Метаданни
Данни
- Серия
- История на бъдещето (19)
- Оригинално заглавие
- If This Goes On—, 1953 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- vens(2011)
- Корекция
- beertobeer(2011)
Издание:
Робърт Хайнлайн. Замъкът на пророка
Сигнален брой на списание „Астра“.
ИК „Неоастра“, София, 1996
Печат „Полипринт“, Враца
История
- —Добавяне
12
В нощта на Чудото, всички в Главния щаб се събрахме пред телевизорите. Нашето градче опустя — хората бяха на бойните си постове. Останалите осигурявахме връзката между групите. Стратегията беше договорена и часът на въстанието бе обявен. Тактическите планове за цялата страна не биха могли да се разработят в щаба. Хъксли беше достатъчно добър генерал и не се опита да го прави. Войската беше на изходни позиции и командирите им трябваше сами да вземат решения. Така че ние трябваше единствено да чакаме.
Църковната служба продължаваше вече цял ден. Процесии, химни, жертвоприношения, песни — въобще тържествената монотонност на зрелищния ритуал. Моят стар полк стоеше в стройни редове — шлемовете блестяха, а копията изглеждаха като зъбци на гребен. Познах Питър ван Айк, който пъчеше корем пред строя. Наскоро той беше откраднал за нас копието на един филм и присъствието му сега на церемонията означаваше, че не го подозират в нищо.
Останалите екрани в залата за връзка показваха тълпите по улиците и храмовете. Но навсякъде хората не откъсваха очи от телевизорите, които показваха суетнята във вътрешността на двореца.
В цяла Америка чакаха Чудото на Въплъщението!
Офицерът за свръзка се откъсна от приемника и каза на генерал Хъксли:
— Предавателят „Гласът на Бога“ е под наш контрол, сър!
Хъксли кимна с глава. От това зависеше всичко. Да превземем предавателя бе възможно единствено преди началото на Чудото. Изображението се предаваше по кабел и да направим промени можеше едва след завладяването й. Гордеех се с успеха на другарите ми. Но в същото време изпитвах мъка, защото знаех, че нито един от тях няма да доживее падането на нощта.
Издържат ли още няколко минути, смъртта им няма да е напразна.
Началникът на свързочниците докосна ръката на генерал Хъксли.
— Започва се, сър!
Камерите показваха в общ план огромната зала на Храма. В далечния край се виждаше олтара с арката от слонова кост — входът в Светая светих. Той беше закрит с тежки златни завеси.
Не можех да откъсна очи от екрана. След безкрайното, както ми се стори, очакване, завесите трепнаха и бавно се разтвориха. И пред нас се появи в цялото си величие самият въплътен Пророк; на мен ми се стори, че се вглежда в душата ми. Поисках да се скрия някъде. Но с удивление чух собствения си глас:
— И ти смяташ, че ще можеш да възпроизведеш всичко това?
— С точност до милиметър — отговори началникът на свързочниците. — Нашият имперсонатор е подготвен от най-добрите ни хирурзи. Може би вече върви нашият филм.
— Но всичко изглежда така реално!
Хъксли ме прекъсна:
— Стига напразни разговори, Лили! — каза той. Никога не бях го виждал по-сърдит.
Млъкнах и отново се загледах в екрана. Това могъщо лице и огнен поглед да са на някакъв артист? Не! Познавах го от толкова церемонии. Нещо куцаше в плана ни.
Хъксли запита сърдито:
— Има ли връзка с Нови Йерусалим?
— Извинете, сър, няма.
Пророкът започна да говори. Могъщият му глас гърмеше като йерихонска тръба. Той молеше благословията на Господа за идващата година; после замълча, отново ме погледна, вдигна нагоре очи и се обърна към Първия Пророк, молейки го да се яви пред народа в плът и кръв, като предлагаше собственото си тяло за посредник.
Започна Превъплъщението! Косите ми настръхнаха от ужас. Ние бяхме загубили. Пророкът израсна с няколко сантиметра, дрехите му потъмняха и пред нас в старинната си тога стоеше самият Йеремия Скайдър, Първият Пророк и основател на Новия кръстоносен поход. Чувствах вътрешностите ми да се сковават от страх, също както като малко момче за пръв път видях Чудото по телевизора в местната църква.
Той започна с добри пожелания към народа и изрази любовта си към хората. Постепенно се разгорещи и на лицето му се появиха капки пот и пръстите му се преплетоха така, като в онези дни, когато призоваваше Бога на ранните събрания на кръстоносците в долината на Мисисипи. Той заклеймяваше греха във всичките му прояви. В самия разгар на речта за мое голямо удивление премина на друга тема.
— Но днес аз се върнах не да говоря за малките грехове на обикновените хора! — изрече гръмовно той. — Не! Призовавам ви на оръжие! Вдигнете се на въстание! Сатаната е сред вас! Той е тук! С гъвкавостта на змия той проникна в Храма и прие формата на вашия наставник! Да! Той прие лика на Пророка!
Унищожете Пророка! В името Господне, унищожете го заедно със сатанинската му свита!