Джеймс Хадли Чейс
Не е моя работа (10)

Глава десета

Цяла минута стоях втренчен в Маджи Кенит, толкова бях шокиран да помръдна. След това пристъпих в стаята и се надвесих над нея.

Безизразните й очи сякаш ме гледаха, кръвта се стичаше по пода. Отдръпнах се назад, колената ми омекнаха.

Защото не знаех какво да направя, почнах да обикалям стаята, търсейки безцелно оръжието, с което са я убили. Не можах да го намеря. Качих се на канапето и погледнах отзад.

Видях три празни бутилки от уиски и кутия Уудбайнс. Дебел слой прах имаше на пода. Като че Маджи беше изписала там с последни сили някаква дума. Аз се приближих и се загледах. Беше неясно изписана и явно Маджи я беше написала или умирайки, или точно преди убиеца да я нападне. Трябваха ми няколко секунди да разчета драсканицата. Тя беше изписала на пода в прахта името: Джакоби. То нищо не ми говореше, но все пак го запомних.

Изведнъж се сетих за Коридън. Ако все още виси отвън и реши да се качи да види какво правя, ще затъна до шия. Хвърлих се към вратата, затичах по стълбите и отворих външната врата. Погледнах нагоре-надолу по улицата, но не видях никой. Отсреща имаше телефонна кабина и аз забързах натам, набрах Уайтхол 1212 и поисках Коридън. Докато чаках да ме свържат гледах по улицата, фарове на кола блеснаха откъм алеята на отсрещната страна. След малко колата се приближи към мен и продължи в посока Уест Енд. Като мина покрай улична лампа аз я познах. Беше изтърбушеният Стандарт 14 и Франки беше зад волана.

Преди каквото и да си помисля някой се обади в слушалката и каза, че Коридън патрулира навън. Предадох им да се свържат веднага с него и да му кажат да дойде по-скоро при мисис Крокет.

— Кажете му, че става дума за убийство — допълних аз и затворих.

Не можех и да си представя да чакам Коридън в стаята на Маджи, тъй че отидох до къщата и седнах отвън. Докато чаках се замислих.

Най-сетне се бях добрал до нещо. Сигурно щях да реша цялата загадка, ако Маджи не се беше разпищяла за бутилката уиски. Но не бях отчаян. Бях открил, че момиче е влязло в апартамента заедно с Нета и бях убеден, че тя, а не Нета е умряла. Абсолютно сигурно е, че беше убита и се чудех със свито сърце дали Нета няма пръст в това убийство. Дали мъжът, който се е върнал с Нета и онова момиче е бил Джакоби, който и да е той? Дали не ни е слушал как говорим с Маджи и я е убил преди тя да може да ми каже нещо? Това ли е имала предвид Маджи, като е надраскала името в прахта? Какво правеше Франки на мястото на убийството сега? Доколко да разкажа на Коридън? Ако ме е подозирал преди, сега би имал пълно основание за това. Трябва да се държа внимателно с него. Коридън пристигна с полицейска кола за по-малко от десет минути. Той изскочи от нея и хукна по стълбите преди аз да се изправя.

— Какво е това, Хармас? — той се озъби и студените му очи ме пронизаха. — Какво става?

— Маджи Кенит е убита — отсякох.

— Какво правиш ти тук? — попита той.

— Дойдох да я видя — отговорих и му разказах накратко какво се е случило. — Видя ме да напускам, Коридън — продължих. — Аз те мярнах, когато тръгвах. Защо ме следеше?

— Поне добре, че бях аз, нали? — каза язвително. — Започвам да се чудя, Хармас. Ти май не улесняваш нещата за себе си, а?

— Не смяташ, че имам нещо общо със смъртта й?

— Ти би могъл да си я убил, нали? — отговори той. — Всеки път, когато някой свързан с този случай умре, се появяваш ти. Това хич не ми харесва. Предупредих те да стоиш настрана и ти го казвам сега за последен път. Не е твоя работа. Сега, ще разбереш ли това веднъж завинаги?

— А не е ли по-добре да видиш Маджи? — попитах аз. Той зачупи нетърпеливо пръсти и влезе в къщата. Двама цивилни го последваха. Аз се нервирах.

— Стой на стълбището — изсумтя той, влизайки в апартамента на Маджи.

— Добре, казах си аз. Нека Коридън се пържи в маслото си. От сега нататък ще си работя по случая и всичко, което открия ще си остава за мен. След това ще изненадам гущера, като реша загадката.

Седнах на стълбите, запалих си цигара и зачаках.

Чувах тримата да ходят из стаята и след малко единият от цивилните излезе и пресече улицата да се обади по телефона.

Когато се върна, той ме погледна и аз запитах:

— Колко дълго ще трябва да чакам тук? Искам да си лягам.

— Инспекторът ще говори с теб — отвърна и влезна пак в стаята.

Запалих друга цигара и продължих да чакам.

Стълбите изскърцаха и аз се обърнах. Джулиъс Коул слизаше надолу лекичко, като с една ръка повдигаше жълто-черния си халат, а с другата се държеше за перилата.

Като го погледнах се сетих за жълто-черното бентли и се запитах дали има някаква връзка.

— Здрасти, бейби — прошепна той и впери очи към апартамента на Маджи Кенит. — Какво става тук?

— Струва ми се, че ти си бил тук и преди — казах и се намръщих. — По-добре изчезвай. Вече си пътник.

Той се приближи, наведе се към мен и се подсмихна. Замириса на парфюм и аз се отдръпнах назад.

— Нещо случило ли се е на старата вещица? — ме попита и скръсти големите си бели ръце. — Да не е загубила нещо? Полицията ли е вътре?

— Някой е срязал гърлото й — грубо казах. — Странно, че ти не си го видял, или може би си?

— Срязал е гърлото й? — той изписка и пребледня. — Искаш да кажеш, че е мъртва?

Кимнах:

— Да — облещих се срещу него. — Тя знаеше прекалено много.

Той се изправи, устата му трепереше и очите му бяха пълни с ужас.

— Ти ще си следващият — избудалках го аз. — Ти също знаеш прекалено много. — Исках да го стресна и след това да го разглобя на парчета, но май прекалих. Той профуча по стълбите нагоре преди да успея да го хвана. Чух го да връхлита в стаята си, трясна вратата и се заключи.

Не очаквах точно такава реакция, но пък разбрах, че той също е видял мъжа и момичето, които тогава са се върнали с Нета. Можеха да срежат и неговото гърло; и той го знаеше.

Аз се изправих и се чудех дали да го последвам или не, когато Коридън излезе. Лицето му беше мрачно.

— Така, нека сега да чуем нещо от теб — каза той и застана пред мен. — От кога познаваш тази жена?

Намръщих се.

— Защо, аз току що се запознах с нея. Казах ти, предполагах, че може да знае нещо за нощта, когато Нета е умряла. Дойдох тук, поговорих с нея и тя призна, че не знае нищо. После се разстрои, че й свърши бутилката и каза, че няма да говори докато не й занеса друга. Аз купих една от Сам от Блу Клуб, но когато се върнах я намерих мъртва. Някой вече й беше затворил устата.

— Имаш късмет, че те видях когато излизаше — каза студено Коридън — но дори и тогава не значи, че не би могъл да я убиеш.

— За Бога, Коридън — избухнах.

— Сам си си виновен — отговори той. — Ти определено си сред заподозрените.

— Чудесно — казах горчиво — след цялата оная вечеря, която ти платих.

— Кажи ми какво точно каза тя? — ми нареди и ме загледа настойчиво.

Не можех да не му кажа истината, въпреки, че исках да се въздържа. Беше си негова работа да открие, че Нета, се е прибрала онази нощ с още двама, а не да го получи на тепсия от мен.

Той мълчаливо слушаше и ми се стори замислен, когато свърших.

— Ето това е твоята теория за самоубийство — допълних аз. — Казах ти от самото начало, че Нета не се е самоубила.

— Знам — каза и остро ме изгледа. — Ако тя не се е самоубила, то ти имаш причина да спреш Маджи Кенит да говори. Помислил ли си за това?

Аз направо се облещих.

— От друга страна пък може и да е самоубийство — той продължи. — Тия двамата може да са си тръгнали след като са свършили работата си с нея и после тя да се е убила. Но зависи кога са си тръгнали.

— Добре де, Джулиъс Коул може да каже. Той също ги е видял.

— Ще поговоря с него — каза навъсено Коридън.

— Ще дойдеш ли до ъгъла с мен? — казах аз, като си спомних за Франки. — Искам да проверя нещо.

Отвори външната врата без да обели дума и двамата отидохме до алеята, откъдето Стандарта беше дошъл. Осветих с кибрита и се загледах в малкото масло върху паважа. Изглежда е бил паркиран тук за известно време.

— Я виж ти — казах аз. — Когато се опитвах да се свържа с теб по телефона, един Стандарт дойде оттук. Това е масло, което е капнало от него. Бих твърдял, че е стоял тук. Случайно знам, че тази кола принадлежи на Джак Брадли. На теб говорили ти нещо?

— Освен, че май знаеш повече отколкото си мислех — отговори Коридън. — Как разбра, че е на Брадли?

— Посъветвах се със звездите.

— Не е време за шеги — грубо се озъби той. — Как разбра?

— Караше я Франки. Знам, че е протеже на Брадли.

Коридън изсумтя:

— Знаеш дяволски много, а?

— Ти знаеш ли нещо за Франки? — попитах предпазливо.

— Опитваме се да го сгащим от известно време, но той винаги ни се изплъзва. А и е много проклет. Подозираме го за няколко грабежа, но Брадли му дава желязно алиби.

— Мислиш ли, че може да убие?

Коридън вдигна рамена и каза:

— Ако му платят достатъчно, защо не?

На връщане към къщата го попитах дали са намерили някакви следи у Маджи.

— Никакви — каза той.

— Искаш да кажеш нито една? — го попитах изненадан, мислейки си за името Джакоби, изписано в прахта.

— Не — повтори той.

Дойде ми нещо наум, откъснах се от Коридън и изхвърчах в апартамента на Маджи.

Ония двамата цивилни бяха в отдалечения край на стаята и вземаха отпечатъци. Аз така влетях вътре, че те не ме видяха докато не стигнах до канапето. Погледнах отзад. Прахта беше изчистена. Надрасканото име Джакоби беше изчезнало. Веднага се сетих за Джулиъс Коул. Дали не се беше вмъкнал вътре, докато аз чаках Коридън?

Но нямах много време, защото Коридън влезе бесен в стаята. Аз се отдръпнах бързо от дивана и заоглеждах стаята.

— Каква игра, по дяволите, играеш? — запита той. — Ти нямаш работа тук. Започвам да се ядосвам от поведението ти, Хармас? Това трябва да спре. Защо си тук вътре?

Реших, че няма да му кажа за името. Не и докато не поразследвам сам. Опитах се да изглеждам засрамен, но май не успях да се справя много добре.

— Имаше една котка тук — плахо казах — чудех се дали все още е в стаята.

— Какво, да те вземат мътните, има общо тази котка? — запита той и се втренчи в мен.

Аз повдигнах рамена:

— Може би убиеца я е взел. Това е някаква следа, не мислиш ли?

— Той не е взел котката — изсъска Коридън. Заключена е в другата стая. Някоя друга блестяща идея?

— Виж, аз само се опитвам да помогна. Какво ще кажеш ти и аз да отидем при Джулиъс Коул?

— Аз ще отида при него — рече Коридън. — А ти се измитай, по дяволите, оттук. Слушай сега, Хармас, предупреждавам те за последно. Не се меси. Късметлия си, че за сега те изключвам от убийството. Но ще проверя твоята история и ако нещо не съвпадне, ще те арестувам. Ти си един проклет боклук.

— Ако се вслушаш внимателно — казах аз излизайки от вратата — ще чуеш стъпките ми да се отдалечават.