Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (20) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Началниците

— Докато си работил във ФСБ, са се сменили четирима директори. С всички ли се познаваш лично?

— Да.

— Променя ли се стилът на работа на Кантората в зависимост от личността на директора й?

— Всеки директор още с идването се опитва да оформи свой екип и, естествено, стилът на работа се променя. Да речем, Барсуков. Той започна да поставя на всички ключови места хората от ФСО^[1], които бе довел със себе си. Тези хора са израсли в Кремъл, нещо като придворни. А какъв е нашият двор — всички знаят, че е византийски. От всичко ги е страх — как да докладват, какво ще си помислят там? А този чий човек е? С една дума, докато не се огледа десет пъти и не се застрахова — не взема решение. Ето например в отдела за борба с тероризма — там решенията трябва да се вземат бързо, на място. А те не умеят да го правят.

После дойде Ковальов. Той цял живот беше работил по пета линия. Започна да докарва „петаци“. Питомците на Пето управление на КГБ (политическите) нанесоха огромни щети. За тях престъпникът е враг. А с врага не се разговаря и няма закони за борба с него. Но това е идиотизъм. Казвам им: „Чакайте, нали трябва да документираме, трябва да докажем по законен път факта на престъпната дейност. Нали не сме бандити, трябва всичко да правим според закона.“ — „Той е враг обясняват ми те. — Какви ти доказателства!“ Ето откъде започна целият произвол. От „петаците“.

Това са методите на Ковальов. И, естествено, във ФСБ нещата тръгнаха в тази посока.

После, когато се появи Путин, и той започна да влачи свои хора от Питер. А какво е Питер? Бандитската столица. Хора, които не са успели да въведат елементарен ред в собствения си град. С тях пристигаха и шофьорите им. Подир шофьорите — техните бандити. Бандитите, които те бяха прикривали там, се преместиха в Москва. Започнаха да вземат под контрол търговски фирми. Извинете, но аз за нищо на света няма да повярвам, че в Питер цялата организирана престъпност не се прикрива от ФСБ. Та това е просто невъзможно!

Тамбовската групировка нямаше да се удържи и ден в Питер, ако Кумарин-Барсуков, нейният лидер, не беше познат на Патрушев и Путин. Техните вили са една до друга! Заедно си пекат шишчетата!

— А запомнил ли си с нещо специално периода на Степашин?

— С нищо не съм го запомнил. Степашин не е личност.

— Ако трябваше да избираш между Степашин, Патрушев, Барсуков и Путин, кого би взел за свой агент?

— Всеки би свършил работа.

— Но кой от тях би бил най-полезен от оперативна гледна точка?

— Зависи каква е задачата, къде се намират те.

— В организирана престъпна групировка.

— Тогава трябва да се прецени какви роли играят. Чакай да помисля… От целия този отбор аз сигурно все пак бих вербувал Барсуков.

— Той ли е най-добрият професионалист?

— Първо, той май е по-почтен. Мисля, че има съвест. Би ми било по-приятно да работя с Барсуков. С него отношенията биха могли да се превърнат от чисто агентурни в по-приятелски. От него би излязъл добър агент. Но, разбира се, по оперативни възможности най-добър е Путин. Но него би трябвало постоянно да го държа под контрол, защото постоянно лъже. Човек трябва редовно да го проверява. С него би било тежко да се работи. Но резултатът би бил по-добър от този с Барсуков.

— Защо?

— Путин е човек, който в престъпна групировка би разполагал с по-големи оперативни възможности. Той е абсолютно незабележим. По-добре е подготвен физически, организиран е. Той е най-самолюбивият. А апашите са грамотни психолози, щяха да използват тази му черта. И Путин би притежавал най-голямата информация. Което всъщност е нужно на оперативния работник. А нямаше да има проблеми и с вербуването му.