Ротрауд Виланд
Калипсо и Одисей

1

Забравѝ героите на Троя —

мъртви са или са в домовете си (което е едно и също),

не затуляй взор и слух за този зеленеещ остров

                                        (ти трябва да го завладееш!),

погледни къдриците ми, песните ми чуй,

вилняха покрай тебе бури, но сега поспри,

аз ложе ти предлагам, с нищо несравнимо, винаги

ще съм разтворена за теб, а моят скут

е като седем бистри ручея, извиращи един до друг,

бедрата ми ще ти ухаят като две пламтящи кедрови дървета,

прегръдките ми ще те сторят бог,

а любиш ли ме хубаво, ще те даря

с незнайни разнобагрени животни за играчка, и да са край нас,

ах, ласкавите ми слова ще галят теб, безсмъртния, така,

че ще забравиш всичко, преживяно преди мен…

2

Добре. Иди си и бъди щастлив, построй си сал,

ей тази тъкан за платно ти давам, само не очаквай

и да ти гадая хода на звездите,

пропътувай морските простори, бреговете, гледай

да съзреш дима, извил се над Итака,

твоето нищожно царство

с невярната съпруга, пътьом обдари

сластолюбивите моми (не им отстъпвам с нищо

по снага и лик), но някоя от тях

ще те притегли пак на сушата, все някоя ще бъде,

нека Навзикая ти измие раните,

да ти накъдри подир туй брадата и отново

нозете ти да спъне в букаи — а сетне напусни я,

както мене, направѝ ги всичките щастливи и нещастни,

защото АЗ, о, най-прекрасен между смъртните,

те имах, а след мене

за другите ще си несъвършен.

 

— — —

 

Е, хайде, тръгвай гол —

освободен от моите прегръдки —

смъртен, както никога,

                                        върви…