Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (40)

Три

Докато се приближаваха към голямата къща с неколцината крепостни, които бяха се заели с багажа им, на вратата се показаха две жени. Едната от тях беше стара и сбръчкана, а другата — млада и приятно закръглена. Ший си помисли, че с малко грим и това-онова тя щеше да е наистина страхотно парче. Изглежда, Леминкайнен разбираше от жени.

— Марш в кухнята, жени! — разпореди той. — Бързо пригответе храната, защото ще се гощаваме. Никой не бива да казва, че Каукомели не проявява щедрост към гостите си.

Когато двете жени се наканиха да се отстранят от пътя им, Белфиби пристъпи и хвана ръката на по-възрастната от тях.

— Благородна госпожо — каза тя, — прости на господаря Леминкайнен липсата на добри обноски и това, че не ни запозна. Той вероятно е зает с много по-важни неща. Аз съм Белфиби от „Феерия“, съпруга на сър Харолд Ший.

Старицата сграбчи ръката на Белфиби. Очите й се изпълниха със сълзи и тя промърмори нещо неразбираемо, след което се обърна и изчезна във вътрешността на къщата.

Страхотното парче каза благовъзпитано:

— Именувам се Кюлики и съм известна още като девицата от Сари. Съпруга съм на Леминкайнен. А това беше майката на господаря. Добре сте дошли!

Леминкайнен я изгледа вкиснато.

— Тия жени! Дай им само да бърборят — каза той. — Заповядайте, влезте гости от Охайола. Разположете се удобно и ми разкажете за тази ваша странна магия. Ще ми е нужно да зная имената и местонахождението на хората, които искате да доведа тук, кои са предците им, къде са те сега, всичко, което можете да ми разкажете за тях. Освен това, колкото и никакъв магьосник да не си в сравнение с мен, няма да е лошо да прибавиш магиите си към моите, защото, няма да скрия, че това, което искаш от мен, съвсем не е просто. Трудна работа е да се прехвърлят хора от свят в свят.

Ший се намръщи:

— Мога да ти кажа доста неща за единия от тях. Доктор Уолтър Симс Беярд, доктор по философия и психология от Колумбийския университет. Мисля, че е родом от… ъ-ъ… Атлантик сити, Ню Джърси. Баща му се казва Осуалд Беярд, бизнесмен. Притежава универсален магазин в Атлантик сити. Почина преди година-две.

Леминкайнен каза:

— Странни са имената, които произнасяш, о, Харол! А майката на този Паярт… Аз трябва да имам всички подробности за родословието и обкръжението му, за които се сещаш.

Ший си даде сметка, че не знаеше почти нищо за майката на Беярд, която живееше в Ню Йорк при другия си син, с когото Ший се беше виждал само веднъж за съвсем кратко време.

Леминкайнен затвори очи и се опита да запамети всичко чуто, след което попита:

— А другият, когото искаш да издърпам в Страната на героите?

Ший се почеса по главата.

— Този е по-труден. Всичко, което зная за него, е, че е детектив в нашата полиция, че се казва Пийт и че диша през устата. Сигурно има аденоид или нещо такова. Подозрителен по природа и не особено умен.

Леминкайнен поклати глава.

— Макар и да е всеизвестно, че съм най-могъщият магьосник, не бих могъл да направя нищо с толкова оскъдно описание.

Белфиби се обади:

— А защо не опиташ да издърпаш първо Уолтър Беярд? Може би в „Ксанаду“, където се намират в момента, той е научил за този Пийт нещо повече, което ще ви позволи да го извикате с магия.

— Правилно, моето момиче. Дай да започнем с Беярд, Леминкайнен, а за Пийт ще му мислим после.

Точно в този момент жените влязоха откъм кухнята, последвани от една слугиня с груби дрехи и характерно селско изражение, понесли три огромни дървени подноса. Върху всеки от тях имаше комат топъл ръжен хляб, две огромни пържоли, буца сирене с размерите на агнешка главичка и еднолитрова халба с бира.

Леминкайнен каза скромно:

— Похапнете. Това леко предястие ще разпали апетита ви за основното ястие.

Очите на Ший щяха да изхвръкнат.

— Чудя се как ли ще изглежда един приличен обед тук? — обърна се той към Белфиби.

— Трябва да изядем цели купища храна, за да съберем сили за пътуването, което готвим.

Старицата тихо изписка:

— Недей, сине мой. Няма лек срещу смъртта.

Леминкайнен отвърна с пълна уста:

— Не, това вече е решено. Едва ли герой като мен се нуждае от чужда помощ, но е права и поговорката, че е гол и беззащитен онзи, чийто гръб не е прикрит от брат. Тези странници от Охайола ще ми помогнат много.

— Но нали ми обеща да не отиваш! — намеси се Кюлики.

— Това беше преди да срещна тези пътници със странните им оръжия.

Старицата започна да ридае и от време на време бършеше очите си с подгъва на престилката си.

— Не сте желани там. Те ще заложат навсякъде по пътя ви магически капани веднага щом научат, че сте тръгнали. И нито твоите сили, нито тези на странниците ще ви помогнат да избегнете смъртта.

Леминкайнен се разсмя гръмко и засипа масата с трохи от полусдъвкано сирене.

— Страхът е за жените и то не за всички от тях… — Той хвърли на Белфиби такъв огнен поглед, че Ший се зачуди дали не беше прибързал, като беше помолил за помощ този отявлен женкар. — А сега вървете и ми пригответе най-хубавите дрехи, защото не мисля да отлагам прекалено дълго тръгването за Похьола, където ще покажа на онези усойници какво значи да си имат работа с героя на героите.

Той стана и се запъти към Кюлики с вдигната за удар ръка. Ший се почуди дали героят на героите действително се готвеше да я отупа пред очите им и какво трябваше да направи той при евентуалната кавга, но страхотното парче го избави от затрудненото положение, като пъргаво скокна на крака и изчезна в кухнята. Леминкайнен се върна и седна на мястото си. После отпи дълга глътка от халбата, оригна се и избърса уста с опакото на ръката си.

— Хайде да видим какво става с магиите ни, о, Харол! — каза благо той. — Мисля, че на пълен стомах стиховете ни ще се леят като буйни реки.

— Така мисля и аз — рече Ший, извади от дрехите си лист и молив и се зае с изписването на формулите.

Поради изключително силната поетичност на финския епос най-вероятно поетическият магически елемент щеше да е допълнително застъпен както количествено, така и качествено. Белфиби се отдръпна към края на пейката, където беше седнала майката на Леминкайнен и я заговори тихо. Сигурно постигаше някакъв резултат, защото старицата започна да гледа значително по-спокойно.

След няколко минути Кюлики влезе отново. Тя носеше чиста бяла риза и нещо като кожена ризница, обшита с припокриващи се метални люспи, които положи на пейката до Леминкайнен. Героят я възнагради с това, че я придърпа да седне до него.

— Сега ще чуете едно от най-великите ми заклинания — каза той. — Измислил съм го много добре и е истински бисер. Готов ли си, Харол?

— Напълно — отговори Ший.

Леминкайнен се облегна назад, затвори очи и започна да напява с ясен тенор:

О, Валтар Паярт, който си далече

в магиите на Ксанаду оплетен.

Баща ти аз добре познавам вече,

името е Освалд на героя достолепен…

Напевът му не представляваше някаква свързана мелодия. По-скоро всеки ред беше с различна мелодия.

Освалд от Атлантик сити,

а Линда твойта майка се зове

от Джексонс, Ню Йорк сити.

Та целия ти род познавам аз добре…

Той продължи да пее стих след стих, докато Ший се опитваше да се съсредоточи над формулите си. Като че ли някъде далеч в ума му се мерна мисълта, че този селяндур може би е доста добър магьосник. Притежаваше изключителна памет — не беше пропуснал нито един роднина, познат или факт от биографията на Беярд, макар да ги беше чул само един-единствен път.

Стиховете на Леминкайнен се нижеха все по-бързо и по-бързо, гласът му се извисяваше в горните октави и най-накрая приключи:

О, Валтар Паярт, откъсни се незабавно

от прелестите райски на Кубла

и ела в страната Калевала — място славно.

Не ще се противиш на песента ми! Тук ела,

не можеш да отлагаш вече!

Сред нас спокойно приседни, човече!

При последните думи гласът на Леминкайнен се извиси до писък. Той стана и размаха ръце около главата си в серия магически пасове.

Въздухът в стаята рязко се раздвижи, разхвърля дървените подноси по пода и пред тях застана доктор Уолтър Симс Беярд от института „Гарадън“, доктор по философия и психология.

Не, той все още не стоеше пред тях, а седеше с кръстосани крака на пода, леко отпуснат назад, вкопчен в страстна целувка с една от хуриите от Ксанаду. Тя лежеше до него по гръб и беше облечена точно колкото стриптийзьорка в кулминацията на изпълнението си. Беярд откъсна устни от момичето и се огледа недоумяващо наоколо.

Леминкайнен се обади:

— Както виждате, аз наистина съм най-великият магьосник. Не само извиках с магията си този човек от друг свят, но доведох с него и наложницата му, която той, надявам се, ще ми отстъпи като възнаграждение за услугата.

Беярд пусна въпросната наложница и двамата започнаха да се изправят. Белфиби подръпна Ший за ръкава.

— Виж Кюлики — прошепна му тя, — сякаш се готви да издере някому очите.

— И ще го направи — каза Ший. — Но доколкото познавам Уолтър, той няма да е много по-склонен да преотстъпи момичето си на Леминкайнен, отколкото бях аз.

— Точно това имах предвид, Харолд — тя зашепна още по-тихо. — Всъщност, ако знаеш всичко за даден човек в този свят, можеш да му направиш каквато магия си поискаш, нали така?

— Вярно, имаш право, момичето ми. Надали щеше да ми дойде наум. Ще се постарая да не изпускам Беярд от очи.