Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Complete Compleat Enchanter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
Mandor(2010 г.)
Разпознаване и корекция
dave(2010 г.)

Издание:

Л. Спраг де Камп, Флетчър Прат. Наръчник по когнитивна магия

Американска, първо издание

Редактор: Константин Марков

Коректор: Катя Илиева

Библиотечно оформление: Софка Ташчиева

Корица: Веселин Праматаров

Компютърен дизайн: София Делчева

ИК „Дамян Яков“, 1999 г.

ISBN: 954-527-111-6

История

  1. —Добавяне

Девет

Миах се оказа схватлив ученик. На третия ден от обучението той успя да превърне някакъв местен тип, когото не обичаше много, в красиви жълти петна по стените на къщата му и беше толкова щастлив, че обеща да даде на Ший за лова на синеха не само меча на Нуада, но и вълшебните обувки на Юбдан, с които човек можеше да върви по водата. Той обясни на Харолд, че причина за свръхмощността на магиите му е неправилният език, който употребява за заклинанията си, но тъй като магията не действаше без заклинание, а нямаше никакво време Ший да се захваща с изучаване на древни езици, това научно съобщение беше напълно излишно.

За самия синех Миах казваше значително по-обнадеждаващи неща. Той се впусна в дълга поредица гадания над купа с вода и клони от трънка. Ший участваше в тях само с това, че държеше ту едната, ту другата си ръка под водата и махаше с тях насам-натам според разпорежданията на Миах. Друидът го увери, че като се е вмъкнал в тази страна от легендарната Ирландия, той си е навлякъл гейса, която няма да го пусне от този свят, докато не извърши нещо, с което да промени самия световен модел.

— А сега ми кажи, Мак Ший — попита Миах, — нима и в другите страни, които си посетил, не беше така? От гаданията разбрах, че си бил на доста места.

Ший се замисли как беше помогнал да разгромят магьосническия орден във „Феерия“, как беше изтръгнал с бой жена си от сарацините в „Орландо Фуриозо“ и беше принуден да се съгласи.

— Всичко е точно както ти казвам — увери го Миах. — И дори съм склонен да мисля, че си роден с точно тази твоя гейса без дори да си го знаел досега. Всички имаме по някоя такава. Аз например имах една, която не ми позволяваше да ям свински черен дроб, а истинският мъж никога не трябва да среща проблем с вродената си гейса.

Белфиби ги погледна над стрелата, която дялкаше. Лъкът й се беше получил чудесен, но намирането на отлежал дървен материал за стрелите им беше създало доста главоболия.

— Все пак, друиде, пред нас си остава проблемът, че може да закъснеем с прибирането си у дома, а може би и без приятеля ни Пийт. Това вече ще ни навлече големи неприятности.

— Лично аз не бих се безпокоил. Ама изобщо! — увери ги Миах. — В природата на самата гейса е заложено това, че когато тя се задейства и бъде преодоляна, вече никога не ти създава проблеми. А и времето, което ще прекарате в Сидия, ще е не повече от минута в собствената ви страна, затова не трябва да се безпокоите за дните, които ви делят от завръщането ви в страната на келтите.

— Значи почивка… — каза мрачно Ший. — Само че на мен ми се иска да направя нещо за Пийт.

— Докато не го видя, магиите ми няма да му подействат — обясни Миах. — А ако нямаш нищо против, сега е най-добре да изпробваш обувките. Крал Фергус Рурски беше изяден от същия този синех, тъй като не знаеше как да си служи с този или с някой друг чифт.

Миах придружи Ший до едно от по-малките езера, където не се въдеха синехи. Харолд пристъпи предпазливо. Обувките потънаха леко във водата и около тях се образуваха кръгчета, но точно под подметките му водата се превърна в някаква желеподобна смес, достатъчно устойчива, за да противостои на теглото му. Равномерният ход даде добри резултати. След малко Ший откри, че можеше да се пързаля по повърхността, и заключи, че стъпването върху гребена на вълна може да има неблагоприятни последици. Обувките предпазваха от потъване само краката му и ако цамбурнеше, щяха да задържат тялото му със същата сила под водата. С малко повече упражнения постигна съвсем прилична скорост и започна да опитва някои по-трудни завои и фигури от пързалянето със зимни кънки, които затвърждаваше, докато спускащият се мрак не го изпъди обратно на сушата.

На следващата сутрин по посока на Лох Гара се проточи дълга процесия от ловци на чудовища, сред която бяха крал Бриун, Белфиби и отряд отбрани бойци от туата де данан. Последните бяха въоръжени с дълги копия, но не изглеждаха особено стръвни. Неколцина от тях се оттеглиха под дърветата да пишат поема, а останалите се подпряха сънливо на копията си.

Миах промърмори някакво заклинание, разпови меча на Нуада и го подаде на Ший. Той беше много по-добре балансиран от собствения му и завършваше с тънък като на лавров листец връх. Когато Ший го развъртя одобрително, острието засия със своя собствена светлина, сякаш имаше батерии в ефеса.

Харолд се огледа внимателно наоколо.

— Кралю! — каза най-накрая той. — Защо да не приложим малко военна хитрост? Сега, ако отсечем онова младо дърво там и завържем въже на върха на другото зад него, ще можем да извием второто дърво надолу…

Под негова команда бойците туата отсякоха едното дърво. С помощта на въже сведоха върха на второто и го привързаха към пъна на първото. Въжето беше много по-дълго и Ший държеше останалата част от него навита на кангал в ръцете си.

— Готови ли сте?

— До един — отговори крал Бриун, докато Белфиби заемаше стрелкова позиция на брега на езерото с набучени в земята до нея стрели.

Ший се плъзна уверено по повърхността на езерото, като внимателно развиваше въжето намотка след намотка и от време на време поглеждаше как потъва във водата зад гърба му. Чудовището, изглежда, не бързаше да се появява.

— Ей, синех, къде си? — провикна се Ший. — Хайде, излез да те видя, окаян Неси от Лох Нес!

Сякаш в отговор на виковете му неподвижната повърхност на езерото се разкъса на някакви си петдесетина метра от него. Над водата се показа нещо черно и гъвкаво, което се скри и се появи отново, този път доста по-наблизо. Синехът напредваше към него със скорост, която сама по себе си говореше за силата на мускулите му.

Ший сграбчи въжето с две ръце и се провикна:

— Пуска-ай!

Малките фигурки по брега се разтичаха и въжето в ръцете му трепна като напрегната струна. Бойците на брега бяха развързали възела и огънатото дърво се беше изправило. Рязкото опъване на въжето дръпна Ший и той се запързаля към брега като на водни ски, теглен от моторница. Покрай него прожужа стрела, а след нея и втора. Скоростта на Ший намаля, но след това отново се увеличи, тъй като войниците на крал Бриун бяха хванали отпуснатия край на въжето и тичаха с все сили по посока на сушата. Според замисъла на Ший, носено от собствената си инерция, чудовището трябваше да заседне в плитчината до самия бряг, където да го подхване тройната преса от вълшебния меч на Харолд, стрелите на Белфиби и копията на войните.

Но войниците край въжето не обираха достатъчно добре хлабината и Ший почти спря. До брега оставаха не по-малко от двайсетина метра, а песъчливото дъно се виждаше на метър под него.

Чу зад себе си кипящата под напора на синеха вода. Реши да рискува един кратък поглед през рамо и видя някакво огромно праисторическо същество със странично разположени плавници. Във врата му, точно зад заострената му гущероподобна глава, стърчаха две стрели, трета, явно предназначена за окото му, се беше забила в мощната челюст.

Краткото обръщане струва на Ший внезапен удар в малка скала, която се подаваше само на няколко сантиметра над повърхността. Той се препъна, прелетя над нея и цамбурна с главата надолу. Челюстите на синеха щракнаха като захлопваща се врата на банков трезор в пространството, където допреди миг се беше намирало тялото на героя на героите, а Ший зарови лице в пясъка на дъното. Той отвори очи под водата, но не успя да различи нищо, тъй като при преминаването на огромното тяло от дъното се вдигнаха облаци ситен пясък. Водата около него закипя, тъй като синехът вече беше заседнал и биеше като обезумял с плавниците си.

Обувките на Юбдан го затискаха под водата и му пречеха да се измъкне, но вълната го запрати към скалата и той започна да се катери по нея, докато най-накрая главата му се показа над повърхността. Тялото му бавно изплува под напора на обувките.

Синехът беше все така заседнал, но далеч не напълно безпомощен. Той, макар и бавно, напредваше към Белфиби, която стоеше непоколебимо на брега и забиваше стрела след стрела в чудовището. Копиеносците на туата де данан си бяха плюли на петите.

Чудовището, което се беше съсредоточило върху Белфиби като върху единствен противник, изсъска като изпускащ парата си локомотив. Ший се запързаля, за да излезе в тил на синеха и видя как Белфиби се наведе, взе едно от захвърлените копия и го размаха към чудовището, за да отвлече вниманието му. Той изтегли меча на Нуада и си избра за цел полупотопения тил на синеха, малко под главата му. Твърдата грива на чудовището се извисяваше над главата на Ший. По-близкото око на синеха забеляза движението му и огромната гущероподобна глава започна да се извръща към него.

Ший вложи всички сили в яростния удар, при който мечът потъна до дръжката, като се надяваше да е улучил сънната артерия.

Синехът заметна шия и отхвърли Ший ведно с меча. От врата му плисна плътна струя тъмна, почти черна кръв. Чудовището отметна глава и нададе съскащ, агонизиращ писък. Ший отново се запързаля към него на вълшебните си обувки и в бързината едва не падна отново при сблъсъка си с шията му, но успя да се залови със свободната си ръка за гривата и започна да сече и да мушка с все сили. Синехът рязко изправи шията си и отметна глава на не по-малко от десетина метра над водата. Ший изпусна гривата и полетя във въздуха. Единственото, което успя да си помисли, преди да изплющи с цяло тяло върху водната повърхност, беше, че този път ще трябва да се оттласне с меча.

Когато успя да измъкне главата си над водата въпреки съпротивлението на обувките в противоположния край на тялото му, синехът вече биеше безпомощно и напълно безцелно по водата, а погледът му ставаше все по-стъклен. Мечът на Нуада беше защитил достойно славата си на безпогрешен убиец. Ший заплува към брега кучешката с грациозни чупки на тялото вляво и вдясно, но все пак успя да се добере до плитчините, където кротко агонизираше полупотопеното чудовище.

Белфиби нагази в плиткото, за да му помогне, без да обръща внимание на потъмнялата от кръв вода. Когато най-сетне успя да го изправи, тя впи устни в неговите в пламенна целувка, при което той се изтъркаля на земята превит на две от непоносимите болки в корема. От горичката зад тях се появиха сидите, предвождани от храбрия Бриун, който се дуеше като пуяк, и от изумения и зарадван Миах.

— Направих каквото трябваше. Мислиш ли, че вече съм разрушил гейсата, която ме държи тук?

Миах поклати глава и каза:

— Не смятам, че това ще е достатъчно. Ти наистина направи огромна промяна в страната на сидите, но принадлежиш към земята на хората и само постигнатото там може да я развали. Затова ще трябва да отидем и да проверим дали ще можеш да промениш съдбата на този Кухулин.