Волф Вондрачек
Последна спирка

Стоях на автобусната спирка

и чаках;

а когато автобусът дойде, качих се

и пак зачаках.

Пред мен едно момиче се притискаше в момчето си

и понеже нямаше какво да правя, гледах ги —

тя висеше на врата му и понякога поглеждаше

назад към мене, аз пък гледах нея.

Стоях в автобуса, люшках се от крак на крак по пътя

и за нищо не мислех;

по някое време слязох, тръгнах към къщи

и си казах

„Нищо не прави един мъж така самотен

както тихият смях в ухото на друг.“

 

1976