Волф Вондрачек
Пъкълът на отрезвяването

Там висеше снимката й.

Хубава не беше, но в очите й напираше

копнеж по силни, расови мъже,

мъже, готови да убиват,

 

желаеше в студено сладострастие

да се впива в тях. Но бяха те, установяваше по-късно,

безкрайно прости и направо тъпи. Никой не бе истински

дорасъл за разврата на любовните й помисли и за пожара

 

на насилието. Звяр, при щастие създаден за едничка нощ,

но твърде слаб, та плячката да задържи.

Устата й отворена, а жаждата на устните примамва

 

и отблъсва, но в ръката чаша, гордата глава

отметната с лек порив. Кой, очите питат,

ще превъзмогне пъкъла на отрезвяването?

 

2003