Кито Лоренц
Моят кратък зимен ден

пръскаш кехлибарени лъчи

над синеещите сенки на гората

между пожълтелите треви

криеш космите на

зверовете си в полето

а огромните очи обхващат

долината

 

оставяш ни и плодове

по дървото на имела

подир коледната нощ

потайно дъхаш

в замръзналите ми ръце

спускаш блясък над лещака

обагряш клоните на върбалака

 

за да не смущавам

стъпките ти

когато съм угрижен

откъсни

следите от обувките ми

с лекотата на снега

 

1997