Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (41)

Четири

Лицето на Беярд бавно придоби цвета на добре узряла малина.

— Виж, Харолд — каза раздразнено той, — тези твои магьоснически трикове…

— Зная, зная! — успокои го Ший. — Тъкмо вече си се аклиматизирал…

Белфиби се изсмя, а Леминкайнен избухна в неудържим кикот.

— Задръж малко… нямаме време за излишни емоции. Това е Леминкайнен — герой с главно „Г“ — продължи Ший.

— Приятно ми е — каза малко надменно Беярд и протегна ръка.

Широкоплещестият дребосък беше грейнал при току-що направеното му описание и като че ли не забеляза жеста. Той се поклони към Беярд и седна на мястото си. Ший си помисли, че може би ръкуването не беше нещо обичайно в този континуум.

Тази мисъл явно не беше хрумнала на Беярд, който се намръщи и прехвърли протегнатата си ръка през раменете на своята хурия:

— Това е госпожица Дунязад. А тези са госпожа Ший и господин Харолд Ший. А сега, Харолд, би ли ми казал как се озовахме в тази норвежка лудница? Ще се опитам да те разбера. Не че ти се сърдя, задето си ме придърпал тук, но знаеш много добре, че не споделям вкуса ти към всякакви приключения.

— Първо, не е норвежка, а финска — каза Ший, като се усмихна широко. — И второ, не мисля, че държиш да си тръгнем точно на мига. Не зная как би изглеждало появяването ти с поразхвърляната госпожица Дунязад насред института „Гарадън“. Особено пък без ченгето Пийт. Поне ние с Белфиби сме на това мнение. Между другото, ще ми се да вярвам, че той не се е забъркал в някоя тегава история.

Беярд като че ли поомекна, след като хурията му се притисна по-плътно до него.

— Ами… доста глупости забърка. По едно време дори се опита да пребие едни доста поразголени танцьорки. Истински презвитерианец, църковен дякон. Точно преди да ме издърпате тук, се беше заел да обяснява на едно от голите момичета теорията за първородния грях. Между другото, намира ли ви се нещо по-солидно за хапване? До гуша ми дойде тази блудкава медена диета в Ксанаду.

Леминкайнен беше потънал в дълбока прозявка, при която показваше най-интимните глъбини на устната си кухина. След миг той захлопна устата си с рязък звук.

— Всъщност, драги мои гости, мощната магия е доста уморително нещо. Единствено поради това забравих задълженията си на домакин. Кюлики! Майко! Пригответе яденето. — Той преброи гостите си с пръст. — Две дузини патици ще са ни напълно достатъчни. Валтарпаярт, доколкото забелязвам, девойката ти се е облякла като за баня, да наредя ли да затоплят вода?

— Не — каза Беярд, — но мисля, че не би имала нищо против някоя по-плътна рокля, ако ви се намират излишни. Нали, миличко?

Дунязад кимна покорно и докато Леминкайнен гръмогласно разпореждаше на жените да донесат дрехи, отведе я до пейката и я сложи да седне. Ший забеляза, че приятелят му избра най-отдалеченото от Леминкайнен място.

— Не искам да се заяждам, Харолд, но защо всъщност беше необходимо да ме замесваш в цялата тази финландска история?

Ший му обясни най-подробно магическите причини за фланговата атака на Ксанаду.

— Но трябва да приберем и ченгето Пийт, ако изобщо искаме да разчитаме на някакъв нормален живот след връщането ни в Охайо. Знаеш ли нещо повече за него? Ирландец ли е?

— Бих казал, не. Разговарях достатъчно дълго с него, за да установя, че макар и да е презвитерианец, истинското му име е Бродски, и е толкова ирландец, колкото и Джавахарлал Неру. Само много му се иска да е ирландец. Разправя ирландски вицове и пее ирландски песни. Но с този полип — или каквото и да е там — в носа му, качеството е далеч под изискванията на Метрополитен Опера.

Кюлики влезе и донесе със себе си миризма на готвено и дълга, широка рокля, която по-скоро хвърли, отколкото подаде на Дунязад. Леминкайнен проследи с жаден поглед обличането на хурията, после се прозя отново и рече:

— Оскъдно е това, което казвате за Пийт, когото искате да прехвърля тук.

— Добре — съгласи се Беярд, — чакайте да помисля. Произведен е в детектив втора степен за работата, която е свършил по делото Дюпон. Тази история я слушах поне дузина пъти. Работи в участъка на Медисън стрийт. Майка му се казва Мария, а баща му се казва също Пийт, бил е зидар и е искал да запише сина си да учи право, когато завърши училище. Самият Пийт искал да стане професионален футболист. Това ще свърши ли работа?

Леминкайнен кимна тежко с глава:

— Само велик майстор на магията като мен би се осмелил да опита магия за прехвърляне с толкова оскъдно описание. Но дори и в този случай, ще ми се наложи да пообмисля всичко поне до сутринта, тъй като днес се преуморих от работа.

— А защо не сега? — обърна се Беярд към Ший. — Бих искал да видя как става. Може пък и аз да мога да го направя.

Ший поклати глава и каза:

— Няма да стане, Уолтър. Ти не знаеш дори най-елементарните положения в магията. Тя се гради върху рационални закони, но те самите следват логика, много по-различна от всичко, с което си се сблъсквал досега. А и не те съветвам да се мотаеш наоколо, докато Леминкайнен хвърля въдицата за Пийт. Насъбрал си прекалено много магическа енергия при пренасянето от Ксанаду. Затова, ако си наблизо, когато Леминкайнен прави магията, нищо чудно да отхвръкнеш отново там по канала, който се е създал при прехвърлянето ти тук. Не забравяй всички неприятности, които имаме, приятелю.

— Точно това правя и аз — обади се Белфиби. — Но нека не се задълбаваме натам, защото основното ястие пристига.

Този път влязоха няколко слуги в тържествена процесия. Всеки от тях носеше дървен поднос, върху който покрай истинска купчина топъл хляб бяха положени по три печени патици. Изключение правеше само този на Леминкайнен. На неговия поднос патиците бяха шест.

Когато привърши и с последната от тях и помогна на Ший с едната от патиците, която той не можа да изяде, магьосникът се изправи и отново се прозя:

— Харол, приятелю и помощнико на самия Леминкайнен, тази вечер ти ще можеш да отведеш красивата Пелвийпи в сгъваемото легло за гости. Колкото до новодошлите, ще им предоставя най-добрите си мечи кожи, с които да си направят легло пред огнището. Кюлики, ела да ми помогнеш да стигна до спалнята, защото не мога да пристъпя сам и крачка.

Ший реши, че магията трябва да е била наистина изчерпваща, докато го гледаше как се тътри към спалнята, но трябваше да признае, че Леминкайнен твърдо спазваше своята част от сделката, макар и поезията му да не струваше.

Един от слугите ги поведе със запалена факла към някакво килерче в края на преддверието, където беше разположено сгъваемото легло. То беше по-голямо от кушетките в спален вагон. Ший и Белфиби навиха дрехите си наместо възглавници.

— Какво, по дяволите, става тук? — каза си Ший на глас и седна в леглото, след което съсредоточено се заслуша.

Белфиби тихо се изкиска в своя ъгъл:

— Това, най-могъщи и достойни ми съпруже, май е развлечение, от което ние сме донякъде лишени… и по-точно — семеен скандал. Ето, тя току-що го нарече жабешко изчадие.

Ший погледна с досада към стената, която ги отделяше от спалнята на домакините.

— Надявам се да приключат скоро — каза той. — Ти с твоя остър горски слух сигурно се забавляваш добре, но за мен си е само дандания.

И наистина всичко утихна скоро. Но сега дойде ред на кожите от северен елен, които служеха вместо одеяла. Те бяха прекалено плътни и под тях ставаше много горещо, но пък без тях човек се сковаваше от студ за броени минути. Освен това сламеникът напомняше на релефна карта на Хималаите, а и Ший не беше свикнал да спи в стая, в която няма нито едно прозорче, макар през процепите между трупите да влизаше достатъчно свеж въздух.

Нещо подраска на вратата на килерчето им. Ший се заслуша за миг, след което се обърна на другата страна. Нещото отново задраска, но този път звучеше като някакъв сигнал по системата едно-две-три, едно-две-три…

Ший се изправи до седнало положение в жп леглото и открехна бавно вратата на килерчето. Огънят в голямата стая все още гореше силно и до него се очертаваха две тъмни купчинки, които вероятно трябваше да са Беярд и Дунязад. Светлината беше достатъчно, за да различи застаналата пред вратата на килерчето им Кюлики, страхотното парче. Тя сложи пръст на устните си, а после мълчаливо му направи знак с ръка. Ший усети как сърцето му подскочи при мисълта, че би могъл да се окаже насаме с тази ненаситна вълчица, но тя реши въпроса само за миг, като отвори по-широко вратата на килерчето, протегна ръка и разтърси Белфиби, след което седна на ръба на леглото и зашепна:

— Ще ви предадат.

— Я?! — рече Ший. — И как?

— Съпругът ми, героят Каукомели, ще ви предаде, кой може да му се противопостави?

— Не зная, но бихме могли да опитаме някой от изтърканите си номера. Какво се готви да направи?

— Едва сега научих какво е намислил. Ще се измъкне от задължението да извика с магия другия ви приятел. След такива магии е винаги напълно капнал и безпомощен, какъвто го видяхте тази вечер.

— Защо по… — започна Харолд и се пресегна за шпагата си, но Белфиби се намеси:

— Чакай, Харолд, ако не се лъжа, тук има и нещо друго. Става дума да прибегнем до хитрост, а не до груба сила. — Тя се обърна към Кюлики: — И защо ни разказа всичко това? В края на краищата, теб не те вълнува чак толкова дали Пийт ще бъде върнат или не.

В мрака се чу ясно как младата жена изскърца със зъби:

— Заради другото крилце на птицата на неговата мисъл — призна дрезгаво тя. — Вместо похода, за който се бяхте договорили, той е решил да драсне към езерата с тази гола вещица, която пристигна с приятеля ви.

— Дунязад. И какво предлагаш да направим?

— Махнете се оттук! — каза Кюлики. — Заведете го в Похьола още на разсъмване. Това е по-малката злина.

Ший се замисли за издутия като варел як гръден кош на Леминкайнен и за яките му ръце.

— Не виждам как бихме могли да го принудим да направи нещо, което не желае… — отсече той.

Кюлики постави ръка върху неговата.

— Няма и откъде да знаеш, господарю. Тази нощ той е по-беззащитен и от новородено еленче. Магията го е изчерпала напълно. Аз имам въже. Завържете го, докато е слаб, и го отвлечете.

Белфиби се намеси:

— Мисля, че точно това е ключът, Харолд. Ако овържем Леминкайнен тази нощ, ще го оставим така, докато не направи магията за Пийт, а след това ще е прекалено изморен, за да мисли за отмъщение.

— Добре казано, моето момиче! — похвали я Ший, докато се изправяше и се пресягаше за панталона си. — Добре, да вървим, но смятам, че ще ми е нужна и помощта на Уолтър.

Събуждането на Уолтър не беше шега работа. Той си отспиваше след продължителна и бурна отпуска в Ксанаду и разтърсването му доведе само до продължителна серия от доволно мъркане и премляскване. Главата на Дунязад се показа над купчината мечи кожи, изгледа дружината с влажните си кравешки очи, но не каза нищо дори когато Кюлики й изсъска като котка. Ший реши, че е от вида тъпи красавици.

След цяла една вечност Беярд най-сетне стана и тръгна с Ший към стаята на Леминкайнен, където на светлината на лоената свещ, която носеше Кюлики, видяха героя на героите, проснат напреки на леглото, както си беше с дрехите. Юнакът хъркаше като дъскорезница. Не се събуди дори когато Ший повдигна краката му, за да стегне примката на въжето от сурова кожа. Само променяше ритъма на хъркането си, докато го обръщаха насам-натам, за да го омотаят като пашкул с якото въже.

Кюлики се обади:

— Майка му, тази дърта вещица, едва ли ще хареса всичко това. Тя не се интересува от нищо друго, освен от това синчето й да се върти около полата й. Иде ми да й оскубя косите.

— Защо пък не — съгласи се с прозявка Ший. — Добре, хайде, момичето ми, да идем да подремнем малко. Когато този здравеняк се събуди, ще е все едно да се опитваш да поспиш в гнездо на пепелянки.

Според него беше подремнал едва десетина минути, когато Беярд го измъкна от леглото и го помъкна в съседната стая, от която се сипеха в непрестанен порой най-величави проклятия. Леминкайнен се търкаляше по пода на стаята и ругаеше гневно, докато се опитваше да се освободи, а Кюлики, която съвсем не прикриваше подигравателната усмивка по устните си, кълнеше с не по-малка скорост. Внезапно героят се отпусна и запя с мощния си теноров глас:

Мислиш си, че твойте клетви ме засягат?

Присмиваш ми се и ме предизвикваш да злобея

с ругатни и мръсни думи жалки, що ти най прилягат!

Нещастни чужденци, да видя вас ще доживея

всичките без Тунясат прекрасна и премила

издавени на Мана в дълбините,

на Хийси в царството подземно

изритани със страшна сила…

С това въженце крехко мислите, че кат’ жените

магьосника Каукомели вий ще задържите?

От крайниците мощни само вижте как

силата му ще отстъпи. О, велик съм маг!

Ший се зазяпа… И наистина въжето около краката му започна да се разхлабва. Харолд се напрегна да измисли противозаклинание.

Беярд кресна:

— Веднага престани! — той явно говореше на въжето по краката на героя.

— Какво да престане? — попита Ший.

— Да го развързва.

— Но магията му…

— Абе, каква магия! Говоря ти за дъртата.

— Коя дърта? — недоумяваше Ший.

— Сигурно му е майка, откъде да зная. Да не си сляп?

— Явно. Искаш да кажеш, че тя е тук невидима и го развързва?

— Точно така, само че не е невидима.

Навивките на въжето се разхлабваха и падаха една по една от ходилата, глезените, коленете… Победоносно ухиленият Леминкайнен се залюля мощно и се изправи на крака.

— Щом я виждаш, спри я, за Бога! — ядоса се Ший.

— Ъ-ъ-ъ… Да… Мисля, че точно това трябва да се направи! — Беярд пристъпи към мястото, където стоеше Леминкайнен и сграбчи с две ръце въздуха зад него. Чу се писък и на около метър от героя се материализира майка му, чиито ръце се гърчеха безпомощно в хватката на Уолтър. Кюлики се опита да я изпепели с поглед.

— Хайде, хайде — каза успокоително Ший. — Ние не искаме да направим нищо лошо на сина ти, госпожо. Само искаме да сме сигурни, че ще изпълни своята част от сделката.

— Проклета да е сделката ви. Вие ще го тласнете към смъртта! — изграчи старицата.

— А ти какво искаш, да е мамино синче вместо герой на място — просъска в отговор Кюлики.

— Стига толкова — намеси се Ший. — Трябва да ти кажа, че съм разочарован от теб, Кауко.

Яростно смръщване изтри усмивката от лицето на Леминкайнен.

— Какво искаш да кажеш? — попита той.

— Ами аз те мислех за най-големия герой на Калевала. Смятах, че си се заел с този план за Похьола с хладно сърце.

Леминкайнен измуча нещо неразбираемо, което премина в яростен рев:

— Аз, да съм се уплашил, аз? Ти само ме развържи и ще те скъся с една глава, докато ти обяснявам кой се страхува!

— Не мога да ти помогна, братле! Първо доведи тук Пийт от Ксанаду, а след това ще обсъждаме евентуалните промени в плана.

По лицето на героя плъзна хитра усмивка.

— Ако доведа тук вашия приятел — детектива, Паярт ще ми отстъпи ли неговата Тунясат?

— Действително не мисля… — започна Беярд, но Ший го прекъсна:

— Тези да си ги нямаме. Това не влизаше в предварителната ни уговорка. Действай или разваляме сделката!

— Добре тогава. Само че трябва да ме освободиш, иначе магията няма да подейства.

Ший се обърна към Кюлики.

— Мога ли да му се доверя?

Тя вирна гордо глава.

— Безумни човече, мъжът ми не е лъжец… Но може да направи магия на Паярт да му отстъпи девойката.

Ший пристъпи към Леминкайнен и се зае да развързва възлите.

— Тя е права, Уолтър. И освен това има опасност да бъдеш отхвърлен отново в Ксанаду от силата на заклинанието. Най-добре ще е да излезеш и да се отдалечиш от къщата. Не зная какъв е обхватът на местната магия, но не вярвам да е особено голям.

Беярд тръгна към вратата. Когато въжето се свлече на пода, Леминкайнен разтри ръцете си, протегна ги нагоре, а след това седна и разтри замислено челото си. Най-накрая каза:

— Готов ли си, Харол? Добре, да започваме.

Той отпусна глава назад и запя:

О, познавам те добре аз, Петер Протски,

и от Ксанаду призовавам те…

Той продължи да нарежда. Ший безмълвно четеше своите формули. Гласът му се извисяваше все по-нагоре и почти беше достигнал до неистов писък, когато през отворената врата влезе Дунязад с разтревожено красиво личице.

— Виждали ли сте моя повелител? — попита тя.

— … ти си сред нас! — довърши Леминкайнен в си от последната доловима за човешкото ухо октава.

Въздухът се сгъсти и след това избухна на всички страни. За миг около мястото, където беше стояла хурията, се образува облаче искри, които се разпръснаха, а на тяхно място се появи едър мъж в изпомачкан кафяв американски бизнес костюм.