Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (49)

Четири

Сред гостите се разнесоха възбудени възклицания и шепот, когато Белфиби се отправи към мястото си, без да се оглежда, но все пак направиха място на Ший и Бродски да седнат до нея. Друидът погледна мрачно към затворената врата:

— Ако Кухулин се напие, може да се размисли за злината, която му сторихте, и тогава горко ни. Ако излезе с грейнал геройски ореол около главата, бягайте колкото ви държат краката.

— Но къде ще отидем? — попита Белфиби.

— Там, откъдето сте дошли. Къде другаде?

Ший се смръщи.

— Не съм сигурен… — започна той, но Бродски го прекъсна безцеремонно:

— Виж сега, тоя герой няма никакво право да се прави на отворен. Постъпихме точно така, както се налагаше.

— И защо, робе? — обърна се към него Кахбад.

— Не ми викай роб! Върху тази жена тегне могъща гейса. Всеки мъж, който се докосне до нея, получава силни болки в корема, а ако прекали, може и да умре. Само нейният съпруг може да противодейства на тази гейса, защото е магьосник. Направо извадихте късмет, че успяхме да спрем вашия човек, преди да е закъсал. Сега щеше да гушка хризантемите.

Веждите на Кахбад се надигнаха като морски вълни.

— Самият той трябва да го научи — каза друидът. — В Ирландия щеше да се пролива много по-малко кръв, ако всички умници си отваряха устата да обяснят нещата, преди да се забъркат в тях.

Той се изправи, отиде до вратата на стаята и потропа. Отвътре се чу някакво ръмжене, Кахбад влезе и след няколко минути излезе в компанията на Кухулин. Героят вече съвсем откровено залиташе, а меланхолията му, изглежда, се беше задълбочила. Той приближи до масата и седна отново на мястото си.

— Това наистина е най-тъжната от всички истории, които съм чувал: толкова млада и красива жена с такава тежка гейса. Вечерта ни е провалена. Искрено се надявам мътните да не ме повлекат отново, защото тогава ще трябва да пролея кръв и да въздам смърт, за да се успокоя.

Чуха се две тежки въздишки. Лаег се огледа напрегнато, а Кахбад заговори припряно:

— Вечерта не е толкова лоша, колкото си мислиш, Кухук. Този Мак Ший е наистина много забележителен друид и заклинател, но аз съм по-велик от него. Не забеляза ли как светкавично пресуших винения му гейзер? Ако това ще отпусне душата ти, ние сме готови да проведем магическо състезание.

Кухулин плесна с ръце:

— Е, това вече е приказка. Точно така и ще постъпите.

— Съжалявам, но не бих могъл да гарантирам… — започна Ший, но Белфиби го дръпна за ръкава:

— Прави, каквото ти се казва, не виждаш ли, че опасността не е преминала.

— Да, ама тук нищо не се получава както трябва — прошепна в отговор Ший.

В този миг отвън отново се разнесе зловещият вой на Уат.

— А не можеш ли да използваш психологическите си умения, за да се справиш с този вой? — попита жена му. — Тук ще минат като нищо за магия.

— Истинската психоанализа би ни отнела дни… — отвърна й Ший. — Чакай, чакай… знаеш ли, струва ми се, че тук истеричният тип е норма. Това означава податливост към внушение. Бихме могли да опитаме с постхипнотично внушение.

Кухулин се провикна от мястото си:

— Цяла нощ ли ще трябва да ви чакаме?

Ший се обърна и каза високо:

— Какво ще речете да разваля магията на онзи нещастник отвън, който вие като кръчмарски певец? Доколкото разбирам, това е нещо, което Кахбад не може да направи.

— Ако ти можеш, наистина ще си струва да се види — отвърна Кахбад, — но не вярвам, докато не се убедя сам.

— Добре — каза Ший. — Доведете го!

— Лаег, приятелю, върви и доведи Уат — каза благо Кухулин, отпи дълга глътка, погледна Белфиби и отново помръкна.

— А сега да видим какво ще ми трябва. Първо — някакъв малък блестящ предмет. Ще ми услужиш ли с един от пръстените си, Кухулин? Този с големия камък ще ми свърши най-добра работа.

Кухулин плъзна пръстена по масата към Ший в момента, в който Лаег влезе отново, сграбчил здраво за ръката млад набит мъж, който енергично се съпротивляваше. Точно на прага той отметна глава и нададе своя смразяващ кръвта вой. Лаег го задърпа към центъра на стаята.

Ший се обърна към присъстващите:

— За да стане магията ми, ще имам нужда от малко свободно място. Вие не трябва да се приближавате, докато произнасям заклинанието, за да не се прехвърли гейсата върху вас. — След това отнесе две от столчетата в далечния край на стаята и завърза пръстена на конец.

Лаег натисна Уат върху едното столче.

— Над теб, Уат, тегне лоша гейса… — заговори Ший. — И искам да ми помогнеш да я развалим. Ще правиш ли всичко, което ти кажа?

Мъжът кимна. Ший вдигна провесения на конец пръстен и каза:

— Гледай тук! — и започна да трие нишката напред-назад между палеца и показалеца си, при което пръстенът се завъртя отначало в едната, а после и в другата посока, и замята хипнотизиращи отблясъци от многобройните тръстикови свещи. В същото време Ший нашепваше на Уат „заспи, заспи“. Зад гърба му цареше пълна тишина, макар напрежението да изпълваше огромната стая.

Уат се вцепени.

Ший тихо го попита:

— Чуваш ли ме, Уат?

— Да.

— Ще изпълниш ли това, което ти кажа?

— Ще го изпълня.

— Когато се събудиш, вече няма да страдаш от гейсата за вълчи вой.

— Няма.

— За да докажеш, че си ме разбрал добре, първото нещо, което ще направиш, когато се събудиш, ще е да потупаш Лаег по рамото.

— Ще го направя.

Ший повтори още няколко пъти наставленията си, като всеки път променяше думите и караше Уат да повтаря след него. Не трябваше да се оставя нищо на случайността. Най-накрая той извади мъжа от транс, като щракна с пръсти и произнесе високо:

— Събуди се!

Уат впери в него объркан поглед, след това се изправи, отиде до масата и потупа Лаег по рамото. Сред присъстващите се разнесе одобрителен шепот.

— Как се чувстваш, Уат? — попита Ший.

— Чувствам се наистина прекрасно. Вече нямам никакво желание да вия по луната и мисля, че гейсата ми е развалена. Благодаря, ваша чест! — Той тръгна покрай масата, улови ръката на Ший и горещо я целуна, след което се присъедини към бирената компания.

— Това беше една наистина забележителна магия! — каза Кахбад. — И особено онази малка гейса да потупа Лаег по рамото. А което си е истина, аз така и не успях да разваля гейсата за воя. Но един може едно, а друг — друго. Затова ще покажа моите способности, като разваля магията над твоята жена, което ти явно не си успял да направиш.

— Не съм съвсем сигурен… — започна колебливо Ший.

— Няма защо да се тревожиш — каза Кухулин. — Няма да й навреди, а и занапред ще може да откликва с повече учтивост на желанията на стопаните на изисканите домове, които посещава.

Друидът насочи дългия си костелив пръст към Белфиби. Запя някаква ритмична песен, чийто текст представляваше неразбираемо бръщолевене на някакъв напълно непознат език, но впоследствие започна да става все по-разбираем и завърши със:

… смърч, дъб и ела,

в името на Ангус и силата на Лер

и на властта на друида най-добър на Ълстър,

гейсо, напусни ти Белфиби! Отмини! Напусни!

След песента ми безвъзвратно отлети!

Той вдигна ръце, после седна спокойно на мястото си и каза:

— Как се чувстваш, мило дете?

— Много добре. Всъщност точно както преди — обясни Белфиби. — Трябва ли да се чувствам по-различно?

— Но как да разберем дали заклинанието е подействало? Аха-а! Схванах! Ела с мен! — Той стана и заобиколи масата, а в отговор на яростното възклицание на Ший и уплашения поглед на Белфиби обясни: — Само до вратата. Нали вече съм дал дума?

Той се наведе над Белфиби, прегърна я с едната си ръка, а с другата потърси нейната, след което рязко се преви, сякаш някой го беше ритнал в корема, и отвори жадно уста, за да си поеме въздух. Кахбад и Лаег скочиха на крака. Същото направи и Ший.

Кухулин залитна към Лаег, хвана се за ръката му и подпря чело на рамото му:

— Печели американецът, тъй като гейсата не е развалена. Допирът ми до нея едва не ме уби. Защо не опиташ сам, драги Кахбад?

Друидът протегна ръка и с треперещ пръст докосна ръката на Белфиби. Не му се случи нищо.

— Нали робът каза, че магьосниците били защитени от въздействието на гейсата… — обади се Лаег.

— Може и да си прав — каза Кахбад. — Но аз си мисля, че причината е друга. Кухук я искаше за леглото, докато аз въобще не изпитвам плътско желание.

Кухулин седна на мястото си и се обърна към Ший:

— Наистина проявихте добрина, като ме предпазихте от тази гейса. Както се вижда, тя е прекалено силна дори за нашите друиди.

— Така си е — съгласи се Ший. — И много ми се иска да открия някой, който може да я развали. — Първоначално той се беше изненадал дори повече от Кухулин, но междувременно беше успял да разбере какво се беше случило. Преди противозаклинанието над Белфиби нямаше никаква гейса. Следователно, когато беше произнесъл заклинание за развалянето й, Кахбад беше постигнал противоположния ефект и сега над съпругата му тегнеше силна гейса. Въпрос на елементарна магикология, а при стеклите се обстоятелства Ший нямаше как да не е благодарен на друида.

— В Америка може и да няма човек, който да се справи с толкова мощна гейса, но в Ирландия имаме кой да го направи. Той е изключително вещ друид.

— И как се казва? — попита Ший.

— Олгойт от Круахан, служи в двореца на Алил и Медъб, този, който направи гейсата на Уат.

Бродски се обади зад гърба на Ший:

— Точно тоя момък ще направи гейсата на Кухулин, преди тълпата да му налети.

— Опа-а! — засмя се Кахбад и се обърна към Ший. — Изглежда, третото око на роба ти върви само с един-единствен ум. Колкото пъти си отвори устата, говори само за магията, която Олгойт се готвел да направи на Кучето.

— Виж к’во бе, смотаняк — намеси се Бродски, — вземи да си прочистиш главата. Колко пъти да ти казвам кой държи козовете: тази Медъб заедно с мъжлето си Алил събира всички, чиито роднини са убити от Кухулин, и когато привлече и последния, ще направят гейса на Кучето да ги предизвика всички наведнъж и тогава всичко ще се сговни.

Кахбад приглади брадата си с пръсти:

— Истина ли е това, което казва… — започна той.

— Абе ти не можеш ли да си отпушиш ушите? Или се смяташ за по-голям умник от мен?

— Исках да кажа, че ако е истина, доста странно е да търсим чиста изворна вода в локва. Нито пък виждам как бихме могли да се справим. Ако ставаше въпрос само за проста гейса…

Кухулин обърна към тях меланхоличното си лице и с малко пиянска сериозност каза:

— Ще избия ония и без гейса, но ако съм обречен да загина, не мога да го избегна.

— Разбираш ли сега къде е проблемът ни със самия него? — сподели с Ший Кахбад. — А прониква ли по-нататък третото ти око, робе?

— Добре, щом сам си го просиш… — процеди Бродски. — След като накълцат Кухулин, ще започне всеобща война, в която ще загинат практически всички замесени, включително Медъб, Алил и дори ти. Така харесва ли ти?

— По-малко и от лицето ти — отвърна Кахбад и се обърна към Ший. — Може ли да се вярва на думите му?

— Досега никога не е грешил.

Кахбад започна да мести поглед ту върху единия, ту върху другия, мозъкът му явно щракаше на бързи обороти. Най-накрая той отсече:

— Смятам, че ще ти се отвори път към двореца на Алил, Мак Ший.

— И какво те кара да мислиш така?

— Ами ще трябва да се видиш с Олгойт за тази работа с жена ти. Съпругата с гейса е като треска в окото и никога няма да си напълно щастлив, ако не я развалиш. Ще вземеш със себе си и своя роб, който ще им разкаже своята история и ще покаже на Медъб, че ние знаем всичко за кроежите й и че от тях вече има толкова полза, колкото и да храни свиня с накити.

Бродски щракна с пръсти и прошепна в ухото на Ший:

— Не му се връзвай!

— Как да ти кажа… — отвърна Ший. — Въобще не съм сигурен, че искам да отида в двора на Алил. Защо да го правя? Ако тази Медъб е толкова решена, колкото изглежда, надали ще успея да я разубедя само с факта, че вие знаете всичко.

— На първо място — каза друидът, — Кухулин е спасил живота ви и вие трябва да му се отблагодарите, по-съществено, отколкото с предупреждението за гейсата. И на второ, искам да предупредя, че знаем всичко не толкова за плановете на Медъб, колкото за тези на самия Олгойт. Още щом научи, че знаем за гейсата му, той ще знае, че всички друиди от двора на Конхобар ще пеят против нея и че ще може да я направи точно толкова, колкото и да нахрани куче с ябълка.

— Хм. Забележката ти за благодарността е правилна — съгласи се Ший. — Но се съмнявам във валидността на втората. При всички положения нашето най-голямо желание е да се приберем у дома. — Той потисна прозявката си. — Но е по-добре сега да си отспим, а утре сутринта ще имаме време да решим всичко. Къде ще спим?

— Фин ще ви покаже стаята — каза Кухулин и ги дари с красивата си меланхолична усмивка. — Ние с Кахбад ще останем тук да обсъдим тази работа с Медъб.

Фин отведе младото семейство до спалнята за гости в задната част на къщата, подаде на Ший свещта и затвори вратата. Белфиби се хвърли в прегръдките на мъжа си.

В следващата секунда Ший се преви на две и се търколи на пода, като едва успяваше да си поеме дъх от болките в корема.

Белфиби се надвеси над него:

— Зле ли си наранен, Харолд?

Той успя да се изправи до седнало положение и опря гръб в стената.

— Не е нещо сериозно… — изпъшка той. — Гейсата. Като че ли не прави разлика кой ти е мъж и кой не.

Белфиби се замисли:

— Не можеш ли да ме освободиш от нея, както направи с онзи виещ мъж?

— Бих могъл да опитам, но не мога да гарантирам дали ще подейства — отвърна Ший. — Твоята личност е прекалено хармонична за разлика от тези на тукашните истерици. Това означава, че едва ли ще ми е възможно да те хипнотизирам.

— А не можеш ли с магия?

Ший се напрегна и успя да се изправи на крака:

— Не и докато не науча повече за местните закони. Не видя ли, че мощта на моите магии тук е прекалено силна — първо онази мълния, после виненият гейзер? В този континуум има нещо, което възпрепятства моя вид магии.

Белфиби се разсмя и каза:

— Щом всичко се получава обратно, изходът е много прост! Трябва само да привикаш Пийт, да направиш магия за оставане в този свят и след минутка сме си у дома.

— Не смея да опитвам, скъпа. Магията може да се получи, а може и да не се получи. Но дори и да успеем, твърде възможно е да пристигнеш в Охайо с тази твоя гейса и тогава вече ще сме я загазили. Предполагам, че при прехвърлянето пренасяме с нас всичките си личностни характеристики. А и все още не зная как да се върнем.

— Какво ще правим тогава? — попита жена му. — Не се и съмнявам, че както винаги имаш готов план.

— Предполагам, че ще трябва да приемем плана на Кахбад и да се видим с този Олгойт. Ако не друго, поне ще те освободи от гейсата.

Вечерта приключи с това, че Ший се видя принуден да спи на пода.