Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (52) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Лубянская преступная группировка, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Сашо

Източник: http://bezmonitor.com

 

(c) Александр Литвиненко

ЛПГ — Лубянская преступная группировка

GRANY, New York, 2002

(c) Здравка Петрова, превод

(c) Факел експрес, 2003

История

  1. —Корекция

Сянката на Рязан

— В Рязан взривът беше предотвратен от местната милиция. А три дена по-късно ченгетата са открили бомбаджиите от ФСБ. И тогава Патрушев заяви, че това било учение. Какво мислиш ти?

— Ами знаеш ли, според мен в Рязан наистина се проведе учение. За обществото. И ние завършихме това учение много успешно.

Научихме се не само да подозираме, но и да говорим за това открито. Именно след Рязан се започна новото отброяване на времето за ФСБ. Виж сега — преди две години само неколкостотин души разбираха — в Рязан ФСБ е подготвяла истински взрив. Днес го разбират стотици хиляди. Да говориш за връзката между ФСБ и терористичните актове вече не е предателство, не е кощунство, а законен въпрос. Животът вече е друг.

Именно затова въпросът за Рязан е изключително важен. От Рязан пътят води право към Москва, към взривовете в столицата. Защото технологията, почеркът не просто си приличат, а са идентични.

Когато се случи всичко това в Рязан, аз го погледнах с очи на детектив. Отхвърлих емоциите, мислите от рода на „а могат ли те да ни взривят или не могат, жестоко ли е това или не е жестоко“, оставих само фактите. Не ме интересува кои са те: чеченците, хора от ФСБ, от ЦРУ или ФБР — интересуват ме само фактите.

А фактите говорят, че в град Москва през септември 99-а са били извършени особено тежки престъпления — два терористични акта. Чрез вдигане във въздуха на два жилищни блока, за която цел голямо количество взривно вещество е било складирано в избените помещения. Взривното вещество е било в чували от захар, поставени са били и взривни устройства. В чувалите е имало хексоген.

— Обясни ми още веднъж — защо около този хексоген вече три години се вдига такъв шум.

— Ами защото според първата експертиза хексоген беше намерен и в Москва, в двата разрушени блока, и в Рязан където бе открита връзката на взривовете с ФСБ. Сега властите се опитват да променят резултатите от московската експертиза, казват, че веществото не е било хексоген, а селитра. Откъде ще се вземе тя след половин година? Вие какво, още веднъж ли сте правили оглед на местопроизшествието? Доколкото знам, местопроизшествията са били залети с асфалт. Къде сте направили този оглед? И въз основа на какво?

Много е интересна историята с Дахкилгов, който беше задържан по подозрение, че е участвал във взривяването в Москва. Ръцете му били изцапани с хексоген, той работел с бои. Били го два месеца. Всеки ден. А после, когато „установили“, че това не е хексоген, а селитра, дори не му се извинили. Да се благодариш, че остана жив — това му казали.

А за Рязан разправят, че експертизата изобщо била сгрешила. Там нямало взривно вещество. „Това не е хексоген — каза Патрушев по телевизията, — а захар.“

— Възможна ли е изобщо грешка при такива произшествия, от национален мащаб?

— По принцип грешката винаги е възможна. И пак отхвърлям емоциите: дали става дума за национален мащаб или не; дали престъплението е обществено значимо или не, Та у нас всяко престъпление трябва да бъде обществено значимо. Всяко престъпление — срещу личността, срещу държавата — трябва да бъде разследвано от правоохранителните органи по един и същ начин. Винаги е възможно да се сгреши. На теория. Но ако това е грешка, трябва да се проведе специално разследване. Ако е умишлена грешка на експерта с цел отклоняване на следствието в невярна посока, спрямо него трябва да бъде възбудено наказателно дело.

И въз основа на какво е била проведена повторна експертиза? Вие какво, не вярвате ли на експерта си? Вие какво, открили сте и някакви други компоненти, частици при огледа на местопроизшествието? Извинете, да не би да сте го охранявали половин година? Дори да сте намерили частици от селитра, къде са доказателствата, че тази селитра е от взрива, а не е подхвърлена нарочно? Още повече че първата експертиза се е провела и за двата взрива. Тъй че, ако експертът е допуснал грешка, тя е била умишлена. И трябва да се види — един и същ експерт ли е провел експертизата или различни. Ако са били различни, те или са действали в сговор, или грешка практически е невъзможна.

А защо са писали „селитра“ ли? Защото са разбрали, че са сгафили в Рязан с хексогена и е трябвало да докажат, че почеркът не е един и същ. И московският хексоген на бърза ръка беше превърнат в селитра.

За да не може да се направи идентификация.

По-нататък. Относно блока в Рязан. Първото, което се набива в очи, е еднаквият похват: взривното устройство е заложено в избеното помещение на блока. Това няма как да се скрие. Било е образувано предварително производство с окраска „тероризъм“. А такива разследвания се водят от ФСБ. Какво значи това? Предварително производство с окраска „тероризъм“ е могло да бъде образувано само в случай че в чувалите са били открити взривно вещество и взривно устройство. Тоест, ако това е приличало на покушение за взривяване.

Ако бяха намерили учебен, както те заявяват, детонатор и хексоген, щеше да бъде започнато следствие във връзка с откриването на взривни вещества. В такива случаи делата се водят от МВД. Ако е било захар и боен детонатор — работата пак е за МВД, заради бойния детонатор. Ако ли пък в някакви чували се намерят учебен детонатор и захар — следствие изобщо не се води. Прави се доследствена проверка и толкоз.

Обаче имаме налице разследване с окраска „тероризъм“ — доказателство, че в чувалите са открити взривно вещество и боен детонатор. Дори експертът да е сбъркал, приборът да е дал (както казват те) грешка — да е объркал захарта с хексоген, което е практически невъзможно, защото хексогенът изобщо не прилича на захар — тогава случаят щеше да е работа на МВД. Добре, експертът не е различил захар от хексоген, но какво сега — и боен детонатор от учебен ли не е могъл да различи?! Та той го е обезвредил, този боен детонатор! Щом на случая са придали окраска „тероризъм“, значи и едното, и другото са били бойни.

По-нататък. Ако са провеждали учение, нима са сложили боен детонатор? Защо? Вие какво, учение за бдителност ли сте провеждали (както беше съобщено на населението), или сте проверявали дали гражданите умеят да обезвреждат детонатори? Със същия успех можехте да поставите мина на трамвайна спирка, за да проверите как жителите на Рязан ще се справят с обезвреждане на противотанкови мини.

Второ. Ако там е имало боен детонатор без хексоген, можели са да пострадат скитници или деца, които често се мотаят из избените помещения.

— Но как е могло обществото да повярва в лъжата за някакво учение?

— Не е и повярвало. Попитайте кой да е нормален човек — никой не вярва. Защото те използват едно-единствено „доказателство“: не може ФСБ да е взривила своите. Слаб аргумент. Грозни, където половината население е руснаци, можаха да го изтрият от лицето на земята, а блоковете в Москва — не могат? Пък и от къде на къде ей така, без мотивировка, отхвърлят версия?

Щом започнахме да подозираме целия чеченски народ, защо да не заподозрем боклуците от ФСБ?

Да продължим нататък. Какви други признаци говорят, че онова в Рязан не е било учение? Колата, с която те са провеждали учението, е била крадена. В закона за оперативно-следствената дейност не е казано, че при провеждане на учения правоохранителните органи използват краден транспорт.

Когато някакви хора поставят някъде взривно устройство, от какво се страхуват най-много? Как най-лесно могат да бъдат идентифицирани? По колата. И по външността. Външността не е сигурен признак. Вярно, правят се фотороботи, но всеки неподготвен човек ще погледне някое лице, което само е зърнал бегло, и ще каже: „Да, прилича.“ Пък и външността лесно се променя.

— Никой не греши толкова, колкото очевидците.

— Да. И после, служителите на ФСБ, които са минирали този блок, несъмнено са имали алиби. Дори някой да е можел да ги идентифицира, те щяха да намерят цял куп документи и свидетели, че през това време са се намирали на друго място. Единственото слабо звено при тях е била колата. Колата след взрива.

Преди взрива, ако милицията ги беше задържала и бе намерила у тях чувалите с хексогена, те биха могли да представят документи, че провеждат оперативно-следствени мероприятия — намерили са крадена кола, натоварена с хексоген, и сега откарват колата в Москва за проверка.

Ситуацията след взрива — тя е била опасният момент. Какво й е удобното на крадената кола? Три месеца ще търсят притежателя й. После уж ще го намерят. После ще се разбере, че притежателят има приятел чеченец. Или роднина в Кавказ. Още половин година ще го разработват. Ще разправят на всички, че са по следите на предполагаемия престъпник. А после ще го пуснат, ще се извинят, както стана с онзи ингуш — Дахкилгов. Затова са откраднали кола.

Кое друго е опасно? Ако караш хексоген в оперативната кола, в нея може да останат микрочастици от веществото. Ако се намереше тази кола и идентификацията покажеше, че е същата, която е била в Рязан, а в нея откриеха и микрочастици хексоген, тогава Патрушев вече не би могъл да твърди, че са провеждали учение.

Какво друго усложнение са имали в Рязан? Не им се е искало в рязанското управление да знаят. Колкото по-малко хора знаят — толкова по-малка ще е вероятността да изтече информация. Естествено, и в най-централния апарат само тесен кръг е знаел, че те взривяват блокове.

След като са заредили „чувалите със захар“, те са откарали колата по посока на Москва и са я изоставили. Защо ли? Да речем, ако колата бъде установена, поне разследването ще се е отдалечило от Рязан. А двамата терористи за известно време са останали в тайното си жилище, та после спокойно да си тръгнат.

Пък и жена в колата по-трудно би събудила подозрения. Така че всичко е било подготвено много грамотно, професионално.

— Кажи ми, а изоставената кола проверена ли е за следи от хексзген?

— Това вече не знам. По този въпрос — никъде нито дума. Но дори само за открадването на кола Патрушев би трябвало да бъде даден под съд.

— А не ти ли се струва странно, че една открадната кола е изчезнала и никой не е я проверявал? Защо МВД не я е проверило?

— Не знам.

Сега — внимание. Патрушев заяви, че това е било „учение“ не веднага, а едва след като бяха задържани негови служители. Тоест беше образувано предварително производство и милицията е издирвала неговите служители като предполагаеми терористи. Та той е поставил живота на служителите си под заплаха. При задържането са могли просто да ги убият, ако бяха оказали дори и най-малка съпротива.

Спецслужбите и другите силови ведомства добре знаят кога може и кога не бива да се провеждат учения. Категорично е забранено да се прави скрита проверка на военнослужещи, докато изпълняват служебни задачи, на кораби при бойно дежурство, на подразделения, поставени под боен режим. А този ден за милицията в цяла Русия е бил обявен усилен вариант на служба. Милиционерите са застъпвали на дежурство с бойно оръжие. Издавали са им заповед, предвиждаща възможност оръжието да се използва. Тоест Патрушев е проверявал не само гражданите на Рязан, но и — тайно, негласно, скрито — рязанската милиция, когато тя е била в режим на бойна служба с бойно оръжие! Което е категорично забранено. Все едно е изпратил в охраняван склад двама свои служители, за да проверят как часовият изпълнява задълженията си. И, естествено, часовият би ги застрелял.

Със същия успех може да се „провери“ без предупреждение Службата за охрана при президента — доколко е готова за възможен терористичен акт.

Подобна логика може да доведе буквално до абсурд. Например „Алфа“ да отвлече пътнически самолет и да го насочи към центъра на Москва. И като го свалят, Патрушев да каже: „Ами ние провеждахме учение, проверявахме вашата бдителност.“

— Ученията не бива да се провеждат с риск за живота, нали?

— Какво ти за живота, цивилното население не бива да почувства дори най-малък дискомфорт. Ученията се обявяват предварително и хората се готвят за тях — нали затова са учения. Ако в ученията участва цивилно население, в тях участва и службата за гражданска отбрана. Сигурен съм, че не е имало никакво учение.

Интересно, какво ли е казал на Патрушев Рушайло, който от екрана на телевизията хвалеше своята бдителна милиция за предотвратяването на взрива, а половин час по-късно Патрушев пак оттам заяви: „Какъв ти взрив — това беше захар!“

Патрушев просто заличаваше следите, както го прави всеки престъпник. Имах един подобен случай. Веднъж задържахме наемния убиец Криулкин. При задържането той оказа въоръжена съпротива. Хванахме го на местопрестъплението, с оръжието. Как успя да избегне наказателната отговорност ли? Просто смениха предпазителя на пистолета. Първата експертиза показа, че пистолетът е боен. Беше повдигнато обвинение, убиецът бе задържан под стража. После се проведе втора експертиза, при която се разбра, че предпазителят не бил железен, а пластмасов, тоест това не е боен пистолет, а фалшив.

— Кой е сменил предпазителя?

— „Експертите“. Така и Патрушев смени хексогена със захар — железния предпазител с пластмасов.