Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стив Хармъс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
No Business Of Mine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 15гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Владислав

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

НЕ Е МОЯ РАБОТА. 1995. Изд. Стоянов, София. Биб. Криминална колекция, №2.Роман. Превод: от англ. Кристина ЧАКЪРОВА [No Business of Mine / James Hadley CHASE]. Формат: 20 см. Страници: 207. Цена: 120.00 лв. ISBN 954-90099-3-9

История

  1. —Корекция

Глава двадесет и пета

— Очаквам от теб да се държиш тактично и сдържано с Хари Бикс — казах на Кристел докато пресичахме фоайето на Савой към Фред Улман и Бикс, които разглеждаха щанда с книги. — Той е като вълк, който познава всички поляни. Не го окуражавай и ако не се отделяш от мен, ще бъдеш в безопасност.

— Що не си взе капелата и дайрето? Кой иска да е в безопасност днес? — запремига тя.

Хари Бикс ни зърна, сбута Улман, пооправи си вратовръзката и високо ни поздрави.

— Добре, добре, — каза, като се приближихме. — Синята брада пак се справи. Сърцето ми се къса, как намираш все такива прекрасни дами? Сигурно фатално ги привличаш, а, или нещо друго?

Въздъхнах.

— Кристел, това е Хари Бикс. Не му се доверявай. Дори вълната ще изкара, че е памук. Хари, запознай се с мис Годуин. Дръж си ръцете в джобовете, докато разговаряш с нея и отсега да се разберем, тя си е моя. Господинът с торбичките под очите, дето гледа в земята е Фред Улман. Фред, мис Годуин.

Улман кимна малко отегчен, но Бикс го сръга и загледа Кристел.

— Това е най-вълнуващият момент в живота ми — каза и й хвана ръката. — Вие не сте само негова, нали? Такава прекрасна жена не би си губила времето с полужив дървар като него, нали?

Махнах ръката му от нея и придърпах Кристел.

— Лапите долу. Тази блондинка смятам да пазя за себе си. Отивай да ловиш, където си искаш — казах и поведох Кристел към грил-ресторанта. — Хайде, да отидем да вечеряме. И, Фред, моля те, дръж този ловец на жени далеч от нас.

— Защо вие двамата така се потите, мен жените само ме провалят — обади се Фред. — Цял живот съм бягал далеч от жени и вижте ме сега.

— Ти се погледни. Аз нали те виждам — каза Кристел натъртено.

Седнахме на една маса и поръчахме вечерята. Хари Бикс поде:

— Събрали сме се тази вечер, не по някакви благотворителни причини, а защото Арсен Люпен е тук — той размаха ръка към мен. — Той желае да разкаже колко е умен и да ни подкупи да го слушаме.

Кристел ме дръпна за ръкава и ме запита защо Бикс ме нарича Арсен Люпен, и люпен не значи ли на френски заек.

Прошепнах й, че заек на френски е лапин, а Арсен Люпен е един от великите детективи.

После тя искаше да разбере какво общо има той с мен.

— Шъъът — я смъмрих, раздразнен от нея. — Не се излагай така.

— Аз като журналист трябва да се жертвам — каза Фред. — Тъй че съм готов да изслушам историята за арестуването на Коридън до най-малките подробности. Целият британски народ иска да я узнае и е мое задължение да им я разкажа.

— О, не в детайли — изпъшка Бикс и се наклони предразполагащо към Кристел, както и тя към него.

Потупах го по рамото.

— Това момиче е мое — му напомних. — Ако не бяхме на толкова неподходящо място, щях да ти покажа къде съм си ударил печата върху нея, тъй че долу лапите и не се занасяй по нея с твоите мръснишки погледи.

Кристел каза, че й харесват и дали може той да й хвърли още няколко такива.

— Не можеш ли да ги озаптиш тия двамата — запита Улман — Искам да чуя цялата история. Защо доведе блондинката да ни разконцентрира? Блондинките са заплаха за обществото.

— О, това не е много учтиво — леко обидена отвърна Кристел.

Улман я изгледа студено и каза:

— Единствената жена, към която съм бил учтив е майка ми.

Кристел отговори, че е изненадана да чуе, че въобще е имал майка и дали старата лейди не е умряла от разбито сърце заради сина си?

— Хайде, тихо — прекъснах точно когато Улман започна да се разгорещява.

Бикс каза, че биха могли той и Кристел да се разходят из хотела докато Улман и аз се отегчаваме един друг до смърт.

— Ще се спрете ли най-накрая? — ударих по масата.

— Хайде стига — нетърпеливо се намеси Улман. — Ти ме подлуди последните дни да ти изкопая каква ли не информация. Казвай, как стана с Коридън?

— Нека да започна от самото начало — предложих аз. — Тогава дори Кристел, която е малко глупавичка ще разбере историята. Да? — потрих ръце, казах на Кристел да се държи прилично и побързах да започна преди някой да реши да ме прекъсне.

— Както знаете, Джак Брадли за да компенсира загубите си инсталира две рулетки в Клуба. Няма бъдеще в хазарта, ако нямаш подходящата протекция. Брадли го разбра достатъчно добре и се огледа за някоя птичка от полицията, която да му я предостави.

— И избра Коридън? — запита Улман.

— Не го прекъсвай — нахвърли му се Кристел. — Баща ми казва, че хората, които прекъсват така...

— Остави баща си на мира — избухнах аз. — Успокой се и ме остави да говоря — погледнах към Бикс — И това е моето коляно под масата, което пипаш, не е на Кристел, както сигурно мислиш.

Бикс си дръпна ръката и се изчерви. Погледна съжалително към Кристел, която пък се захили.

— Да, избра Коридън — продължих. — Коридън започва да изгрява по това време в Скотланд Ярд, като се занимава с контрола върху хазарта. Брадли му предлага доста голям пай от неговите приходи за да го предупреждава за предстоящи проверки. Това са лесни пари: и Коридън се съгласява. После се появява Джордж Джакоби...

— Колко по-добре щеше да е, ако имаше диапозитиви — обади се Бикс — Представи си как Джордж Джакоби пристига в снежна буря. Колко вълнуващо би било.

— Особено, ако диапозитива е с главата надолу — закиска се Кристел.

— Ще те преобърна аз тебе... — заканих се аз.

— Остави ги тия кретени — намеси се и Улман — Продължавай, за бога!

— Като експерт по кражбите на бижута, Джакоби планира нападението над Аленби и съкровището му, което възлиза на петдесет хиляди лири — казах, като смъмрих Кристел, която ми се пулеше. — Но Джакоби разбира, че не би могъл да се справи сам с такава голяма задача...

— Скапаняк — отвратено извика Бикс — За половината от парите аз сам щях да се справя.

— И аз — изчурулика Кристел. — Аз щях дори за четвърт от парите.

— ... и той предлага на Брадли да се включи — продължих аз без да обръщам внимание на прекъсванията — Брадли решава, че няма да е зле полицията да е на негова страна и предлага на Коридън една трета от плячката, ако той отклони след обира подозренията от Джакоби.

— Доста хитро — Улман поклати глава одобрително — предполагам знаеш всичко това от Нета?

— Да, тя проговори. О! И то само как! И така, Коридън иска да заграби колкото може повече пари и се съгласява да участва в играта. Идва ред на Нета. Преди девет месеца тя и Брадли се женят. Държат брака си в тайна. Това устройва Нета, защото тя продължава да си живее самостоятелно, подпомагана от Брадли и както ако някога Брадли реши да се разведе с нея, тя добре ще се облажи от неговите пари. Брадли купува една къща в Лейкхам за любовно гнездо за семейството и за да планират там грабежа. Бандата се състои от Брадли, мисис Брамби, Джакоби, Джулиъс Коул и Коридън. Обирът е извършен успешно, но Брадли и Джакоби се скарват как да поделят плячката. Брадли убива Джакоби, като Нета също присъства на разстрела.

— О, това е впечатляващо — светнаха очите на Бикс. — Не препускай така бързо при кървавите сцени.

— Джакоби е убит с пистолет Лугер, който е сувенир на Брадли от Първата световна война. Името му било изписано на пистолета и въпреки, че било изтрито по-късно, Брадли разбира, че полицията е способна да го разчете под ултравиолетови лъчи. Ако намерят някога оръжието биха го осъдили за убийство. Нета се отегчава от Брадли по това време и си пада по Коридън. Тя взема Лугера докато Брадли изхвърля тялото на Джакоби на Сохо Стрийт и решава да извлече полза от това.

— Какво правят някои жени за пари! — възкликна Кристел — Защо на мен никога не ми се е удавало случай да покажа колко безскрупулна мога да бъда?

— Нета се изплашва да изнудва Брадли директно — продължих аз — и тя предлага на Коридън, като двамата си разделят парите. Коридън се съгласява, но иска оръжието от нея. Той използва Нета за свои собствени цели, но не й се доверява. А Нета пък не му дава пистолета, за да е сигурна, че Коридън няма да я притисне за нещо.

— Аз бих ти се доверила изцяло, скъпи — Кристел погали ръката ми.

— Ще го напишеш това черно на бяло — казах й аз. — Но сега, мълчи. Изяж си пилето и гледай да не си оплескаш роклята.

— Я престанете вие двамата — обади се Улман. — Давай с историята.

— Коридън поставя условията на Брадли, който започва да си плаща — продължих — но тъй като не смее да се покаже в Клуба за да не го виждат и тъй като Нета все едно, че не знае за този шантаж, мисис Брамби е натоварена да събира парите всяка седмица. И така, това продължава докато Селма Джакоби не разкрива, че Брадли е убил съпруга й. Коул й казва за това, тъй като не получава нито пени от парите, които Брадли дава на Коридън. Но Коул не разказва на Селма, че Коридън е намесен заедно с Брадли. Той се страхува от Коридън. Селма от своя страна разбира, че Коридън е натоварен с разследването на Джакоби, отива при него и му предава думите на Коул. Представете си Коридън! Ако направи нещо, ще спре собствените си доходи, а и Брадли би го изнудвал. А ако не предприеме нищо, Селма би отишла до по-висшестоящите в Скотланд Ярд и така биха го хванали. Единствения начин за него е да се отърве от Селма. Завежда я в апартамента на Нета, упоява я и двамата нагласяват да изглежда като самоубийство.

Бяхме привършили с основното ядене и пиехме кафе.

— За бога, нека да си поръчаме уиски — възкликна Бикс.

— Ожаднявам като те слушам.

Поръчахме си уиски и бренди за Кристел.

— Преди Селма да бъде убита — продължих по-нататък — Брадли разкрива, че Нета и Коридън са любовници. Брадли заплашва Нета, че е наредил на Франки да я следи и да я попари със сярна киселина. Дали Брадли само си е приказвал или Франки наистина е щял да го направи, не знам. Нета се кълне, че Франки би го направил а и аз така смятам, като го познавам. Както и да е Нета се ужасява и решава да се скрие на безопасно място. Убийството на Селма и предлага такава възможност. Коридън се съгласява да й помогне и боядисват косата на Селма червена, подкупват Коул да я идентифицира като Нета и Коридън казва на Брадли, че Нета се е самоубила. Следите ли ме до момента? — попитах, като огледах масата.

— Давай — въздъхна Бикс. — Мозъкът ми се е вцепенил, но целият съм в слух.

— Тогава в историята се появявам аз. Брадли иска да види тялото в моргата, също и аз. Коридън трябва да действа бързо. Той организира негов човек да премести тялото от моргата в къщата в Лейкхам. Тъй като аз намерих писмо, адресирано до Ани Скот, реших, че Ани е сестрата на Нета. Коридън ми позволи да видя тялото в къщата, после то беше откарано в Хоршам и овъглено от пожар, преди Брадли да успее да го види. Схващате ли?

— Сложно, но хитро — Улман поклати глава. — И после?

Бикс се прозина.

— Заслужаваш наказание — каза той, като придърпа чашата ми с уиски и го изпи преди да успея да го спра. — Аз май слушах достатъчно.

— О, сега става интересно — обещах аз — Ще видите колко съм умен.

— Да, по-добре да останем — обърна се Бикс към Кристел — иначе тоя може да ни изпрати чека за вечерята.

— Брадли дал на Нета полица за пет хиляди лири като сватбен подарък. Но той става нетърпелив, защото си иска парите обратно. Франки отива в апартамента на Нета да ги търси, но не ги намира. Намерих ги аз. И подозирайки това Франки ме напада.

Представете си колко доволен е Коридън, когато му предавам не само тези полици, но също и Лугера. Той изфабрикува една лъжа, че полиците са фалшиви и че Лугера принадлежи на някой си Питър Атърли. Фред провери и се оказа, че няма такъв Атърли, и още повече не съществува никаква Ани Скот, въпреки, че Коридън твърдеше, че досието й било в Съмърсет Хауз.

— Имам две прозорливи наблюдения по този случай — обади се Хари Бикс. — Първото е, че Коридън те е направил на маймуна, и второто, че Фред е свършил цялата мръсна работа.

Аз кимнах и се усмихнах:

— Правилно. За това аплодирайте мистър Улман!

Кристел толкова се развълнува, че целуна Улман, който пък запримига и взе да бърше червилото й от лицето си.

— Е, това е доста неочаквано. Май съм изтървал много неща в живота. Единствената жена, която ме е целувала беше майка ми — каза той.

— Сигурно съжаляваш за нея — възкликна Кристел — но аз наистина харесвам вкуса на крема ти за бръснене.

— Млъквайте вие двамата — изръмжа Бикс.

— Продължавам нататък — казах — Коридън се забърква и с убийството на Маджи Кенит. Аз бях при Маджи и излязох да й купя бутилка уиски, тогава го видях до къщата и когато се върнах Маджи беше мъртва. Беше изписала името Джакоби в прахта на пода, надявайки се да ми послужи като някаква следа, както и стана. Коридън пристигна с ченгетата, успя да избърше името като се е надявал, че не съм го видял.

— Хайде да си поръчаме още уиски — обади се Бикс. — Развълнувах се доста.

— Да, видях името, а Фред ми разказа за фактите около обира, извършен от Джакоби. Мериуедър, един частен детектив, който бях наел, казал на Коридън, че едно Бентли се навърта около къщата в Лейкхам. Аз вече знаех за тази кола и Коридън разбра, че трябва да се отърве от нея, тъй че я продава на някой си Питър Френч. Случи се така, че попаднах на Френч и видях колата и Коридън разбра за това. Накарал Нета да се опита да ме заблуди, че Френч е убиеца на Маджи Кенит и аз почти повярвах.

Добре, обаче настана много горещо вече за Коридън. Той решава да изнесе плячката извън страната. Тук аз бих могъл да помогна, а Нета да пренесе стоката. Коридън се видял с Брадли, казал му, че Нета е жива и че ще замине за Америка. Тази идея не допада на Брадли, но Коридън има толкова начини да го притисне. Стоката е предадена на Нета и тя започва да ме обработва. Аз го поразигравах с едни пръстени, които взех от Брадли и сам се оплетох за убийството на Литълджонс. Тогава Коул дойде да ме изнудва, и аз го накарах да повярва, че ще напусна страната.

— Май му се вижда края — въздъхна Кристел с облекчение.

— Да — казах — Уговорих Хари да заблуди Нета, че наистина ще отлетим за Щатите.

— И много добре се справих, нали? — обади се Бикс.

— Разказах на детектив О’Мали всичко и така хванахме Коул и после заложихме капан за Коридън. За късмет, Коридън разбра за арестуването на Коул и предположи, че нещо се обърква. Появи се в апартамента на Маджи Кенит, точно когато с Нета щяхме да тръгваме. Сигурно е искал да ме пребие, и двамата с Нета да изнудят Хари да ги качи на самолета.

— Както и щях да направя — каза Хари.

— Както и да е, О’Мали стоеше скрит в кухнята и слушаше как Коридън попадна в нашата клопка. Ако двамата с Нета не ги осъдят, пък на.

— Искаш да кажеш, че си разкрил всичко това сам, без никой да ти помогне? — Кристел изпищя, гледайки ме с нескрито възхищение. — Гордея се с теб, скъпи. Никога не бих и предположила, че си толкова умен.

— Хайде — помахах на сервитьора — нека да се махаме оттук. Ако вие двамата имате някакви идеи, забавлявайте се. Аз ще се усамотя с Кристел.

— Дай ми пет минутки, скъпи — каза Кристел и се изправи. — Ще си сложа малко пудра и съм готова. Когато тя тръгна, Улман погледна часовника си.

— Трябва да пиша тази статия — каза и стана от масата. — Вие си правете компания. Предайте „довиждане“ на мис Годуин от мен. Доскоро и благодаря за пикантната история, Хармас.

Бикс се опита да тръгне след него, но аз го сграбчих за ръката.

— Слушай. Навъртай се наоколо, така че да те виждам. Искам да стоиш тук, докато Кристел се върне, а после да се изпариш.

— Защо си мислиш, че я е грижа за теб? — разгорещено заспори Бикс. — Ще ме слуша като кученце, само ми дай две минути насаме с нея.

— Ще се изненадаш да разбереш, че тя не е такава. И ако направиш и най-малък опит, ще ти се стори, че войната започва отново.

Постояхме втренчени един в друг около половин час, после се почувствахме неловко и двамата.

— Чудя се къде ли се бави? — казах, като гледах към вратата на ресторанта. — Няма и помен от нея. Не може да се пудри толкова дълго.

Очите на Бикс се замъглиха.

— Нали не мислиш, че тоя плъх...? — започна Бикс.

Аз скочих на крака, и двамата се втурнахме към фоайето на хотела. Кристел не се виждаше никъде. Отидох при портиера и го запитах дали не я е мяркал.

— Мис Годуин напусна хотела преди двадесет минути, сър — отговори той. — С мистър Улман. Дочух, че той й обясняваше нещо за някакви статии, които тя искаше да види.

— О, аз пък ще й покажа татуировките си — простена Бикс.

Ударих го по гърдите.

— Омагьосал я е с торбичките под очите си и спомените за майка си — казах ядосан. — Момичето е развратено.

— Но аз ги харесвам такива, а ти? — попита Бикс, като ме поведе към бара.

Кимнах. И аз ги харесвах такива.

Край
Читателите на „Не е моя работа“ са прочели и: