Кито Лоренц
Писане на великденски яйца

Например можем да седим вечно

и да шарим яйца за Великден.

Перо, восък и пламък — митически

реквизит, багри на лук, цвят

на трева, различно отсенена

чернота на кора, убито зелено —

вълшебстваме, сръчно в длани

превъртаме праяйцето първично, пунктираме

устремно екватора на яйцето,

свързваме редовете от вълчи зъб?

като меридиани, блестящи стрелки на компас,

насочени в магическо силово поле

към полюсите на погледа, където розите

на слънцата облъчват по двойки

очите ни, очаровани от мистерията

на рисуващите с перото, на

безброя предци земеделци. Така

заклинаме повторението на времената,

симетрията на събитията,

равновесието на поколенията,

пропорционалността на историята,

неотменната хармония на света

(вълците да не идват,

слънцата да светят) —

 

и после вършим едничко разумното:

По Великден счупваме този

фетиш от култа към демони в каменна ера,

събличаме красивата му черупка

и изяждаме вътрешността.

 

И ето, започва удивително преображение —

настъпва Възкресението на яйцето:

По-буйно кълве сърцето ни по ребрата,

в гърлата ни трепка радостен петльов крясък,

по-ведри изскачаме от яйчените черупки,

вече узрели, изскачаме

в прочутия Великденски смях:

Не изглеждаме ли сякаш от яйцето излюпени —

ние, едничкият божествен петльов нагон

към жълтъка на слънцето, с ракетни клюнове

вече разсичаме черупките на небето,

от яйцето изпълзява Човечество.

 

1967