Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (20)

Десет

След около един час полет пред очите му изникна горска поляна с кокетна градина, колиба със сламен покрив, оградена с набити в кръг колове. Ший бавно започна да се спуска надолу.

От гората излезе мъж, който влезе през портата на оградата. Ший различи червендалестото му лице и черната му брада. Мъжът се втурна в колибата, сякаш по петите му беше цялото войнство на ада. След миг двама рицари в доспехи влетяха в градината. Върху щита на единия от тях Ший различи сребърно-черната гирония на сър Кембъл.

Дъб, кипарис, явор и тис,

ти моя бърза и предана метла,

снижи се като падащ лист

и меко като есенна мъгла.

Това не беше най-добрият начин за приземяване и Ший го разбра на мига. Метлата се приземи не само плавно и меко, но и с всички полюшквания и пируети на падащия лист. Колибата, гората и дебнещите го рицари се сляха в безумна въртележка.

Ший усети твърда земя под краката си и се изправи със залитане. Артегал ревна:

— По дяволите! И това ако не е оръженосецът на магьосника… И с изваден меч! Убих го!

— Тъкмо ти си човекът, който ми трябва — каза Ший.

— Това мога да ти го гарантирам — рече Артегал и се изсмя. Смехът му беше всъщност гадно изръмжаване. — Но няма да можеш да ми въртиш магическите си номера. Вече съм под магическа защита, която е по-силна от всичко, което можеш да ми направиш! — Той размаха меча си и се подготви за сеч.

— Чакай малко! — Викна Ший. — Чакай да ти обясня, честно…

— Ще обясняваш на приятелчетата си в ада, където ще те пратя ей сега!

В този момент от колибата излязоха Бритомарт и Кембина, а Ший трескаво обмисляше дали да не хукне към тях, или пък да припали метлата, или… Но какво беше това? Лъчите на утринното слънце падаха под особен ъгъл върху бронята по гърдите на Артегал и върху стоманата се очертаха едва забележими отпечатъци. Същите можеха да се получат при прикрепянето върху бронята на украса от месингови дъбови листа, които впоследствие човек по една или друга причина решава да свали.

— Ей, значи ти си бил рицарят с дъбовите листа на Сатирановия турнир, който спечели второто място, но не пожела да си получи наградата! — каза той, забравил всичко останало.

— А? Че ти откъде знаеш… Какво искаш да кажеш, измет презряна?

— Това, което вече казах. Ти се би и Бритомарт те свали от понито ти, така ли беше?

— Ами такова… ъ-ъ… — Артегал стрелна с намръщения си поглед Бритомарт, която точно в този момент нещо се разсейваше.

— Нека не усложняваме излишно нещата, приятели мои! — намеси се Кембина. — Сигурна съм, че рицарят с дъбовите листа беше наистина сър Артегал, тъй като по време на турнира успях да проникна с вътрешното си зрение зад забралото му. Хайде, Артегал, признай си, нали знаеш, че на лъжата краката са къси.

— Струва ми се, че наистина трябва да го направя!… — пусна баса си рицарят. — Просто исках да проверя още веднъж дали съм наистина толкова силен на арената, или рицарите ми лягат, защото съм върховен съдия на кралицата. — Той се обърна към Бритомарт: — Трябва да ти призная, че имаш доста твърд подход към възлюбения си годеник, скъпа моя!

Ший потърси очите на Бритомарт и намигна с все сили. Тя обгърна Артегал с поглед, който можеше да размекне и гранит:

— О, повелителю мой, само да знаех! Но ти не бива да се срамуваш от падането си, тъй като то беше случайно съвпадение на злощастни обстоятелства — първо, моето омагьосано черно копие, и, второ, това, че конят ти се подхлъзна. Но те уверявам, че нито едната, нито другата от тези случайности нямаше да е достатъчна сама по себе си, за да те съборя. — Тя се пресегна и предано улови стоманената му ръкавица. — Когато се оженим, ще оставя всички тези побоища и турнири единствено на теб.

Кембъл и Кембина вдигнаха изумени погледи към Бритомарт и след това се спогледаха. Очите им говореха, че никога досега не я бяха виждали да се държи по този начин. Ший потисна напиращата усмивка. Мускулестата блондинка се оказа схватлива ученичка.

Артегал се усмихна стеснително:

— Е, скъпа моя, това е наистина голяма жертва от твоя страна. Никога не съм знаел… — Изведнъж гласът му стана твърд. — Но първо да се разправя с този най-гнусен мошеник.

— Не е мошеник — каза Бритомарт, — а истински предан оръженосец, който прие клетва да служи вярно на мен и на кралицата.

— Защо тогава ще се развява из небето като вещер или друга някаква там гад? Не-е, този е от шайката на магьосниците…

— Не си прав! — прекъсна го Кембина. — Магията му е бяла като моята; а и всичко ме кара да смятам, че този Харолд дьо Ший ще ни каже самата истина, ако му позволиш да говори.

Артегал се намръщи, но попита:

— И каква е истината, която ще ни откриеш?

Ший изложи цялата история стегнато, преди да се беше разразил нов спор.

— Това е самата истина — потвърди Кембина — и животът на Белфиби е наистина в смъртна опасност.

— Тогава защо стоим тук и се надприказваме? — ядоса се Артегал. — Хей, дърварю! Тръгваме. Бързо приготви храна и коне за всички.

Ший не беше във възторг от поведението на рицаря, но никой не го питаше. Той все пак реши да се обади:

— Войска ли ще събираш?

— Не, нищо такова. Времето ни е прекалено ограничено. Ще трябва да разчитаме само на рицарската сила и на магията на Кембина. Какво, изплаши ли се?

— Опитай и ще видиш!

— Я го гледай ти, храбрец! — Смръщеният му поглед поомекна. — Ако трябва да съм честен, ще призная, че май съм те преценил погрешно.

 

 

Луната в този свят, както вече беше забелязал Ший, залязваше само с дванайсет или тринайсет минути закъснение всяка следваща нощ вместо с петдесет, както беше в собствения му свят. Той беше застанал с четиримата си спътници пред полянката, на която се намираше невидимият замък на Бизиран. Бяха решили да не правят опити преди залеза на луната. Докато прекосяваха откритото пространство, Ший прошепна:

— Струва ми се, че няма да мога да открия портата. Прекалено тъмно е, за да забележа ориентирите.

— Не се притеснявай — успокои го Кембина.

Ший успя да различи как тя направи някакви движения с ръце и насред празното черно пространство пред тях просветна фосфоресциращо сияние с формата на подвижната решетка пред портата на Бизирановия замък.

Кембина насочи към нея своя жезъл. Магическата пръчка в ръката й започна да се издължава и да надига плавно връх като дресиран червей. След като опипа внимателно бравата, той се вмъкна меко в ключалката. Дочу се тихо изщракване.

Върхът на жезъла се отдръпна, след което се провря между решетките. През песента на щурците се дочу тих звук от триене на метал при освобождаването на резето. Вратата беше отключена.

Когато се запромъкваха на пръсти към нея, непрестанното подрънкване на рицарските доспехи кънтеше в ушите на Ший с грохота на земетресение във фабрика за домакински съдове. Кембина спря внезапно и посочи нещо горе. Над главите им се появи войник от нощната стража. В мрака фосфоресцираше само плащът му с вдигната качулка и то толкова слабо, че едва се различаваше. Качулката се наведе и черната дупка под нея се втренчи в тях. Кембина насочи жезъла си натам и войникът се вкамени.

Светлина и музика струяха от прозорците на голямата зала. Тук вече водеше Ший, тъй като първо, познаваше най-добре мястото, и второ — беше най-безшумен от цялата компания. Тъкмо беше стигнал до вратата, когато се препъна в нечий огромен, космат крак.

С едновременно изръмжаване пред него се изправиха два лоузъла, които досега се бяха излежавали на стъпалата. Докато по-близкият от тях се протягаше в мрака за бухалката си, Ший прониза гръкляна му с шпагата си. Зад гърба си чу просвистяващата бухалка на втория…

Но удар не последва. Той се обърна и видя лоузъла, който беше замръзнал като войник на почетна стража. Другият лоузъл береше душа на стълбите, но все още издаваше тихи гъргорещи звуци.

Кембина направи жест с жезъла си и вратата на замъка се отвори. Вътре беше светло и шумно, но в преддверието нямаше никой. В края на коридора, водещ към голямата зала, зееше открехната врата. Гуляйджиите вътре бяха прекалено заети с веселбата, за да се занимават с това дали някой наднича в залата или не. Ший кимна към останалите и когато сближиха глави, за да се чуват по-добре, обясни:

— Този коридор заобикаля покрай залата и в другия му край е входът за прислугата.

— Има ли други изходи? — попита Артегал и когато Ший поклати отрицателно глава, започна да раздава команди: — Тогава ти, оръженосецо Харолд, ще поемеш другия заедно с Кембъл и Кембина. А ние с Бритомарт ще ги подберем оттук, тъй като е най-естествено в суматохата всички да се спуснат насам, а ние с Бритомарт сме като че ли най-добрите бойци.

Главите на заговорниците кимнаха. Ший поведе другите двама по коридора. В момента, когато стигнаха пред стъпалата на входа, едно от прислужващите дяволчета пресече коридора от кухнята към залата с поднос в ръце.

Нямаше как да не ги види. Кембъл се втурна и го разсече през кръста с меча си. Долната половина на дяволчето се затича обратно към кухнята, откъдето се надигна врява.

Тримата притичаха нагоре по стъпалата и отвориха широко вратата на залата. Пред очите на Ший като на моментна фотография се разкри гледката на цяла зала неподвижни магьосници и жени с предизвикателно начервени устни, които бяха вперили поглед в него. Бизиран стоеше в центъра на П-образната маса и дори му се стори, че видя Чалмърс. Но преди да беше успял да се убеди, фотографията оживя.

Врявата зад гърба му стана непоносима. Откъм кухнята прииждаше тълпа от по-малки и по-големи дяволи, дяволчета и зли духове, стиснали в ръце черпаци, вилици, ножове и точилки. Ший набоде първото дяволче на шпагата си като пиле на шиш. Но то само се отдръпна от острието и нападна отново. Ший дочу зад гърба си врявата на ордена, басовия боен вик на Кембъл и звъна на стомана, срещнала стомана.

— Мога да се справя… с тези! — задъхано рече Кембина, която заразмахва жезъла си насам-натам и започна да замразява дяволчетата едно по едно. Останалите бързо се разбягаха.

Ший се обърна към залата тъкмо навреме, за да прободе гръкляна на някакъв магьосник, който се опитваше да се промъкне с нож под краката на Кембъл, докато няколко други отвличаха вниманието на рицаря и барабаняха с оръжията си по щита му.

Шумът наоколо беше оглушителен. Кембъл беше препречил напълно вратата, а и Бритомарт държеше фронта пред нейния изход. Артегал се беше впуснал в средата на залата и въртеше огромния си меч с две ръце. Нравът му може да беше лош, но при сбиване този мъж цена нямаше.

Светлините рязко изгаснаха и в залата останаха да проблясват само плахи червени искрици. Кембина изкрещя някаква магия и размаха ръце… магьосниците засветиха във фосфоресциращо синьо в непрогледния мрак. Сцената приличаше удивително на фотографски негатив… невероятна — някои от магьосниците се преобразяваха във всякакви крилати твари и политаха в опита си да избягат, а други се втурваха срещу бойците, като сипеха около себе си искри.

Изведнъж целият натиск се стовари върху Кембъл. Ший видя някаква синкава глава да отхвръква от раменете си. Той се шмугна под ръката на рицаря и прободе някаква фигура, която се изпречи пред острието му. Вече се намираше в залата. Над него се спусна зелена мъгла, която заплашваше да го погълне. Блесна розова светкавица и мъглата изчезна.

Някакъв магьосник пред него се превърна в чудовищен краб. Ший го избегна и кръстоса шпага с друг, човекоподобен все още магьосник, прободе го и падна на пода, тъй като умиращият го беше сграбчил през прасците. Наложи му се да ритне здраво три-четири пъти, преди да успее да освободи краката си. Залата беше пълна с цветове, сипещи се искри и светкавици.

Право пред него Артегал въртеше меча си в центъра на истинска тълпа от прииждащи синкави фигури. Ший направи крачка напред и се озова лице в лице със самия Бизиран. Очите на магьосника бяха два пъти по-големи от нормалното и с вертикални като на котка зеници. При целия си старчески вид Бизиран размахваше огромния си меч с такава лекота, сякаш беше обувалка.

Ший се отдръпна, подхлъзна се и едва не падна по гръб в огромна локва кръв. Бизиран настъпи плътно след него, като въртеше меча си и неуморно нанасяше удари. Ший парираше, връщаше и отново парираше. Вече беше притиснат до стената. Дори не можеше да помисли за рипост при вихреното темпо на демоничната атака. Наложи му се да прибегне до последното средство на губещия двубоя фехтовач — скочи напред и се притисна плътно до тялото на противника си, като го хвана със свободната си ръка през кръста.

Но магьосникът беше като направен от каучук и пружини. Той веднага впи свободната си длан в лицето на Ший. Ший се отдръпна от хватката, гмурна се и зарови лице в плаща на Бизиран. Магьосникът вече търсеше кинжала си. Ший се размисли дали острието му беше намазано с отрова.

Точно в този момент Бизиран беше дръпнат рязко назад, при което повлече след себе си вкопчилия се в него Ший и го събори на колене. Около шията на архимага се бяха впили чифт огромни възлести ръце само до китките. Из залата летяха и извиваха магьоснически шии поне още дузина двойки от тези безтелесни ръце.

Ший нападна. Но Бизиран беше стоманен. Той вече беше разхлабил хватката на душещите го длани, успя да отбие и дори да опита ниско подсичане. Магьосникът, макар и изтощен от душенето, успяваше да отбива ремизите на Ший и неговите първа-втора. Ший опита купе и първа-втора и усети как върхът на шпагата му прониза противника. Задържа напада си, а острието му стръвно заработи напред-назад като игла на шевна машина.

Бизиран рухна. Ший се огледа. Прозорците на залата бяха все още задръстени с паяци, кукумявки, прилепи и всякакви други твари, в които се бяха превърнали магьосниците. Но те бяха обречени. Възлестите пръсти на летящите ръце ловяха гадините една по една и късаха невъзмутимо и наред — глави, крила, крака.

Факлите лумнаха отново. Мъртвите и умиращи чудовища се превръщаха отново в хора. Кембъл, Артегал и Бритомарт се надигнаха бавно и с усилие от пода на залата. Кембина се облегна на вратата за прислугата, полумъртва от изтощение.

Плътният глас на Артегал прокънтя в опразнената зала.

— Я, тук има един оживял!

Ший се обърна и видя как рицарят ритна една от масите и вдигна високо меча си, от чието острие се стичаше кръв. Затича се и успя да отбие удара навреме.

— Благодаря, Харолд! — каза Чалмърс, който беше останал да седи на пода, след като бяха отместили масата, под която се беше скрил. Зад него се спотайваше Флоримел. Професорът стискаше в ръце гърлото на някаква бутилка. Възлестите стави на ръцете се сториха до болка познати на Ший. Той бързо свърза, че безтелесните ръце, нанесли такова опустошение сред редиците на магьосниците, не бяха нищо повече от уголемени копия на ръцете на приятеля му.

— Добре изпипано, Рийд! — похвали го Ший и се обърна към Артегал: — Този тук е от нашите.

Чалмърс подаде ръка на Флоримел.

— Видя ли напредъка в техниката ми?! — похвали се той. — Макар че, Бог ми е свидетел, не смятах, че ръцете ще излязат толкова сполучливи. — Той обгърна с поглед залата, където повече от половината трупове носеха явни следи от душене.

Кембъл пренесе жена си до един от фотьойлите и я положи на него.

— Ще й мине — каза той. — Просто е много изтощена, защото трябваше през цялото време да разваля вражеските магии. Без нея си бяхме направо погубени.

Артегал избоботи:

— Оръженосецът Харолд уби Бизиран, макар смъртта му да беше прекалено лека за лешояд като него, а маестро Рийд със своите магически ръце изби повече от всеки един от нас, взет поотделно.

— Не ти ли казвах, че са истински предани благородници — изгука до него Бритомарт.

— Правилно, скъпа! — каза той, избърса меча си в расото на един обезглавен магьосник и отново пусна баса си: — На колене, господа!

Ший и Чалмърс застанаха на колене, но Кембъл се приведе зад тях и им каза на ухо:

— Не така, само на едно коляно.

Артегал тупна с меча си по рамото първо единия, след това — другия и каза:

— Посвещавам ви в рицарско звание! Бъдете храбри, достойни и честни в името на Нейно Величество. Стани, сър Харолд! Стани, сър Рийд!

Ший не можа да сдържи усмивката си:

— Как се чувстваш като официално посветен броненосец, Рийд?

— Ами… ъ-ъ… съвсем нормално. Наистина. Най-важното събитие тази вечер беше, че открих тайната на количествения контрол. Определението на Фреге решава проблема с количествения контрол при изчислението на класовете.

— „Числото на нещата от даден клас е класът от всички класове, подобни на дадения клас“, това ли?

— Точно така. Като разглеждаме числата като класове, например числото две като клас от всички двойки, числото три като клас от всички тройки, бихме могли…

— Ей! — внезапно си спомни Ший. — А къде е Белфиби?

— Не си спомням да съм виждал младата дама. Та, както вече ти обясних, след като проблемът за въвеждането на количествения елемент бъде…

— Но аз трябва да открия Белфиби! Бизиран я залови тази сутрин. Трябва да я е довел тук.

Никой не беше я виждал. Флоримел предположи:

— Долу, под замъка, има огромна и страховита тъмница. Може би…

— Как да стигна до нея?

— Преди да тръгнеш да я търсиш, Харолд, трябва да ти кажа едно заклинание против магьосници, което действително би могло да ти помогне.

— По дяволите, не ме занимавай с глупости! В този миг тя може би е там долу!

— Зная, но Дюеса и Долон със сигурност са успели да се измъкнат от тази… ъ-ъ… скотобойна. А може да има и други.

— Не изглупявай! — изръмжа до него Артегал. — Нали знаеш приказката за бързата кучка, която ги раждала слепи, сър Харолд. Ако мислиш да бродим из мазетата, всяка допълнителна защита ще ни е добре дошла.

Кембъл се обади мрачно:

— Съжалявам, господа, но се съмнявам, че Кембина би могла да помогне с нещо в момента.

— Добре, добре — примири се Ший. — А защо не използва тази магия преди клането, Рийд?

— Ами как да ти кажа… — започна невинно Чалмърс. — Тя щеше да ме захвърли отново обратно в моя предишен свят! А лично аз смятам, че тук ме задържат много по-важни неща. — Двамата с Флоримел си размениха грейнали погледи и усмивки. — Разбираш ли, Харолд, при изричането си заклинанието действа както на заклинателя, така и на… ъ-ъ… заклинавания като електростатичен заряд. Обикновено въздействието няма някакви особени проявления и зарядът се разсейва с течение на времето. Но когато човекът или предметът са преминали от един времепространствен вектор към друг, то този човек или предмет вече са осъществили пробив в извънизмерното времепространство, като са създали постоянен… ъ-ъ… канал на неустойчивостта. Вследствие на това въпросният път ще е леснодостъпен за прехвърляне на човека или предмета в обратна посока. Ако те в даден момент натрупат прекалено голям магикостатичен заряд, може да възникне, доколкото този заряд е дебалансиран, защото аз се намирам в единия край на този времепространствен път… ъ-ъ… реакция на отблъскване…

— За Бога, Рийд! Дай сега заклинанието, а след това ще изслушам и лекцията.

— Добре, така може — каза Чалмърс и показа на Ший заклинанието, което беше относително просто за произнасяне, но изискваше сложен комплекс от действия с лявата ръка. — И не забравяй — напоследък ти се събраха доста магии, затова в момента най-вероятно си презареден.

Флоримел, Кембина и Кембъл останаха в залата, а останалите се разделиха на две групи. Артегал тръгна с Ший.

Когато започнаха да слизат надолу, гладката облицовка от шлифован камък премина в груб, дялан камък. Факлите им пушеха силно и хвърляха дълги сенки.

Коридорът представляваше безкраен низ от завои и чупки. От време на време търсачите спираха, за да се вслушат… в собственото си дишане. Веднъж дори им се стори, че са чули нещо, и предпазливо надникнаха зад ъгъла.

Звукът идеше от капеща вода. Продължиха нататък. Ший не можеше да се въздържи да не поглежда зад гърба си от време на време. Артегал, чиито стоманени обувки вдигаха невероятен шум, се спря, колкото да сподели:

— Тази работа не ми харесва. Вървим вече половин час по този коридор и все още нищо не сме открили.

На това място коридорът се разделяше на две. Ший предложи:

— Хайде да направим така. Ти ще извървиш сто крачки по този коридор, а аз — толкова, но по другия. След това ще се върнем тук и всеки ще докладва какво е открил.

Артегал изръмжа някакво съгласие и продължи. Ший извади шпагата си и се гмурна в мрака на своето разклонение.

И след сто крачки тунелът си беше все същият — мрак и само мрак.

Той се върна към Т-образния разклон. Стори му се, че стигна до него за два пъти по-кратко време. От Артегал нямаше и помен, само стаена в мрака пустота.

— Артегал! — подвикна той.

Никакъв отговор.

— Сър Артегал! — извика той и ехото загърмя в тунелите, преди да замлъкне като посечено.

Ший усети как започна да се облива в пот. Опипа и почука камъка пред себе си. Изглеждаше си напълно нормален, твърд, дялан камък. Вече беше сигурен, че Т-образното разклонение се беше образувало, след като беше минал оттук на отиване, и то на около половината път.

Тръгна по коридора надясно. Ако Артегал беше тръгнал по този път, щяха да се засекат. Някакво шесто чувство го накара да се обърне рязко назад и да огледа. Разклонението, от което беше влязъл в Т-то, вече беше изчезнало.

Той изтича назад. И двете стени бяха плътно иззидани от здрав, дялан камък.

По кожата му сякаш полазиха пълчища мравки. Затича се трескаво напред. Коридорът правеше чупка вляво, после вдясно. И така до безкрай. Когато зави зад поредния ъгъл и налетя на някаква човешка фигура, беше готов да се взриви от нервно пренапрежение.

Фигурата изпищя. Ший разпозна Белфиби.

— Харолд! — изкрещя тя.

— Мила моя! — извика Ший и разпери широко ръце.

Тя се хвърли и се притисна към него, но почти веднага се отблъсна назад.

— Проклета да е тази моя женска слабост, без малко да забравя дадената дума! Не, Харолд, моля те, не ме съди. Стореното-сторено. — Тя се отдръпна решително встрани.

Ший клюмна. Почувства се безкрайно изморен.

— Добре — каза той с пресилена усмивка. — Сега най-важното е да се измъкнем от този проклет лабиринт. Ти как попадна тук?

— Ами навехнах си глезена тази сутрин, когато паднах от метлата. И животинките на Бизиран…

И изведнъж:

— Ха-ха-ха! — Грамаден, сякаш искаше да закрие целия свят, от страничната стена излезе Долон. — Двете мишленца, дето ще ловят котки!

Ший се присви за класически флеш, но Долон направи движение с ръка към него. Нещо се уви около краката му като пипала на невидим октопод. Ший се опита да ги разреже с шпагата, но острието му не срещна никаква съпротива.

— Време е да създадем нов орден — заговори отново Долон, — начело на който ще поставя безупречната си особа в качеството й на архимаг. Но първо ще докажа способностите си върху вашите тела — ще бъдат творение, наистина достойно за моя гений, можете да сте напълно сигурни!

Ший напъна невидимите си окови. Те стягаха здраво тялото му от кръста надолу. Някакво пипало започна да се домогва до дясната му ръка.

Той свали гарда си. Успя да направи обратен захват на ефеса и хвърли оръжието като копие с острие, насочено към гърдите на Долон. Но шпагата забави летежа си и след миг издрънча безсилно на пода.

Ръцете му бяха все още свободни. След като Белфиби така или иначе щеше да се омъжи за Тимий, какво значение имаше дали щеше да бъде изхвърлен отново в своя свят от реактивния ефект на магикостатичния свръхзаряд?

Захвърли факлата и започна да изрича заклинанието. Долон, който беше отворил уста, за да започне своята серия от архимагии, внезапно го изгледа ужасено. Изпищя тънко като жена и в следващия миг вече представляваше разширяващо се кълбо от жълти пламъци. Ший хвана китката на Белфиби с дясната си ръка, за да отдръпне момичето от пламъците…

 

 

Уолтър Беярд и Гертруде Муглер подскочиха във въздуха. Само допреди миг те бяха сами в стаята на Харолд Ший, като той четеше записките, а тя внимателно следеше заниманието му.

След това въздухът внезапно се сгъсти и из него се разлетяха изписани листи от бюрото. В средата на стаята стоеше Ший в парцалив костюм в стил Робин Худ, а до него се беше изправило червенокосо момиче с лунички по носа, което също носеше неуместен средновековен тоалет.

— К-къде е Рийд? — запелтечи Беярд.

— Остана си там. Хареса му повече от тук.

— А кое…

Ший се усмихна:

— Моето момиче мечта. Белфиби, доктор Беярд… и госпожица Муглер. По дяволите! — Погледът му беше попаднал върху собствените му изприщени ръце. — Смятам да поболедувам няколко дена.

Гертруде даде първите признаци на възвръщане на гласа. Тя отвори широко уста.

Ший я изпревари:

— Не, Герт, нямам нужда от медицинска сестра. Ще ми трябва само четвъртинка лосион „Келамайн“. Нали разбирате, ние с Белфиби смятаме да се оженим възможно най-скоро.

По лицето на Гертруде пробяга цял спектър от силни чувства, докато в крайна сметка изражението й изкристализира в агресивна враждебност. Тя се обърна към Белфиби:

— Ама как… вие…

— Всичко, което казва той, е чистата истина! — потвърди Белфиби и продължи с леко предизвикателна нотка в гласа си. — Или това ви обижда по някакъв начин?

Тъй като Гертруде не й отговори, тя се обърна към Ший:

— За каква болест спомена, любов моя, повелителю мой?

Ший въздъхна шумно и с облекчение:

— Нищо особено, скъпа моя. Просто имелът, с който вързах метлата, е бил отровен.

Белфиби се сгуши в него и изгука:

— Миличък Харолд, сега, когато съм изцяло твоя, ще ми изпълниш ли едно желание.

— Каквото кажеш.

— Все още не си ми обяснил онези странни думи от поемата, с която срази Кресливия звяр!