Джон Гришам
Да пропуснеш Коледа (16)

16

Няколко минути след като Нора излезе, телефонът звънна. Лутър се втурна да го вдигне. Може би отново се обаждаше Блеър. Щеше да й признае истината. Щеше да й каже колко неразумна е според него тая изненада в последния момент, че и егоистична на всичко отгоре. Тя щеше да се почувства обидена, но щеше да й мине. При предстоящата сватба тя повече от всякога щеше да се нуждае от родителите си.

— Ало — викна рязко той.

— Обажда се Мич Ъндъруд, Лутър — ревна глас в мембраната, при което на Лутър му се прииска да пъхне глава във фурната.

— Здрасти, Мич.

— Весела Коледа ти желая. Виж, благодаря, че ни поканихте всички накуп, но просто не можем да ви сместим. Много ангажименти се събраха, нали разбираш.

О, да, всеки бързаше пръв да си осигури компанията на Ъндъруд. Хората си умираха за непоносимите тиради на Мич относно прекомерно високия данък сгради и градоустройствените проблеми.

— Ужасно съжалявам, Мич — рече Лутър в слушалката. — Може пък догодина да се съберем.

— Разбира се, вие само звъннете.

— Весела Коледа, Мич.

Компанията от дванайсет души се бе смалила до осем, при това не бяха изключени и други прояви на дезертьорство. Лутър още не бе направил и крачка, когато телефонът пак се обади.

— Мистър Кранк, аз съм, Докс — чу се припрян глас.

— Здравей, Докс.

— Много съжалявам за пътешествието и всичко останало.

— Това вече ми го каза.

— Вижте, изникна нещо неочаквано. Приятелят ми се готви да ме изненада с вечеря в Танър Хол. Шампанско, хайвер, такива неща. Направил е резервацията преди месец. Наистина не мога да му откажа.

— Разбира се, че не можеш, Докс.

— Наел е и лимузина, изобщо всичко е организирал. Страхотен сладур.

— Без съмнение, Докс.

— Не вярвам да успеем да се отбием, а толкова ми се искаше да видя Блеър.

Блеър бе заминала преди месец. Докс не я беше виждала от две години.

— Ще й предам.

— Съжалявам, мистър Кранк.

— Не се притеснявай.

Оставаха шестима. Трима с името Кранк плюс Енрике, преподобният и мисис Забриски. Лутър се изкушаваше да се обади на Нора с лошата вест, но после реши, че не си струва. Горкичката, бездруго си блъскаше главата как да предотврати провала. Защо да я разплаква? Защо Да й предостави още един повод да го навиква за провала на грандиозната му идея?

Не му се щеше да го признае, но разстоянието до бутилката коняк застрашително се скъсяваше.

* * *

Спайк Фромайър докладва за всичко, което бе видял и чул. С четирийсет долара в джоба и дадената все пак пред съседа клетва да си държи езика зад зъбите, момчето прояви известно колебание. Но пък в края на краищата обитателите на Хемлок не се славеха с особена дискретност. След няколко залпа насочващи въпроси от страна на баща му той си изпя всичко.

Докладва как му платили да пренесе елхата от дома на Трогдън; как помогнал на мистър Кранк да я монтира в хола, а после я обсипал надве-натри с играчки и лампички; как мистър Кранк току се прокрадвал до телефона да звъни на кого ли не; как самият той чул достатъчно, за да разбере, че семейство Кранк се готвят в последния момент да си организират коледно празненство, на което никой не ще да отиде. Виж, причината за празненството не можел да назове, нито защо било всичкото бързане. Не му станало ясно, понеже мистър Кранк използвал телефона в кухнята и говорел с много тих глас. Мисис Кранк тичала по задачи и се обаждала през десет минути.

Според Спайк обстановката у семейство Кранк беше крайно напрегната.

Вик се обади на Нед Бекър, който вече беше информиран от Уолт Шийл, че става нещо, и скоро тримата проведоха конферентен разговор, като Уолт и Нед не преставаха да държат под око къщата на Кранк.

— Тя току-що отново излезе, при това на бегом — докладва Уолт. — Не сме виждали Нора да фучи така.

— Къде е Лутър? — поиска да знае Фромайър.

— Още си е вътре — отвърна Уолт. — По всичко изглежда, че с елхата приключиха. Честно да ти кажа, у Трогдънови тази елха по ми харесваше.

— Става нещо — отсече Нед Бекър.

* * *

В количката си Нора бе натоварила каса вино, шест бутилки червено и шест бутилки бяло, макар да не беше наясно защо купува толкова много алкохол. Кой всъщност щеше да го пие? Защо пък да не го изпие сама?! Без никакво колебание беше купила от най-скъпото. Искаше й се Лутър да кипне от яд, като види сметката. Колко пари се канеха да спестят около Коледа, а ето каква я забъркаха.

Някакъв мъж вече спускаше щорите и се канеше да затваря. Единствената останала касиерка обслужваше последните клиенти на опашката. Трима бяха преди Нора, един зад нея. От джоба на палтото й се чу мелодията на клетъчния й телефон.

— Ало — почти прошепна тя.

— Нора, обажда се Дъг Забриски.

— Здравейте, отче — с прималял глас откликна Нора. По тона беше познала какво ще чуе.

— Тук се получи известно затруднение — тъжно започна свещеникът. — Типичният коледен хаос, нали разбирате, всеки тегли в различна посока. А току-що най-неочаквано пристигна и лелята на Бет от Толедо и това окончателно обърка нещата. Боя се, че ще бъде невъзможно довечера да се отбием да видим Блеър.

По думите му човек би помислил, че не я е виждал от години.

— Много неприятно наистина — успя да смотолеви Нора с известна доза съчувствие. А й се искаше да плаче и да кълне безспир. — Ще го отложим за друг път.

— Значи няма проблем?

— Съвсем не, отче.

Пожелаха си весела Коледа и всичко останало, след което Нора прехапа треперещите си устни. Плати виното и избута количката до колата, паркирана на близо километър от магазина, като не преставаше да реди гневни думи по адрес на съпруга си. Отскочи до един магазин от веригата „Кроджър“, пребори се с тълпата на входа и най-сетне тръгна между рафтовете да търси карамел.

Позвъни на Лутър, но никой не вдигна. Закани се, че ако не е на покрива, лошо му се пише.

Срещнаха се при фъстъченото масло и се забелязаха почти едновременно. Тя разпозна буйната червеникава коса, прошарената рижа брада и малките тъмни очила с кръгли стъкълца, но името й убягваше. Мъжът обаче тутакси я поздрави:

— Весела Коледа, Нора.

— Весела и на вас — отвърна тя с топла усмивка. Нещо лошо бе сполетяло съпругата му, доколкото си спомняше, или я беше уморила някаква болест, или бе избягала с по-млад мъж. Бяха се запознали преди няколко години на един бал, на който всички дами бяха с вечерни рокли. По-късно бе научила за съпругата му. А как му беше името? Май че работеше в университета. Беше добре облечен, под елегантното палто се виждаше жилетка.

— Защо пазарувате толкова късно? — попита мъжът. В неговата кошница нямаше абсолютно нищо.

— А, нали знаете, в последния момент все ще изникне нещо. А вие? — Бе останала с впечатлението, че той се мотае абсолютно безцелно, че се е гмурнал сред тълпата просто за да не се чувства самотен.

Какво, за бога, се беше случило с жена му?

Венчална халка не се виждаше.

— Само някои неща. Утре ще е голямото угощение, нали? — попита мъжът, като хвърли поглед към фъстъченото масло.

— Тази вечер всъщност. Дъщеря ни си идва от Южна Америка, та се наложи набързо да спретнем малко тържество.

— Говорите за Блеър, нали?

— Да.

Значи познаваше Блеър!

Готова да скочи отвисоко със затворени очи, Нора инстинктивно налучка думите:

— Защо не дойдете и вие?

— Наистина ли ме каните?

— Разбира се, много хора ще се отбият. Ще има гости, вкусно ядене. — Сети се за пушената пъстърва и сякаш й се повдигна. Разбира се, ей сега ще си спомни и името на мъжа.

— В колко? — попита той, видимо зарадван от поканата.

— Колкото по-рано, толкова по-добре, да кажем, шест и половина.

Мъжът си погледна часовника.

— Остават по-малко от два часа.

Два часа! Не че Нора си нямаше часовник, но в чуждите уста катастрофално малкият промеждутък прозвуча ужасно. Два часа!

— Е, трябва да побързам — рече тя.

— Живеете на Хемлок, нали?

— Да. Четиринайсет седем осем.

Кой беше този все пак?

Нора се отдалечи бързо, като мислено редеше молитви отнякъде да изникне името на мъжа. Откри карамела, сметаната и тестената подложка за пая.

Пред бързата каса — за 10 или по-малко на брой стоки — имаше опашка, която опираше чак в щанда за замразени храни. Нора зае мястото си. Оттук дори не виждаше касиерката, а отказваше да си погледне часовника от страх, че е на прага на пълното поражение.