Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (55)

Десет

Ший и Белфиби се тръскаха в грубата двуколка из онази част на Тир на н-Ог, която съответстваше на Конахта от външния свят на път към еквивалента на Ълстърския Мурхемни. Те се бяха съгласили с Миах, който се подрусваше в двуколката пред тях, че е по-добре да влязат отново в света на хората на място, където бяха приятелски настроени към тях, наместо да пробиват пътя си с бой през враждебния Конахта, пък било то и с непобедимия меч на Нуада.

Местността, през която пътуваха, приличаше много на тази, която бяха прекосили на идване, макар къщите тук да бяха по-малко и по-бедни. А когато се спряха край високата оголена скала в основата на някакъв хълм, наоколо не се виждаше нито една от тях. Миах, който беше дал знак за спиране, обясни:

— Ето там се намира портата, през която ще минем. Ще трябва да останете тук, докато правя магията, защото днес не е свещен ден и ще е нужно много могъщо заклинание за отварянето й.

Ший остана да наблюдава от колесницата как друидът вдигна ръце и запя някаква песен на древния език. В скалата се отвори черно отверстие, което сякаш поглъщаше дневната светлина и беше значително по-широко от онова, през което Ший беше навлязъл в земята на сидите. Колесничарят слезе, за да води конете пеша, и само след миг се озоваха на противоположния склон на хълма, откъдето се виждаше укреплението на Мурхемни и димът, който се виеше над покривите му.

— Тук нещо не е наред! — каза Ший. — Кухулин трябваше да е заминал за Емайн Маха при краля, а по всичко изглежда, че си е у дома.

— Ако питаш мен — каза Белфиби, — той е най-своеволният човек, когото съм виждала, и нищо не може да го отклони от решенията му, дори пророчеството за неговата смърт.

— Не бих… — започна Ший, но замлъкна, тъй като от близката горичка излезе конник, който препусна в галоп към Кухулиновото укрепление.

Миах подвикна от другата колесница:

— Този трябва да беше съгледвач. Според мен хората в укреплението чакат гости и са се приготвили както трябва.

Те се спуснаха по склона на поредния хълм и се озоваха в падина, а следващият хълм и гъстата гора от млади дръвчета закриваха Мурхемни от погледа им. Когато започнаха да се изкачват по другия склон, колесничарите внезапно спряха конете. Ший се изправи, погледна напред и видя, че пред тях се издига преграда от преплетени млади борчета и храсти. В този миг иззад прикритието им излезе отряд въоръжени до зъби главорези с насочени към тях копия и вдигнати щитове.

Единият от тях се приближи и подвикна грубо към пътниците:

— Кои сте вие, бе? Какво дирите тук?

Миах се зае с представянето:

— Аз съм друид от Сидия и пътувам с приятелите си към Мурхемни, за да разваля гейса, която тегне над тях.

— Може, но няма да е много скоро! — каза войникът. — Имам заповед да не допускам нито един друид да припарва до Мурхемни, докато самият той не уреди търканията си с Конахта.

— Горко ни! — възкликна Миах и се обърна към Ший: — Както виждаш, гейсата ти още действа. Възпрепятстван съм да ти помогна, тъй като не ме допускат до единственото място, където мога да го направя.

— Хайде, сега се разкарайте! — провикна се мъжът и заплашително размаха копието си.

— Това не е в неговия стил — прошепна Белфиби в ухото на Ший.

— По дяволите, напълно си права, скъпа! Това въобще не се връзва с психиката на Кухулин. — Той се наведе към войника. — Ей, ти там, кой ти даде тази заповед и защо? Кухулин ли?

— Не зная с какво право ме питаш, но ще ти отговоря. Заповедта е на старшията.

Ший бе споходен от внезапно прозрение:

— Да не би да говориш за Пийт, американеца?

— Че за кого друг?

— Ние сме американците, които гостувахме една нощ тук. Предай му за нас. Много бързо ще оправим нещата. Ти само му кажи, че Ший е тук и чака.

Мъжът го изгледа с подозрение, след това отправи още по-подозрителен поглед към Миах. После се оттегли и поговори с един от останалите войници, който заби копието в земята, опря щита си на него и хукна към Мурхемни.

— Как е възможно Пийт да издава заповеди тук? — попита Ший.

— Може, защото той е старшията.

— Титлата му ми е позната, но не мога да си представя как е успял да се измъкне от Круахан, да дойде тук и да постигне такава власт.

Терзанията му бяха прекъснати от скърцането и тракането на бясно подскачащата колесница, която спря от другата страна на преградата. От нея слезе Пийт Бродски, преобразен в нещо като янки от Кънектикът в двора на крал Артур. Компрометиращият го бизнес панталон се подаваше изпод убийствено червена туника със златна бродерия. Дългите му коси бяха прихванати с широка кожена лента, а лицето му беше обрасло с гъста брада. На колана му висяха цели две полицейски палки домашна изработка.

— Проклятие! — ревна той. — Толкова се радвам, че ви виждам. Всичко е наред, банда. Пуснете апапите да минат. Те са от нашите.

Ший му направи място в тяхната колесница, а копиеносците почтително се отдръпнаха, когато Пийт заповяда на колесничаря да мине през разчистеното място в преградата. Когато всичко вече беше наред, Ший попита:

— Как все пак успя да се добереш дотук?

— Абе, голяма бъркотия — заразправя Пийт. — Ония ме караха да им пея до пълно прегракване. Опитах се да изнудя оня Олгойт да ме върне в Охайо, но той нещо забърка работите и каза, че ще е най-добре да се върна тук с оная банда, дето ще идва да коли Кухулин. Добре, ама аз знам какво става с ония. Значи, главите на всички се търкалят и гледат тъжно как им подрипват телата, а и реших, че ако се запътиш нанякъде след бягството, то ще е насам. Затова един ден, когато този Олгойт ме заведе в мощехранителницата на краля да ми показва джунджурийките му, треснах дъртака по главата, взех това-онова за подаръци на децата и — беж насам.

— Искаш да кажеш, че си откраднал скъпоценностите на короната?

— Ами да! Да не би да съм длъжен с нещо на онзи смотаняк Алил? И като пристигна тук, ми опват червената пътека и ми довеждат Кухулин. Тогава пак им разказвам всичко за Медъб и бандата главорези, които са се запътили насам, но вече добавям и това, че Олгойт се готви да направи гейса за дълбок сън на тукашните войскари, така че да не могат да се бият. Тука вече схващаш разликата, нали? И всички искат да направят нещо, ама не знаят какво. А аз, разбираш ли, докато наблюдавах оня Олгойт, схванах, че за да омагьоса нещо, трябва да е достатъчно близо до него, а ако е далеч, работата му просто не се урежда.

— Ти си бил страхотен магиколог! — похвали го Ший. — А Кахбад не успя ли да те изпрати у дома?

— У дома ли? Какъв ти дом бе, мой човек? Тия веднага ме впрегнаха да им организирам всичко и аз, значи, оградих всичко наоколо с постове и съгледвачи, та и пиле да не може да прехвръкне, точно както са ни учили в армията. А те взеха, че ме направиха старшия на цялата им войска. Да не мислиш, че ще взема да се върна в Охайо, за да блъскам като детектив втора категория?

— Виж сега… — започна Ший, но точно в този момент пред тях се разтвориха вратите на Мурхемни, а зад тях ги очакваха Кухулин, Кахбад и някаква висока, красива жена, която трябваше да е Емер.

— Радвам се да ви видя отново, мили мои — каза героят. — Мъжът ти е по-грозен отвсякога, но ако решиш да ми го продадеш, купувам го с каруцата, тъй като си мисля, че с негова помощ ще мога да избегна лошата си участ.

Ший се наведе и помогна на Белфиби да слезе от колесницата.

— Хайде да се договорим нещо! — каза той. — Пийт е направил за теб всичко, на което е способен, а ние не можем да се върнем без него…

— Виж сега… — прекъсна го Пийт. — Дай да ти напиша писмо или нещо такова, за да им обясниш там. Остави ме да си гледам живота. Тук съм си тъкмо на мястото.

— Няма как! — каза Ший. — Давай, Миах!

Друидът вдигна ръце, промърмори две-три думи и отново отпусна ръцете си.

— Гейсата е още върху теб, Мак Ший. Нищо не мога да направя.

— О-о, щях да забравя! — каза Ший и откачи меча от колана си. — Заповядай, Кухулин, това е мечът на Нуада. Взех го на заем от сидите специално за теб, а ти ще трябва да им го върнеш, след като избиеш онези от Конахта, които ще пристигнат всеки момент. Той ще те защити по-добре и от Пийт. Сега вече квит ли сме?

— Разплатили сме се — съгласи се Кухулин, който не можеше да откъсне очи от меча. Светлината меко засия по острието му.

— Хайде, Миах! — подвикна Ший.

Миах вдигна ръце.

— Ей, ама аз не искам… — извика Пийт, когато напевът започна.

 

 

Ший, Белфиби и Бродски се появиха с бурен полъх на въздуха в хола на младото семейство в института „Гарадън“. Входната врата зад гърба им зееше широко отворена. При материализацията на тримата двама плещести мъже с обувки последен номер се обърнаха и се втренчиха в тях, стиснали в ръце папки с документацията на Ший.

— Това са те! — каза единият.

— По дяволите, и това ако не е самият Бродски Свирещия нос! Гле’й в к’ъв карнавален костюм се е изтупал, същи ирландец! — подметна вторият и двамата се захилиха.

— Майната ви, глупаци! — ядоса се Пийт. — До гуша ми е дошло от Ирландия. Отсега нататък само na zdorowie Polska! Ясно?

Ший не им обърна никакво внимание. Беше прекалено зает да целува Белфиби.