаше често и тежко Аякс, а потта му течеше

110 струйно по цялото тяло: не можеше дъх да поеме.

Вече отвред се натрупваха нови беди към бедите.

Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,

как на ахейските кораби огънят първо попадна!

Хектор наблизо дотича и рязко удари Аякса

115 с меча си тежък във дългото копие, с дръжка от ясен,

горе до плътния връх и отсече му острото жило.

Копие, вече безвърхо, размаха Аякс Теламонов:

медният връх надалече със звек отлетя на земята.

Трепна Аякс безупречен, познал в това божа намеса:

120 всичките планове в боя преряза му Зевс далногръмец,

силно желаещ победа сега на троянци. Отстъпи

мигом Аякс, а троянци захвърляха огън нестихващ.

Пламъкът неугасим се разпръсна по бързия кораб.

Кърмата лумна в пожар. И тогава Ахил богоравен

125 двете бедра си заудря и тъй на Патрокла продума:

„Бързай, Патрокле божествен, прославен във бой с колесници!

Виждам с очите си буйния огън сред кораби в стана.

Само дано ги не вземат и пътя за бягство отрежат!

Въоръжавай се скоро, аз сам ще ти свикам войската.“

130 Каза така, а Патрокъл облече се в мед заблестяла.

Първо на своите пищяли той два наколенника сложи,

хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани.

Върху гърдите си после надяна и ризница здрава,

бронята пъстра и звездна на бързия внук на Еака.

135 Меча му сребърногвозден със ремък преметна през рамо,

сетне пое във ръката си щита огромен и плътен.

Върху главата си мощна положи шлем, вещо направен,

с гребен от конска опашка, която се вееше страшно.

Взе си две копия яки, които му точно прилягат.

140 Само не взе той огромното копие на Еакида —

тежко и твърдо, което не можеше никой ахеец

в боя да мята — Ахил благороден го хвърляше само,

копие, дето бе Хирон предал на баща му Пелея

от върхове пелионски за сигурна смърт на герои.

145 Автомедонт бе накаран да впрегне веднага конете,

най-много него Патрокъл почиташе, но след Ахила

мъжеубиец, че бе му най-предан при вражия напор.

Автомедонт му запрегна в ярема конете крилати —

Ксанта и Балия, дето летяха подобно на вятър.

150 В тучна ливада пасейки стадата си край океана,

харпия страшна, Подарга, конете роди от Зефира.

Трети към впряга бе включен отличният в бягане Педас.

Нявга Ахил го доведе, взел Еетионова Тива.

Педас бе смъртен, но тичаше както конете безсмъртни.

155 А пък Ахил обикаляше вред мирмидонци и всички

пращаше да си надянат в палатките своите доспехи.

Както неистови вълци със сила безмерна в гърдите,

хванали вдън планината огромен елен-виторожец,

стръвно го ръфат — муцуните техни от кръв са червени,

160 в глутница тръгват тогава към извора синкавоструен,

с тънки езици отгоре те лочат водата обилна,

после започват да бълват съсирена кръв от елена.

Те са безстрашни по дух и с подути от плячка кореми;

тъй първенци и водачи от сбраните там мирмидонци

165 идваха шумно при смелия спътник на внука Еаков.

А пък Ахил всепобеден сред тях се изправи припряно,

карайки в боя да влязат коне и мъже щитоносци.

Бързите кораби бяха на брой петдесет, със които

беше пристигнал при Троя висока Ахил боголюбен,

170 верни гребци петдесет^[192] при веслата на всеки седяха.

Тури петима водачи, войската навред да командват,

сам пък стоеше начело на всички със власт най-голяма.

Водеше първия отред Менестий, герой пъстробронен,

син на реката Сперхей, със води от небето направо.^[193]

175 Него роди Полидора, Пелеева щерка прекрасна,

спала със бога Сперхей — със безсмъртен, макар да е смъртна,

според мълвата обаче — със Бора, сина Периеров.

Бор се ожени за нея, заплащайки откуп безчетен.

Водеше втория отред във боя юначният Евдор:

180 бе го родила мома Полимела, отлична във танци,

щерка Филантова. Бързият Хермес я много обикнал,

щом я видял да играе хоро, сладкогласно да пее

в чест на прочутата със златни стрели Артемида ловджийка.

Хермес-закрилник се вмъкнал веднага във нейната стая,

185 тайно при нея полегнал и тя го дарила с потомък —

Евдор красавец, в надбягване пръв и в сражения бляскав.

Щом пък Илития, даваща помощ при болки родилни,

него изведе на белия свят и той слънцето зърна,

силният мъж Ехеклей мирмидонски, потомък на Актор,

190 майка му взе за съпруга, заплащайки откуп несметен.

Старият вече Филант го отхрани, грижовно отгледа:

и го обичаше, както се собствено чедо обича.

Водеше третия отред героят Пизандър Мемалов,

който изпъкна сред всички мъже мирмидонци във боя

195 с копие, но след Патрокла, другаря любим на Ахила.

Вожд на четвъртия отред бе конникът, старият Феникс.

Алкимедонт, син Леарков, предвождаше петия отред.

След като всички отряди строи със такива водачи,

гръмко Ахил заговори и слово сурово им каза:

200 „Вий, мирмидонци, недейте забравя ония заплахи

грозни, които от стана отправяхте все към троянци

в дните, когато от гняв бях обхванат и мен ме винехте:

«Горди Ахиле! Със жлъч си откърмен от твоята майка!

Клети! Насила от ярост задържаш ти своите другари.

205 Ний с мореходните кораби нека дома да си тръгнем,

щом като злоба опасна духа ти така е обзела!»

Думи такива неспирно ми сипехте, сбрани при мене.

Днеска настъпва великото дело, което мечтахте.

Всеки със храбро сърце да се бие сега със троянци!“

210 Рече така и разпали у всекиго сила и смелост.

Щом като царя си чуха, фалангите в миг се сгъстиха.

Както зидарят издига от камъни, плътно слепени,

зидове яки на къща висока в защита от вихри,

тъй се допираха шлемове светли до щитове медни.

215 Шлем бе до шлема там, щит бе до щита, човек до човека.

Гривести шлемове тясно досягаха гребени медни:

толкова бяха нагъсто строени войските ахейски.

Първи пред всички стояха двамина герои в доспехи —

Автомедонт и Патрокъл, от порив еднакъв обзети:

220 винаги пред мирмидонци да влизат във яростни битки.

А пък Ахил си отиде във свойта разкошна палатка,

вдигна капак на ковчег велелепен. Във бързия кораб

сребърнонога Тетида му сложи сандъка нашарен,

пълен с хитони, с килими и дрехи, закрила от вятър.

225 Там се намираше също и чаша, направена вещо.

Никой от смъртните с нея не пиеше огнено вино,

а възлияния правеха само на татко ни Зевса.

Чашата взе от ковчега, изчисти я първо със сяра,

после я сръчно обля със вода бистроструйна, обилна,

230 сам си ръцете изми и напълни я с вино искрящо.

Спря се в средата на двора, с очи към небето започна

вино да лее и скрит не остана за Зевс гръмолюбец:

„Зевсе додонски, царю пеласгийски,^[194] живеещ далеко,

властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно

235 с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.^[195]

Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих,

та ме почете и тежко наказа войската ахейска,

също и днеска те моля, ти пак изпълни ми молбата:

сам ще остана при моите кораби в стана, обаче

240 в боя изпращам Патрокла с мнозина мъже мирмидонци.

Ти, силногръмецо Зевсе, дари му успехи и слава!

Дръзко стори му сърцето, та Хектор Приамов да види

може ли моят приятел самичък да води войната,

или ръцете му мощни свирепствуват необоримо

245 само когато аз влизам със него в разгара на боя.

След като вече отблъсне той шумната битка от стана,

здрав да се върне отново при нашите кораби бързи

заедно с всички доспехи и също с юначни другари.“

С тия слова се помоли. Послуша го Зевс промислител,

250 част от молбата изпълни, а другата част му отвергна:

пусна Патрокла далеч да оттласне войната от стана,

ала отказа му жив да се върне обратно от боя.

След като вино възля и на татко ни Зевс се помоли,

в шатрата влезе Ахил и там чашата тури в ковчега,

255 после излезе и спря пред палатката, искайки още

сам да погледа ужасния бой на троянци с ахейци.

В своите доспехи войските начело с Патрокла поеха,

за да нападнат надменно и смело войската троянска.

Бързо се втурнаха, като оси от гнезда покрай пътя,

260 гдето деца неразумни по навик ги дразнят най-често,

сърдейки върло осите свирепи в гнездата крайпътни,

обща беда безразсъдно навличат така на мнозина;

ако ли някога пътник, наблизо минаващ, неволно

само докосне осите, те с дръзки сърца незабавно

265 вкупом връхлитат на него в защита на своите рожби;

тъй мирмидонците дружно със дух и сърцатост осийна

в миг полетяха от стана и вой неугасващ ехтеше.

Гръмко извика Патрокъл, подбуждайки своите другари:

„Вий, мирмидонци, другари на славния син на Пелея!

270 Хайде, бъдете мъже и спомнете си бурната сила,

чест да дадем на Ахила, най-храбрия между аргийци,

сбрани край кораби кухи, че вий сте бойци ръкопашни!

Своята грешка да види и властният цар Агамемнон,

който съвсем не зачете най-храбрия между ахейци.“

275 Каза така и разпали у всекиго сила и смелост.

В гъсти редици войските нападнаха дръзко троянци:

станът отекна страхотно от бойния вик на ахейци.

Щом пък троянци видяха юначния син на Менойтий,

блеснал във медни доспехи, и с него коларят му славен,

280 всички се сепнаха духом; войската във смут

се раздвижи. Сметнаха, че е пристигнал от стана Ахил богоравен,

вече гнева си смирил, помирен със ахейци напълно.

Вред се озърташе всеки къде от смъртта да избяга.

Пръв се прицели Патрокъл със своето копие светло

285 точно в средата, където нападаха много троянци

стръмната корабна кърма на Протезилая мъжествен.

Тежко удари Пирехма, довел конеборци пеонци,

волно живеещи в град Амидон до широкия Аксий.

Той го прониза във дясното рамо, Пирехъм изохка,

290 възнак в прахта се събори, пеонците хукнаха в ужас:

всички обърна във бягство Патрокъл, синът на Менойтий,

щом им погуби водача, най-доблестен в лютите битки.

Той ги отблъсна назад, угаси избуялия огън.

Кораба, вече почти изгорял, изостави. Троянци

295 бягаха с вик вледеняващ, данайци се сипнаха бързо

около гладките кораби, шум непрестанен ехтеше.

Както Зевс мълниесборец от връх недостъпен когато

сред планината огромна разпръсне гъст облак надвиснал,

виждат се всички скали, долини, върхове острозъби,

300 а от небето навред се разстила ефирът безкраен,

тъй и данайци, отбили от кораби огъня пламнал,

дъх си поеха за малко, но боят не спираше никак.

Още троянци не бягаха от войнолюбци ахейци,

нито напускаха в ужас извитите кораби черни;

305 здраво стояха във строя, отстъпваха само насила.

Битката вредом кипеше и вожд покосяваше вожда.

Първо Патрокъл, юначният син на героя Менойтий,

с копие остро улучи бедрото на Ареилика,

който бе тъкмо побягнал, медта го просвредли изцяло,

310 счупи му яката кост, повали го с лице към земята.

Цар Менелай гръмогласен умери Тоанта в гърдите,

там, гдето бяха открити от щита, отне му живота.

Щом Филеид пък видя, че Амфикъл налита прикрито,

той изпревари и пръв го удари високо в бедрото,

315 гдето стои най-дебелият мускул в човешкото тяло;

жилите с мед му преряза и мрак му забули очите.

Вожд Антилох Несторид нарани пък Антимния с остро

копие, в миг му промуши корема със медното жило.

Падна героят наблизо, но Марис веднага се спусна

320 с копие към Антилоха, че беше разсърден за брат си:

спря пред трупа и преди да стовари медта в Антилоха,

богоподобният вожд Тразимед изпревари и точно

Мариса в рамото шибна, а острото копие смъкна

мускула цял от ръката, на дребно костта му начупи.

325 Марис се шумно събори и мрак му забули очите.

Тъй че със двамата сина на Нестор Нелеев убити,

слязоха в Ереб двамина другари на цар Сарпедона,

копиеборци отлични, потомци на Амизодара,

който отхрани свирепа Химера за зло на мнозина.

330 А пък Ойлеев Аякс се затича срещу Клеобула,

сграбчи го жив и объркан съвсем в суматохата бойна,

в шията с меча го перна и силата в миг му премахна,

целият меч се затопли от струйната кръв на героя:

алена смърт със всесилна съдба му затвори очите.

335 Влязоха в бой Пенелей беотиец и Ликон от Троя;

хвърлиха копия медни и двамата, ала напразно.

После се втурнаха с мечове. Ликон срази Пенелея

в конската грива на шлема; до дръжката меча си счупи,

а Пенелей го улучи във шията чак под ухото,

340 целия меч надълбоко потъна, главата увисна,

само на кожа държана: отлитна животът на Ликон.

Вожд Мерион пък настигна с чевръсти нозе Акаманта;

в рамото той го уцели, едва в колесницата скочил.

С шум Акамант се катурна и мрак му забули очите.

345 Идоменей Ериманта умери със мед безпощадна

право в устата, и жилото мина под мозъка ниско,

белите кости му счупи, зъбите от корен изкърти,

двете му светли очи се напълниха с кърви червени,

кръв му течеше от ноздрите и от устата разбита:

350 черният облак на смърт безпощадна отвред го обгърна.

Всеки от тези данайски водачи уби по троянец.

Както зли вълци налитат на агнета или козлета,

грабват ги с бяс от стадата, разпръснати сред планините,

щом е пастирът небрежен. Когато ги вълците зърнат,

355 стръвно разкъсват веднага безсилните плахи животни,

тъй и данайци нападаха диво троянци, които,

спомнили шумното бягство, забравиха бурната сила.

А пък Аякс исполински напираше все да улучи

Хектора меднохитонен, но вещият в битките Хектор,

360 скрил раменете си снажни зад щита от бикова кожа,

вслушан в свистеж на стрели и в звънтене на копия остри,

вече разбираше ясно, че губи победата в боя,

ала оставаше още и бранеше свидни другари.

Както по чисто небе от Олимп изведнъж се понася

365 облак, когато Кронид гръмовержецът буря изпраща,

тъй от ахейските кораби бягство и глъч се надигна.

В строй не можаха троянци да минат обратно.

Конете вихреноноги със мъка изведоха Хектор от боя,

вече напуснал войските, които възпираше ровът.

370 Много коне бързолетни изчупиха процепи в рова,

а колесниците царски оставиха в него строшени.

Буйно Патрокъл се спусна, подтиквайки своите данайци,

зло за троянци замислил: те бягаха с викове в ужас,

пълнеха всички пътеки, понеже се пръснаха; кълбом

375 прах се изви до небето, конете им еднокопитни

право към Троя поеха от кораби и от палатки.

Гдето Патрокъл съглеждаше струпани много троянци,

там се насочваше с вик, изпопадваха ничком герои

под колела колеснични и рухваха с шум колесници.

380 Устремно минаха рова конете безсмъртни и бързи,

дадени от боговете в подарък блестящ на Пелея.

Те непрестанно летяха, Патрокъл преследваше Хектор

да го удари; но пак го спасиха конете му леки.

Както наесен пръстта почерняла трепери от буря,

385 щом като Зевс промислител изпраща поройни валежи,

люто разсърден със дух негодуващ на смъртните хора,

дето в съветите силом прокарват решения криви,

нямайки страх от мъстта на безсмъртните, правдата газят;

всички реки по земята с води изобилни прииждат,

390 склонове свличат и в мътни и буйни порои отмъкват,

с грохот се вливат най-после в морето, кипящо от пурпур,

рукнали от планините, съсипват делата човешки —

тъй и конете троянски задъхани тичаха с трясък.

В боя Патрокъл разкъса троянските първи редици

395 и ги притисна отново към кухите кораби в стана,

без да допусне със бягство стремглаво в града да се скрият,

втурнат ги погна сред стана между крепостта и реката,

бурно убиваше той и мъстеше за много другари.

Първом прободе със копие светло Проноя в гърдите,

400 там, гдето бяха открити под щита, скоси му нозете.

С шум се събори Проной, а Патрокъл се хвърли към Тестор,

син на Енопа, присвит в колесницата, лъсната гладко.

Тестор, обхванат от ужас, изпусна веднага юздите.

Близо Патрокъл дотича и с копие в миг го промуши

405 в дясната буза: то рязко премина през белите зъби.

Тестора от колесницата с вбитото копие дръпна,

както рибар, на отвесна скала до морето приседнал,

риба голяма изтегля със шнура на въдица медна;

тъй Енопида позинал повлече той с копие светло.

410 Тестор се ничком простря и душата го мигом напусна.

После Патрокъл срази Ерилая, нападащ упорно,

с камък го шибна в главата, която на две се разцепи

в шлема му тежък — той ничком се смъкна в прахта на земята.

Тутакси смърт душегубна обгърна отвред Ерилая.

415 Сетне Патрокъл уби Ериманта, Епалта, Ифея,

Пирия и Тлеполема, а също така Полимела,

син на Аргея, Евипа и Ехия, и Амфотера.

Всички един подир друг повали на пръстта плодородна.

Цар Сарпедон щом съгледа безпоясни^[196] свои другари,

420 паднали мъртви сега от Патрокла, сина на Менойтий,

думи обидни отправи към богоподобни ликийци:

„Срамно, ликийци! Къде вие бягате? Колко сте бързи!

Аз ще отида наблизо самичък да видя героя,

който надвива и много злини на троянците стори,

425 че на мнозина прочути водачи сломи коленете.“

Каза така и с доспехите от колесницата скочи.

Щом го съгледа Патрокъл, и той в миг от своята рипна.

Както два ястреба, с нокти извити и клюнове криви,

грозно крещят и се бият над зъбер висок, недостъпен,

430 тъй се нападнаха с ярост и двамата, викайки страшно.

Жалост обхвана Кронида, когато ги зърна в двубоя.

Той заговори на Хера, рождена сестра и съпруга:

„Тежко ми! За Сарпедон, най-обичния мъж, е решено

в боя да бъде сразен от Патрокла, сина на Менойтий.

435 Вече две мисли различни сърцето ми силно вълнуват:

жив ли да грабна сега от плачевния бой Сарпедона

и да го скрия далече в земята на Ликия плодна,

или пък да го погубя с ръцете на вожда Патрокъл.“

А волооката властница Хера така му отвърна:

440 „Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи продума?

Искаш ли смъртен човек, от съдбата отдавна обречен,

ти да избавиш отново от тъжната смърт на войната?

Действувай! Никой от нас боговете това не желае.

Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

445 ако ти жив Сарпедона изпратиш във родната къща,

смятай, че може и друг от безсмъртните да пожелае

своето чедо любимо да грабне от лютата битка,

тъй като много деца на безсмъртни^[197] се бият наблизо

край крепостта на Приама. Ти гняв ще събудиш у всички.

450 Ако ли ти Сарпедона обичаш и страдаш за него,

то остави го най-сетне в полето на бурната битка

мъртъв да падне, сломен от Патрокла, сина на Менойтий,

ала веднага, когато душа и живот го напуснат,

заповед дай на Смъртта и на сладкия Сън да го вземат

455 и отнесат надалече в обширната Ликия плодна.

Там ще го сложат във гробница братя и други роднини,

стълб ще издигнат над нея: това е за мъртвите почит.“

Тъй каза. Чу я бащата на хората и боговете.

Кървави капки^[198] започна да ръси Кронид на земята

460 в чест на сина си обичен, когото героят Патрокъл

бе отреден да убие при Троя, далеч от родина.

Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

копие остро изпрати Патрокъл срещу Тразимеда,

който бе смел и прославен служител на цар Сарпедона.

465 Той го умери в корема под пъпа, скоси му нозете.

Цар Сарпедон се прицели в Патрокла със копие светло,

но не улучи, а в дясната плешка удари той Педас,

коня му, който изцвили и в миг си загуби душата,

рухна с ужасно пръхтене в прахта и духът му изхвръкна.

470 Двата пък коня встрани се отдръпнаха, скръцна яремът,

сплетени бяха юздите, щом наземи падна логоят.

Славният Автомедонт за бедата лекарство намери:

меча си дълъг извади, висящ край бедрото му здраво,

сръчно отряза веднага логойския ремък на Педас.

475 Двата останали коня във ред под юздите запряха.

Почнаха пак душегубен двубой Сарпедон и Патрокъл.

Пак Сарпедон не улучи със своето копие светло.

Острият връх прелетя на Патрокъл край лявото рамо,

без да засегне героя. Патрокъл след туй се прицели,

480 своето копие медно с ръка не запрати напразно:

то в диафрагмата стигна, която допира сърцето.

Грохна с ехтеж Сарпедон като дъб или бяла топола,

или пък бор, който сръчно в леса дърводелци отсичат

с брадви, наточени скоро, греда да приготвят за кораб.

485 Тъй Сарпедон пред конете и пред колесницата легна;

проснат, той стенеше, сграбил земята, потънала в кърви.

Както нападнат внезапно от лъв сред стада и разкъсан

бик тъмнориж, угоен сред говеда, пристъпващи бавно,

с грозно мучене веднага погива от лъвската челюст,

490 тъй разлютен предводителят на щитоносни ликийци,

вече сразен от Патрокла, завика другаря си свиден:

„Мили ми Главке, герой сред мъжете! Сега ти си длъжен

копиеносец да бъдеш и воин с душа дръзновена.

Ако си пъргав, отдай се всецяло на тежката битка.

495 Първом иди да обходиш ликийските смели водачи,

вред ги подтиквай без страх да се бият за цар Сарпедона.

После и сам се сражавай за мене със мед смъртоносна.

Инак през всичките дни занапред аз ще бъда за тебе

срам и позор неизказан, щом днеска доспехите мои

500 смъкнат ахейци от мене, загинал край кораби в стана.

Дръж се геройски, а също и всички бойци насърчавай!“

Тъй каза. Мигом смъртта му забули носа и очите.

Стъпи Патрокъл с нозе връз гърдите му едри и дръпна

своето копие, чак диафрагмата с него измъкна;

505 заедно с острото копие той му изтръгна душата.

А мирмидонци едвам задържаха конете пръхтящи,

вече готови да бягат, че бе колесницата празна.

Горестно Главк затъгува, чул сетния зов на героя.

Ярост обзе му сърцето, че сам не можа да помогне;

510 с длан си притискаше рамото, мъчен от рана,

която нему, нападащ, нанесе със лък от стената висока Тевкър,

отблъсквайки ловко бедата от своите другари.

Главк се помоли горещо на бог Аполон далнострелец:

„Чуй ме ти, боже, където да бъдеш: сред Ликия плодна

515 или във Троя! Отвсякъде можеш да чуеш човека,

смазан от скърби, каквито и мене постигнаха днеска.

Имам аз рана опасна, ръката ми тръпне от болки,

още не може кръвта да засъхне, която изтича

струйно, а моето рамо остава съвсем вцепенено.

520 Копие вече не мога да взема, не мога да вляза

повече в бой с враговете. А падна най-личният воин —

цар Сарпедон: не помогна Кронид и на своето чедо.

Моля те, боже, сега изцери ми опасната рана,

острите болки смекчи и дари ме със сила юнашка,

525 за да подтикна към битка ликийските мои другари,

също и сам да се бия за мъртвото тяло на вожда.“

Тъй се помоли тогава и Феб Аполон го послуша.

Тутакси болките спря, пресуши от дълбоката рана

черната кръв и в сърцето му вдъхна голямо геройство.

530 Главк го усети в гърдите си мощни, зарадва се много,

тъй като богът велик му изпълни веднага молбата.

Първом обходи той вредом ликийските смели водачи

й ги подбуди във бой да се впуснат за цар Сарпедона.

После със крачки широки отиде при знатни троянци:

535 Полидаманта Пантоев и при Агенора божествен,

още при вожда Енея и меднохитонния Хектор.

Близо застана до тях и крилати слова им продума:

„Хекторе! Своите съюзници вече съвсем си забравил!

Те пък за тебе, далеч от другари и мила родина,

540 гинат безспирно; а ти не желаеш сега да ги браниш.

Мъртъв е цар Сарпедон, щитоносни ликийци предвождащ,

който закриляше Ликия с правда^[199] и собствена сила.

Медният^[200] Арес без жал го уби чрез мощта на Патрокъл.

Хайде, другари, със гняв във сърцата елате на помощ,

545 да му не вземат доспехите, с тялото да не се гаврят

тук мирмидонците, много сърдити за тия данайци,

с копия дето избихме при техните кораби бързи.“

Каза. И мъка без мяра обхвана всецяло троянци,

тъй като цар Сарпедон бе защита на тяхната крепост,

550 нищо че бе чуждоземец; във помощ дойде на троянци

с много войски и сред тях той изпъкна във битки различни.

С ярост голяма се втурнаха всички напред към данайци,

Хектор вървеше пред тях, разлютен за смъртта на героя.

Дръзкото мъжко сърце на Патрокъл разпали ахейци.

555 Първом подбуди Аякси, за бой и сами зажаднели:

„Вие, Аякси, напред във сражение влезте охотно,

както по-рано се бийте сега, а дори и по-храбро!

Падна мъжът, покатерил се пръв на стената ахейска.

Нека да грабнем трупа Сарпедонов, за срам да го сторим.

560 От раменете му нека да смъкнем доспехите, нека

с мед безпощадна убием ония, които го бранят!“

Тъй рече. Те и сами се стремяха врага да отблъснат.

След като двете войски се строиха във бойни редици:

тука троянци с ликийци, а там мирмидонци с ахейци,

565 викайки страшно, се сблъскаха в битка за мъртвото тяло:

грозно ехтяха доспехите медни на всички герои.

Нощ смъртоносна изпрати Кронид над свирепата битка,

за да направи борбата за свойто дете по-жестока.

Първо троянци оттласнаха с бой бързооки ахейци.

570 Сред мирмидонците падна герой не най-лош между всички

сам Епигей богоравен, син на Агаклея мъжествен,

който по-рано царуваше в своя Будей многолюден.

След като в къщи неволно уби братовчед си достоен,

той се укри при Пелея и сребърнонога Тетида.

575 Те го изпратиха тук с мъжегубеца страшен, Ахила,

да се сражава с троянци при хубавоконната Троя.

Тъкмо трупа Епигей бе докоснал и Хектор го перна

с камък направо в главата, която на две се разцепи

в шлема му тежък: и ничком той рухна над мъртвото тяло:

580 смърт душегубна навред се разсипа покрай Епигея.

Мъка Патрокла обзе за убития вече приятел.

Хукна през първите в боя, подобен на ястреб връхлитащ,

който изплашва и гони скорците и черните гарги;

тъй ти, Патрокле, прославен във бой с колесници, се стрелна

585 срещу ликийци, троянци, сърдит за другаря си верен.

Ти Стенелая, обичния син Итеменов, удари

в шията с камък огромен, преряза му вратните жили.

Светлият Хектор отстъпи, а с него и първите в боя.

Колкото копие дълго в полето далече отлита,

590 щом като мъж го захвърля, изпитвайки своята сила

при състезание с друг или в бой с врагове душегубци,

толкова само троянци отстъпиха там пред ахейци.

Главк, щитоносни ликийци предвождащ, се първи извърна,

мигом със устрем се впусна, уби Батиклея юначен,

595 чедо любимо на Халкон, живеещ щастливо в Елада,

сред мирмидонци изпъкващ с успех и с голямо богатство.

Главк се обърна внезапно, срази Батиклея в гърдите

с копие, тъкмо последният с бяг го настигаше вече.

Грохна с тътнеж Батиклей и покруса обхвана ахейци.

600 Падна герой благороден, ликуваха гръмко троянци.

Спряха и скупчени в кръг се събраха край Главка. Ахейци,

помнейки все храбростта, към врага устремиха мощта си.

Там Мерион порази Лаогона, боец шлемоносец,

дързостен син на Онетор, известен сред своите троянци,

605 жрец на Кронида идейски, наред с боговете почитан.

Под челюстта до ухото си го хласна; изхвръкна

бързо духът му от тялото — страшният мрак го обгърна.

Своето копие медно изпрати Еней в Мериона,

за да умери героя, прикриван от щита огромен.

610 Но Мерион го съгледа, отбягна опасния удар,

ловко наведен; и дългото копие мина зад него,

право в земята заседна и краят му дълго трепера,

докато буйният Арес му скърши свирепата сила.

Тъй острието на царя Енея, забито в земята,

615 трепкаше; метнато беше нахалост от яка десница.

Ярост обхвана Енея и той се провикна високо:

„Щеше сега, Мерионе, макар да си опитен в танци,

моето копие теб да смири, ако бях те улучил.“

Славният с копие вожд Мерион на Енея отвърна:

620 „Много е трудно за тебе, Енее, макар да си силен,

сам да гасиш мъжеството на всички ония, които

в бой срещу теб се опълчват открито: родил си се смъртен.

Ако ли острата мед те уцели сега във гърдите,

нищо, че ти си юначен, уверен във свойта десница,

625 слава на мен ще дадеш, а духа си — на конника Хадес.“

Тъй каза. Мощният син на Менойтий със гняв го упрекна:

„Ти, Мерионе, макар и достоен, защо тъй говориш?

Няма с обиди троянците ти от трупа да прогониш,

драги; преди това още мнозина земята ще глътне.

630 В боя победа с ръце се печели, в съвета — със речи.

Никаква нужда днес няма от думи, а само от битки.“

Каза и тръгна, след него забърза героят божествен.

Както ехтеж се надига от брадви и яки дървари

между планински клисури и много далече се чува,

635 тъй се понесе тогава сред земната твърд ширнодрумна

трясък от мед и от кожи, от щитове, здраво сглобени,

удряни с мечове тежки и с копия медни двуостри.

Даже и най-прозорлив мъж не би разпознал Сарпедона,

тъй като беше покрит от глава до пети с многобройни

640 остри стрели, изпоцапан със прах и засъхнали кърви.

Двете войски непрестанно се струпваха в бой край трупа му.

Както мухи забръмчават в кошара край съд за доене

пролетно време, когато ведрата се пълнят със мляко,

тъй непрестанно войските се скупчваха в бой край трупа му.

645 Зевс не отвърна от битката своите очи лъчезарни,

всички следеше безспир и в духа си прехвърляше много

мисли за близката смърт на Патрокъл, все още решаващ

днес ли в разгара на боя блестящият Хектор и него

с копие тъй да убие до цар Сарпедон богоравен

650 и да му смъкне доспехите от раменете, или пък

бойния труд за мнозина сега да засили Патрокъл.

Дълго премисляше той и накрая прие за полезно:

смелият верен другар на Ахила, сина на Пелея,

пак да прогони троянците и меднобронния Хектор

655 близо до градската крепост, духа на мнозина да вземе.

Първо направи безсилно сърцето на Хектор Приамов:

той в колесницата скочи, побягна и викна да бягат

други троянци — разгатна везните свещени на Зевса.

Там не останаха даже и смели ликийци, а всички

660 бягаха, зърнали цар Сарпедона, пронизан в сърцето,

проснат сред купища мъртви: погинаха много край него,

след като Зевс бе развихрил такава борба непосилна.

А мирмидонците снеха доспехите на Сарпедона,

медни, блестящи, които юначният син на Менойтий

665 даде на своите другари назад да откарат във стана.

Облакосборецът Зевс заговори на бог Аполона:

„Мили ми Фебе! Сега изнеси надалеч от стрелите

цар Сарпедона, изтрий му от тялото черните кърви,

а след това го вземи и умий със вода от реката,

670 па го с елей амброзиен натрий, облечи го с нетленни дрехи,

а после го дай на двамината бързи водачи —

сладкия Сън и Смъртта безпощадна, известни близнаци.

Те ще го в миг отнесат във земята на Ликия ширна,

там ще го сложат във гробница братя и други роднини,

675 стълб ще издигнат над нея: това е за мъртвите почит.“

Тъй каза. Бог Аполон далномерец послуша баща си,

с устрем се спусна от Ида висока във лютата битка,

в миг Сарпедона божествен измъкна встрани от стрелите,

сам недалеч го изтегли, изми го с вода от реката,

680 па го намаза с елей амброзиен, облече с нетленни дрехи,

а после го даде на двамата бързи водачи —

сладкия Сън и Смъртта безпощадна, известни близнаци.

Те го отнесоха скоро в земята на Ликия ширна.

А пък Патрокъл подтикна конете и Автомедонта,

685 погна троянци, ликийци и грешка направи.

Клетият! Само да беше послушал съвета Ахилов,

той би отбягнал злокобния жребий на черната гибел.

Ала умът на Кронида стои над ума на мъжете:

той и героя изплашва, дори му отнема победа

690 лесно, макар че и сам го подбужда да влиза във битка.

Зевс и тогава разпали духа във гръдта на Патрокъл.

Първи кого ли погуби, кого ли последен от всички,

щом боговете, Патрокле, на смърт те повикаха вече?

Първом уби Автоноя, Адраста и още Ехекла,

695 също Перима, Мегада, Епистора и Меланипа,

малко по-късно и Еласа, Мулия, вожда Пиларта.

Тези погуби, а другите мислеха само за бягство.

Щяха ахейци да вземат и високопортната Троя

днес чрез мощта на Патрокла, беснеещ със копие медно,

700 Феб Аполон да не беше застанал на стройната кула,

мислейки зло за Патрокъл и бранейки явно троянци.

Три пъти вече Патрокъл напря до стената висока,

три пъти бог Аполон го отблъсна далече от нея,

удряйки грозно във щита му бляскав с ръцете си вечни.

705 Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон,

богът страхотно извика и думи крилати му каза:

„Богородени Патрокле, върни се! Съдбата не дава

с копие ти да превземеш града на троянците горди,

нито Ахил ще го срине, а той е по-храбър от тебе.“

710 Рече така и Патрокъл назад се отдръпна веднага,

за да избяга от гневния бог Аполон далномерец.

Хектор държеше конете си буйни при Скейските порти,

недоумяващ дали да ги върне в разгара на боя,

или да викне войските да дойдат накуп до стената.

715 Докато мислеше тъй, Аполон се показа пред него,

преобразил се в цветущата младост на силния Азий,

който бе вуйчо мъжествен на конесмирителя Хектор,

брат еднокръвен на майка Хекуба и син на Диманта,

мирно живеещ във Фригия чак до реката Сангарий.

720 Уподобил се на него, сега Аполон заговори:

„Хекторе, спираш ли боя? Не трябва това ти да правиш!

Колкото аз съм по-слаб, да бях толкова по-як от тебе,

скоро ти би се разкаял, че боя позорно напусна.

Тръгвай сега към Патрокла с конете си здравокопитни!

725 Може би ще го убиеш и слава от Феб ще получиш.“

Тъй каза богът и тръгна отново в борбата с мъжете.

Хектор блестящ нареди на коларя си смел, Кебриона,

тутакси с бич да подгони конете към лютата битка.

Феб Аполон се укри сред тълпата и паника грозна

730 вся сред аргийци, а слава дари на троянци и Хектор.

Хектор отбягваше други данайци, от смърт ги щадеше,

но към Патрокла подкара конете си крепкокопитни.

От колесницата скочи във миг на земята Патрокъл

с копие в лява ръка, а дограби със дясната камък,

735 мраморен, твърд, остроръбест, ръката му цяла изпълнил.

Той го запрати напрегнат, но без да умери героя.

Все пак не хвърли нахалост, удари сега Кебриона,

Хекторов колесничар, незаконен потомък Приамов:

както държеше юздите, във челото беше улучен.

740 Камъкът двете му вежди разкъса и черепа сцепи,

в кърви очите му паднаха долу в прахта на земята

точно в краката. Същински гмурец, Кебрион се преметна

от колесницата: мигом духът му от костите литна.

Коннико славен Патрокле, ти с присмех така го похули:

745 „Колко е пъргав наистина, колко се леко прехвърля!

Ако попаднеше той във морето, богато със риба,

търсейки миди, мъжът би наситил гърла многобройни,

скочил умело от кораб, макар и в море развилняло,

както тук от колесницата ловко се метна в полето.

Вярно, дори сред троянци добри акробати се срещат!“

750 Рече така и се впусна към тялото на Кебриона

с дивата ярост на лъв, във кошара добитък разкъсващ,

ала в гърдите сразен и погиващ от своята дързост;

тъй ти, Патрокле, нападна свирепо трупа Кебрионов.

755 От колесницата рипна във миг на земята и Хектор.

За Кебриона се биха подобно на лъвове стръвни,

дето в планински усои се сдавят за мъртва кошута,

мъчени двата от глад, но надменни във своята ярост,

тъй край трупа Кебрионов изкусните в битки герои,

760 мощният син на Менойтий, Патрокъл, и светлият Хектор,

искаха да си намушкат телата със мед смъртоносна.

Хектор бе хванал главата на мъртвия, без да я пуска,

а пък Патрокъл държеше единия крак Кебрионов;

други троянци започнаха схватка жестока с данайци.

765 Както и Евър и Нот се нахвърлят един срещу други,

в стръмни планински усои раздвижват горите високи —

букове, ясени стройни и дрянове хубавокори,

силно си блъскат взаимно големите, кичести клони,

трясък еклив се разнася, когато под напор се чупят,

770 тъй и троянци и много ахейци се вкопчиха с устрем:

никой не мислеше вече за гибелно бягство от боя.

Край Кебрион се забиха изострени копия много,

също стрели бързолетни, изпратени от тетивата,

множество камъни едри строшаваха щитове медни

775 в битка край него. Коларят лежеше сред прашния облак —

едър, обтегнат, забравил за своето конно изкуство.

Докато слънцето беше в средата на свода небесен,

гъсто стрелите летяха и гинеха още войските.

Ала щом слънцето стигна часа за разпрежка на вола,^[201]

780 мимо съдбата тогава ахейци надмощие взеха.

Дръпнаха те под стрелите и бойния вик на троянци

в миг Кебрион и му снеха доспехите от раменете.

Зло за троянци замислил, нападна ги върло Патрокъл.

Три пъти той ги връхлита, подобен на бързия Арес,

785 три пъти с викове грозни погуби по девет героя.

Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон,

краят на твоя живот изведнъж се показа, Патрокле!

Страшният Феб Аполон те пресрещна във лютата схватка!

Ти не можа да узнаеш, че богът в гмежта се нахвърля,

790 тъй като той те издебна, закрит от мъгла непрогледна.

Спря зад героя; в гърба и в плещите широки го шибна

с мощна ръка; притъмня пред очите на вожда Патрокъл.

Феб Аполон му събори високия шлем от главата,

който с ехтеж се търкулна в краката на двата му коня;

795 гребенът с кичеста грива във кърви и прах се изцапа.

Никак не бе обичайно и редно във дните предишни

шлемът със конската грива така във прахта да се валя;

пазеше шлемът главата и дивното чело на вожда

богоподобен, Ахила; но Зевс го предаде на Хектор,

800 за да го носи на свойта глава, че смъртта му бе близка.

А дългосенното копие — тежко, голямо и здраво,

с меден завършък — в ръцете Патроклови цяло се счупи.

От раменете му падна със ремъка щитът огромен,

бог Аполон далномерец развърза му светлата броня.

805 Смут му обхвана душата и младото тяло отслабна;

спря се Патрокъл замаян. В гърба му посред раменете

с копие остро без жал го удари отблизо дарданец,

Евфорб Пантоев, най-много изпъкващ сред своите връстници

с копиеборство, с езда на коне и с нозе вихрогонни.

810 От колесници той смъкна до двадесет души, когато

пръв път дойде да се учи на трудния бой с колесница.

Коннико славен Патрокле, той с копие пръв те замери,

без да те смъртно срази, но побягна, с тълпата се смеси,

своето копие с дръжка от ясен обратно издърпал:

815 в бой не дочака Патрокла, макар и лишен от доспехи.

С копие тежко от удар на бог обезсилен Патрокъл

в миг се оттегли при своите другари смъртта да избегне.

Щом като Хектор съгледа безстрашния духом Патрокъл

вече назад да отстъпва, засегнат от копие остро,

820 близо до него притича през бойните гъсти редици,

с копие ниско го мушна в корема, с медта го прониза:

падна Патрокъл и скръб непосилна обхвана ахейци.

Както лъв често надвива в борбата глиган неуморен,

с който в усои свирепо се бият за изворче малко,

825 тъй като те, изжаднели, напират да пият от него;

силният лъв укротява най-после глигана задъхан;

също тъй Хектор Приамов отблизо лиши от живота

с копие мощния син на Менойтий, погубил мнозина.

Горд от победата, Хектор крилати слова му продума:

830 „Сигурно смяташе вече, Патрокле, града ни да сринеш,

искаше сам да отнемеш свободния ден на троянки,

с кораби да ги откараш във твоята мила родина!

Глупчо! За тях се понесоха в боя конете ми бързи.

Аз надминавам със копие войнолюбиви троянци,

835 сам ще отблъсна сега злополучния ден от града ни:

твоето тяло ще ръфат край Троя орли лешояди.

Клетнико! Теб не запази Ахил, па макар да е храбър!

Той си остана, а теб посъветва, когато ти тръгна:

«Славни във бой с колесници Патрокле! Недей да се връщаш

840 в стана, преди да си още разкъсал обляната броня

в кръв над гърдите могъщи на мъжеубиеца Хектор.»

Тъй те е сигур съветвал и ти неразумно послуша.“

Коннико славен Патрокле, със сили последни му каза:

„Хекторе, сине Приамов! Ти можеш сега да се хвалиш!

845 Ала победа получи от Зевса и бог Аполона.

Те ме сразиха, доспехите от раменете ми снеха.

Да ме нападнеха двадесет души, подобни на тебе,

всичките щяха да легнат под моето копие мъртви.

Мен ме погуби нерада съдба и потомъкът Летин,

850 а пък от смъртните Евфорб: ти трети ме лесно довършваш.

Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:

време броено остава в света и на теб да живееш,

близо до тебе са спрели смъртта и съдбата всесилна:

ти от ръцете на внука Еаков, Ахила, ще паднеш.“

855 Щом той изрече това и смъртта му забули очите.

Мигом душата му литна из тялото, слезе при Хадес,

своята участ оплакваща, губейки сила и младост.

Светлият Хектор продума на мъртвия вече Патрокъл:

„Клети Патрокле! Защо ми предсказваш^[202] жестока погибел?

860 Знае ли някой дали и Ахил, син прочут на Тетида,

няма преди мен да падне от моето копие остро?“

Тъй каза, с крак го настъпи, измъкна от прясната рана

своето копие медно и с него по гръб го обърна.

После със копие тръгна направо към Автомедонта,

865 колесничар богоравен на бързия внук на Еака.

Автомедонт пък избяга с конете безсмъртни и вихри,

дадени от боговете в подарък блестящ на Пелея.