Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (51)

Шест

Вечерята не се различаваше почти по нищо от тази в Мурхемни. Медъб и Алил седяха един срещу друг край малка масичка, поставена на подиума. На Ший и Белфиби не бяха отредени толкова почетни места, както в дома на Кухулин, но това се компенсираше отчасти от присъствието на Олгойт, който седеше срещу тях.

Но само отчасти, защото скоро стана ясно, че Олгойт — едър здравеняк с гъста бяла коса и брада — е от онези събеседници, които задават въпроси само за да имат повод да заговорят за себе си. Той се заинтересува от магическия опит на Ший и дори му позволи да започне да разказва за илюзиите, които правеха във финландската „Калевала“, преди да го прекъсне.

— И си мислиш, че това е чудо невиждано, а? — подхвърли той и отпи едра глътка ечемичена бира. — А сега ме чуй добре, хубавецо, в Конахта правим най-добрите и красиви илюзии в целия свят. Така например си спомням, че веднъж бях отишъл да направя заклинание у Лойрдах за по-голям надой от кравата му. Точно по средата на напева обаче покрай нас мина дъщеря му — толкова красива, че занемях. Можеш ли да си представиш? И като плисна онова ми ти мляко. Поток ти казвам, може да отнесе човек на кон. Едва успях да произнеса противозаклинанието, преди илюзията да се беше превърнала в реалност и млякото да беше потопило половината графство.

— Да, разбирам. Напевът… — започна Ший.

Но Олгойт не му позволи да продължи:

— А зад палата на Медъб, точно тук, отзад, се издига хълм. Той изглежда не по-различно от останалите, но е изключително магически, тъй като е един от хълмовете на сидите^[1] и представлява вход към тяхното кралство.

— Кои?… — опита се да разбере Ший, но друидът безцеремонно го заглуши:

— Почти през цялото време те държат вратите затворени, но в нощ като тази добрият друид или дори най-обикновеният би могъл да ги отвори.

— Защо точно тази нощ? — попита Белфиби.

— Как, ами днес нощта е особена — Лугнасад?! Нали за това сте дошли чак дотук. Не, извинете. Простете на стареца. — Той се плесна по челото. — Майни Мо Еперт ми беше казал, че сте дошли да се срещнете с мен, и много добре сте направили. Елате с мен в полунощ и ще ви покажа могъществото на друида Олгойт.

— Всъщност ние… — започна Ший, но Олгойт отново му отне думата: — А си спомням и за един мъж, как му беше името… та той имаше гейса да вижда всичко двойно. Това също беше силна илюзия и в бедата си той се обърна към мен. Аз…

Ший беше спасен от изслушването на откровенията на Олгойт от крал Алил, който почука по масата с дръжката на ножа си и каза високо с пискливия си глас:

— А сега ще послушаме барда Ферхертне, тъй като днес е денят на Луг и трябва да празнуваме.

Прислугата разчисти масите и размести пейките, така че да се отвори повече свободно място около Ферхертне. Той беше млад мъж с дълги коси и похотливо изражение. Бардът се разположи удобно на пейката със своята арфа, изтръгна няколко меланхолични звука от струните и подкара със силен баритон епоса „Съдбата на децата на Турен“.

Сказанието не струваше, а гласът му беше определено лош. Ший се огледа наоколо и видя Бродски, който се сгърчваше всеки път, когато арфистът разминаваше текста с музиката или припяваше фалшиво. Всички останали изглеждаха разчувствани до сълзи, дори и Олгойт. В един момент гласът на Ферхертне се извиси особено фалшиво и някой шумно изсумтя с презрение.

Арфата издаде жален звук и рязко замлъкна. Ший установи, че всички погледи в залата бяха насочени към детектива, който се беше наежил войнствено.

— Нима не ти харесва музиката, драги? — попита Медъб с леден глас.

— Не! — отсече твърдо Бродски. — Да пукна, ако не мога да го направя три пъти по-добре.

— Точно това и ще стане! — увери го Медъб. — Излез напред, грознико. Ейрад, застани до този човек с меч в ръка и ако ти дам знак, отсечи главата му и ми я поднеси.

— Ей! — извика Ший, а Бродски се заоправдава:

— Ама аз не зная думите.

Протестите им бяха напразни. Шест чифта ръце сграбчиха Пийт и го избутаха до пейката на Ферхертне. Ейрад, висок, брадат мъж, изтегли меча си и застана зад него с усмивка на радостно предчувствие.

Бродски се огледа наоколо и се обърна към барда:

— Никакво пеене повече, ясно? — каза той. — А сега ми изкарай на ухо последната част, за да хвана мелодията.

Ферхертне засвири послушно и тихо затананика, докато наведеният към него Бродски попиваше мелодията на песента. След това детективът се изправи и размаха ръка към арфиста, който дръпна струните и тихо запя:

— Положи тези глави в скута си, о Бриан…

Гласът на Пийт Бродски се извиси над неговия, силен и сигурен, като замазваше сричките, но придаваше на баладата такава мелодичност, каквато арфата не беше успяла. Ший насочи поглед към кралица Медъб, която стоеше напълно неподвижна, а когато баладата стигна до по-тъжните моменти, по лицето й се търколиха две едри сълзи. Алил също плачеше, а някои от присъстващите в залата се разридаха шумно. Вечерта се очертаваше като колективен катарзис в сапунена опера.

Епосът приключи и Пийт, който изкара дълъг финал в горната октава, замлъкна след арфата. Крал Алил вдигна ръка и избърса сълзите си с ръкава, а Медъб направи същото с носната си кърпичка.

— Ти направи повече отколкото обеща, американски робе — каза тя. — „Съдбата на децата на Турен“ никога не ми е харесвала повече. Дайте му нова туника и златен пръстен. — Тя се изправи. — А сега, красавецо, ще изслушаме твоето послание на четири очи. Ти ще дойдеш с нас, а всички останали ще потанцуват в чест на празника.

В опразненото място пристъпиха двама гайдари, които надуха инструментите си, а Медъб поведе Ший през някаква задна врата и дълъг коридор към спалнята си, която беше определено пищна според местните разбирания. Пред вратата горяха множество тръстикови свещи и имаше въоръжен войник на стража.

— Индех, разпали огъня! — разпореди Медъб. — Въздухът след дъжд става така неприятно прохладен.

Войникът разбута цепениците в огъня с ръжен, облегна копието си на стената и излезе от стаята. Медъб като че ли въобще не бързаше да премине към основния въпрос. Тя трескаво обикаляше из спалнята.

— Това там — заговори Медъб — е черепът на Ферадах Мак Конхобар, когото убих за възмездие, тъй като той обезглави моя скъп Майни Моргор. Сама наредих да позлатят очните му кухини.

Роклята й, която беше алена в силно осветената зала, тук изглеждаше кървавочервена. Тя прилепваше плътно към тялото на кралицата, което, макар и пищно, беше неотразимо. Медъб извърна глава и червените отблясъци на най-едрия от скъпоценните камъни в короната й заслепиха Ший.

— Искаш ли глътка испанско вино?

Ший усети как ледена тръпка пробяга по гръбнака му и му се прииска да е отново в тронната зала, пък било то и в компанията на Олгойт. Друидът беше прекалено словоохотлив и суетен, но все пак притежаваше така нужните му познания за количествения контрол в този континуум.

— Благодаря — отвърна той.

Медъб наля вино в златни бокали за него и за себе си и седна на широката пейка.

— Сега ела и седни близо до мен — каза тя, — тъй като това, което ще говорим, не е за чужди уши и не върви да се провикваме. Ето тук. Така, а сега ми разкажи всичко за плановете и за бедствията.

— В моята страна аз съм нещо като магьосник, или по вашему — друид — започна Ший. — Благодарение на способностите си узнах, че се готвиш да събереш всички неприятели на Кухулин и след това да му направиш гейса да ги предизвика на бой наведнъж.

Медъб го наблюдаваше с присвити очи.

— Знаеш прекалено много, красавецо! — изрече тя със заплашителна нотка в гласа. — А какви са бедствията, които пророкуваш?

— Такива, че е по-добре да не се захващаш. Ще успееш срещу Кухулин, но всичко ще завърши с война, в която ще паднат главите на съпруга ти и на повечето ти синове, както и твоята собствена.

Тя отпи, след това рязко се изправи и започна да се разхожда напред-назад като разбушувано кървавочервено море. Ший реши, че етикетът сигурно изисква и той да се изправи, и бавно се надигна.

Без да поглежда към него, Медъб каза:

— И си разправил всичко това на Кучето… което означава, че и Кахбад е предизвестен… Ха! — Тя внезапно се извъртя с котешка гъвкавост и впери поглед в лицето на Ший. — Я ми кажи истината, красавецо! Кахбад те е изпратил, за да ни отклони от нашите намерения, нали така? И тези приказки за войни и бедствия си ги е измислил самият той, а ти само повтаряш думите му.

— Не е така. Повярвай ми — каза Ший. — Наистина говорих с Кахбад и той одобри предотвратяването на верижната реакция, но тук съм по съвсем друг повод.

Тя тропна с крак:

— Не ме лъжи. Виждам всичко като на длан. Кахбад може да защити Кухулин от гейсата на Олгойт точно толкова, колкото прасе да се покатери на дърво. Затова те е изпратил тук с всичките ти приказки за магии.

Положението ставаше опасно.

— Но Кахбад призна пред мен, че Олгойт е по-могъщ друид.

— Все пак му благодаря за пратката… — Тя се извърна и прекоси стаята, отвори голям, обсипан със скъпоценни камъни сандък и извади отвътре златна гривна. — Ела тук!

Ший се приближи до нея. Тя дръпна ръкава му нагоре и закопча гривната на ръката му.

— Благодаря — смотолеви Ший, — но не зная дали е редно да приема…

— Кой си ти, че ще решаваш дали да приемеш дар от кралица Медъб? Нещата са решени и никога няма да се примиря с Кухулин, ако ще това да струва живота ми. А сега ела!

Тя отново напълни бокалите с вино, хвана го за ръка и го отведе към пейките, където седна и го придърпа до себе си.

— След като животът ще е толкова кратък, нека му се насладим! — каза тя. После отпи дълга глътка и облегна тяло о неговото.

Ший помисли, че ако се отдръпнеше рязко и оставеше тази властна и рядко красива жена да падне на пода, щеше да заплати за своето целомъдрие с главата си. И прехвърли ръка през рамото й в законна самоотбрана. Тя я хвана и я положи върху гърдите си. След това се пресегна за другата и я положи върху колана си.

— Закопчалката е там… — измърка тя.

Вратата се отвори и в стаята нахлу Майни Мо Еперт.

— Майко, кралице! — завика възбудено той, но изведнъж млъкна.

Ший трябваше да отдаде дължимото на Медъб, която се изправи с достойнство и без каквото и да е притеснение.

— Ще престанеш ли най-после да се държиш като току-що отбито пале? — попита тя.

— Но аз искам да се оплача от тази жена. Тя ми обеща да е моя тази нощ, а има гейса, от която всеки мъж се превива от такива болки в корема, сякаш го е ритнал кон.

— Тогава може би ще е по-добре да отидеш при Олгойт! — посъветва го Медъб.

— Ама днес е нощта на Луг. Никой не може да открие Олгойт.

— Тогава ще се наложи да си легнеш сам! — отсъди Медъб.

Тя изгледа враждебно Белфиби.

— Мисля, че и за нас ще е по-добре да си вървим, Харолд — изчурулика сладко Белфиби.