Поля Мешкова, Диню Шарланов
Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд (3)

Началото на гилотината

На 9 септември 1944 г. сутринта регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, за да оформят извършения преврат. На основание чл. 150 от Търновската конституция с Указ № 10 за председател на Министерския съвет е назначен Кимон Георгиев. Едва тогава с Указ № 11 е „приета“ оставката на кабинета на Константин Муравиев. По доклад на министър-председателя с Указ № 12 е назначено новото правителство в състав: Кимон Георгиев (ПК „Звено“), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) — министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията — проф. Петко Стайнов (ПК „Звено“); министър на вътрешните работи и народното здраве — Антон Югов (БРП); министър на народното просвещение — проф. Станчо Чолаков (ПК „Звено“); министър на правосъдието — д-р Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите — проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната — полк. Дамян Велчев (ПК „Звено“); министър на търговията, промишлеността и труда — Димитър Нейков (Социалдемократическа партия); министър на земеделието и държавните имоти — Асен Павлов (БЗНС); министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството — Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите — Ангел Държански (БЗНС). С указ на регентите са учредени три нови министерства. За министър на народното здраве е назначен д-р Рачо Ангелов (БРП), министър на социалната политика — Григор Чешмеджиев от Социалдемократическата партия, и министър на пропагандата — Димо Казасов, независим.

На основание чл. 136 от конституцията с Указ № 13 XXV Обикновено народно събрание е разпуснато. На същия ден с постановление на правителството на ОФ на основание чл. 47 от конституцията са освободени от длъжност регентите на България — „Негово Царско Височество Кирил княз Преславски и Генерал-лейтенант Никола Михов“. Третият регент проф. Богдан Филов си е подал оставката на 8 септември 1944 г. С друго постановление на тяхно място са назначени проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).

В първите дни след 9 септември 1944 г. местната администрация преминава в образуващите се или образувани по-рано комитети на ОФ. Въпреки че те трябва да бъдат съставени на паритетни начала от четирите партии подобно на правителството, в по-голямата част на страната този принцип не се спазва. С малки изключения, отнасящи се до по-големите градове и отделни села, в тях и ръководствата им преобладават представители на БРП (к). Те доминират и в избраните в комитетите на ОФ „тричленки“, които започват да осъществяват управленски функции.

Със заповед от 9 септември 1944 г. главнокомандващият въстаническите войски ген. Добри Терпешев нарежда: „Всички бригади, отряди и дружини на народно-освободителната войска да слезнат от балкана в населените места и градове и организирано да се поставят в разпореждане на комитетите на ОФ и неговата народна власт.“

Последва заповед на министъра на вътрешните работи до областните директори в царството да вземат всички мерки „за посрещането и улесняването на връщащите се от планината народни борци“. На тях се възлага да организират и най-радушно посрещане на идващите съветски войски и при нужда да реквизират и уредят необходимите им квартири. За да се избегнат „смущения“ и да се запази редът, областните директори се задължават да направят „всичко потребно да не се допускат никакви фашистки прояви“.

Продължавайки практиката, установена след преврата от 19 май 1934 г., Министерският съвет започва да управлява страната с наредби, имащи силата на закони, опирайки се на чл. 47 от конституцията и формално одобрявани от регентите. В действителност обаче схемата за вземане и прокарване на решения от държавен и политически характер е доста по-различна.

На 10 септември 1944 г. ЦК на БРП (к) се установява в зданието на бившата Германо-българска търговска камара на ул. „Врабча“ № 10. Според отчета на организационния отдел, изготвен на 17 октомври 1944 г., на 9 септември с. г. броят на партийните членове е възлизал на 7000 души. А към датата на отчета те нарастват на 50 000. Ръководството на партията се формира след посещението на Димитър Ганев в Москва в края на септември 1944 г. Основното ядро в Политбюро са: Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев и Владимир Поптомов.

За връзка с Георги Димитров в Москва в зданието на ЦК се инсталира радиопредавателна станция с трима сътрудници — Любомир Жеков, бивш работник в апарата на Изпълнителния комитет на Коминтерна, а след неговото разпускане през 1943 г. в ЦК на ВКП(б), Ради Л. Иванов и Павел Царвуланов.

Предаванията стават нощем и обикновено продължават до сутринта. Тази практика се възприема, тъй като след завършване на заседанията на Политбюро политическият секретар на партията Трайчо Костов изготвя подробна информация за Георги Димитров относно извършената работа, проведените срещи и разговори през деня. По обратен ред той получава указания от Москва.

С писмо от 1 декември 1944 г. Георги Димитров съобщава на Трайчо Костов: „Получих достоверни сведения, че англичаните успели да разшифроват някои ваши и мои шифровки. Как това се е получило, няма конкретни данни. Така или иначе необходимо е да се вземат бързи мерки за пълното осигуряване на нашата кореспонденция, направи всичко да се смени шифърът. Изпращам спешно наш инструктор, който ще донесе нов шифър и ще помогне да се организира както трябва вторият шифър.“

От октомври 1944 г. по лично поръчение на Георги Димитров до България лети специалният куриер Бронислав Криницки — заместник-началник на секретния сектор НИИ-100 при ЦК на ВКП(б). Той носи материали и инструкции за Политбюро и отнася в Москва протоколи с неговите решения и тези на Секретариата на БРП (к). След като се запознава с тях, Георги Димитров нанася поправки, бележки и предложения. Подписани от него, документите се връщат обратно в ЦК в София. Инструкциите, получени от Москва, се оформят от Политбюро в съответния подходящ вид и се внасят в НК на ОФ. Оттам те се предлагат на правителството и стават официални решения.

Фактически без да е държавна институция, НК на ОФ се поставя над Министерския съвет. И това не е случайно. Чрез него Политбюро на БРП(к) направлява и контролира работата на правителството. За подсилване присъствието на Комунистическата партия в НК на ОФ през ноември 1944 г. е решено в него да се включат освен дотогавашните представители Цола Драгойчева и д-р Иван Пашов, още Васил Коларов (от Москва), Добри Терпешев или Владимир Поптомов.

А от Съветския съюз Георги Димитров обръща внимание на ЦК на БРП (к) да поддържа пред съюзниците си принципа: „Нашата партия и нашите партийни хора нямат официално никакви връзки със съветското правителство, че съветското правителство има и може да има работа по българските въпроси само с българското правителство и негов официален представител, а не с нашата партия.“ Той специално набляга — „още по-малко с Г. Димитров — Д. Терпешев“. Последният е член на Политбюро и е в постоянни контакти със съветското военно командване в София.

Докато се регулират връзките с Москва, указанията на Задграничното бюро се предават чрез радиостанция „Христо Ботев“. В емисия от 11 септември 1944 г. Вълко Червенков приканва правителството да предприеме бързи и смели действия за „обезвреждането на всички виновници за тригодишното съучастие на България в хитлеристките престъпления“. То трябва да изпълни решението си да арестува „прогерманските министри, депутати, бюрократи, джелати и тем подобни“. Вълко Червенков подчертава, че тези „предатели на България“ трябва „да бъдат съдени и сурово наказани“. В подобен дух на 11 септември 1944 г. Георги Димитров дава указание на ЦК на БРП (к) да пристъпи към създаване на народни съдилища за разглеждане делата на „предателите“ и „фашистките престъпници“.

В отговор три дни по-късно ЦК съобщава в Москва: „В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки за това с тези неща да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни съдилища и следствени комисии.“

Обяснението на фразата „стихийно уреждане на сметките“ се съдържа в партийните документи от август-септември 1944 г.

В директивата си от 27 август 1944 г. Георги Димитров уведомява ЦК на БРП, че предстои навлизане на Червената армия в страната. Във връзка с това той дава указание народът и неговите въоръжени сили решително да минат на нейна страна и заедно „да очистят българската земя от немските разбойници и техните подли помагачи“. Директивата е предадена за изпълнение на окръжните комитети на партията и ГЩ на НОВА.

На 8 септември 1944 г. сутринта три моторизирани колони на Червената армия преминават границата при Добруджа и се отправят към Русе, Разград и Варна. На същия ден ОК на БРП в Ямбол призовава: „Арестувайте незабавно всички народни врагове, фашистки властници, обезвредете ги и властта в селата и гарите да бъде поета от отечественофронтовските комитети...“

С писмо секретарят на ОК на БРП в Бургас изисква от командира на артилерийската батарея в с. Св. Никола да се направи точен план за „ликвидирането на фашистите всред армията и администрацията“. Като се прецени бързината на съветското напредване, „щом то започне, да се определи точният момент за започване на акцията“...

Със заповед Nо 14 от 8 септември 1944 г., щабът на VI ВОЗ нарежда на партизанския отряд „Хаджи Димитър“: „Да се арестуват всички народни врагове — полицаи и др. народни изедници, и да се обезвредят на място.“

Тъй като Народният съд все още не е учреден със законодателен акт, е решено арестите да се извършат на основание чл. 31 от Закона за гражданската мобилизация. На 12 септември 1944 г. Министерският съвет постановява:

I. Да се задържат по разпореждане на министъра на вътрешните работи:

1. Всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941г. до 9 септември 1944г.

2. Всички народни представители от XXV Обикновено народно събрание, които с вота си са одобрявали и подкрепяли политиката на казаните кабинети.

3. Всички военни лица, които с поведението си са станали причина за поставяне страната пред катастрофа и за излагане на войсковата част в опасност.

4. Всички други лица, които във връзка с политиката на казаните по-горе кабинети са заповядвали, поощрявали или извършвали убийства, палежи, грабежи, тежки телесни повреди или изтезания.

II. Да се впише възбрана, считана от 12 септември 1944 г.

1. Служебни — върху недвижимите имоти на министрите.

2. По искане на Министерството на вътрешните работи върху недвижимите имоти на останалите лица.

III. Смятат се поставени под запор всички движими имущества (вземания, влогове, акции и др.) на лицата, посочени в т. 1.

Всички отчуждения на имущества от казаните лица, както и изплащане на суми и изпълнения на други задължения към тях след същия ден не могат да се противопоставят на държавата.

Постановлението на Министерския съвет дава възможност да се облекат в нормативен акт започналите вече масови арести по цялата страна. Спазено е указанието от Москва, предадено по радиостанция „Христо Ботев“: „Обезвреждането на фашистките престъпници да става организирано под ръководството на правителството.“ Като резултат съюзниците на БРП в правителството на ОФ са въвлечени в провеждането на нейната линия.

Години по-късно, но вече като обявен за „враг на народа“, Никола Петков ще сподели с народния представител от БЗНС Дичо Томаров, че търсил смъртта си, бил дори уверен, че ще бъде убит, „защото само по тоя начин му оставало да се реабилитира, задето оставил на 9 септември на неговия гръб комунистите да се укрепят на власт“.

Опасявайки се от необосновани репресии във връзка с постановлението на Министерския съвет, регентите излизат с Прокламация към българския народ, прочетена по радиото от проф. Венелин Ганев. В нея те апелират към всички „да проявят в тия върховни времена най-голяма обществена, политическа и лична самодисциплина за запазване на гражданския мир, народното спокойствие и авторитета на закона“. Само че ЦК на БРП (к) има друго виждане по въпроса. С окръжно № 5 от 12 септември 1944 г. той нарежда на партийните организации в страната: „При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива.“ В отговор на прокламацията на регентите окръжното призовава да се води борба срещу „демобилизаторските настроения на някои среди“ и да не се спира революционната активност на масите. Според ЦК тя не само не представлява никаква опасност за реда и спокойствието в страната, но напротив — е „най-надеждната опора на новата народна власт“.

Чистката в държавната и местната администрация започва непосредствено преди 9 септември 1944 г. и се разгръща успоредно с навлизането на Червената армия в страната. По инструкции на ЦК на БРП, давани от лятото на същата година, бойните групи на партията по места започват да изпълняват функциите на „народна милиция“. Нейното създаване е узаконено с постановление на Министерския съвет от 10 септември 1944 г. То предвижда от състава на въстаническите отряди и народната милиция да се формира народна гвардия, която се поставя под ръководството на Министерството на войната, и Народна милиция, на която се поверява вътрешната сигурност и е под ръководството на Министерството на вътрешните работи. По думите на Антон Югов нейното основно ядро е съставено от „най-добрите партизани“. На същия ден ръководството на бойните групи се превръща в „Главен щаб на народната милиция“ със седалище хотел „Славянска беседа“. Там се докарват за разследване арестуваните министри, депутати, полицаи, държавни служители, общественици, интелектуалци и политици.

Постановлението изрично посочва, че полицейските части и чинове с доказани заслуги за установяване на новата власт запазват службата си в милицията. С малки изключения обаче това не се спазва. С телеграми от 10 септември 1944 г. областните директори нареждат на околийските управители и комитетите на ОФ в страната: „Полицейските служби и службите за охрана да се поемат от хората на ОФ.“ В доклад до НК от 12 септември 1944 г. областният комитет на ОФ в Бургас съобщава, че всички тайни полицаи и началници са или арестувани, или избити при опит за бягство. Задържаните офицери се разследват. В комисията по разследване влиза и представител на руското командване.

По сведение на Дирекцията на милицията до средата на септември 1944 г. от системата на МВР са освободени над 30 000 души. На 1 октомври 1944 г. ЦК информира Георги Димитров в Москва: „Ще ускорим организирането на Дирекцията на милицията. В наши ръце са ДС и РО. Помощник-началникът на униформената полиция е също наш човек.“

Ако БРП (к) успява за кратко време да овладее МВР и неговите подразделения в страната, не така стои положението с войската. Първоначално чистката се възлага на създадените или създаващи се войнишки комитети в нея. По предварителни инструкции те и бойните групи арестуват не само набелязани офицери, но и полицаи, като разстрелват някои от тях. Такива са случаите с убийството на ген. Каров, командващ XII дивизия, и двама от неговите офицери и на ген. Христов, командир на Трета армия.

В чистката се намесва и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Със заповед от 10 септември 1944 г. нейният командир ген. Благой Иванов нарежда: „Всички офицери, които се опитват да подронват престижа на народния фронт, да се арестуват и предават на правителствената власт. Всички, които противодействат на правителството, да се разстрелват незабавно.“ За да предотврати бягството и укриването на страхуващи се от репресии военни, със същата заповед Благой Иванов разпорежда: „Народната въстаническа армия и милиция да съдейства най-енергично за залавянето им и предаването на Народния съд.“

Поставен пред опасността да се създаде двувластие и анархия в армията, на 10 септември 1944 г. полк. Дамян Велчев издава друга заповед. Съгласно нея отрядите на народоосвободителната войска трябва да се смятат за поделение от състава на войсковите части със задачата не да вършат арести, а да „съдействат на войската за поддържане на реда и спокойствието в страната“.

По същото време при НК на ОФ, околийските и областните комитети се създават военни отдели. Под тяхно ръководство преминават войнишките комитети с препоръката да „задълбочат издирването на народните врагове“.

При това положение министърът на войната е принуден със специална заповед да определи реда, по който да се извърши чистката във войската. На командирите на дивизиите е наредено веднага да съставят към щабовете на дивизионните области „следствени комисии“ в състав: един съдия-следовател от военния съд, в чийто район попада дивизионната област; един представител от областния комитет на ОФ, назначен от последния; офицер от РО към щаба на дивизията и един представител на въстаническите отряди. Всички началници трябва да издирят военните чинове, които в миналото или сега допринасят за разколебаване вярата в командването, и ги задържат по установения във войската ред. Всички задържани във връзка с промяната на 9.IX. военни чинове и тези, които се задържат в изпълнение на настоящата заповед, да се изпратят незабавно заедно със събраните за тях сведения на следствените комисии, които след разпит и проверка ги разделят на четири групи. В първата влизат военни чинове за съд, във втората — за уволнение, в третата — за преместване в друга част, и последните — за освобождаване и връщане в същата част. Ония военни, които подлежат на съд, трябва да бъдат задържани в съответните гарнизонни затвори, а преписките им — предадени в съответните военни съдилища.

В същата заповед полк. Дамян Велчев нарежда командирите на частите да се противопоставят на всеки опит за арестуване на военни чинове не по установения ред с изключение на извършилите престъпления от „вулгарен характер“.

По такъв начин, заобикаляйки въпроса за народния съд, военният министър открито заявява становището си провинените военни чинове да бъдат съдени от военните съдилища. Но ЦК на БРП (к) няма намерение да остави чистката във войската в ръцете на Дамян Велчев, и то по посочения от него ред. С остро възражение е посрещнато и последвалото окръжно за преустановяване дейността на войнишките комитети, съществуването на които по думите на военния министър е „не само излишно, но и вредно“. Като компромисен вариант той се съгласява със създаването на помощниккомандирския институт, който да поеме техните задачи.

В началото на октомври 1944 г. престава да съществува и ГЩ на НОВА. Тогава Политбюро на БРП (к) решава, неговите сили да се включат в ръководството на армията и милицията. Досегашните му функции, свързани с чистката във войската, се поемат от новообразувания Военен отдел при ЦК.

На 18 септември е готов един от предварителните проекти на Наредбата-закон с наименование Закон за Народен съд. Три дни по-късно е съставен друг проект с название „Народен съд за изменниците, предателите и вредителите на Отечеството“. След обработка от специално създадената комисия към Министерството на правосъдието по редакцията на Наредбата-закон, в която влизат председателят и членовете на Съвета по законодателството, той придобива окончателен вид. На 24 септември 1944 г. Политбюро на БРП (к) одобрява „Наредба-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане България в световната война и за злодеянията, свързани с нея“.

На следващия ден ЦК информира Георги Димитров в Москва: „Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.“

Американският политически представител в България Мейнрад Барнс се добира до сведения, че при посещението си в Москва Димитър Ганев е получил указания от Георги Димитров да се унищожи „фашистката интелигенция“. На свой ред политическият секретар на партията Трайчо Костов нарежда да се съставят списъци и до началото на октомври 1944 г. да се изпълни искането на Георги Димитров. При извършването на репресиите да се унищожават всякакви документи и заличават следите. В противен случай ще се търси лична отговорност.

С окръжно от 20 септември 1944 г. НК на ОФ инструктира местните комитети по цялата страна да съдействат за решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат и за ликвидиране на оцелелите все още „гнезда на фашистка съпротива“. От своя страна с окръжно № 6 ЦК на БРП (к) задължава всички комунисти и ремсисти да се поставят в „пълна услуга“ на Народната милиция и органите на вътрешното министерство.

Продължаващите незаконни арести и изчезвания на лица, набедени във „фашистки прояви“, обиски и изземвания на лично имущество, извършвани от „тричленките“ на БРП в комитетите на ОФ и милицията, предизвикват негативна реакция в нейните съюзници и се пренася и в Министерския съвет. На страниците на в. „Земеделско знаме“ БЗНС нееднократно напомня, че работата на милицията трябва да се основава на обещанието на правителството, изразено в неговата програма, да възстанови конституцията и всички права и свободи на народа, записани в нея.

На този етап БРП (к) няма интерес да влошава отношенията си със своите съюзници в ОФ. Затова нейното ръководство е склонно да направи някои временни отстъпки, така както то ги разбира. Но в какво в действителност се изразяват те?

С телеграма от 1 октомври 1944 г. ЦК информира Георги Димитров в Москва: „Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се провежда внимателно.

Ще бъде организирано разобличаване най-злостните врагове и палачи, ще бъдат широко публикувани в печата сведения за техните престъпления, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сирачета на убити антифашисти с искане за възмездие. Ще организираме обществен натиск на министрите социалисти и земеделци.“

Наредбата-закон за народния съд е приета от Министерския съвет след дълго обсъждане на три последователни заседания от 28, 29 и 30 септември 1944 г. На 3 октомври 1944 г. той е утвърден с указ на регентите и публикуван в „Държавен вестник“ три дни по-късно.

Ръководна тройка в Министерския съвет, която е в постоянен контакт с Политбюро на БРП (к), са Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов. В това си качество те заедно обсъждат най-важните въпроси, преди да станат правителствени решения. Засягайки въпроса за чистката на разговор в ЦК, Кимон Георгиев заявява: „Разбирам, че това е трябвало да се извърши. Не осъждам никого, но настъпи време това да се въведе в законни рамки.“ Министърът на войната не е против „обновяването“ на войската, но поставя искането „тези въпроси да се разрешават между нас, а не през главата ми“. Според шифрограмата на ЦК до Георги Димитров в Москва от 9 октомври 1944 г. той казал: „Мене не ме плаши даже утрешна съветска България. Аз съм готов да стана неин достоен гражданин.“ Дали това са политически маневри, наложени от обстоятелствата, ще стане ясно по-късно. Но в момента Трайчо Костов съобщава в Москва: „Югов е във възторг от Дамян.“ С него обаче е необходимо още да се „поработи политически“. За целта е решено „Югов да поддържа систематически контакт и да подработва звенарите, министър Д. Терпешев — пладненци, М. Нейчев — социалистите, а Рачо Ангелов -останалите“.

На 5 октомври 1944 г. ЦК на БРП (к) е посетен от секретаря на БЗНС д-р Г. М. Димитров. С подробен доклад за разговорите е информиран Георги Димитров в Москва. „Той ни заяви, пише в него, че пладненци — това са аграрни социалисти, че те се борят за нов социален строй и че тяхната идеология е близка до нашата. По линията на вътрешната политика не вижда причина за разногласия и борба между нас... Те също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на народния съд.“

Във връзка с влизането на Наредбата-закон Кимон Георгиев и Дамян Велчев предлагат в ЦК на БРП (к) правителството да излезе с декларация, че всички арести занапред ще се извършват в рамките на действащите закони от съответните държавни органи. На 5 октомври 1944 г. тя е прочетена по радиото от министър-председателя. В нея се заявява: „От тоя момент всички ония, които се отдават на каквито и да са произволни арести или злоупотреби с властта, която упражняват, ще бъдат най-строго и безмилостно наказвани.“

На 7 октомври 1944 г. ръководствата на БРП (к), БЗНС, НС „Звено“, Социалдемократическата партия и НК на ОФ излизат с апел до местните организации и комитети. В него те подчертават, че ще окажат на правителството „всестранна поддръжка, за да бъде укрепен в страната строг демократичен ред и законност“. Изразявайки своето съгласие с обнародваната вече Наредба-закон за народния съд, те също така се обявяват против произволите при неговото провеждане.

От своя страна ЦК на БРП (к) също предприема някои действия, с които да покаже официално пред обществеността, че няма различия със съюзниците си от ОФ и неговото правителство.

На 27 септември 1944 г. Енчо Стайков е освободен от длъжността директор на Народната милиция. На негово място е назначен Раденко Видински. Със заповед от 7 октомври 1944 г. той нарежда:

1. Да се спрат произволните арести на граждани, обвинени само в това, че са с фашистки убеждения.

2. Да се арестуват само тези фашисти, които са уличени в престъпления, засегнати от Закона за Народния съд.

3. Всички арести да се извършват с писмена заповед на съответния началник на милицията.

4. При спешни случаи арестите да се извършват без писмена заповед, като при откарването на арестуваното лице в участъка разпитът да бъде направен веднага и ако има основание, да се задържа, като същевременно се издаде заповед за задържането му.

5. Разследването на арестуваните лица да се извършва бързо и без протакане, като всички лица с доказани престъпления се предадат на Народния съд.

6. Обиски в дома на задържаното лице да се извършват в присъствието на двама граждани в качеството на поемни лица, като за целта се състави протокол, подписан от горните лица и представител на милицията.

7. Ако обискът се извърши в дома на арестуваното лице в негово отсъствие, то протоколът се подписва само от поемните лица и милиционера, който ръководи обиска.

8. При обиск да се изземват само ония вещи, които са в интерес на следствието.

9. При изземване на германските имущества и имуществото на осъдени от Народния съд също така да се състави протокол, като се вписват подробно всички вещи, пари и др.

С друга заповед от същата дата директорът на Народната милиция нарежда на областните коменданти и този на столицата да приведат в известност и предадат на съответните оръжейници всичкото конфискувано и събрано в складовете на ОФ годно и негодно оръжие, патрони и бойни припаси. В заповедта обаче има един съществен момент. Само всичкото излишно и негодно за работа оръжие и бойни припаси трябва да се изпратят в Дирекцията на народната милиция.

Но влизането в действие на Народния съд не оправдава очакванията на съюзниците на БРП (к) в ОФ, че ще спрат незаконните арести. Напротив, то дава тласък на нова вълна от още по-масови репресии. Как се стига до тях?

В деня, когато Политбюро одобрява Наредбата-закон, председателят на НК на ОФ Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така трябва да се създаде представата, че той е дело на всички партии, влизащи в ОФ, и се подкрепя от широки обществени среди.

В началото на октомври 1944 г. Националният и областните комитети на ОФ започват да изпращат следователи по места за провеждане на дознанията във връзка с Народния съд. Те са одобрени предварително от ЦК на БРП (к). Освен това околийските и местните комитети на ОФ по села и градове се задължават в най-кратък срок да изготвят и изпратят списъци в Националния комитет с имената на задържаните лица и на тези, които все още не са задържани, но трябва да отговарят пред Народния съд. За всички се изисква да бъдат придружени с конкретни сведения за извършените престъпления и посочени свидетелите, които да установят тяхната вина.

По същото време новосформирани временни управи на редица стопански организации, дружества и съюзи излизат със специални окръжни, носещи еднакъв наслов — „За прочистване на ръководствата от фашистки елементи“. Подобен процес протича и в отделните министерства и ведомства. За целта на ОФ комитетите по места или създадени в тях се изпращат инструкции за начина, по който да събират и предават сведенията за служителите, проявили се като „фашисти“.

Прочистването на съдебните учреждения се извършва по инструкции на д-р Минчо Нейчев и въз основа на списъци, изготвени от комитетите на ОФ. Поради възникнали трудности при определяне на понятията „фашист“ — „антифашист“ с писмо от 4 октомври 1944 г. министърът на правосъдието обяснява: „От сведението трябва да се вижда какво е било държането на съдията извън съда, как се е изказвал върху политическите и държавните порядки преди 9 септември т. г., а така също какво е било държането му в съда главно по политическите процеси.“ В резултат на чистката по сведения, посочени от него, са уволнени 145 съдии и прокурори, по други причини — 33, при общ брой за цялата страна 618 души.

В друг доклад д-р Минчо Нейчев информира министър-председателя за цялостното прочистване на съдебната система за времето от 9 септември 1944 до 22 февруари 1945 г. Според него от 603 души съдии за фашистки прояви са уволнени 134 и в интерес на службата 28. „Това — пише министърът на правосъдието — представлява повече от една четвърт от съдийския персонал.“ От съдебните кандидати, допълнителни членове, съдии-изпълнители и нотариуси за фашистки прояви са уволнени 23 души и в интерес на службата — 6 души. От съдебните служители, които се назначават от министерството, по същите причини са уволнени съответно 9 и 15 души. Чистката засяга и служителите при затворите, които също се назначават от министерството. При общ брой 152 са уволнени 121. „Освен това — допълва д-р Минчо Нейчев — от шефовете на учрежденията е била извършена чистка на ония служители, които се назначават от тях.“ Но колко са арестуваните, изчезналите и предадените за съдене от Народния съд, министърът не съобщава.

По по-различен начин се решава въпросът с Министерството на народното просвещение. С Постановление № 202 от 20 октомври 1944 г. Министерският съвет одобрява „Наредба-закон за прочистване на преподавателския персонал в народните основни и средни училища, учителските институти и в университета и висшите училища и академии“.

В доклада на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков до министър-председателя е записано: „Мярката за прочистването на преподавателския персонал в Университета и в другите висши училища и академии не може да се смята за накърняване на така наречената академична свобода и университетска автономия, защото критерий при прочистването на преподавателския персонал ще бъде не научната и преподавателската дейност на доценти, професори и пр., а извършената явно или прикрито фашистка противонародна пропаганда сред академичната младеж, както предвижда и Законът за държавните служители, направен от миналия режим.“

Съгласно Наредбата-закон провинените „досега и в бъдеще в активна, подчертана фашистка дейност“ преподаватели и учители се уволняват веднага административно. По-малко провинените се отстраняват от служба временно. С тях се започва разследване, което трябва да завърши най-късно до един месец, за да се установи категорично виновността на лицето. Доказателствата по него се събират от съответните граждански комитети на ОФ, от отделни лица от средите на ОФ, лични проучвания и най-накрая — документи.

Така по набързо изготвени списъци от комитетите на ОФ или по предложение само на някои влизащи в тях лица от улици и къщи се „задигат“ хора, набедени, че са „реакционери“. Много от задържаните са натоварени в камиони и откарани в неизвестна посока. Една немалка част от уволнените държавни служители са арестувани и предадени за разследване в милицията.

За лицата, които са търсени за разпит или задържане, но се укриват, Дирекцията на народната милиция издава специална заповед. Те се задължават в срок от пет дни, смятано от 10 октомври 1944 г., да се представят доброволно на съответните власти. Тези, които не изпълнят настоящото нареждане, и техните укриватели „ще бъдат преследвани и най-строго наказвани“.

Не са редки и проявите на посегателство върху населението главно в селата и по-малките градове на страната, извършвани от руски войници и офицери. В писмо до Георги Димитров от 12 септември 1944 г. един от партийните ръководители във Варна — К. Халачев, пише: „Голяма опасност за нас специално тук, в нашата област, представляват непрестанните случаи на грабежи и насилие, вършени от неотговорни червеноармейци.“ Подобни сигнали се получават от Добричка, Чирпанска и Ямболска околия.

На 22 септември 1944 г. Георги Димитров изпраща писмо, адресирано лично до Сталин и Молотов. В него той споделя: „Има редица случаи на насилие по отношение към местното население на заетите територии от страна на отделни военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Например:

1. Произволно се отнема от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти и др. без знанието на местната власт и без оформяне по съответния начин изземването на добитъка и хранителните продукти.

2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства и смазочни масла.

3. Някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват по нощите в частни домове в градове и села, извършват грабежи, а в някои случаи — изнасилват жени, убиват мъже. В с. Дивдядово — Шуменско, между убитите е и един стар член на Комунистическата партия.“ Във връзка с всичко това Георги Димитров моли да се направи възможното за най-скорошно прекратяване на такива „произволни действия“.

Като резултат на 27 септември 1944 г. маршал Ф. И. Толбухин се обръща с Позив към българския народ, в който твърде двусмислено предупреждава: „Всякакви нарушения на реда, произволи и беззакония няма да се търпят и ще се считат като действия, насочени против Червената армия.“

В слово, прочетено по радиото на 3 октомври 1944 г., министърът на пропагандата Димо Казасов се опитва официално да опровергае слуховете за „отклоненията“ по неговите думи от установения от Червената армия ред. От проверката на случаите, изнесени в много писма до правителството и регентите, според Димо Казасов се установило, че това са „съвършено единични и уединени факти“, които се украсяват с измислици и разпространяват като всеобщо явление. „Правят се заключения, казва министърът, за някакво по-друго държане на германския войник.“

Запазването на регентския съвет, макар и в променен състав, показва, че на този етап правителството на ОФ смята да запази монархическата форма на управление на държавата. Но същевременно са взети мерки за „пълното изолиране на царското семейство“. Малолетният цар Симеон П, царицата-майка и княгиня Мария-Луиза са настанени в двореца „Врана“. Той е поставен под силна охрана и се наблюдава лично от директора на Народната милиция. „На Царицата внушихме — пише ЦК до Георги Димитров — да се предпазва да стане център на реакцията. Тя заяви, че в политиката няма да се намесва.“

Регентът Тодор Павлов има партийно поръчение да поддържа постоянни контакти с царицата и да информира ЦК за нейното поведение и евентуални намерения.

Княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са задържани още на 9 септември 1944 г. В края на месеца в печата се появява кратко съобщение на Дирекцията на милицията: „Бившите регенти — Кирил, Филов, Михов, както и бившият министър-председател Добри Божилов и министърът на вътрешните работи Петър Габровски, задържани от българските власти, са предадени на съветските власти за разследване.“ Това, което не се казва, е, че те са отведени в Москва.

В деня, когато регентите подписват указа за Народния съд, Кимон Георгиев и Дамян Велчев дават съгласието си на третия член на ръководната тройка в правителството „да се арестува цялата царска камарила“. Става дума за дворцовите съветници и служители на цар Борис III и неговото семейство. Между арестуваните е и сестрата на монарха — княгиня Евдокия.

С радиограма от 6 ноември 1944 г. Георги Димитров пита ЦК „какво прави нашата дама“. На регента Тодор Павлов е наредено веднага да напише подробен отчет за срещите си и разговорите с царицата. Той е изпратен в Москва седмица по-късно.

„Не дразня Царицата — пише Тодор Павлов, — държа се с нея стегнато и достъпно, не й правя никакви принципни отстъпки, не будя в нея оптимистични надежди, но и не създавам в душата й ненужна паника. На няколко пъти се застъпих за спиране на някои опасни левичарски прояви от страна било на наши другари и на земеделци, които бяха ходили с камион да правят ОФ комитет в двореца «Врана», а други (в т. число и руски войници) бяха устройвали лов с шмайзери на фазани в парка на същия дворец, трети при обиколка в двореца бяха задигнали дрехи от покойния цар, пощенски чекове на името на царицата и т. н., и т. н. При такива случаи аз в съгласие с другите регенти и с ЦК на РП се застъпвам за царицата, още повече че там при лов с шмайзери на фазани из парка, при правене на събрания в двореца няма такава гаранция, че някой куршум не би попаднал «случайно» (Интелижан сервиз знае отлично как стават тия работи)... В среща с царицата тя ми каза, като ме кани на обяд: «Ако е нужно да си взема багажа и да си отида, кажете ми и аз ще го сторя, но защо са тези чести обиски в двореца и в другите дворци? Разбирам, че принцът Кирил като регент остава в отговорност за политиката си, но защо арестуваха и княгинята, и много близки хора на моите придворни изчезнаха безследно? Не би ли могло под гаранция княгиня Евдокия да се пусне в къщата си?» и т. н. — в този дух. Посъветвах я много учтиво, но много твърдо да не поставя въпроси и като тоя за княгиня Евдокия и да не се застъпва за хора, които са доказани фашистки агенти. Казах й, че срещу самото й семейство (Евдокия по конституция не е член на царското семейство) не се предприемат и вероятно едва ли ще се предприемат подобни мерки, замолих я (всъщност предупредих я) да избягва да се обкръжава от хора, които могат да я изложат, макар да се ръководи от чисто хуманни мотиви, подсказах й, че политиката не е нито морал (отвлечен), нито етика, а си има своя логика и т. н. И тоя път тя отново се успокои и дори ме покани на обяд.

Моето впечатление е, че в политиката тя е много по-деликатна от княгиня Евдокия и ако би се уверила, че не грози сериозно непосредствена опасност децата й — престолонаследника, би се държала (при здрави и сплотени регенти) относително прилично, при условие княгинята и принц Кирил да не й влияят, а също да бъде охранявана от присъствието на реакционни монархически среди у нас.“