Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (33) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Покрай кръвта

— Гусак е набирал за седми отдел хора с особени „заслуги“, като онова ченге например, което е убило обект. А ти казваш, че не си се цапал с кръв. Как си го обясняваш?

— Мен не ме избра Гусак, а ме изпрати Ковальов. По-късно Гусак сам щеше да каже в едно интервю: „Аз не исках да вземам Литвиненко в моето подразделение. Ръководството ми го натрапи.“ Мисля, че те не погледнаха на мен сериозно, излъгаха се. Гусак е смятал, че Ковальов ме е проверил с кръв, а Ковальов — че го е сторил Гусак.

Едва по-късно, когато започнаха да ни притискат, се засилиха да проверяват, но бяха закъснели. Веднъж Гусак ме извика и ме попита: „Спомняш ли си, че участва с нас в едно мероприятие?“ Питам го: „В какво мероприятие?“ — „Ами спомняш ли си — вика — как убихме един азербайджанец?“ Отсякох: „Не съм убивал никакви азербайджанци с тебе.“ — „Ама как бе — той чак се смая, — нали го пречукахме в милиционерския участък…“

— Ами самият Гусак? Какви ги е вършил лично той?

— Гусак открай време имаше репутация на „яко момче“. Лично беше написал в рапорт до Ковальов: „Моите подчинени са гадове в добрия смисъл на думата.“ Но с какво точно се е отличавал — тогава не знаех. Беше ми ясно само в общи черти. Носеха се всякакви слухове. Веднъж при мен дойде сътрудникът на Гусак Горшков и ме помоли да го включа в своята група. Горшков по-рано беше работил в милицията, в криминален отдел и в стопанската. „Знаеш ли — каза ми той, — те са ненормални, страх ме е. Убиват хора. Няма да работя там, ще напусна. Излизат на мероприятия и започват да пребиват хората до смърт. Аз съм против това. Рано или късно всички ще ги приберат зад решетките. А какво мога да направя аз?“

Конкретната история, благодарение на която Гусак бе получил седми отдел, научих по-късно, когато вече бях в конфликт с ръководството. Гусак извел петима души — дагестанци — в гората, в района на Подолск, и ги разстрелял. В тази операция освен Гусак участвали Альошин и Бавдей.

Научих за това случайно, вече в извънслужебните ни отношения: Гусак се беше скапал по едно време и като се напил, се изтървал пред жена ми как извели петима души и ги застреляли. „Разбираш ли — казал, — ако този факт се разкрие…“ Думите му прозвучали като разкаяние.

Маруся ми разказа това и добави: „Кажи му повече да не ми говори такива неща. Защо трябва да ги знам? Не искам.“

Казах на Бавдей: „Боря, Гусак е казал на жена ми, че сте разстреляли няколко души.“ Борис се уплаши: „Абе той да не е откачил? Може ли да се говорят такива неща? Знаех си аз, че с този глупак един ден ще лежим в кауша.“

Започнах да проверявам тази история. Поприказвах си с Шебалин, с Понкин, с другите служители. Всички се чудеха — ама ти не знаеше ли? След нашата жалба до прокуратурата в отдела очаквахме обиск, а в касата на Гусак имаше нерегистрирано „гърмяно“ оръжие, както и окървавените паспорти на тези дагестанци. Гусак нареди всичко да се унищожи. Понкин и Шебалин отнесоха някъде документите, а друг служител, Соловей, скри оръжието. По-късно прокуратурата иззе един пистолет от онези от касата на бившия служител в нашия отдел Шевчук. Сега той работи в Московското управление. За този факт ме разпитва следователят Барсуков.

— А кой е наредил на Гусак да премахне тези дагестанци?

— Генерал-лейтенант Миронов. Така е казал Гусак на жена ми. Аз попитах Миронов: „Иван Кузмич, Гусак е разправял, че вие сте дали нареждане за онази операция, а при нея са убили хората.“ Миронов пребледня: „Не съм нареждал да убиват когото и да било.“ И след дълга пауза добави: „Знаех си аз, че е откачен.“ Именно след този разговор Миронов отиде при Путин да ходатайства за мен. Че нали, Литвиненко знае твърде много, не можем да го изгоним.

— Тоест висшето началство е знаело за тази история?

— Разбира се, че знаеше. По-късно, когато прокуратурата се зае с УРПО във връзка с нашата жалба, Гусак ми разказа: „Знаеш ли, имах разговор с Ковальов и той ме попита: «Какво се ежи Литвиненко? Нали е бил с вас, когато изтрепахте дагестанците?» Отговорих му, че не си бил с нас. А Ковальов попита: «Че къде е бил тогава? Как така „никъде“? И е попаднал в УРПО?!»“

Та това е то. Те са смятали, че съм бил „някъде“. Дори не са можели да си представят, че не съм омърсен. Че съм минал покрай кръвта.

Но ако бях оцапан с кръв — щяха да ми го припомнят и тогава определено нямаше да изляза от Лефортово. Защото те бяха проверили всички мои дела за десет години назад и не бяха намерили нищо по-сериозно от това да ме обвинят, че веднъж съм ударил арестуван бандит и съм му направил синина „голяма колкото копейка“. Но съдът ме оправда и за това!

— А за какво са убили онези дагестанци?

— Ето за какво. Синът на бившия председател на КГБ Семичастни имал фирма, която задлъжняла на някого с пари. Доколкото разбрах, дагестанците са били наети да вземат тези пари от него. Семичастни-младши се оплакал на баща си и той отишъл при Ковальов с молба за помощ. Ковальов извикал Гусак и му наредил да вземе мерки: „Иди при Миронов, да оформи нареждането.“

Тогава Гусак, както и аз, работеше в ОУ при АТЦ и двамата с Миронов са оформили този случай на рекет като заплаха за терористичен акт срещу Семичастни-баща. Какво точно се е случило не знам, но Гусак е провел операцията и тя е завършила с пет трупа.