Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (47)

Две

Лаег се разрови в колесницата и извади оттам тежък меч и голяма торба, след което се зае с приятното си задължение. Белфиби се присъедини към тях малко преди приближаването на избавителя им. Пред Ший стоеше нисък мъж с черна къдрава коса, не по-възрастен от самия него, с гъсти черни вежди и нежен черен мъх по бузите, който нямаше нищо общо с гъстата четина по лицата на преследвачите им. Той беше не само изключително красив, но и доста силен мъж, ако се съдеше по неспокойната игра на мускулите под широките му дрехи. Лицето му беше мрачно и меланхолично. Беше облечен в свободно падаща бяла мантия с дълъг ръкав, обшита със злато, върху яркочервена туника.

— Благодаря много! — каза Ший. — А ако не ти е ясно защо, ти току-що спаси живота ни. Какво те води насам?

— Ами Лаег дойде при мен и каза, че срещнал трима странници, които по външност му приличали на фомори и най-вероятно щели да попаднат в лапите на лагенийците. Лично аз бих убил всеки в Ирландия, който ми остави достатъчно време да го направя, но никак не е хубаво да се биете само двама срещу петима, освен ако не сте велики герои. А и е крайно време някой да научи тези свине лагенийците на добри обноски. Сега е ваш ред да ми разправите кои сте и какво ви води тук. Ако наистина сте фомори, толкова по-добре за вас — тази година крал Конхобар е приятел с тях. Иначе като нищо ви подкъсявах с една глава.

Ший се размисли, за да си припомни някои подробности около културния модел на хората от Кухулинова Ирландия. Всеки гаф можеше да доведе до попълването на колекцията от глави с още три екземпляра, които Лаег без проблеми щеше да напъха в огромната си торба. Бродски го изпревари.

— Глупости! — каза той с тон, който подчертаваше личното му послание. — Да не мислиш, че ще искаме да се препираме с главорез като теб. Аз съм Пийт Бродски… Кажи здрасти на приятелчетата ми Харолд Ший и съпругата му Белфиби. — Той протегна сърдечно десница.

— Ние не идваме от Фомория, а от Америка, това е един остров отвъд фоморийските земи — обясни Ший.

Кухулин прие представянето на Харолд с учтиво кимване с глава. Той измери с поглед Бродски, без да обръща внимание на протегнатата му ръка. След това се обърна към Ший:

— Как сте се наели да пътувате с това грозно изчадие адово тук, приятели мои?

С периферното си зрение Ший забеляза как скулите на детектива заплашително заиграха и бързо каза:

— Може и да не е красавец, но е много полезен. Той е наш роб и телохранител, много добър боец. Млъквай, Пийт!

Бродски прояви неочаквано благоразумие и послушно замълча. Кухулин прие обяснението със същото мрачно, но учтиво кимване и махна с ръка към колесницата:

— Ще се качите отзад и ще ви отведа в моя лагер, където ще похапнем, преди да поемете отново на път.

Той се качи в предната част на колесницата, а отзад мълчаливо седнаха тримата пътешественици. Лаег, който вече беше натоварил торбата, смушка конете със златен остен и те полетяха напред. Ший установи, че колесницата друсаше убийствено, тъй като нямаше никакви ресори, а и главното достойнство на пътя беше неговото отсъствие. Кухулин обаче се беше настанил удобно върху предната седалка и като че ли дори изпитваше наслада от возенето.

Насочиха се към малка горичка в долината. Слънцето явно беше оформило намерението си да реши въпроса, в коя половина от деня се намираха, с недвусмислен залез. Така по-голямата част от пътя им премина в сянката на платото. Двайсетина груби и като че ли полудиви мъже наобиколиха колесницата при пристигането й и нададоха радостни възгласи. Насред лагера над голям огън димеше огромен опушен казан. Зад него се издигаше нещо като заслон, построен от колове, дървесна кора и клони. Лаег спря колесницата и вдигна високо торбата с главите, при което възгласите станаха още по-възторжени.

Кухулин скочи с лекота на земята и помаха неопределено в отговор на поздравленията. Той внезапно се обърна към Ший:

— Мак Ший, смятам, че сте хора достойни и че не сте най-грозното семейство в този свят, затова ще вечеряте с мен. — Той махна с ръка и се провикна: — Донесете храна, момчета.

Главорезите на Кухулин се защураха насам-натам с викове и тичане така, че можеха да заблудят и лисица. Един от тях домъкна отнякъде пейчица и гордо я постави пред тях, но в следващия миг се появи друг, който я вдигна и я отнесе в неизвестна посока.

— Сигурен ли си, че ще ни нахранят преди зазоряване? — попита тихо Белфиби, но Кухулин я погледна снизходително и се усмихна, сякаш възприемаше цялото щуране като оказване на голяма чест.

След безкрайна суетня нагоре-надолу пейчицата най-после беше поставена пред навеса. Кухулин седна на нея и с щедър жест прикани семейство Ший да се разположат удобно на земята срещу него. Колесничарят Лаег също седна край тях. Земята все още беше мокра от падналия дъжд, но тъй като дрехите им също не бяха изсъхнали, това нямаше особено значение.

Някакъв мъж постави пред героя огромен дървен поднос със съответната геройска порция, състояща се от едър къс варено свинско, купчина хляб и цяла сьомга. Кухулин го постави на коленете си и се зае да унищожава съдържанието му с пръсти и кинжал, като подхвърли дяволито:

— Мак Ший, сега според обичая в Ирландия имаш правото да предизвикаш героя за неговата порция. Би трябвало да си добър фехтовач с този твой ръст, а и аз никога не съм се бил с американец.

— Благодаря — отвърна Ший, — но не мисля, че бих могъл да погълна толкова нещо, а и освен това съм, как му казвахте вие тук… урочасан да не се бия с човек, който ми е сторил добро. Не мога да те предизвиквам, след като преди малко си ми спасил живота. — Той се зае със своя комат хляб, върху който имаше приличен къс свинско месо и парче сьомга. — Дали ще те затрудня много, ако те помоля за ножове? Наложи ни се да тръгнем спешно и нямаме нищо у себе си.

Лицето на Кухулин отново стана мрачно.

— Не е редно мъж в сили да ходи без оръжие. Сигурен ли си, че ножовете ви не са били отнети?

— Дойдохме тук с магическо заклинание — намеси се Белфиби, — а както знаеш, някои от заклинанията не се задействат, когато носиш хладно оръжие.

— Така става! — съгласи се Кухулин, плесна с ръце и извика: — Донесете тук два ножа, момчета. От железните, а не от бронзовите. — Той отново задъвка, загледан в Белфиби. — И накъде пътувате, мили мои?

— Намерението ни е да се приберем в Америка. Насам наминахме, така да се каже, само за да видим най-великия герой на Ирландия.

Кухулин прие комплимента като нещо обичайно.

— Идвате в лош момент. Войната свърши и сега се прибирам да кротувам край полата на жена ми Емер. Няма да видите нито една хубава битка.

Лаег погледна към него и каза с пълна уста:

— Ще кротуваш, ако техни величества Медъб и Алил ти позволят, Кухук. Да не ми е името Риангабара, ако не измислят някоя гадория!

— Когато му дойде времето да бъда убит от някой в Конахта, ще ме убият воините на Конахта — каза спокойно Кухулин, без да сваля очи от Белфиби.

— А кой е най-добър в магическото изкуство тук? — попита тя.

— Ти наистина спомена, че се занимавате с магии. Никой не е и не ще бъде по-велик от Кахбад Ълстърски, съветникът на крал Конхобар. Утре ще дойдете с мен в Мурхемни, където ще си отдъхнете ден-два, а след това ще отидем заедно до Емайн Маха и ще го посетим.

Той остави подноса встрани от себе си и отново изгледа Белфиби. Ситняка го биваше не само в хвърлянето с прашка, но и в изпразването на паници — на подноса не беше останала нито троха, а порцията му беше най-малко два пъти по-голяма от тази на Ший.

— Това е много мило от твоя страна. Наистина много мило! — благодари Ший, като си помисли, че беше прекалено мило, за да не събуди подозрение.

— Няма нищо! — каза Кухулин. — За надарените с красота учтивостта е дълг.

Той не сваляше поглед от Белфиби, която вдигна очи към небето.

— Съпруже — каза тя, — чувствам се преуморена. Дали не е време да се оттеглим за сън?

— Добра идея. А къде ще спим?

Кухулин махна неопределено с ръка:

— Където пожелаете, мили мои. Никой не ще ви обезпокои в бивака на Кухулин. — Той отново плесна с ръце. — Момчета, донесете мъх за ложето на моите приятели.

Когато най-сетне останаха сами, Белфиби заговори тихо:

— Не ми харесва тази работа, макар човекът да ни стори голямо добро. Не можеш ли да се опиташ още сега да ни прехвърлиш в Охайо?

— Утре сутринта ще приготвя формулите — каза Ший. — Не можем да се върнем само двамата. Трябва да вземем с нас и Пийт или ще ни олепят за отвличане с убийство на ченге, а не мога да тръгна да го търся сега из лагера. Освен това за магическите пасове ни е нужна светлина.

Когато се събудиха, всички вече бяха станали и разпалваха огньовете. Докато обикаляха из лагера да търсят Бродски, забелязаха, че всички са необяснимо смълчани. Щураха се както предишната вечер, но нямаше подвиквания и смехове, всички шепнеха. Ший сграбчи за ръката един от главорезите, който притича покрай него с огромна торба, и го попита за причината.

Мъжът се наведе към него и ядно прошепна:

— Ами защото самият той е изпаднал отново в мрачните си настроения и не излиза изпод навеса си. Ако много ти се иска да се разделиш с главата си, достатъчно е само да вдигнеш шум.

— Ето го и Пийт — обади се Белфиби.

Детективът им помаха с ръка и се приближи към тях през горичката. Той вече се беше сдобил с една от местните еленови наметки, прихваната под врата с пиринчена тока, и грееше от щастие.

— К’во има? — попита шепнешком той, когато се приближи достатъчно.

— Тръгвай с нас! — каза Ший. — Ще се опитаме да се прехвърлим в Охайо. Страхотно си се изтупал.

— А някакъв момък си мислеше, че може да се бори, но му показах малко джиу-джицу и си спечелих дрешката. Виж сега, Ший, аз размислих. Няма да се връщам. Представяш ли си, това е най-истинската Ирландия.

— Да, но ние искаме да се върнем — каза Белфиби, — а ти сам ни обясняваше вчера какво ни чака, ако се приберем без теб.

— Чакайте малко, бе. Тука съм като у дома си, а и вие можете да се подредите добре с магията. Да останем поне за големия цирк, а?

— Оттук! — каза неумолимо Ший и ги поведе встрани от центъра на бивака, където гласовете им можеха да им навлекат неприятности. — Какъв е този голям цирк?

— Вече си припомних всичко, което зная за тази история, и нещата стоят така: оная Медъб с мъжа си Алил събира една тълпа главорези и ги изпраща да видят сметката на Кухулин. Значи избират все роднини на хора, на които Кухулин е светил маслото, и след това му избарват една гейса да им скочи на всичките наведнъж, и тогава — шат! Искам да остана дотогава.

— Чакай сега! — намеси се Ший. — Вчера ти каза, че трябва да се върнеш най-много до седмица време. Не си ли спомняш? Цялата тази история, че са те видели да влизаш в нашата къща, но не и да излизаш…

— Точно така си е. И ако се върна, ще ви реабилитирам. Ама струва ли си? Тук ще уча момчетата на борба, а ти с твоите магически умения може дори да успееш да обезсилиш гейсата и големият цирк да не се състои.

— Може и да успея… — каза Ший. — Гейсата, изглежда, е нещо като психологически непреодолим импулс, внедряван посредством магия, и като психолог и магьосник бих могъл да направя нещо. Но… не, много е рисковано. Не мога да позволя да изпитваме търпението му. Не виждаш ли, че ще му изтекат очите по Белфиби.

Те излязоха в края на малка полянка. Ранното утринно слънце позлатяваше короните на дърветата. Ший продължи:

— Съжалявам, Пийт, но ние с Белфиби не желаем да прекараме остатъка от живота си тук, а ако ще си тръгваме, най-добре е да го направим сега. Както самият ти каза вчера. Сега се хванете за ръка. Белфиби, подай ми другата си ръка.

Бродски се подчини с мрачно лице. Ший затвори очи и започна:

— Ако A (B или C) е правилно, а D или E е погрешно… — Свободната му ръка извършваше магическите пасове в края на формулите.

Ший отново отвори очи. Групичката им продължаваше да стои край малката полянка на ниския ирландски хълм и гледаше към дима от лагерния огън, който се издигаше над короните на дърветата.

— Да не би да си объркал нещо? — попита разтревожено Белфиби.

— Не зная — призна си отчаяно Ший. — Поне да имах нещо за писане, тогава можех да проверя всяко нещо стъпка по стъпка… Не, чакай. Цялата работа зависи от коренната промяна в духовните възприятия в съответствие със законите на формалната логика и от магията. Вече знаем, че в този свят магията действа, следователно проблемът не е в нея. Но за да може формалната логика да въздейства, човек трябва да се подложи на действието й… тоест да желае да й се подчини. Пийт, злодеят в пиеската си ти. Ти не желаеш да се връщаш.

— Хайде сега, не струпвай всичко на моята глава! — измърмори Бродски. — Давай, този път ще вложа повече чувство.

— Добре, от теб искам само да не забравяш, че се връщаме обратно в Охайо и че там имаш добра работа, която ти обичаш. Изпратен си бил да ни намериш и задачата ти е изпълнена. Става ли?

Отново се хванаха за ръце и Ший смръщи съсредоточено лице. Той произнесе отново формулите, които подсили допълнително на едно-две места, за да придаде по-голяма мощ на заклинанието. Когато изрече и последните думи, времето като че ли спря за миг, след което се разнесе оглушителен трясък, ослепително синя мълния удари най-близкото дърво и го разцепи от върха до корените.

Белфиби уплашено изписка, а откъм бивака се дочуха възбудени възгласи.

Ший погледна разцепеното дърво и каза мрачно:

— Мисля, че беше предназначена за нас, и си е наистина за плач, скъпа. Пийт, печелиш. Ще ни се наложи да останем тук поне докато науча нещо повече за местните магически закони.

Неколцина от главорезите на Кухулин излязоха от гората с насочени копия.

— Вие ли бяхте? — подвикна единият от тях.

— Опитах една малка магия — обясни непринудено Ший. — Хайде да се връщаме в бивака.

В лагера вече не шепнеха, а бъркотията беше станала още по-голяма. Кухулин се беше изправил и наблюдаваше товаренето на колесницата с отегчено и разсеяно изражение. Когато тримата пътници се доближиха до него, той каза:

— Сега е мой ред да ти благодаря, Мак Ший. С магията си ти ми припомни, че човек прави всичко по-добре, когато си е у дома. Тръгваме веднага щом се приготвим.

— Ама аз още не съм закусвал… — обади се Бродски.

Героят го погледна с отвращение.

— Искаш да ми кажеш, че трябва да отложа тръгването заради благоугодието на някакъв си робски търбух? — процеди той и се обърна към Ший и Белфиби: — Можем да хапнем, докато пътуваме.

Друсането беше по-слабо от предишния ден само защото Лаег задържаше конете, за да не се разкъсва колоната, тъй като повечето от бойците бяха пешаци. Надвикването със скърцащите колела се оказа пределно досадно, а и Кухулин потъна в мрачното си мълчание. Но възторжените отзиви на Белфиби за природните красоти на този край явно му допаднаха и когато спряха за обед, той започна да се обръща само към нея, което накара Ший да застане нащрек, макар и да не можеше да се отрече, че думите му бяха изключително добре премерени и не прехвърляха границите на благоприличието.

Местността около тях ставаше все по-равнинна, докато най-накрая от върха на някакъв самотно издигащ се хълм Ший съзря на хоризонта ясно открояваща се синьо-сива лента — морето. Внезапно над главите им се изля дъжд, който ги измокри до кости, но никой не му обърна особено внимание, още повече че силното слънце, което се показа иззад облаците, бързо изсуши дрехите им. Все по-често се натъкваха на обработени ниви, макар и тук да преобладаваха обширните тучни пасища. От време на време някой опърпан селянин зарязваше ралото си, отриваше калните си ръце в дрехите и им помахваше за поздрав.

Най-накрая Ший съзря над конските гриви очертанията на някакво укрепление. Крепостната стена беше от плътно набити подострени трупи, а в средата й имаше огромна двукрила порта.

Белфиби огледа критично укреплението и прошепна в ухото на Ший:

— Не би устояла на нападение с горящи стрели.

— Не мисля, че тук имат много стрелци с лък или поне добри стрелци — отвърна й също с шепот Ший. — Предполагам, че има какво да научат от теб.

Вратите се отвориха със скърцане под напора на неколцина брадати воини, които на мига се развикаха:

— Здравей, Кухук! Добър да е денят ти, Ълстърско куче!

Портата на укреплението се оказа достатъчно широка, за да премине през нея колесницата ведно със стърчащите настрани коси. Когато се озоваха вътре, Ший видя постройки с най-разнообразни размери и форми, част от които очевидно бяха обори и плевници. Най-голяма от всички беше централната сграда, чийто дебел сламен покрив стигаше почти до земята.

Лаег спря конете. Кухулин скокна пъргаво долу, протегна широко ръка и се провикна:

— Добре дошли в Мурхемни, американци! — Всички наоколо зареваха и заподскачаха от възторг, сякаш беше казал нещо изключително.

Той се обърна и заговори с някакъв възпълен мъж, доста по-добре облечен от останалите. В този момент от голямата къща излезе друг мъж и се упъти забързано към тях. Той беше среден на ръст, възрастен, но енергичен, леко прегърбен. Имаше дълга бяла брада и пурпурна роба, която стигаше до под коленете му, и се подпираше на дълга тояга.

— Добър ти ден, Кахбад! — каза Кухулин. — Щастие е за мен, че те виждам, но къде е моята вярна Емер?

— Емер замина за Емайн Маха — обясни Кахбад. — Конхобар я привика…

— Аха-а! — ревна Кухулин. — Аз да не съм му някой роб, че да привиква жена ми, когато му се прище? Тоя разгонен…

— Чакай сега! Въобще, ама въобще не става дума за това! — занарежда Кахбад. — Той вика и теб. Затова ме изпрати лично вместо Левархам, тъй като се усъмни, че може би няма да се вслушаш в думите й, ако в дебелата ти глава щукне мисълта за неподчинение, докато аз мога да ти направя гейса да тръгнеш натам.

— И защо сме му притрябвали толкова в Емайн Маха?

— Мога ли да зная всички тайни на кралското сърце?

— Ти да не би да си дворцовият друид? — попита Ший.

Кахбад го забеляза едва сега и Кухулин ги запозна.

— Може би кралят те вика в двора, за да те защити… — предположи Ший. — Така дворцовите друиди ще могат да противостоят на магиите, които се опитва да ти направи Медъб. А тя се готви да направи точно това.

— Откъде си научил за намеренията й? — попита Кахбад.

— Пийт ми каза. Той има дарбата да вижда нещата, които ще се случват занапред. В нашите земи наричаме това явление „трето око“.

Кухулин сбърчи нос:

— Този урунгел ли?

— Тъй, тъй, аз! — обади се Бродски и пристъпи към групичката им. — А за теб, хубавецо, ще е най-добре да си опичаш ума, за да не би някой да те изненада неприятно.

— Каквото ми е писано… — отвърна Кухулин и се провикна: — Фергус! Стопли вода за къпане. — След това се обърна към Ший: — След като се изкъпете, ще станете достатъчно хубави, за да сте достойно украшение на несравнимия ми дом. Ще ви изпратя чисти дрехи, защото не мога да понасям тия фоморийски парцали.