Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (53)

Осем

Бриун Мак Сметра, крал на Конахтска Сидия, се наведе напред в своя резбован трон и изгледа пленниците. Харолд Ший му отвърна с възможно най-спокойния си поглед, макар ръцете му да бяха завързани зад гърба, а главата му да се цепеше от болки. Бриун беше слаб, висок мъж със светлоруса коса и сини очи, които изглеждаха прекалено големи за лицето му. Останалите присъстващи бяха хора с изискани черти, облечени в най-прости елински туники. Вътрешният дизайн беше с една идея по-назад от ирландския — в голямата зала имаше централно огнище с димоотвод наместо зиданите камини и огнища в страните, откъдето идваха.

— Не е никак умно да се опитвате да проникнете по този начин — каза кралят, — защото това няма да ви доведе до нищо друго, освен до прискърбна раздяла с главите ви, долни конахтци.

— Но ние не сме конахтци! — каза Ший. — Вече обясних…

Някакъв плещест мъжага ги премери с поглед и каза:

— Изглеждат като келти, говорят като келти и са облечени като келти.

— А кой може да знае тези работи по-добре от нашия герой Нера, който сам е бил келт, преди да премине към нас? — отсече кралят.

— Чакай, кралю! — възпротиви се Ший. — Ние можем да ти докажем, че не сме келти, като ти предадем знания, които келтите не притежават.

— Ха сега! — възкликна Бриун. — И какви ще да са тези неща?

— Смятам, че мога да науча друидите ви на някои номера в магията — каза Ший.

Зад него се обади и Белфиби:

— А аз мога да науча хората ти как се прави лък, който стреля на поне двеста метра.

— Както става ясно — отвърна Бриун, — вие сте и най-тъпите лъжци, които съм виждал. Всеизвестно е, че ние имаме най-добрите друиди и че няма лък, който да може да порази цел на такова разстояние. Просто се опитвате да спечелите време и да умрете едва когато се докажат лъжите ви, между нас казано — нещо, което въобще не се нуждае от допълнителни доказателства. Да им се отсекат главите!

Той направи знак, че всичко е приключило, и се надигна. Чернокосият Нера каза наперено:

— Позволи на мен…

— Чакай малко! — провикна се отчаяно Ший. — Този мъж тук е герой, нали така? Добре, какво ще кажеш да го предизвикам на двубой?

Кралят седна отново и се замисли.

— След като така или иначе ще изгубиш главата си — отсъди мъдро той, — в това няма нищо лошо, а и ние ще се насладим на зрелището. Но ти нямаш доспехи.

— Обикновено не използвам… — каза Ший. — Освен това, ако и двамата сме без доспехи, нещата ще се развият по-бързо. — Той чу как Белфиби си пое сепнато дъх зад гърба му, но не се обърна.

— Ха-ха! — изграчи Нера. — Само го пуснете и ще го накълцам на конци за кралската роба.

Някой го развърза и Ший разкърши и разтри ръце, за да възстанови кръвообращението в тях. Изблъскаха го към вратата, където туата де данан заформиха нещо като кръг и му напъхаха меч в ръцете. Оръжието беше с обичайното ирландско острие, почти без връх и предназначено главно за сеч.

— Ей! — обади се той. — Искам си моя меч.

Бриун го изгледа подозрително със светлите си очи.

— Донесете меча! — разпореди той, а след това подвикна — Миах!

Мечът, на който Ший още в Мурхемни беше поръчал да изковат възможно най-остър връх, беше донесен. Някакъв висок възрастен мъж с бяла коса и брада, която му придаваше вид на поет от деветнайсети век, се отдели от останалите зяпачи и приближи.

— Ще ми кажеш, ако върху това острие има някаква гейса! — заповяда кралят.

Друидът пое меча с двете си длани, прокара нос над него и го подуши от край до край.

— Не откривам миризмата на никаква гейса или магия върху това оръжие. — Той вдигна нос и като хрътка подуши към Ший. — Но този човек тук с положителност има нещо общо със занаята ми.

— Това няма да го спаси… — изръмжа Нера. — Ела тук да те убия, келте! — завъртя меч той.

Ший една успя да отбие горния му сечащ удар. Мъжът не само беше як като бик, но и изключително ловък в боя с хладно оръжие. В продължение на няколко доста трудни минути мечовете звънтяха непрестанно. Ший беше принуден да отстъпи крачка, след това още една. В залата се разнесе възхитено шушукане.

Най-накрая Нера, който вече се беше задъхал и не нанасяше така вихрено ударите си, изкрещя:

— Ах ти, келяв грък! — след което отстъпи крачка назад, хвана меча си с две ръце и го вдигна високо над главата си с намерението да избие меча на противника си със силата на удара си. В този миг Ший изпълни брилянтен напад — тактика, която беше опасна срещу добър фехтовач, но не и срещу дървар като този варварин. Той налетя, като изнесе силно напред десния си крак и изстреля рязко дясната си ръка. Острието потъна в гръдния кош на Нера.

Замисълът на Ший беше да издърпа бързо острието си със замах, който да отбие отвесния удар на противника му. Но мечът се беше заклещил между ребрата на Нера и не поддаваше. Отслабеното и олюляващо се острие на варварина се стовари по инерция върху лявото рамо на Ший. Той усети парещото рязване, но в същия миг мечът издрънча на пода, последван от мъртвото тяло на притежателя си.

— Той е ранен! — изкрещя Белфиби. — Пуснете ме!

— Само ме поряза, скъпа! — успокои я Ший. — Е, победих ли, кралю Бриун?

— Пуснете жената! — разпореди приказният крал и подръпна брадата си. — Наистина го победи. Може да си голям лъжец, но си истински герой и победител и според закона ни ти трябва да заемеш мястото на убития. Ще искаш ли главата му за бъдещата си къща?

— Кралю честити! — каза Ший. — Не искам да бъда герой на героите и не съм лъжец. Мога да го докажа. Имам си цял куп мои задължения. Наистина идвам от една страна, която е прекалено отдалечена както от кралствата на келтите, така и от Тир на н-Ог и ако не се върна там възможно най-скоро, ще си създам големи неприятности.

— Миах! — подвикна отново кралят. — Истината ли говори този човек?

Друидът пристъпи крачка напред и каза:

— Донесете ми съд с вода!

Когато това беше изпълнено, накара Ший да потопи пръст във водата. След това промърмори някакво заклинание, съпроводено с бегли магически пасове с пръсти, и погледна.

— Такова е моето мнение! — отсече той. — Този Мак Ший има задължения другаде и ако не ги изпълни навреме, ще го връхлетят най-неблагоприятните гейси в страната му.

— Бихме могли да обсъдим тези въпроси на халба бира — прецени кралят. — Заповядваме ви да ни последвате!

Белфиби огледа рамото на Ший, после хвана ръката му и двамата тръгнаха заедно. Огромният меч на мъртвия герой беше тежък и неудобен за носене, а заедно с трупа бяха отнесли и ножницата му. Когато най-после влязоха в другата зала, кралят отново седна и каза:

— Този случай е доста заплетен и трябва да го обмислим добре, преди да отсъдим, но преди това трябва да узнаем всичко, което можем. Кажи сега каква е тази твоя нова магия?

— Наричаме я „подражателна магия“ — каза Ший. — Мога да покажа на Миах как се прави, но не владея древния език, затова ще се наложи той да ми помогне. Всъщност аз се опитах да се прехвърля обратно, но не можах именно по тази причина. — Той им разказа всичко за повода, който го отвел при Медъб и Алил и за необходимостта да намери Пийт и да се върне в страната си с него. — А сега ще ми трябва малко смола или восък и ще ви покажа как действа подражателната магия.

Миах се приближи и загледа с интерес как Ший оформи от донесената му стиска мека смола нещо като грубо подобие на седналия в трона си крал и го остави на парче дърво.

— Сега ще направя магия и ще го издигна във въздуха — обясни Ший, — но се страхувам, че магията може да се окаже прекалено силна, ако ти не припяваш. Уговаряме се така — когато започна да движа ръцете си, ти започваш да пееш.

— Така и ще направя — съгласи се Миах.

За заклинанието за издигане най-добра работа щяха да свършат няколко стиха от Шели. Ший ги преработи наум, наведе се и взе парчето дърво с една ръка, а с другата подхвана магическите пасове, като междувременно нашепваше заклинанието. Той започна плавно да вдига парчето дърво. Миах добросъвестно припяваше.

Някой от присъстващите изпищя. Парчето дърво в ръката на Ший започна неудържимо да натежава, а в пода с трясък се отвори зигзагообразна пукнатина. Това накара Харолд да се обърне и да установи, че целият кралски палат се издига плавно нагоре като асансьорна кабина и вече е на равнището на горните клони в короните на околните дървета. Някакъв отчаян смелчак от зрителите вече се беше провесил на ръце през прага и се готвеше за скок.

Ший преустанови магическите пасове и припряно започна да повтаря всичко отзад напред, като плавно заспуска парчето дърво. Палатът се приземи с удар, който захвърли на пода окачените по стените предмети и изтръгна от зрителите ужасен вик. Миах наблюдаваше всичко с невярващи очи.

— Много съжалявам! — заоправдава се Ший. — Аз…

След като намести килнатата си корона, крал Бриун каза ядно:

— Щеше да ни изпотрепеш, бе!

Миах се намеси:

— О, кралю, ако питаш мен, този Мак Ший направи нещо невиждано и магията му е изключително добра и мощна.

— И ти вече можеш да развалиш гейсата на жена му и да ги върнеш в страната им?

— На крилете на вятъра.

— Тогава чуйте присъдата ни! — Крал Бриун вдигна ръка. — Божията побеля гласи, че трябва да подпомагаме ближните в изпълнението на техните задължения. Така и ще постъпим. Но също така е вярно, че всяко дело трябва да бъде възнаграждавано. Това няма да пренебрегнем. И така, Мак Ший уби нашия герой на героите и не иска да заеме неговото място. Но трябва да бъдем обезщетени с нещо и ние постановяваме това да е чудотворящият лък на жена му. Ако е толкова добър, колкото магията на съпруга й, той би трябвало да пробива дупки в хълмовете.

Кралят замълча, а Ший кимна. Този мъж, изглежда, можеше да се държи и разумно.

— Второ — продължи Бриун Мак Сметра. — Той иска да освободим жена му от нейната гейса. Като възмездие за това определяме неговата нова магия. А сега да преминем към прошението му да бъде изпратен отново в страната си, срещу което не ни е предложил нищо, и присъждаме въздаянието за това да е изпращането на Мак Ший, който е истински магьосник и герой на героите, срещу страховития синех, който е едно наистина отвратително чудовище и заслужава смърт.

— Чакай малко! — подхвана пазарлък Ший. — Всичко това няма да ни помогне да си върнем Пийт и да го отведем обратно, а без него сме загубени. Освен това наистина дължим нещо и на Кухулин, срещу когото Медъб замисля отвратителен план.

— С радост бихме ти помогнали, но нямаш какво друго да ни предложиш в замяна.

— Все пак има начин да удовлетворим всичките им желания освен това за човека Пийт, когото аз не бих могъл да открия — намеси се Миах.

— Тогава го сподели с нас! — каза Бриун.

— Колкото до гейсата — продължи Миах, — тя е наложена пряко волята и не е естествена. Развалянето й може да стане само на мястото, на което е направена, и в присъствието на друида, който я е направил, затова ще е необходимо да придружа тези млади хора до Мурхемни. Колкото до синеха, той е по-ужасен от всички чудовища, за които Мак Ший е чувал през живота си, и той надали ще успее да се справи само със собствени сили. Затова предлагам да му преотстъпим меча на Нуада, който поради своите гейси е недостъпен за нас, но героят би могъл да го върти без всякакво затруднение. След това той ще го преотстъпи на Кухулин и така ще го превърне в най-могъщия унищожител на конахтците, които ние и без друго мразим. А след като аз ще бъда наблизо, няма начин да не се погрижа мечът да се върне на мястото си.

Кралят подпря брадичка върху дланта си, смръщи вежди и се замисли дълбоко. Най-накрая отсече:

— Заповядвам съветът ни да се изпълни дума по дума!