Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (17)

Седем

За миг Ший изпадна в паника. След това си спомни, че лошата слава на носорозите се дължеше на сприхавия нрав на двурогата черна африканска разновидност. Въпреки всичко Ший не разполагаше с повече време за магическо създаване на животни. Нали беше искал нещо кротко за яздене… А това все пак ставаше. Той се метна бързо на гърба на носорога.

Носорогът може би наистина беше кротко животно, но надали беше точно ездитно. Когато се съвзе от вцепенението си при попадането в напълно непознат времепространствен участък, той се измъкна от поточето и препусна с все сили през гората в напълно погрешна посока. Ший се вкопчи здраво в гънките на неговата броня и изкрещя към Белфиби:

— Е-ей! Виж дали… ох… не можеш да обуздаеш… ох… това нещо!

Когато носорогът видя, че еднорогът се опитва да го пресрещне отдясно, се извърна и оголи зъби. Еднорогът успя да свърне и да удари един рог в ребрата му. Изненаданият и объркан носорог направи опит да побегне и на Белфиби й оставаше само умело да го насочва към поляната на да дерга.

Гайдата се чуваше все по-силно. Но носорогът, подплашен по-силно от еднорога, се насочваше право по посока на звука. Ший се беше притиснал към гърба му и се надяваше да не се блъснат в някое дърво. Но дънерите се разредиха и те влетяха на поляната на да дерга. Двама пазачи държаха Чалмърс напреки на олтара. Друидите бяха намерили друг нож.

— Ю-уху-у! — изкрещя Ший.

Всички глави се извърнаха към него. Вдигнатият нож застина във въздуха. Ший видя доста размазано поради скоростта как поляната се изниза пред очите му за секунди и навсякъде се виждаха само гърбовете на да дерга, които бягаха с надиплени полички и пищяха сърцераздирателно. Когато подмина олтара, Ший се пусна, претърколи се от гърба на носорога и се върна назад. Белфиби вече беше развързала останалите, но те все още бяха прекалено изнемощели и не можеха да помръднат.

— Искрено се надявам — каза отпаднало Чалмърс, — че вече си се убедил в… ъ-ъ… непривлекателността на пребиваването в света на ирландските митове, Харолд.

Ший се усмихна:

— Щом казваш! — след това се обърна към Долон: — Бих могъл да разваля магията за слабост, но съм сигурен, че майстор като теб сигурно владее много по-добри начини да го направи. Дай ми противозаклинанието и ще го приложа върху вас.

— Разбира се. Малко са в днешни дни младежите, които оценяват по достойнство способностите на големите майстори. Наведи се към мен…

Артегал вдигна немощна десница към Белфиби:

— Какво ти става, момиче? Нападни тези мерзавци! Избий ги до крак!

— Сключих временно примирие с оръженосеца.

— Примирие! — изръмжа той — Можеш да сключиш примирие с дявола или дори с да дерга, но не и с тези врагове на човешкия род. А когато това достигне до кралските уши?

Ший вече беше изпробвал магията върху Чалмърс. Когато се изправи, Чалмърс избоботи:

— Благодаря ти, Харолд. Ние действително трябва да продължим да…

— Млъквай, Рийд! — сопна му се Ший. — Никак не му се искаше професорът да оплеска цялата работа в най-деликатния момент. След това се обърна към Долон и повтори магията.

Магьосникът беше видимо раздразнен от факта, че Чалмърс го беше прередил, но идеята явно се оказа добра. В момента, в който се изправи на крака, Долон грабна падналия жертвен нож и се втурна пъргаво към безпомощния Артегал. Белфиби успя да му подложи крак, докато минаваше край нея. Преди да беше успял да се изправи отново, Ший вече се беше хвърлил на гърба му и беше преметнал едната си ръка през шията му, а с другата беше блокирал китката на магьосника.

— Пусни веднага ножа! — кресна той.

Пълното тяло на магьосника потръпна конвулсивно. Ший установи, че стискаше врата на огромна змия от семейството на питоновите. Той усети с ужас страхотната еластична сила на тялото, което се изви под него, за да го вкопчи в стоманените си прегръдки. Но пък змиите нямат ръце. Долон волю-неволю беше изпуснал ножа на земята. Ший го сграбчи и опря края му в люспестата шия.

— Преобрази се обратно! — викна дрезгаво той. — Или ти резвам главата като на пиле.

Долон се преобрази отново в човек:

— Абе, ти си напълно луд! Как може някакъв си гламав измислен чирак да проваля уникалната ни възможност да се справим с най-върлия ни враг.

— Нищо такова, маестро — отвърна му Ший и леко поохлаби хватката си. — Но не забравяй, че сме сключили примирие. С Белфиби сме се договорили и косъм да не падне от главите на хората ни, докато не се разделим.

— Да не би да искаш да кажеш, че си намислил да удържиш думата си пред тях? Това е противоестествено и следователно безсмислено.

Ший отново стегна хватката си и се обърна към Артегал:

— Ако те освободя от магията за немощ, ще ми дадеш ли честната си дума, че ще ни осигуриш два часа преднина?

— Глупак! Тъпан смотан! — кресна Долон.

А Артегал отказа да преговаря:

— Съглашение с магьосник? Не и аз! Ако искаш ме убий, но няма да е толкова лесно да се справите с всички рицари на Глориана!

Ший въздъхна при това неоспоримо доказателство за мъжкото неблагоразумие и рече:

— Рийд, я наглеждай Долон за минутка. — Той се изправи и докато се приближаваше към Белфиби, каза високо: — Ще се погрижиш за него, когато тръгнем, нали? — а след това добави шепнешком: — Как бих могъл да вляза отново в контакт с теб?

Тя се замисли:

— Ако не излизате от тази огромна гора, би могъл да извикаш горския ми еднорог. Само не ми пращай това твое огромно и тромаво животно…

— Изсвири ми сигнала, за да го запомня… тихичко. — Тя засвири и той започна да я следва, докато научи мелодийката.

Накрая Белфиби се засмя:

— Само че не ми се вярва да успееш да подмамиш милата ми кобилка достатъчно близо. Еднорозите не се плашат от девойки, но мъжете ги хвърлят в ужас.

Ший се замисли, след което остави Белфиби да пази Долон, а придърпа настрана Чалмърс и попита:

— Рийд, можеш ли да ми създадеш малко захар?

— Харолд, ти не преставаш да ме изумяваш. Всъщност се чувствам направо съсипан. Не съм способен на такова усилие…

Ший го разтърси за раменете.

— Чуй ме сега, Рийд! — каза ядосано той. — Аз също съм готов да рухна от умора, но ако искаш да видиш отново Флоримел, не ме зарязвай така! Става въпрос за малко приложна психология, а именно — да се вложи хомофилията като идея фикс в либидото на женски еднорог. Хайде сега на работа!

Малко вода, жар от някакъв незагаснал домакински огън на да дерга и съответното заклинание дадоха в резултат пълна шепа кленова захар на бучки, към която Ший се отнесе по-скоро с подозрение. Еднорогът подуши предпазливо от разстояние, след това под окуражаващото подканяне на Белфиби се приближи достатъчно, за да опита. Подъвка замислено, докато мърдаше с уши, а после протегна муцуна за още. Ший й протегна ръка с още едно парче, след което демонстративно напъха остатъка в джоба си.

— Добре — каза той. — Ние ще тръгваме. Виж, Белфиби, може би ще е най-добре да закачиш твоя Дж. Едгар Хувър и да го изтеглиш оттук, преди да са се върнали да дерга. — Той погледна към гневно смръщения Долон. — Два часа преднина и можеш само да благодариш на Бога, че е отклонил лъка й от дирите ни.

Мракът започваше да се спуска над поляната. Когато излязоха отново на пътя, Долон изрече някакво заклинание и си създаде кон. Без да се бави и миг, той се покачи на гърба му.

— Ей! — подвикна Ший. — Ами ние?

— Върви по дяволите, чирако! Не понасям разни бунтовни грубияни. Сега ще ходиш пеша и ще си размишляваш колко лошо нещо е да оскърбиш великия Долон.

Ший се ухили лукаво:

— Как може да не разбираш, маестро? Не мислиш ли, че си струва орденът да разполага с някого, когото хората от вражеския лагер ще смятат за човек на честта? Просто си изграждах легендата. Когато бъдем готови да извъртим нещо наистина добро на шайката им и да изловим поне неколцина наведнъж, вместо само двама, ще съм подръка.

Долон се размисли за миг, след което червените му, пълни устни се разтеглиха в усмивка.

— Охо-о! Такава ли била работата? Май си хвърлил око на онази червенокосата юница! Добре, когато я хванем, ще ти я пуснем, преди да я вкараме в стаята за мъчения… Ако, разбира се, ви приемат в ордена. Защото, да ви призная честно, много се съмнявам в уменията ви в областта на чисто практическата магия.

— Кхъ-кхъ! — прокашля се Чалмърс. — Долон, нали беше споменал, че понякога орденът преследва… ъ-ъ… противоречиви цели.

— Да. Такава е природата на нещата. Както знаеш, магията е малко хаотично изкуство.

— Да, но не е! И аз ще ви покажа как да промените всичко това.

— Ама че странно учение! На подбив ли ме взимаш?

— В никакъв случай. Не забеляза ли начина, по който друидите правеха своята магия.

— Жреците на да дерга ли? Да, те си имат някаква магия, но е толкова слаба, че първият срещнат въшльо може да им я развали.

— Не ти говоря за това. Не какво правят, а как го правят. Единият зове боговете, другият превръща дървения олтар в каменен и така нататък. По един човек за всяко отделно действие и съвместна работа през цялото време. Това е истинската организация. И ако вашият орден бъде… ъ-ъ… организиран по този начин…

Ший се намеси:

— Доколкото ми е известно, вие се опитвате да сложите край на управлението на кралица Глориана и да го подмените с управителен съвет от магьосници, нали така? — Никой не му го беше казвал, но не беше трудно да се предположи.

— Точно така, но останалите работят поотделно, без да имат над себе си водач като мен, който да ги обединява и направлява.

— Но дори и ти, маестро, си един-единствен и не можеш да огрееш навсякъде. Както изглежда, вашият орден не е нищо повече от професионална гилдия. Не ви позволява да си прережете един другиму гърлата заради конкуренцията, но нищо повече от това. Доникъде няма да стигнете, ако се надявате на случайно заловени рицари. Ние можем да ви покажем как да изградите истинска организация и как всичките й части да се сработят добре, както е при рицарите на Феерия. Цялата красота на такава една организация се разкрива, когато тя е ръководена от гениален човек като теб, а всеки в организацията се е превърнал в своеобразно продължение на личността на водача. Това е все едно орденът ви да се ръководи от двайсет и един Долона. Управлението на Глориана не би могло да устои в никакъв случай на подобна мощ.

— Хо-хо! — извика щастливо Долон. — Това още веднъж доказва мнението, което някои хора са така добри да споделят, а именно, че аз съм великият Долон и че преценката ми за хората е практически безпогрешна. Още от самото начало си знаех, че в умовете ви се върти някакъв възвишен и достоен за внимание план за напредъка на ордена и победата на магическата кауза. Но бях принуден да ви изпитам, за да го споделите с мен. Значи отново сме приятели и ще ви го засвидетелствам, като пренеса тук вашите ездитни животни и принадлежностите ви.

Той слезе от своя кон и го завърза за едно дърво, след което направи заклинанието. Към короната се издигна гъст стълб дим, върху който просветнаха последните лъчи на залязващото слънце. Изпод него се появиха Адолф и Густав и застанаха до господарите си в спускащия се сумрак. Шпагата на Ший блестеше, окачена на седлото на коня. Долон се приближи усмихнат сякаш на някаква негова си шега.

— Ще ви представя на ордена като специалисти по странните животни — обясни благо той. — Онова чудовище, което беше яхнал днес, приятелю Харолд, беше най-ужасяващият изрод, който са виждали очите ми. Виждаш ли, за разлика от повечето велики мъже аз имам навика да бъда любезен с по-младите момчета.

Под дърветата вече започваше да става тъмно и конете взеха да се препъват по разбития път. Пояздиха още около час и стигнаха до някаква поляна. По средата й и почти до пътя, окъпана в странната лунна светлина, се издигаше колиба със сламен покрив. Единият от прозорците й светеше.

— Замъкът на Бизиран! — възвести Долон.

— Изглежда някак си… ъ-ъ… мизерен — обади се плахо Чалмърс.

— Хо-хо-хо! Не познавате архимага ни. Той е истински майстор на илюзията и залага такива постановки за балъците. Но вижте сега.

Докато Долон говореше, луната се скри. Ший дочу плясък на криле. Нещо профуча край лицето му. После сякаш някакво насекомо пропълзя по лявата му ръка и той рязко я отдръпна от повода. В мрака се разнесе протяжният крясък на улулица. Конят потръпна неспокойно под него. Подковите му изчаткаха върху каменната настилка, тънеща в непрогледната тъмнина. Изведнъж ниско, някъде на равнището на стремето му, изплува странно лице. То беше обкръжено от огромни клепнали уши, а кривите му зъби бяха оголени в постоянна усмивка от провисналата долна устна. Нямаше нищо, което да го осветява, но въпреки това то плуваше в заобикалящия го мрак.

— Господарят ви приветства с добре дошли и ви кани да слезете от конете!

Някаква кокалеста длан се протегна да поведе Ший, когато той слезе от коня. Макар вече да беше обръгнал на всякакви ужаси, Ший не можа да потисне тръпката на погнуса, която го разтърси при допира с лепкавата ледена ръка. Долон изцъка с език зад гърба му. Ший се отърси от страха и тръгна послушно през кадифеночерния мрак на някакъв коридор, направляван от ледената хватка на мъртвешките пръсти. Нещо прошумоля встрани и тежката воня на василиск го удари в носа без предупреждение. Затвори се врата. Ший стоеше в огромна зала, ослепен от обилната светлина. До него примигваха двамата му спътници.

Някакъв възстар мъж, облечен подобно на Чалмърс в монашеско расо, се приближи към тях, за да ги поздрави. На лицето му играеше изискана усмивка.

— Добре дошъл, добри ми Долон! На какво дължим щастието да те видим преди насроченото събрание?

— На същото, което ме води тук с тези двама храбреци, които днес следобед измъкнах от гадните лапи на Артегал. — Версията му беше малко изненадваща, но Ший беше достатъчно разумен, за да си замълчи, докато Долон описваше тръпкопобиващите подробности около спасението на двамата странници. След това магьосникът продължи: — И така, Твое Архимагическо Величество, на мен ми хрумна много хитър план. Както знаеш, хората понякога имат добрината да ме смятат за истински талант, дори за гений, когато става дума за бляскави планове. Както е известно, Твое Архимагическо Величество е единствен ръководител на ордена. Това означава, че и при най-добро желание не би могъл да бъдеш навсякъде едновременно. Ти управляваш ордена възможно най-добре, но той не е нищо повече от една професионална гилдия. Не ни позволява да си прерязваме един другиму гърлата, но нищо повече. Това, от което се нуждаем, е организация, която да работи сплотено, като тази на рицарите на Феерия. Все едно орденът ни да се управлява от двайсет и един Бизирана. Управлението на Глориана не би устояло на подобна мощ. По благоприятно стечение на обстоятелствата попаднах на тия двама кандидати за постъпване в ордена. Със способността си да преценявам хората, с която съм така известен, веднага усетих, че те са точно хората, които са ни нужни за осъществяването на плана. И така, представям ти Рийд Чалмърс — магьосник, и Харолд Ший — чирак, като бъдещи достойни членове на ордена. В магическото изкуство те са ненадминати в създаването на невиждани и нечувани зверове. Дори Кресливия е отстъпил пред заклинанията им.

— Приятно ми е, господа магьосници! — каза Бизиран с учтив поклон. — Молбата ви ще бъде разгледана с най-голямо внимание. Предполагам, Долон, че си чул скръбната вест?

— Не, не съм.

— Горкият Малвиген е бил убит… Пронизан от стрела на онази вещица Белфиби.

— Проклета, скитаща, бясна кучка! — възмути се Долон и се обърна към Ший и Чалмърс: — Господа магьосници, кажете ми, бива ли така? Малвиген беше човек, посветил целия си живот на изучаването и развитието на магията. Ненадминат майстор в еротичните видения. В тази област той беше надминал дори и великия Долон. И да го прострелят като подивял нерез, защо? Само защото постиженията му противоречали на представите на дворцовата измет за нравственост.

 

 

Ший се събуди от тежък кошмар. Сънуваше, че е превърнат в малка двусантиметрова статуйка, а после погълнат от отвратителен питон. Дрехите му лежаха върху стола. Очевидно бяха минали през магия за почистване и поправка, защото бяха съвсем като нови и нямаха нищо общо с прашните парцали, които беше свалил от себе си предишната вечер.

В стаята влезе Чалмърс. И неговото расо блестеше, а лицето му беше по-младо отвсякога. Той се развика щастливо:

— Открих Флоримел!

— Шшт! За Бога, недей да крещиш така! Кажи какво си открил!

— На турнира е била точно тя. Този замък е наистина много огромен, когато го разглеждаш на дневна светлина. Бизиран беше изключително любезен. Той явно има намерение да я използва с определена цел, напълно законна според неговите разбирания, а именно — за да сее раздор.

— Добре, Рийд. Стига! Разбрах. Ти си прекалено възбуден. Разкажи сега всичко подред. Какво откри? Коя е в действителност Флоримел?

— Била е направена от… ъ-ъ… сняг от някаква жена — вещицата от Рифея — като копие или двойница на истинската Флоримел, която, изглежда, действително е изчезнала. Бизиран каза, че е възможно, поне на теория, да се открие магическо заклинание, което би я въплътило в истинско човешко тяло. Той беше толкова любезен, толкова мил. Струва ми се, че сме направили огромна греш…

— Ами как! Предполагам, че ти е обещал и да ти помогне в откриването на заклинанието за въплътяване?

Чалмърс се стегна:

— Точно така. Но не виждам с какво това пречи…

Ший скочи вбесен:

— По дяволите! Остава само да се продадеш на магьосниците и да зарежеш хората на Глориана… Поне докато откриеш пищна плът за онова снежно маце.

— Не е честно, Харолд! В края на краищата ти беше този, който настоя да предприемем тази експедиция, докато аз исках…

— Така ли? А чия глава пръкна блестящата идея да се сдушаваме с магьосниците? Кой измисли блестящия план…

— Ако ми позволиш, бих ти казал, че си не само изключително несправедлив, но и крайно безразсъден. С твоите побоища по повод и без повод ти през цялото време ни тласкаш от една опасност към друга. Ти ме насили да правя магии, когато още не бях готов за това. Сега, когато искам най-сетне да проведа един действително важен научен експеримент…

— Предполагам, дори не ти е хрумнало, че Бизиран може да те залъгва с красивата Флоримел, за да му се подложиш. Тя е под негов контрол и…

— Шшт! Не е нужно да крещиш!

Някой потропа по вратата и двамата се смълчаха.

— Ъ-ъ… хм-мх… Влез! — каза Чалмърс.

На прага, като потриваше доволно ръце, изникна Бизиран:

— Добро ви утро, господа магьосници. Дочух, че разговаряте, и си помислих защо да не ви попитам дали нещо в скромния ни дом би могло да се окаже в услуга на благородните ви усилия.

Чалмърс се окопити първи:

— Просто се питахме дали… Така да се каже… Нали знаете — работата по организацията изисква… ъ-ъ… специална методология. А когато става дума и за комбинаторна магика…

Ший се притече на помощ:

— С две думи — питахме се дали можем да се надяваме на известни лабораторни условия.

— Разбира се, това е напълно в скромните възможности, предлагани от гостоприемния ни дом. Имаме на разположение стая, която би удовлетворила всичките ви изисквания. Освен това и известен брой затворници, върху които да експериментирате. За нас ще е голямо удоволствие да ви снабдим и с василиск. Дали благородните господа биха благоволили да последват скромната ни личност…

Когато магьосникът най-после ги остави сами, Ший и Чалмърс си отдъхнаха. Бяха го следили през цялото време, но той не даде дори и най-бегъл знак, че ги подозираше в нещо… поне засега.

Чалмърс гузно заговори:

— Позволи ми да ти поднеса извиненията си за моята… ъ-ъ… сприхавост.

— Всичко е наред, Рийд. И аз не трябваше да му изпускам края. Съжалявам, задето съм те вбесявал с безразсъдството си.

Те си стиснаха ръцете като засрамени хлапета.

— Кажи сега каква е програмата — попита делово Ший.

— Ами… ъ-ъ… бих искал да възстановя Флоримел, тоест да я въплътя в човешко тяло. Тя може би няма да приеме мъж на моята възраст много присърце, но както разбирам, Бизиран може да се преобрази в каквато си иска възраст…

— Ха-ха… — разсмя се Ший, но внезапно спря, когато видя обидения поглед на Чалмърс.

— Но какво толкова лошо виждаш в желанието ми да бъда млад?

— Аз не за това, Рийд. Просто се сетих за лекцията ти — как любовните приключения не представлявали изкушение за хората на твоята възраст.

Чалмърс се усмихна победоносно и каза:

— Не забравяй, момчето ми, че ако успея с подмладяването, вече няма да съм човек на моята възраст!