Юрген Теобалди
Далеч горе

Той бе отново близо до себе си,

докато тя бе много далеч,

изчезнала над ръба на възглавницата,

но му остави своя образ,

своето тяло, което той докосваше,

с език, там, където

бе влажно, мокро, космите

залепнали, с пот

по вътрешните части на плътта,

под мишниците, по-късно, когато

се срещнаха и се погледнаха,

сякаш се разпознаха,

всеки другия, в тези минути,

когато шумът от улицата

отново навлизаше в тях, а те

лежаха, омекнали, изтегнати,

с подгизнали тела, очите

широко отворени.

 

1980