Улрике Дрезнер
Онтология

как вратата се затваря зад него

когато я дръпва оставя вратата

зад себе си как тя се затваря пред

очите ми светла сякаш ветрило а

знае вратата какво е

когато се отваря затваря —

как я дръпна зад себе си

за да не се върне вече (както преди)

„наскоро“ той каза „до скоро“

но не и този ден как

денят се захлопна когато го дръпна

зад себе си меко и тихо

квадратно ветрило знае

вратата какво върши

когато се затваря отваря

зад него

        квадратните храсти на времето

        летящите огнени снопове на пространството

 

        анарх каучукът на сърцето

 

1995