Уве Колбе
Съставки на безсънието

Беше този комар, чух го.

И беше — не порасна ли там трева

между двете войни?

Беше сходно с причината, поради която

за пръв път действително напуснах града.

И беше, че любовта се противеше

да бъде проста като лека игра,

красива като шарада,

остроумна и необяснима като атаката

на котка, която след това отново

благородно сдържано стъпва или

се мие, навлажнява с език лапа,

и я прекарва по тила си

с това неподражаемо старание.

Беше, че шумът на моя град

разкъртва последната стара мазилка,

последното сиво-кафяво на огнеупорния зид

капе върху чудовищния камион,

който вчера едва не ме сгази.

Беше, че останки от стара увереност

се разяждат една-друга, а новата

остава лична, побеснялото сърце

— в нашите ширини това възниква

от прекалената наслада.

Беше, че ти се събуждаш и мънкаш,

затвори най-сетне прозореца.

 

1995