Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (53) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Провокацията

Защо ФСБ е опитала да взриви блок именно в Рязан? Защото рязанската въздушнодесантна дивизия се бие в Чечения и десантните части всеки момент трябваше да започнат там операция. От една страна, са подготвили взрива, за да покажат, че е налице чеченски тероризъм, а от друга — да насъскат десантниците срещу чеченците, да разпалят у тях чувството за мъст.

Защото какво е за курсанта градът, в който е учил четири години? Това означава, че в Рязан са съпругата му, роднини, приятели. Дошъл е тук голобрадо хлапе, а от него са направили мъж. И той ще се гордее с това цял живот. В Рязан са му дали синята барета и фланелката. Тъй че за всеки десантник взривът в Рязан е лична обида.

— Спомняш ли си, край Вилнюската телевизионна кула беше убит един спецназовец с изстрел в гърба? Именно след това „Алфа“ се втурна на бой.

— Да. Шацких. Той беше близък приятел на моя началник Александър Михайлович Платонов. Когато убиха Шацких, Михалич се тръшкаше: „Виждаш ли, уредих момчето в «Алфа», а то какво стана…“

— И са стреляли по незащитено от бронежилетката място. Преди атаката на Белия дом друго момче от „Алфа“ беше застреляно пак така. Стреляли са по същото място. И тогава след убийството „Алфа“ тръгна в атака.

— Каква история, а, какво съвпадение! Момчето, което беше убито при атаката на Белия дом, беше Гена Сергеев, роден брат на съпругата на Платонов. После всички казваха: „Александър Михайлович, вече не уреждай никого на работа в «Алфа».“ Михалич пак се тръшкаше — той обичаше Гена.

Как е бил убит Гена? Те са се придвижвали с БТР и той видял ранен войник. Гена беше много почтено момче. Спрял БТР-а и казал: „Трябва да помогнем на човека.“ Наоколо го разубеждавали: „Остави, да продължаваме.“ Но той слязъл. Вдигнал войника и го понесъл към бронетранспортьора. И тогава — изстрел в гърба му. И то не откъм Белия дом, а от противоположната посока. Аз разговарях с Михалич, той каза: „Знам кой е организирал всичко това — Барсуков.“

А какво стана в Останкино през 93-а година? Защо Лисюк е дал команда да се стреля? Защото с изстрел от тълпата са убили един войник. И аз знам, че когато имаше безредици във Фергана, там беше пратен Лисюк. Чух какво се говореше в отряда, нали служех там във втори полк. Какъв е бил техният метод? Провокация! Да речем, хората просто се събират, никого не закачат, но трябва да бъдат разпръснати. Тогава преобличат един войник в цивилни дрехи и го пращат сред тълпата. И той оттам хвърля нещо по войниците. Толкоз. „Аха! Те хвърлят камъни по нас!“ И се започва. Разпръсват тълпата. Та Лисюк е специалист по такива провокации.

— Все пак нещо не ми се вярва. Жени, деца, свои хора — нима е възможно?

— Нашите момчета могат всичко, нима още не си го разбрал? Особено ако им се плати добре.

Има такова явление в психологията — отказ да гледаш истината в очите, ако тази истина е прекалено страшна. Например — предателство от страна на най-близкия ти човек. Широко разпространено явление, аз постоянно се сблъсквах с него в оперативната си работа.

Същото е и в политиката. Има една такава формула — ние нищо не сме знаели! Германците казваха така за концлагерите. У нас казваха така за ГУЛаг, за чистките. Макар че по-честно щеше да бъде да се каже — не са искали да знаят, докато не им го навряха под носа.

Спомняш ли си, аз ти разказвах как началникът на едно РУОП създава банда за натиск върху бизнесмените, за да има от кого да ги защитава? И никой не се учудва — всички са свикнали. Е, ако се изкачим сега от районно на държавно ниво, излиза, че взривените блокове са абсолютно същата форма на натиск на подведомствена територия. Само че не в рамките на микрорайон, а върху цялата страна.

Защо тогава подскачаме чак до тавана: не, това не може да бъде, защото нашите хора не са способни на такова нещо? В микрорайона са способни, а в страната не са? Каква е разликата? Властта, също като онзи началник на районен отдел на милицията, наема банда (или не й пречи) за създаване на атмосфера на страх. Видите ли, виновни са чеченците. Хайде да ги „давим в нужника“. Наоколо е пълно с терористи, не губете бдителността си, проверявайте паспортите на лица с подозрителна „окраска“. Добре, съгласява се обществото, и отстъпва пространство от своята свобода.

И те вече могат, извличайки полза за себе си, да осигуряват „чадър“ за олигарси и да решават политически проблеми: да газят политически конкуренти, да вдигат рейтинга на своите кандидати, да побеждават на изборите.

Но тогава излиза, че тази власт ни е натрапена. Избрали сме си я, ръководени от страха. Не си спомням кой, май беше Разбаш, каза на погребението на Листев: „Сега ние се примиряваме с всеки негодник, стига той да ни каже: ще ви дам сигурност и ред.“ Пророчески думи!

Защото в какво се крие опасността от всеки „чадър“? В обстоятелството, че това е служба за охрана, която не си наел сам. Не можеш да я уволниш. Не ти плащаш за „чадъра“, а те ти вземат парите. Те така се и изразяват: вземаме от бизнесмените.

Същото е и с властта: ние я наемаме. Срещу свои пари. Отиваме, гласуваме, наемаме я. Властта обаче е на друго мнение: не вие ми плащате, а аз ви вземам парите.