Фолкер Браун
Предизвикателство към А. П.

1

Всичките мигове на радостта,

часовете на росната утрин и на умореното слънце,

пътя по злачните хълбоци на планината,

покоя сред тучната гръд на летящата нощ,

мълчанието пред мотори и люляци,

всякаква мисъл, спомен и трайност,

всички желания ще излича, ще изгоня, ще хвърля —

да се излеят от мен с пороите на пролетта.

 

Заявявам: отказвам се от вечерта и нощта.

2

Аз не съм най-всеотдайният твой обожател —

обичам деня, когато възлиза над стрѐхите,

обичам и тази несръчност на твоите устни,

обичам и крепката вяра, събрана в ръцете ти.

3

Ала не искам при теб да отдъхвам, любима,

нямам търпение за твоята радост,

твърде нескромен съм да те обичам,

ти се отдай на деня преди нашата нощ,

твоето тяло — легло или гроб на децата ни,

твоите бедра — светли опори под свода на бляна,

твоите вежди — крила на очите ти, —

всички така са ми чужди и близки

като тленния ден, на който си вречена.

4

Нетърпелив съм сред нетърпеливите

и променчив сред промените.

 

Зная: достоен съм за любовта ти.

Зная: самата ти с нея ще ме дариш,

когато си пак променчива в земята си,

но аз не отнема от теб нито стъпка.

 

1965