Фолкер Браун
Магмата в сърцето на туарега

С немския паспорт долитам в Агадир

Под зимно слънце: смяна на самоличността

Роби ме оглеждат, и крадци

Обикалят край нозете ми, а кой съм аз

Един номад в хотел от 4 звезди, в стая с изглед към морето

Мога да си позволя да избера сезона

ПОЧИВКАТА Е ЕПИДЕМИЯ дори в домашни дрехи

На турист безделник и се шляя

Из държавите с last-minute-ticket^[1] ДОЖИВОТ

Захвърлям всичко, нужен съм единствено на COCA COLA

Пиещите чай от Маракеш не са спечелени все още

За нашите глобални богове, но аз

Не съм принуден вече да откривам мястото, магическата дума

Принадлежа към всички безполезни хора на земята.

 

1996