Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (48) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Вдигнете паметник на Цхай

— След бягството ти си се заел с темата за жилищните блокове, вдигнати във въздуха през есента на 1999 година. Написал си книга съвместно с Юрий Фелщински^[1]. А преди това няколко години си работил в ОУ на АТЦ, занимавал си се с терористи. Разкажи ми за това.

— Сред всички видове престъпления терористичните актове заемат особено място. Те не се извършват по поръчка на бандити или някоя бизнес-структура. Зад тези престъпления не стои мотивът да бъде премахната конкретна личност — всички жертви са случайни. Това е или дело на безумни фанатици, или политическа провокация с цел да се повлияе на общественото мнение, да се всее страх сред обществото, да се провокира война или геноцид. Двете чеченски войни започнаха именно след такива актове. Целият проблем е там, че до ден днешен тези престъпления не са разкрити, а онези, които са доказани, уви, не са дело на никакви чеченци, а на нашите собствени спецслужби.

— Имаш предвид взривените жилищни блокове?

— Не само тях. Тази тема има дълга предистория, която за мен започна през 1994 година, преди първата чеченска война. Тогава работех в един кабинет с Женя Макеев. Той разработваше бандата на Лазовски.

На 18 ноември 1994 година в Москва, на железопътния мост през Яуза избухна взрив. Бомбата очевидно се бе взривила случайно, докато са минирали платното. Беше открит трупът на човека, залагал експлозива — капитан Андрей Шчеленков, служител в нефтената компания „Ланако“. Ръководител на фирмата беше Максим Лазовски. Скоро след взрива на моста беше взривен градски автобус на ВДНХ^[2] — това беше първият терористичен акт в Москва. Пострада шофьорът. Две години по-късно за извършването му направи самопризнания шофьорът на Лазовски — Владимир Акимов.

— На кого е потрябвало да минира железопътен мост и да взривява празен автобус?

— Я си спомни. Първата чеченска война започна след около два месеца. За взривовете през 94-а веднага обвиниха чеченците, Сосковец излезе пред народа със заявление, че се подготвят групи терористи за изпращане в Москва.

Московската милиция съвместно с нашето управление започна да разработва Лазовски и се разбра, че той е извършител на много престъпления. Беше обявен за издирване по обвинение в бандитизъм. Лазовски беше задържан заедно с офицера от Московското управление на ФСБ майор Алексей Юмашкин. Писах за това в книгата си „ФСБ взривява Русия“. Тоест офицер от Управлението от ФСБ, което се занимава с незаконни бандитски формирования, е пътувал заедно с лице, издирвано за бандитизъм. Разбра се, естествено, че и Лазовски е агент на Управлението за Москва и Московска област. Загиналият на моста терорист също фигурираше в списъка на агентите на ФСБ.

Лазовски и неговата банда бяха отвлекли Феликс Лвов от ВИП-залата на летище „Шереметиево–1“. При това на Лвов е било представено удостоверение на служител на ФСБ. Извели са го направо от митническата зона, откарали са го, а след няколко дена той беше намерен убит.

Човекът, който вкара Лазовски в затвора, беше Владимир Цхай от Московската милиция, който работеше по това дело заедно с Макеев. Той лично го арестува. Цхай беше изключителен професионалист, детектив с дарба от Бога. Той беше най-добрият детектив в Русия и нямаше страх от нищо.

Лазовски не остана дълго в затвора, само три години…

Освен това за терористични актове беше осъден един от служителите на фирма „Ланако“, подполковник Воробьов, който е бил агент на спецслужбите (ФСБ беше изпратила за неговото досие положителна характеристика). Воробьов беше осъден за взривяването на автобуса — на три години за тероризъм, а човекът, който е минирал автобуса заедно с него, Акимов, просто беше пуснат на свобода.

Ето кое е интересно тук: Лазовски и Воробьов бяха осъдени за взривовете през 1994 година, очевидно за доказана вина, но никой дори не се заинтересува кой е бил поръчителят на терористичните актове? Нали те не може сами да са решили да взривят моста и автобуса — просто защото им е хрумнало?

Хем Воробьов в последната си дума е нарекъл присъдата „гавра със спецслужбите“. Има си хас — вкарали са го в затвора за изпълнение на бойна задача.

Втората поредица взривове стана през лятото на 1996 година. Отначало в станцията на метрото „Тулская“ — четирима убити и дванайсет ранени; на 11 юли в тролейбус на „Пушкинская“ — шестима ранени; на 12 юли в тролейбус на проспект „Мир“ — 28 ранени. И отново се заговори за чеченците — Лужков обеща да ги изсели от Москва.

— А през това време в Чечения…

— А през това време в Чечения ние губехме и бяха започнали мирни преговори, така че не беше ясно за какво са им на чеченците тези терористични актове. Наистина, не успяха да провалят преговорите — в края на август Лебед подписа с Масхадов Хасавюртската спогодба.

Цхай беше сигурен, че втората поредица взривове също е работа на бандата на Лозовски, съгласувана с ФСБ.

— На „Лубянка“ говореше ли се за това — поне на четири очи?

— Разбира се. Макеев знаеше за това. И беше буквално вбесен. Той е почтено, честно момче, бивш десантник. Четеше публикациите — навсякъде все чеченците това, чеченците онова… Веднъж кресна: „Какви чеченци, бе?!“ Тогава го уволниха. Изхвърлиха още маса хора. Нищо не остана от този отдел.

— Ами Цхай?

— Цхай почина скоропостижно при странни обстоятелства на 12 април 1997 година на 39 години. Диагнозата беше „цироза“, макар че той не пиеше и не пушеше.

Малко преди смъртта му бях вербувал един от хората на Лазовски, Сергей Погосов (с оперативен псевдоним Григорий), и той ми бе разказал всичко, което знаеше за бандата и за връзките й с ФСБ. От Погосов научих, че тази бригада не била бандитска, а по-скоро секретно подразделение, което изпълнявало държавни задачи, ликвидирало хора, организирало терористични актове. Лазовски бил просто изпълнител. Заповедите издавал някакъв човек от нашето ръководство.

Погосов ми каза в прав текст, че с Цхай е свършено, че ФСБ няма да му прости разгрома на екипа на Лазовски. Лично съобщих това на Цхай. А мен Погосов искрено ме посъветва да стоя по-далеч от тази работа.

Веднага щом започнах да работя с Погосов, започнаха да ми се обаждат от Московското управление, отначало ме молеха, а после настояха да се откажа от услугите на новия си агент. Аз не реагирах. В края на краищата моето началство ми нареди да прекратя всички контакти с Погосов.

— Какво мислиш за смъртта на Цхай?

— Мисля, че са го отровили. Той изгоря пред очите на всички. За два месеца. Беше страшно да се гледа всичко това. Лекуваха го най-добрите лекари, но вече никой не можеше да му помогне. Смъртта на Владимир беше като показна екзекуция за всички детективи. Това ще сполети всекиго. Та те убиваха най-добрите от нас.

А и първият случай… Спомняш ли си банкера Кивилиди? Него го убиха с отрова, поставена в телефонната слушалка. Сигурно са сипали нещо и на Цхай. ФСБ разполага с лаборатория за такива цели — на улица „Краснобогатирская“.

Преди смъртта на Цхай върху него бяха упражнявали натиск. От Московското управление на ФСБ на няколко пъти се обаждали в МУР, настоявали да прекрати разследването на бандата на Лазовски. И то бе прекратено със смъртта на Цхай.

— Странната смърт на Лазовски също ли потвърждава версията, че той е участвал в терористичните актове в Москва?

— Да. Лазовски беше убит през 2000 година, вече след взривовете, и то в деня, когато трябваше да го арестуват за втори път. Красиво съвпадение.

— Вярно ли е, че на погребението на Цхай си присъствал само ти?

— Както ми каза началникът на МУР Голованов: „Ти си единственият от ФСБ, който дойде да си вземе последно сбогом с него.“ Може по-късно да са отишли и други. Аз не видях никого. Поне според Голованов никой друг не е отишъл.

— Имам впечатление, че успехите на Цхай в издирването на терористи и бандити до голяма степен са били възможни само защото в работата си той е изхождал от презумпцията, че срещу него действа ФСБ.

— Не мисля така. Цхай просто беше детектив, който събираше доказателства. И то го правеше талантливо. Следите го бяха завели до… ФСБ. Той не беше предполагал, просто я беше открил. За него нямаше значение дали това е ФСБ, ЦРУ или ФБР. За Цхай съществуваха престъпление и лице, което го е извършило. Щом си нарушил закона, ще си понесеш отговорността. Стопроцентово съм сигурен, че ако следите бяха отвели Цхай до началника на МУР, той щеше да му щракне белезниците в собствения му кабинет. Такъв човек беше и за това го уважаваха. Когато бяхме на погребението, Голованов плачеше и ми каза: „Той винаги можеше да разчита на мен. Имах му доверие. На него човек можеше да довери всичко.“

Мен ако питат, на Лубянка вместо Феликс бих вдигнал паметник на Цхай. Той заслужаваше това.