Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (23)

Три

— По дяволите, Харолд! — възмути се Поласек, докато разглеждаше с отвращение широките дългополи роби. — Наистина ли ще се наложи да се обличаме в тези нощници?

— Защо не? Когато си в Рим, яж спагети. Освен това, ако искаш да привлечеш погледа на която и да е от тукашните мацки, ще трябва да си изтупан по модата.

— Сигурно… Ама този магьосник е доста схватлив, а? А за какво служи този… шал?

Ший взе от купа с дрехи дълга червена лента плат и го огледа.

— Мисля, че това трябва да е чалмата — отсече най-накрая той. — Трябва да я увиеш около главата си ето така или нещо подобно.

— Ясно! — отвърна Поласек и уви лентата плат с небрежна бързина. Творението му се захлупи веднага над носа му. Опитът на Ший завърши с едно увито дясно ухо и развяващо се парче плат над лявата буза. Поласек направи гримаса и се разхили:

— Като че ли най-добре ще е да извикаме шивач или да изчакаме да ни донесат нещо, което наистина да прилича на шапка.

Ший се намръщи:

— Виж какво, Вотси, дай по-кротко! Трябва да си много по-предпазлив, защото с тази твоя самонадеяност най-много да ни прережат гърлата.

Поласек вдигна учудено вежда.

— Я, кой се захванал да ми обяснява за самонадеяността? Откак се ожени, направо не мога да те позная, Харолд. И откъде знаеш какви са правилата в този бордей? Ако питаш мен, най-добре да обсъдя с Атлантес щедрото му предложение и да се погушкам с онази танцьорка. Тялото й е създадено само за…

Вратата внезапно зейна и се спря с метален трясък в стената и на прага застана някакъв мъж, чиито космати, клепнали уши допринасяха значително за невероятната му прилика с чистокръвните нюфаундлендски песове. Без дори да се огледа, той ревна:

— Негово величество Роджър! — и се отмести встрани, за да пропусне съвършения паладин и кавалер. Ший забеляза, че той се движеше доста пъргаво за ръста си и вероятно щеше да е опасен противник.

— Я! Здрасти! — поздрави го хладно Харолд.

— Аз не съм тукашен и много не разбирам — вметна Поласек, — но тук винаги ли влизате в чуждите стаи, без да чукате.

— Владетелят е господар в собствения си дом — надменно изплю Роджър, сякаш името му беше Хохенцолерн. — Доколкото разбрах, ти принадлежиш към рицарски орден и затова бих могъл без срам и безчестие да пролея кръвта ти. Но тъй като съм опитен и закален войн, не би било справедливо аз да предлагам двубой, както и да се изправям в доспехи срещу теб, когато магьосниците вдигнат магията да няма убийства в замъка.

Ако разполагаше с шпагата, която му беше послужила толкова добре във Феерия, Ший несъмнено щеше да отговори на предложението, но вместо това, той се поклони:

— Благодаря, толкова великодушно от твоя страна… Кажи ми, Атлантес наистина ли ти е чичо?

— Точно така! — Роджър леко потупа с пръсти горната си устна, докато прикриваше прозявката си. — Макар понякога да ми се струва, че ми е баба, старо еднооко бабе, което прави всичко възможно, за да убие всички от скука, като забранява по-буйните спортове и не чак дотам изисканите развлечения. Но и това може да се превъзмогне, ако има някой с истински боен дух и известни познания в развалянето и вдигането на магии.

Ший много добре разбираше за какво беше дошъл този привидно отегчен от посещението си на добра воля млад мъж, но не искаше да се забърква в истории още с пристигането си.

— А, така ли? — разсея се непринудено той. — А ще ми кажеш ли какво става тук всъщност? Сър Рийд сподели с мен, че Атлантес е разтревожен от нещо. Да не би да очаквате нападение от рицарите кръстоносци?

— Ха! Не се страхувам от кръстоносците, пък ако ще да ми изскочи и цялата им дузина. — Той изду мускули. — Но от ифрити и магии не разбирам нищо, а тъкмо там е закачката, тъй като дукът Астолф открадна хипогрифа^[1] на Атлантес.

Ший все още не беше помръднал и не сваляше поглед от Роджър:

— Между другото, какво беше започнал да казваш за червенокосото момиче?

Роджър не забеляза престорената непреднамереност на въпроса.

— Няма почти нищо за разказване, но в името на Аллах, това се случи преди няколко дни, точно по времето, когато владетелят Дардинел беше при нас. Тогава Атлантес и другият магьосник успяха да завъртят някаква голяма магия с огньовете му, с мърморенето, припяването, стенанията на зли духове и всичко, както си му е редът. И с цялата тази дандания успяха единствено да доведат тук от някакво далечно място тази червенокоса омагьосана наложница — много добре сложена, но с неженски дрехи, ловджийка; и с червена коса, която е най-сигурното предупреждение за приближаващо бедствие, като изчезването на хипогрифа, ако питаш мен, е само началото. Срещал ли си това злокобно създание и преди?

— Тя ми е жена — призна си Ший.

— В името на Аллаха! Там във вашата страна нямате ли си свестни жени, че си се захванал с тази? Сигурен съм, че ти е донесла голямо нещастие.

Ший не се захвана да оспорва, а продължи да разпитва:

— Чувал ли си нещо за нея, откакто е напуснала замъка?

— Някой ми спомена, че я е виждал да върви из планините с дука Астолф — съюз, който би се загнездил като най-страшен кошмар в мислите на чичо ми, а тъй като е спокоен, значи не знае нищо.

— Между другото, кой е този дук Астолф?

— Аллах да прости невежеството ти! Той е един от дванайсетте рицари, които християните (проклети да са!) наричат паладини; той е страховит боец, с когото меря сили винаги, когато идва на турнирите; всъщност той пристига от един остров, който е много на север и където е толкова студено, че лицата на хората посиняват, но въпреки това франките са го населили.

Поласек попита:

— Роджър, а защо носиш християнско име, след като толкова силно мразиш християните?

Лицето на съвършения паладин се изкриви в такава гримаса, че за момент Ший се уплаши за живота на Досадния чех, но Роджър, макар и с невероятно усилие на волята, успя да се въздържи.

— Не ще отговоря на въпроса ти не заради вопиющата простотия и грубост, които се съдържат в него, а заради честта на тук присъстващия рицар, който ми предложи благородно да пожертва кръвта си. Знай, безумецо, че ние от Карена сме прекалено благородни, за да вземаме нечия страна в препирните между отделните владетели. Ние просто търсим да се покрием с чест, независимо под чий флаг. И в такъв случай има ли някакво значение в разгара на битката какво е името ти? — Роджър изсумтя и изгледа Поласек с изненадваща свирепост. — А сега ми кажи какво сплетничеше за робинята, която ни развличаше с танците си?

— Ами… такова… — започна Поласек — Атлантес ми я… ъ-ъ… предложи… Много великодушен жест… И си помислих дали да не я приема просто от учтивост…

— Достатъчно, младежо от ниско потекло! — прекъсна го Роджър. — Време е да научиш, че този замък и всичко, което се намира в него, е създадено единствено за моя радост и удоволствие и ако реша да взема някое момиче за наложница, нищо не може да ми попречи.

След това той изръмжа едно „Мир вам!“ и се изнесе, последван от кучеглавия си прислужник, който затвори вратата. Ший отмести погледа си към Поласек.

— Видя ли, Вотси? Да си правиш шегички с момък като тоя е все едно да обясняваш на Ал Капоне в какъв отвратителен цвят е вратовръзката му. Хайде да се облечем и да отидем да видим Чалмърс. Както ми се стори, той вече е решил проблемите си с чалмата. Може да ни помогне с нещо.

След малко те вече прекрачваха в покоите на Чалмърс, който жизнерадостно припяваше:

Тук при нас е първокласната магия.

За да премахнем смъртния порок,

любовен еликсир ще да замесим ние

с търговската ни марка и във срок.

— С какво бих могъл да ти помогна, Харолд?

— Виж, моля те, тези отвратителни пояси! — каза Ший и внимателно гледаше, докато докторът се зае да навива чалмата на Поласек с уверени бързи движения, след което се зае със собствената си чалма. — Знаеш ли, Роджър каза, че Белфиби е някъде из околните планини. Трябва да намериш начин да ме измъкнеш оттук, за да я потърся.

Чалмърс се намръщи.

— Не виждам някаква необходимост за подобно спешно заминаване — каза той. — Младата дама ме впечатли с възхитителната си пригодност да води живот на… ъ-ъ… открито. Идеално съчетание на биологична и психична пригодност. А и никак няма да е удобно да изчезнеш точно в този момент. Трябва да видим как бихме могли да защитим… ъ-ъ… общите ни интереси, а точно в момента съм изправен пред сериозен проблем…

— Вотси може да остане тук и да я пази — каза Ший.

— Вацлав е многообещаващ млад човек, но се страхувам, че е склонен към безотговорност! — отряза го твърдо Чалмърс, без да обръща внимание на възмутения вик на Поласек. — А също така проявява нездрав интерес към всички представителки на нежния пол, които му се мернат пред очите; да не говорим, че не може да се справи и с най-елементарната магия. Затова ти си единственият човек, на когото мога да разчитам в настоящия момент.

Ший се усмихна унило.

— Добре — каза той. — Но искам да ми обещаеш, че ще ми помогнеш за Белфиби, веднага щом нещата тук се изяснят.

— Ще ти помогна с най-голямо удоволствие, веднага щом постигнем някакъв положителен успех в превръщането на Флоримел в истинско човешко същество.

Ший обърна глава, за да скрие искрицата в своя поглед. Той познаваше магарешкия инат на доктора и реши, че няма никакъв смисъл да влиза в спор с него. Но той също беше опитен психолог и знаеше, че ако се намираше извън стените на Железния замък, би могъл да помогне най-много за въплъщението на Флоримел.

В този момент се вклини Поласек:

— Ей, ама чуйте ме! И аз мога да съм от полза за делото. Защо не ме понаучите надве-натри на магическия занаят?

— Планирал съм серия от беседи по въпроса — каза Чалмърс. — Ще започнем с някои най-основни понятия, като например разграничението между магията за любов и вещерството…

— А може ли просто да ме научите направо на една-две по-прости магии? Нещо, което бих могъл да правя и аз. Ще оставим сухата теория за след това. И по такъв начин след практическото приложение ще мога да я разбера по-добре.

— Това ще е направо нечуван педагогически похват! — възпротиви се Чалмърс. — Трябва да си наясно, че аз не съм от така наречените прогресисти в педагогиката, които смятат, че ученикът възприема по-добре материала, когато той е представен безразборно и объркано.

— Но аз… имам… много важна причина!

— Така ли? — попита Ший. — И би ли ни обяснил какво се мъти в така наречения ти мозък?

— Не е твоя работа.

— Няма признание, няма заклинание.

— Вацлав! — произнесе властно като гимназиален учител Чалмърс.

След неколкосекундна ожесточена вътрешна борба Поласек се предаде:

— Танцьорката. Отначало, разбира се, ми беше все едно (тук Ший се изсмя дрезгаво). И не че съм имал някакво намерение да я задирям, но просто не мога да понеса някакъв задръстен дръвник да ми разпорежда какво да правя и какво не. Мислех си, че ако ми дадеш една-две магии, с които да го ковна…

— Не! — изкрещяха в един глас Ший и Чалмърс, като докторът добави: — И без това сме затънали до шията в проблеми. Така например вече не зная как ще отклонявам настойчивите молби на Атлантес за премахване на магията да не се извършва убийство в замъка.

— Здравенякът спомена за нещо такова — каза Поласек. — За какво става дума?

— Изглежда, че в някакъв момент, предполагам, че през време на строежа, над този замък е било произнесено заклинание. По силата на въпросното заклинание, ако вътре в замъка се извърши убийство, всичко ще рухне в развалини. Няма да ви отегчавам с подробностите. В началото нямах никакви причини да не помагам на Атлантес, но сега смятам, че ако магията бъде премахната, нашият приятел Роджър няма да се спре пред нищо, за да ви накълца на парченца с тежкия си ятаган.

Ший измърмори:

— Съвсем не ме е страх от този тъп бивол. Най-много да владее саблената техника, ако изобщо владее нещо.

— Може и така да е, но аз не мога да остана напълно беззащитен. Би било много жалко, ако приятелството ни бъде увенчано с кървав край. Освен това трябва да ти напомня, че като… ъ-ъ… женен мъж ти вече си поел някои отговорности.

Ший се сниши, изпълнен с вина, че за няколко минути беше забравил, че е женен мъж.

— Все още смятам, че не е излишно да ми кажете няколко магии — намеси се Поласек. — Обещавам ви да не превръщам Роджър в жаба или гъсеница, но трябва да разполагам с нещо, за да се защитя.

— Всички заклинания, които би могъл да научиш набързо, едва ли биха ти помогнали при самоотбрана — каза твърдо Чалмърс. — Курсът ще протече така, както съм го замислил.

Поласек скочи на крака:

— Отегчавате ме до смърт! Ще отида при Атлантес! Може би той ще знае някои по-лесни номера.

Вотси се изстреля навън и затръшна с тежък метален трясък вратата зад гърба си.

Чалмърс поклати глава:

— Силно се съмнявам, че Атлантес би предоставил на припрения ни млад приятел магическа информация, която да застраши безопасността ни или да даде възможност на Вацлав да направи големи поразии в замъка. Всъщност първоначалното неблагоприятно впечатление за вас, което Атлантес би могъл да добие от… ъ-ъ… общуването с колегата ти, би могло да се окаже от полза за делото. А ако сега подадеш една ръка да довършим тази микстура, ще приключим навреме и се оттегляме да почиваме.

Последните му думи породиха цяла поредица от мисли в главата на Ший и го накараха да се взре по-внимателно в Чалмърс.

— Ама ти си се подмладявал?

Чалмърс се изчерви:

— Беше наложително във връзка с моя значително по-… ъ-ъ… активен живот напоследък. Но, както виждаш, не съм проявявал алчност при прилагането на дозата и не съм се превърнал в двайсетинагодишен младок.

Ший се ухили и му поднесе съда с течността:

— И си се минал, Рийд. Нали знаеш какво показва статистиката за подрастващите?