Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (48)

Три

Край едната от стените на голямата къща имаше нещо като ниша, отделена с паравани от плет по такъв начин, че хората в нея оставаха скрити за чуждите погледи. Именно там беше разположена ваната на Кухулин — огромен изкусно изработен бронзов казан. Върволица жени прииждаха с ведра вода и ги изсипваха в него. Междувременно мъжете бяха разпалили огън, в който изтъркаляха известен брой едри обли камъни.

Бродски се примъкна до Ший и двамата обходиха с поглед укреплението в спускащия се здрач.

— Виж к’во, не че искам да ти пускам фитили, ама е по-добре да си отваряш очите на четири. Според тукашните обичаи оня юнак има право да преспи с Белфиби, щом е влязла в собствения му дом, а ти не можеш да му кажеш и копче, защото всичко това си е напълно законно.

— Точно от това се страхувах! — каза мрачно Ший. — Виж там.

„Там“ беше редица от дебели дървени шишове, стърчащи по цялата дължина на една от хоризонталните талпи на стената. По-голяма част от тях бяха увенчани с отсечени човешки глави. Докато гледаха към тях, Лаег донесе торбата за глави и наби здраво новите трофеи. Някои от главите бяха относително отскоро тук, а други представляваха почти напълно оголени черепи с по някой кичур коса на темето.

— Проклятие! — изръмжа Бродски. — Ако вземеш да му се опъваш, нищо чудно и твоята да кацне там. Само ми дай малко време… все ще се сетя как да се справим.

— Направете път! — подвикна зад тях някакъв едър, обрасъл с четина прислужник. Тримата се отдръпнаха и той притича покрай тях, стиснал с маша един от нажежените в огъня камъни. Прислужникът се шмугна в нишата. Чу се плясък и силно съскане. След него дотича втори с друг камък, а първият се втурна обратно към огъня. За няколко минути във ваната бяха нахвърляни всички камъни. Ший се приближи и надникна зад паравана. Над водата се издигаше лека пара. Кухулин влезе в „банята“ и опита водата с пръст.

— Така е добре, момчета.

Прислужниците извадиха с машите си всички камъни и ги натрупаха в един ъгъл, след което се измъкнаха. Кухулин прихвана края на туниката си, но след това видя Ший.

— Смятам да се съблека, за да се изкъпя — каза той. — Сигурен ли си, че искаш да гледаш през цялото време?

Ший се обърна и тръгна обратно. Точно в този миг Бродски удари с юмрук дланта на лявата си ръка.

— Сетих се!

— Какво се сети? — попита Ший.

— Как да си спестим неприятностите. — Той се огледа подозрително наоколо, след което придърпа Ший и Белфиби към себе си. — Слушайте, тоя момък току-що ми напомни нещо. В мига, когато наистина тръгне да те дърпа към леглото, Бел, ще му спретнеш един хубав стриптийз. Ама ей така, пред всички. Всеки да може да те оглежда.

Белфиби изпъшка, А Ший не се сдържа:

— Да не си мръднал? Все едно да плиснеш бензин в огъня.

— Гарантирам ти, че няма да може да го понесе. — Гласът на Бродски беше тих, но напрегнат. — Никой от тях няма да може. Веднъж, когато този юнак пак се бил разбеснял в двореца и колел всичко, което му се изпречи пред очите, кралят заповядал да му изпратят насреща отряд поразголени девици и тоя едва не хвърлил топа.

— Това никак не ми харесва! — отсече Белфиби, но Ший каза замислено:

— Табу върху голотата? Да, това наистина може да е елемент на местния културен модел. Ще се наложи да го послушаш, момичето ми!

— И още как… — каза Бродски. — Тия работи тук убиват. Спомних си, когато онзи те пропъди, преди да беше започнал да се съблича. Той всъщност се опитваше да те предпази.

Кухулин излезе от нишата и закопча колана си над чистата изумруденозелена туника със златна бродерия. Той внимателно избърса дългата си коса с кърпа и я среса, а през това време в банята се вмъкна Лаег.

— Всички в една и съща вода ли ще се къпем? — попита разколебано Белфиби.

— Има достатъчно сапунче^[1] за всички. Чистотата е майка на красотата. — Той изгледа Бродски. — Робът може да се изкъпе в банята на двора.

— Виж к’во… — започна Бродски, но Ший го дръпна за ръкава, за да го накара да замълчи, и попита: — А вашите друиди правят ли магии за пренасяне от едно място на друго?

— От добрите само малцина не могат да го правят, но бих те посъветвал да не се възползваш от заклинанията на Кахбад, освен ако не си герой или майстор магьосник, защото те са много могъщи.

Кухулин се извърна и започна да наблюдава с мрачно задоволство приготовленията за вечерята. Лаег се появи свеж и изкъпан. След миг една жена внесе в банята чисти дрехи за Ший и Белфиби. Харолд тръгна след жена си към банята, но в този миг си спомни предупрежденията на Бродски за туземното табу и реши да не скандализира местната общественост. Белфиби излезе скоро с дълга до пода свободна роба, която, както Ший с неудоволствие забеляза, беше също изумруденозелена и със златна бродерия — както туниката на Кухулин.

Когато Ший приключи с банята, водата вече беше почти ледена, а кърпата — напълно подгизнала. Костюмът му се състоеше от шафранова туника и ефектен тесен панталон в червено каре.

Белфиби наблюдаваше жените, които се въртяха около огъня. Малко по-нататък, в сенките, седеше Пийт Бродски, който съсредоточено чистеше ноктите си с бронзов нож. Як и набит мъж на средна възраст, полезен във всяка битка с познанията си по джиу-джицу и с бързите си рефлекси, той беше съвсем нелош спътник. Нещата можеха и да са по-добри, ако не беше провалил магията с нежеланието си да се връща обратно. Но само в него ли беше вината за неуспеха?

Старият Кахбад се приближи, като се подпираше с тоягата си.

— Мак Ший — заговори той, — кучето току-що ми спомена, че си друид, който пристигнал тук от далечната си страна с помощта на заклинание и който може да извиква гръм от небето.

— Вярно е — каза Ший. — Но несъмнено и ти знаеш тези магии.

— Несъмнено! — потвърди Кахбад и го изгледа хитро. — Добре ще е да се поразговорим за занаята. Можем да обменим някои заклинания.

Ший се намръщи. Единственото заклинание, което го интересуваше в момента, беше как да върне себе си и своите спътници обратно в „Гарадън“, Охайо, а Кахбад най-вероятно не го знаеше. Въпросът беше да познава изходните модели и да разработи някакъв повече или по-малко свой метод на приложението им. Но на глас каза:

— Мисля, че ще е много полезно и за двама ни. В Америка, откъдето идвам, сме разработили някои от основните закони на магията, така че се налага да се изучават само някои от местните им проявления.

Кахбад поклати глава:

— Щом казваш. Ти си друид и не мога да се съмнявам в думите ти, би трябвало да ти вярвам. Но ми е доста трудно да си представя как един истински друид би могъл да пътува сред скитите в Гърция или сред шотландците в Египет с техните странни божества и да се чувства също толкова добре защитен от своите заклинания, както и у дома.

Ший остана поразен от тази сбъркана география, но след като размисли, реши, че приликата между този свят и неговия собствен би трябвало да е само най-груба и беше напълно възможно тукашните шотландци да живеят в Египет.

Точно в този момент Кухулин излезе от стаята си и се разположи на масата без излишни церемонии. Всички останали се приближиха. Лаег и Кахбад седнаха от двете страни на героя. На Ший и Белфиби посочиха следващите две места, едно срещу друго. Красива прислужница с прихваната над челото коса напълни големия златен бокал пред Кухулин с гъсто вино от изящна златна кана, след това насипа по-малките сребърни чаши на Лаег и Кахбад и най-накрая бакърените — на Ший и Белфиби. Останалите хора край масата разполагаха с кожени халби, пълни с бира.

Кухулин се обърна към Кахбад:

— Ще направиш ли приношението, приятелю?

Друидът се изправи, пръсна шепа трохи по пода и запя химн на боговете Биле, Дану и Лер. Ший реши, че само бурното му въображение го е накарало да чуе плясъка на криле в стаята, и едва при поднасянето на храната успя да се успокои напълно. Кахбад явно си разбираше от занаята.

Но и Харолд не беше вчерашен.

— Сега вече всичко е наред! — каза друидът, докато се наместваше удобно на съседното място. — Би ли могъл да ми покажеш някоя магия, която да си я бива?

Ший се замисли. Нямаше да му навреди, ако покажеше на стареца малко подражателна магия, а можеше и да допринесе за собствената му репутация.

— Приближи си чашата до моята и гледай внимателно! — каза той.

Трябваше да измисли някакво заклинание за свързване на двете чаши, ако искаше виното в чашата на Кахбад да изчезне, когато самият той изпиеше своята, но единственото, за което се сещаше в момента, беше „Удвои се, удвои се“ от „Макбет“. Той го измърмори под носа си, като същевременно извършваше магическите пасове, които беше изучил във „Феерия“.

— Сега гледай внимателно! — каза той и надигна своята чаша.

В този момент от чашата на Кахбад избликна истински винен гейзер, който почти достигна тавана, преди да се поръси над главите им като дъжд. Гостите в почетния край на масата наскачаха и се отдръпнаха. Кахбад се оказа със светкавични рефлекси — той вдигна тоягата си, удари с нея по плътно изригващата струя и изрече нещо неразбираемо на висок глас. Гейзерът пресекна и от него остана само разлятото по пода и масата вино. Прислужниците се втурнаха да подсушават и да почистват.

— Това беше чудесна магия, Мак Ший, и за нас е удоволствие, че на трапезата ни седи такъв велик друид. Но ти като че ли се подиграваш с нас, а? — Кухулин го гледаше заплашително.

— Нищо такова — каза Ший. — Просто…

Останалата част от оправданието му остана в сферата на добрите намерения, тъй като бе прекъснат от ужасяващия вой, който се разнесе пред къщата. Ший се огледа около себе си разтревожено, защото нещата действително излизаха извън всякакъв контрол.

— Не се притеснявай! — каза благо Кухулин. — Това трябва да е Уат, който вие, защото е пълнолуние.

— Не разбирам… — каза Ший.

— Ами жените от Ълстър не се оказаха достатъчно красиви за Уат и затова той решил да отиде до Конахта и да поухажва дъщерята на друида Олгойт. Този Олгойт обаче се оказал доста противен тип и заявил, че никой от Ълстър не ще има дъщеря му, а когато Уат настоял на своето, онзи му направил гейса да вие по пълнолуние, а на дъщеря си направил гейса да не понася вой. Все си мисля, че главата на този Олгойт заслужава централното място — обясни Кухулин и многозначително кимна към колекцията си.

— Все още не мога да разбера — каза Ший. — След като може да се направи гейса, тя може и да се развали.

Кухулин гледаше мрачно, Кахбад объркано, а Лаег се разсмя:

— Сега ще натъжиш Кахбад, а Кухук е прекалено учтив с гостите си, за да ти обясни, че единствено Олгойт е толкова добър, че да може да развали гейсите, които е направил. Никой друг не може да го направи.

Ший забеляза, че с вечерята си Кухулин поглъщаше невероятни количества вино и отново беше започнал да разговаря само с Белфиби. Единственото видимо въздействие на виното върху героя беше това, че подсилваше неговата мрачна галантност. А когато масата най-после беше разчистена, той пресуши бокала си на един дъх, погледна Белфиби в очите и й кимна многозначително.

Ший скочи на крака, заобиколи масата и се изправи зад нея с ръка върху рамото й. С периферното си зрение забеляза, че Пийт Бродски също се беше изправил. По устните на Кухулин пробяга лека усмивка.

— Съжалявам, че така те разтревожих — каза той, — но всичко си е по правилата и не подлежи дори на предизвикателство. Хайде, Белфиби, скъпа. Нека отидем в моята стая.

Той се изправи и тръгна към Белфиби, която също се изправи и отстъпи назад. Ший се опита да застане между тях, като напразно напрягаше паметта си за някоя магия, която би могла да сложи край на тази задявка. Всички край масата наставаха, за да не изпуснат зрелището.

— Не си въобразяваш, че можеш да ми попречиш, нали, Мак Ший? — Тонът му беше много мек, но под всяка дума клокочеше потискана ярост. Ший внезапно осъзна, че пред него стои въоръжен с меч мъж. Навън в нощта мрачно виеше Уат.

Зад гърба му Белфиби напразно се опитваше да свали някое от окачените на стената оръжия. Те бяха така здраво прикрепени, че за свалянето им трябваше да разполага поне с лост. Кухулин се разсмя.

Някъде изотзад Бродски подвикна:

— Бел, направи както ти казах!

Белфиби се обърна отново към Кухулин, кръстоса ръце и свали изумрудената роба през главата си и остана само по бельо.

Край масата се разнесоха ужасени възклицания, въздишки и шепот. Кухулин се спря със зинала уста.

— Давай! — подвикна Бродски. — Не се заплесвай!

Белфиби се пресегна зад гърба си и разкопча сутиена. Кухулин залитна като ударен. Той закри очите си с длан, а със свободната си ръка напипа масата, похлупи лице върху нея и започна да я налага с юмрук.

— А-а! — закрещя той. — Изведете я оттук! Искате да ме убиете с голота, мен, домакина си, мен, който ви спасих живота?

— Ще я оставиш ли на мира? — попита Ший.

— С пръст няма да я пипна тази нощ.

— Мак Ший, съгласявай се! — посъветва го Лаег откъм масата. Неговото лице също беше оцветено в бледозелено. — Ако го прихванат бесните, никой от нас няма да е в безопасност.

— Добре. Честна сделка — каза Ший и помогна на Белфиби да се облече.

Откъм масата се разнесоха облекчени въздишки. Кухулин стана и се олюля.

— Не се чувствам добре, мили мои — каза той, взе златната кана с вино и се запъти към стаята си.