Джанет Еванович
Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот (1)

Пролог

През по-голямата част от детството ми професионалните ми амбиции бяха съвсем прости — исках да стана междугалактическа принцеса. Не ми пукаше дали ще управлявам орди от извънземни, но исках да съм издокарана в пелерина и секси ботуши и да нося страхотно оръжие.

За съжаление, онова нещо с принцесата не се получи, затова се записах в колеж, а след като завърших, започнах работа като доставчик на бельо за верига магазини. От това също нищо не излезе, затова изнудих братовчед ми, който си изкарва хляба като поръчител на съдебни гаранции, да ме назначи при него като агентка за издирване на укриващи се от правосъдието лица. Странно как съдбата си прави шегички с нас. Не получих пелерината и секси ботушите, но най-после се сдобих със страхотно оръжие. Е, добре де, малък пищов тридесет и осми калибър, който държа в кутия от бисквити, но все пак си е оръжие, нали?

В онези дни, когато кандидатствах за принцеса, от време на време имах сблъсъци с лошото хлапе в махалата. То беше две години по-голямо от мен. Името му беше Джо Морели. И означаваше проблеми.

Все още имам сблъсъци с Морели. И той все още означава проблеми… но сега от онзи тип, който жените обичат.

Ченге е и пищовът му е по-голям от моя, а и Джо не го държи в кутия от бисквити.

Преди една-две седмици, по време на тежка сексуална криза, Джо ми предложи. Разкопча джинсите ми, мушна ръка в отвора и ме привлече към себе си.

— Та за предложението, сладурче… — каза той.

— За кое предложение говорим?

— За предложението за брак.

— Ама ти сериозно ли?

— Отчаян съм. Това беше очевидно.

Истината е, че и аз бях отчаяна. Имах романтични помисли дори към електрическата си четка за зъби, но проблемът беше, че не знаех дали съм готова за брак. Бракът е страшно нещо. Трябва да споделяте обща баня. Какво ще кажете за това, а? Ами фантазиите? Какво ще стане, ако междугалактическата принцеса изскочи на повърхността и трябва да се отправи на някоя мисия?

Морели поклати глава.

— Пак започна да мислиш — недоволно отбеляза той.

— Ами да, трябва да се обмислят доста неща.

— Позволи ми да ти покажа хубавите страни: сватбена торта, орален секс и дори ще получиш кредитната ми карта.

— Падам си по сватбената торта.

— И по другите неща си падаш — отвърна Морели.

— Нуждая се от време да помисля.

— Разбира се — съгласи се той. — Мисли колкото си искаш. Но защо не го направиш в спалнята?

Ръката му все още беше в джинсите ми и там ставаше ужасно горещо. Погледнах стълбите с копнеж.

Морели се ухили и ме придърпа по-близо до себе си.

— За сватбената торта ли си мислиш?

— Не — отговорих. — Но не мисля и за кредитната ти карта.