Джеймс Хадли Чейс
Не е моя работа (23)

Глава двадесет и четвърта

Пронизителният вик на Нета разцепи въздуха.

— Здравей, Коридън — въздържано го поздравих и отстъпих назад. — Май успя да дойдеш за финала.

Той влезе в стаята и затвори след себе си. Очите му любопитно се спряха на Нета. Тя се отдръпна назад и закри лицето си с ръце.

— Не знам какво сте намислили вие двамата тук, — ядно изрече Коридън — но това ще почака. Имам заповед за арестуването ти, Хармас. Съжалявам. Предупреждавах те нееднократно. Брадли подаде жалба срещу теб за кражба на четири пръстена й извършено насилие. Ще трябва да дойдеш с мен.

Тъжно му се усмихнах:

— Много, много лошо. Точно сега, Коридън, има по-важни неща, за които да се тревожиш. Я виж тази млада жена тук. Не искаш ли да ти я представя?

Посочих към Нета, която се втренчи в мен с изопнато пребледняло лице и премрежен поглед. Коридън пък ми хвърли суров поглед:

— Коя е тя?

— Не се ли сещаш? Виж й червената коса. Не чувстваш ли мириса на люляк? Хайде, Коридън, какъв детектив си, по дяволите?

По лицето му се изписа учудване.

— Тя да не би да е...? — започна той.

Поклатих глава към Нета и казах:

— Съжалявам за това, дете. Но няма как да се измъкнеш вече — обърнах се пак към Коридън. — Да. Запознай се с Нета Ани Скот Брадли.

Нета се сви от ужас.

— О, — задъха се тя. — Ти, ти... копеле мръсно!

— Подбирай си речника, сладка. Коридън лесно се разярява.

Коридън се вгледа в Нета, после в мен.

— Казваш, че тази жена е Нета Скот? — запита.

— Разбира се, че е. Или мисис Джак Брадли, също Ани Скот, както предпочиташ. Аз бях прав, тя не се е самоубила. Ето я, от жива, по-жива. Освен това ще ти покажа нещо, което би те заинтересувало.

Сграбчих Нета точно когато се опита да избяга към другата стая.

Лицето й стана като варосано; очите й мятаха искри от гняв и страх. Опита се да ме зашлеви. Хванах я за китките, извих ръцете зад гърба й и я приклещих пред себе си.

— Спокойно, дете — казах, като се пазех от яростните й юмручета. — Покажи на инспектора какво хубаво бельо носиш. — Хванах я за пуловера и го смъкнах през главата й. После я повалих, докато тя пищеше и се мяташе, и дръпнах ципа на панталоните й.

Коридън изпсува и се приближи към нас.

— Спри! — извика той. — Какво си мислиш, че правиш?

— Дера един заек! — заблъсках Нета към канапето и я проснах отгоре. Напънах се малко, докато я узаптя, но накрая стъпих с коляно върху гърба й.

Коридън сграбчи ръката ми, но аз го отблъснах.

— Я погледни този тук колан — посочих към тежкия метален колан, увит около кръста на Нета.

Коридън замръзна на място, изруга нещо под носа си и после отстъпи назад.

Откопчах токата, измъкнах колана и го вдигнах.

Нета лежеше на канапето, със стиснати юмруци и учестено дишане.

Изсипах съдържанието на колана в краката на Коридън.

— Ето ти, братле — приповдигнато заявих. — Скъпоценности за петдесет хиляди лири! Само виж! Плячката, задигната от Аленби.

Коридън се втренчи в пръстените, огърлиците, гривните, разпилени по килима. Диаманти, рубини, смарагди искряха като малки слънца на светлината.

— Ще те убия! — пропищя Нета. Изведнъж скочи на крака и се хвърли към мен.

Аз я блъснах толкова силно, че тя направо се строполи на земята.

— Свършено е с теб, Нета — заклещих я под себе си. — Набий си го в малката глава. Ако не беше убила Литълджонс, щях да се опитам да ти помогна, но ти го уби и това не мога да ти го простя. За какъв ме мислиш? За мръсник? За това, което стори на Литълджонс, не бих покрил никого.

Нета запълзя на колене, вкопчи се в канапето и завря лице в шепи.

Обърнах се към Коридън, който още стоеше като хипнотизиран, забил поглед в съкровището.

— Е, какво ще кажеш? Трябва да си доволен — казах на Коридън. — Обещах си, че ще разкрия случая с кражбата от Аленби, защото ти се имаше за недостижим. Направих го сам. Очите му зашариха ту към мен, ту към Нета.

— Но как разбра, че плячката е в нея?

— Ще бъдеш изненадан колко много неща съм открил. Тя и Джак Брадли стоят зад тоя обир. Ще ти кажа всички факти, а ти си прави изводите. Искаш ли да чуеш?

— Разбира се — каза и се наведе над съкровището. Почна да го събира обратно в колана. — Как стигна дотук? — Остави колана на масата.

— Стигнах до края, защото не повярвах, че Нета се е самоубила — започнах да разказвам, запалих си цигара и се облегнах на масата. — Бях сигурен в това след като претърсих апартамента й. Почти всичките й дрехи и копринените й чорапи бяха изчезнали. Познавах Нета достатъчно добре. Не беше в стила й да извърши самоубийство, а освен това беше маниачка що се отнася до дрехи. След като изчезна тялото й от моргата, реших, че някое друго момиче е било намерено мъртво в апартамента, а Нета, изплашена, грабнала надве-натри дрехите си и офейкала.

Коридън се подпря на стената и ме загледа.

— Това си го казвал и преди — рече той. — Аз също стигнах до тези изводи.

— Естествено — продължих. — Но имаше много неща, които ме озадачаваха. Първо, кое беше мъртвото момиче? После, защо Нета е имала време да събере дрехите, но е оставила онези пари и полиците за пет хиляди лири в апартамента си? Но Маджи Кенит ми сподели, че едно момиче и още някакъв мъж са били с Нета онази нощ. Момичето явно е това, мъртвото. Мъжът или го е убил или е бил съучастник на Нета. Причината, поради която Нета е оставила парите ми се струва е, че не се доверявала на въпросният мъж и не е успяла да си ги вземе без той да я види. Така че тя явно се е надявала да си ги прибере по-късно, но за късмет аз ги взех пръв — погледнах към Нета, но тя не вдигна глава. Тя не помръдна, скрила лицето си в шепи.

— Продължавай — тихо каза Коридън.

— Значи кой е бил мистериозният мъж и защо Нета не е искала той да разбере за парите й? Говорих с Нета и тя ми каза, че е бил любовникът на Ани, Питър Френч. Иначе казано — нейният любовник. Виж, Нета никога не е имала сестра. Но да оставим за момента Питър Френч.

Преди девет месеца Нета се омъжва за Джак Брадли. По някаква причина запазват брака си в тайна и не живеят заедно, освен през уикендите, които прекарват в къщата в Лейкхам, която Брадли е купил за тайните им срещи. Нета се е представяла в Лейкхам като Ани Скот. Тя ми каза, че Френч е убил сестра й, понеже тя е разбрала, че той е убил и Джордж Джакоби. Тъй като не е имала сестра, явно ме е излъгала. Следователно, кое е момичето, намерено мъртво в апартамента, а после и в къщата? Трябва да откриеш това, Коридън. Момичето, откраднато от моргата и убитото в къщата, всъщност е едно и също.

Коридън прехапа устни и измърмори:

— Но едното е червенокосо, а другото русокосо. Как ще обясниш това?

— О, Нета ми разказа как Френч й боядисал косата, а после как с кислородна вода отново й я изрусил, след като е пренесъл тялото в къщата.

— Проклет да съм — изсумтя Коридън.

— Да, не е за вярване. Но като размислих, ми се стори напълно възможно. Но щом Нета няма сестра и никога не е имала, което съм убеден, то кое е било момичето и защо е била убита, и защо убиецът се е страхувал тя да бъде идентифицирана?

— И разбра ли? — нетърпеливо запита Коридън?

— Мисля, че да. Но не само аз, а също и Литълджонс. Затова и умря.

— Коя е била?

— Селма Джакоби, жената на Джордж, който е бил убит от Джак Брадли.

Нета скочи и се втренчи в мен.

— Това е лъжа! — изкрещя. — Джак не го е убил. Беше Питър Френч.

— О, не, не, не. Нека да се върнем малко по-назад — продължих аз. — Когато американските войници са били репатрирани. Преди това Брадли е бил доволен, че изкарва бая пари като е продавал контрабандни стоки и ги е скубел как ли не. Но когато те започнали да се връщат в Америка, доходите му изведнъж спаднали. Трябвало да измисли друг начин да трупа пари. Освен с хазартни игри, той е решил да осъществи и голям обир. Джордж Джакоби е най-добрият в този бранш. Брадли се е сдушил с него и двамата са запланували удара. По това време Брадли се е оженил за Нета, а Джордж за Селма. Къщата на Аленби е била близко до Лейкхам и Брадли с един удар е убил два заека, като е купил къща в Лейкхам: обирът е бил организиран там, а също и тя е била любовно гнездо за него и Нета. Мисис Брамби, сестрата на Джордж се е заела с поддържането на къщата. Ударът е минал без проблеми и следващата стъпка е била да се намери начин да се изкара плячката на пазара. Но това е доста опасно. Нито Брадли, нито Джакоби са имали смелост да я покажат. Зачакали са да мине време и всичко да се успокои. Но са се скарали как да си я поделят и една нощ Брадли е убил Джакоби в Клуба, а после го изхвърлил на Сохо Стрийт.

— Тия приказки само предположения ли са или имаш доказателства? — попита Коридън.

— Само предположения — си признах. — Но Нета ще проговори не след дълго.

Коридън погледна към нея и после ми изръмжа:

— Давай нататък!

— Ще оставим за момент смъртта на Джакоби и ще се спрем на Литълджонс. Важно е, защото аз разбрах, че Нета, не е същата, онази, която аз познавах, и не можех да й позволя да се измъкне след убийството му. Аз харесвах Литълджонс. Беше печен, и още повече, работеше за мен. Бях му разказал всичко, което знаех по случая, и той е осъзнал нещо, което бях пропуснал. Че Селма по някакъв начин е намесена и че би могла да е убитото момиче. Той не беше виждал Селма, но аз видях мъртвото момиче. Бедничкият, искал е да ме изненада. Открил е къде живее Селма и е отишъл да потърси у тях някаква нейна снимка. Искал е да ми покаже една и аз да разпозная на нея мъртвото момиче. Намерил е снимка. Част от нея беше останала между пръстите му, когато го намерих мъртъв, Но тогава Нета го е хванала. Тя е разбрала, че той я е разкрил и го е убила. Това аз никога не бих й простил и й устроих капан, като я залъгах, че ще я преведа в Америка. Но аз вече подозирах, че плячката от онзи обир ще замине с нея.

— Но това все още не обяснява как си разбрал, че плячката ще е в нея? — Коридън се намръщи. — Не каза ли, че този Питър Френч е убил Селма Джакоби?

— Не. Нета твърди, че е той. Но лъже. Питър Френч въобще не е намесен в историята. Бил е изкупителна жертва, за да ме заблуди за истинския убиец.

Нета бавно се изправи на крака, лицето й гореше. Коридън направи крачка напред и запита:

— Тогава кой е убил Селма Джакоби?

— Този, който е убил и Маджи Кенит — казах, като се приближих до вратата на кухнята. — Нека да ви представя някого — отворих вратата. — Хайде, излизайте. Достатъчно дълго стояхте вътре.

Детектив-инспектор О’Мали и трима цивилни полицаи влезнаха в стаята. Погледнаха мен, после Коридън, после Нета.

— Ето го убиецът на Селма Джакоби и Маджи Кенит — посочих с пръст към Коридън.